и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба, подадена от От И. М. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място] в качеството й на солидарно отговорен съдружник в събирателно дружество „А. - М - Г., К. И С-ИЕ" срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЛИЦИЯ“- гр. Б., с адрес : [населено място], ул. “ ”- , представлявана от Директора В. С. М., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ищцата, в качеството й солидарно отговорен съдружник в събирателно дружество „А. - М - Г., К. И С-ИЕ" - заличен търговец, че не дължи на ОД на МВР - [населено място], с адрес: [населено място], ул. „" № , представлявана от Директора В. С. М., сумите, изброени в издадения на 25.07.2005 г. изпълнителен лист по гр.д. № /2005 г. по описа на Районен съд - [населено място], за събирането на които е образувано изпълнителното дело № /2014 г. по описа на ДСИ при Районен съд - [населено място], а именно: сумата в размер на 778.79 лв., представляваща неплатени такси за охрана със сигнално - охранителна техника по договор № /2000 г. за периода от 01.10.2000 г. до 31.05.2002 г., сумата в размер на 824.69 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 778.79 лв. за периода от 18.07.2005 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 01.10.2014 г., както и сумата в размер на 343.69 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2000 г. до 30.06.2005 г., поради погасяването им по давност. Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден на 25.07.2005 г. изпълнителен лист по гр.д. №/2005 г. по описа на Районен съд - [населено място] ответникът по настоящото дело е депозирал молба на 08.02.2006 г. до ДСИ при Районен съд - [населено място] за образуване на изпълнително дело срещу А. - М - Г., К. И С-ИЕ, в което дружество ищцата е солидарно отговорен съдружник. С Постановление на ДСИ при Районен съд - [населено място] от 24.02.2006 г. е образувано изп.д. № /2006 г. със страни: взискател Областна дирекция „Полиция" - [населено място] и длъжник събирателно дружество "А. - М - Г., К. И С-ИЕ" . В молбата за образуване на изпълнително дело, ответникът е поискал да бъде запориран лек автомобил собственост на дружеството длъжник. Последвали действия от страна на взискателя по изп.д. № /2006 г. по описа на ДСИ при Районен съд - [населено място], които са извършени едва на 11.12.2010 г., когато е депозирана нова молба за проучване имотното състояние на събирателно дружество "А. - М - Г., К. И С-ИЕ", както и справка за наличие на банкови сметки на длъжника, т.е. взискателят - ответник в настоящото производство не е поискал от ДСИ извършването на изпълнителни действия в продължение на четири години. Сочи се, че с последващи молби от 16.05.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Сочи се, че ищцата 11.07.2014г., е депозирала молба за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с Постановление на ДСИ при Районен съд - [населено място] от 05.08.2014 г. изп.д. № /2006 г. е прекратено на посоченото основание. Твърди се, че настоящият ответник след прекратяване на изп.д. е депозирал нова молба за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист от 25.07.2005 г. постановен по гр.д. № /2005 г. по описа на Районен съд - [населено място]. С Постановление на ДСИ при Районен съд - [населено място] от 18.08.2014 г. е образувано изп.д. № /2014 , със страни: взискател Областна дирекция „Полиция“ - [населено място] и длъжник събирателно дружество "А. - М - Г., К. И С-ИЕ". Поддържа се, че ищцовото дружество, не дължи на ответника посочените в изп. лист суми, поради изтичането на визираната в ЗЗД 5- годишна погасителна давност. Сочи, че погасителна давност по отношение на вземането по издадения на 25.07.2005 г. изпълнителен лист по гр.д. № /2005 г. по описа на Районен съд - [населено място] е започнала да тече от 21.03.2008 г., когато изпълнителното производство по дело № /2006 г. по описа на ДСИ при Районен съд - [населено място] се е прекратило по силата на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК „ех lege“ и същата е изтекла на 21.03.2013 г. Молбата за образуване на второто изпълнителното дело № 125/2014 г. и изпълнителния лист били подадени при ДСИ при Районен съд - [населено място] на 18.08.2014 г., от който момент е образувано и изпълнителното производство, т.е. след изтичане на 5 - годишния давностен срок - изтекъл на 21.03.2013 г.

В съдебно заседание, ищецът, чрез проц. си представител- адв. Ч., който поддържа подадената искова молба, ангажира писмени доказателства, по същество изразява становище за основателност на предявения иск, като се иска да бъде постановено решение с което предявения иск да бъде уважен в неговата цялост. Претендират се и сторените по делото разноски, като се представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, Областна дирекция на МВР – [населено място], редовно призован, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Я.-С. оспорва предявения иск, ангажира писмени доказателства, по същество изразява становище за неоснователност на иска, като се иска същият да бъде отхвърлен. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на ответника по предявената и връчена искова молба. Изразява се становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като се иска предявения отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на описаните в исковата молба суми да бъде отхвърлен. Поддържа се, че не е налице изтекла погасителна давност по чл. 110 и по чл.111 от ЗЗД. Сочи се, че с изпълнителен лист от 25.07.2005г., издаден по чгрд № /05г. PC Б. е осъдил събирателно дружество "А. - М - Г., К. И С-ИЕ" да заплати посочените суми по изпълнителния лист на Р. Б. (ОДМВР Б. като правоприемник на ОДП, респ. Р.). По молба на взискателя Р. Б. с рег.№ /31.01.2006г. е образувано изпълнително дело № /06г. В молбата за образуване на изпълнителното дело са указани способите за принудително изпълнение спрямо длъжника, като се сочи, че въпреки това такива не са предприети от съдебния изпълнител по делото. Молби за проучване на имущественото състояние с изчерпателно и последователно посочване на способите за принудително изпълнение са подадени на 11.12.2010г. и на 14.08.2013г., а също така и на 15.05.2014г. Твърди се, че делото е прекратено с влязло в законна сила постановление на ДСИ от 05.08.2014г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. С молба рег.№ /15.08.2014г. взискателят е поискал образуване на ново изпълнително дело, като е образувано изпълнително дело № /2014г. по описа на ДСИ при PC Б.. Поддържа се, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Основанието за прекратяване, предвидено в цитираната норма, предпоставя бездействие на взискателя по образувано изпълнително дело за период от време, надвишаващ две години. Изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя. Прекратяването настъпва по силата на закона ( TP № 47/65 г. на ОСГК на ВС), а с постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, като издаването му, сега предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо не само с оглед прогласяване на това прекратяване, а и за да се приложат някои от последиците му. Настъпилото прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на последващи изпълнителни действия. Поддържа се, че по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане действия за принудително изпълнение и независимо от по - нататъшната съдба на тези действия. След образуването на изпълнително дело, при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира и ако изпълнителното дело се прекрати това не заличава с обратна сила действието на прекъсването на давността, текла до образуване на изпълнителното производство, защото в закона такава последица не е предвидена. Висящият изпълнителен процес е основание за спиране на погасителната давност на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД ( ППВС № 3/1980 г.). Ето защо доколкото преди изтичане на срока на бездействие, в хипотеза на предвидената и обсъдена по - горе т. н. перемпция, има висящ изпълнителен процес по време, на който давност не тече, а от друга страна последиците от прекъснатата давност не се заличават, новата погасителна давност ще започне да тече след прекратяване: на изпълнителното производство. В този смисъл решение № /04.10.2010 г. по т. д. № /2009 г„ ТК, II ТО. Твърди се, че в настоящия случай давността е започнала да тече от издаване на изпълнителния лист по делото - 25.07.2005г. От образуване на изп. дело № /06г. на 31.01.2006г. до прекратяването на същото с влязло в законна сила по отношение на взискателя на 15.08.2014г. постановление за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 115, ал.1, б. „ж" ГПК давност не е текла. От 15.08.2014г., когато е прекратено изп.д.№/06г. с постановление на ДСИ до 15.08.2014г., когато взискателят е поискал образуване на ново изп. дело и е образувано изп.д.№/2014г. не е изтекъл остатъка от петгодишната погасителна давност, позовавайки се на ППВС №3/18.11.1980 по гр.д.№/80г. където е посочено, че след образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност се спира. Твърди се в отговора, че до момента на влизане на постановлението в сила производството е било висящо, тъй като не е бил издаден краен и установен в процесуалния закон акт. Извършването на изпълнителни действия след изтичане на законоустановения двугодишен срок на бездействие на взискателя се явяват недопустими, но не и нищожни поради липса на правомощие за СИ. Това е така именно защото е налице един висящ процес. Издаването на постановление за прекратяване на изпълнителното производство е изрично посочено в процесуалния закон като предпоставка за това прекратяване - чл. 433, ал.1: "Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато...". Докато няма издаден краен акт на ДСИ, изпълнителното производство е висящо и изпълнителното правоотношение не е погасено, защото то е процесуално, а не материално. От датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, следва да се счита, че процесът /чл.115, б."ж" ЗЗД/ е прекратен и давността започва да тече. В тази връзка се поддържа в отговора на исковата молба, че до момента на образуване на изп. дело № 125/2014г. не е изтекла петгодишната погасителна давност и претенцията на ищеца се явява неоснователна на посоченото основание.
Сочи се, че от друга страна в рамките на изпълнително производство, чието изпълнение е прекратено по силата на закона, но не и с надлежния по закона съдебен акт и при висящност на изпълнителното производство и материално такова, взискателят не разполага с друга възможност, за да търси изпълнение на вземането по изпълнителния лист. Подадените на 11.12.2010г. и на 14.08.2013г. и на 15.05.2014г. молби в този смисъл са безспорен факт за предприемане на действия по принудително изпълнение с оглед съдържанието в тях за конкретни последователно посочени изпълнителни способи. Преди да е прекратено изпълнителното производство с надлежен съдебен акт, при това влязъл в законна сила, за взискателя не съществува правна възможност и правен интерес за иницииране на ново изпълнително производство, тъй като висящото не е прекратено, поради което посочените по-горе молби, сочещи на конкретни изпълнителни способи следва да се считат за факти, прекъсващи погасителната давност.

По делото са събрани писмени доказателства, от съвкупния анализ на които, съдът достига до следните фактически изводи :

Не се спори между страните по делото, че въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. дело № /2005 г. по описа на PC- [населено място], ищецът в производството - “А.-М-Г.,К. И СИЕ” – заличен търговец , е осъдена да заплати на Р.- [населено място] /понастоящем ОД на МВР- [населено място]/ следната сума – 1 122.48 лв. от които 778.79 лв.- представляваща главница- неплатени такси за охрана със сигнално - охранителна техника по договор № /2000 г. за периода от 01.10.2000 г. до 31.05.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на ИМ- 18.07.2005 г., до окончателното й изплащане; 343.69 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 10.10.2000г. до 30.06.2005г, по внесена държавна такса. Не е спорно, че ответникът по делото, въз основа на този издаден му изпълнителен лист, е инициирал принудително събиране на дължимата сума, като депозирал молба вх. № /08.02.2006 г. за образуване на изпълнително дело в СИС при PC- [населено място]. Тази молба е била подадена на 08.02.2006г., като по нея е било образувано изп. д. № / 2006г. Не е спорно, че по образуваното изп. дело ДСИ при РС- Б., на 20.03.2006 г., изпратил запорни съобщения до посочени банки, с оглед налагането на запор върху евентуално притежавани от длъжника авоари по тях, а на 21.03.2006г., до длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение. След тази дата, до 11.12.2010г., взискателят- Р.- [населено място] /понастоящем с наименование ОД на МВР- [населено място]/ не е искал извършването на никакви изпълнителни действия. На 11.12.2010г. същият е поискал ново проучване на актуалното имуществено състояние на длъжника. Безспорно е, че и длъжника по изп. дело- И. М. Г., е подала Молба №/11.06.2014г. до ДСИ с искане за прекратяване на образуваното срещу нея изпълнително производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК- поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. С Постановление от 05.08. 2014 г. ДСИ при РС- Б. прекратил изп. д. № /2006г. по описа на СИС при РС- Б., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Не се спори и, че с Молба вх.№ от 13.08.2014 г., ответникът - взискател е поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано прекратеното изп. дело, като след взимането му представил същия пред ДСИ при РС- Б., за образуване на ново изпълнително дело, на 18.08.2014 г., като по него е било образувано изп. дело № /2014г. по описа на СИС при РС- [населено място].
Единственият спорен въпрос е- изтекла ли е предвидената 5- годишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ГПК в полза на ищеца.

На базата на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с член 124, ал.1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на пресъдено нещо” спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти, настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се позовава на втората хипотеза- погасяване на дълга по давност. Правото на принудително изпълнение предпоставя на първо място притежание, което се нуждае от принудително удовлетворяване, защото не е доброволно удовлетворено, на второ място, предпоставя предвиден от закона документ, който доказва съществуването на неудовлетвореното притежание и като условие за допустимост на изпълнителния процес, и на последно място- изпълнителен лист. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение. Издаването на изпълнителен лист е част от изпълнителното производство, но не е част от същинското изпълнение, т. е. не представлява действие на принудителното изпълнение, което съобразно чл. 426 ГПК, може да започне само по молба на заинтересованият молител. Действията по принудително изпълнение представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т. е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно решение не представлява такова действие. Посредством същата кредиторът отправя искане да бъде снабден с изпълнителен лист, въз основа на който би могъл да предприеме, ако желае, действия по принудително събиране на вземането. Молбата за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността само ако искането се основава на извънсъдебно изпълнително основание, тъй като в този случай същата представлява отправено до съда искане за защита на правото на вземане, което до този момент не е било заявявано по съдебен ред. Ако обаче вземането е вече съдебно признато, производството по издаване на изпълнителен лист има за цел извършване на проверка за наличието на право за принудително изпълнение и на предпоставките за неговото упражняване. Чрез издаването на изпълнителен лист съдът овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение, т. е. да упражни принуда спрямо длъжника за удовлетворяване на подлежащото на изпълнение право, като възпроизвежда съответното изпълнително основание. Това съдебно действие обаче не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника и в този смисъл не представлява действие по принудително изпълнение. Съдът разполага с правомощието да признае или отрече със сила на присъдено нещо съществуването на спорното право, но не и да упражни принуда за неговото удовлетворяване. С оглед установената съдебна практика към предприемане на действия по принудително изпълнение се пристъпва след подаване на молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител. В тази насока е и т. 10 от Тълкувателно решение № /2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № /2013г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Съобразно посоченото тълкувателно решение, което е задължително съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Отделно от това съобразно посоченото ТР в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното със същото е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на Върховния съд № /1980г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Предвид изложеното възражението на ответника, че давност не е текла, поради висящност на изпълнителното производство е неоснователно.

В случая, ответникът- взискател, е подал на 08.02.2006 г. молба вх. № 230 за образуване на изп. дело, въз основа на която е било образувано изп. дело № /2006г. по описа на СИС при РС-Б. На практика това е първото и единствено предприето от него действие по посоченото изп. дело, насочено към принудително събиране на вземането му. Във връзка с образуваното изп. дело, в периода от 09.03.2006г. до 14.03.2006г. ДСИ при РС- Б. е изпратил писма до ТД на НАП, до Р. Сектор „Пътна полиция“ Б., Община Б., До Министерство на финансите, Агенция за държавни вземания, като е изпратил и призовка за доброволно изпълнение до длъжника на 21.03.2006г. От този момент, до 11.12.2010 г., когато е с поискал нови справки за имуществото на длъжника, ответникът по настоящото дело и взискател по изп. дело № 96/2006г. по описа на СИС при РС- Б., не е предприел никакви действия по принудителното изпълнение, т. е. същият е бездействал в продължение на повече от 4 години. С постановление от 05.08.2014г. ДСИ е прекратил изпълнителното дело. Независимо от датата на постановлението на ДСИ за прекратяване, съдът намира, че изп. д. № / 2006г. се е прекратило по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция на 21.03.2008г., без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител за това. След тази дата, до 15.08.2014г., когато ответникът по настоящото производство е поискал въз основа на издадения изпълнителен лист образуване на ново изп. д.- № / 2014г. по описа на РС- [населено място], не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение по изпълнително дело по смисъла на чл. 116, б. “в” ЗЗД. Независимо, с молбата за образуване на изпълнително дело с вх.№ / 15.08.2014г. взискателят е поискал и ДСИ е извършвал определени действия, според настоящия съдия- докладчик, тези действия все едно не са извършвани и нямат значение за правния мир, тъй като производството вече е прекратено по закон, на 21.03.2008г. /Решение № / 09.09.2010г. по т. д. № / 2009г. на ВКС, ТК, І отд./ Действието на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК има задължителен, а не диспозитивен характер, и оттук определеният в него 2-год. срок е преклузивен, като тази норма е предвидена като санкция за бездействащият взискател. Извършените след тази дата действия на взискателя по изпълнението следва да бъдат правно ирелевантни /така цит. Решение № / 12.07.2011г. по т. д. № / 2010г. на ВКС, ТК, ІІ отд./. Като извършени след прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство, те не съставляват годни действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД, а само такова действие може да прекъсне давността, съобразно и постановеното и посочено по-горе ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. по описа на ОС на ГК и ТК на ВКС. В този смисъл е и изцяло ирелевантно след 21.03.2008г., когато “екс леге“ вече се е прекратило изп. дело, водил ли е взискателя- ответник в настоящото производство някаква кореспонденция по прекратеното вече изп. дело с някого, и какво е последвало от това, доколкото както се посочи по- горе, това са правноирелевантни действия.

С оглед изложеното и след като от 21.03.2008г. до 21.03.2013г., взискателят не е поискал в продължение на повече от 5 години извършването на каквито и да е изпълнителни действия, погасителната давност, действително следва да се счете за изтекла на 21.03.2013г. Ето защо, след като е безспорно, че са изминали повече от 5 години, в които взискателят не е поискал извършването на каквото и да е изпълнително действие срещу длъжника и съобразно уреденото в т.10 на ТР, до 21.03.2013г., а е сторил това едва на 15.08.2014г., т. е. повече от година след това, и ищецът изрично се позовава на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД в настоящото производство. В този смисъл са несъстоятелни твърденията на ответника, че давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия по принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Само и единствено годни действия за принудително изпълнение са в състояние да прекъснат течащата погасителна давност. В този смисъл е и изцяло ирелевантно след 21.03.2008г., когато “екс леге“ вече се е прекратило изпълнителното дело, отправял ли е взискателя- ответник в настоящото производство някаква искания за изпълнителни действия по прекратеното вече изпълнително дело, и какво е последвало от това, доколкото както се посочи по- горе, това са правноирелевантни действия. Ето защо доводите на ответника по отношение на обстоятелството, че до прекратяването на изпълнително дело № от 2006г. с постановление ДСИ към РС Б. давност не е текла на основание член 115, ал.1, буква ж ЗЗД са несъстоятелни. Следващото годно да прекъсне давността действие на взискателя е конституирането на взискател по изп.д. № /2014г. по описа на ДСИ при РС-Б. Подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело на 15.08.2014г., като ДСИ е образувал такова с постановление под номер 125 от 2014г. по описа на ДСИ към РС Б., не са изпълнителни действия годни да прекъснат давността съобразно задължителните указания на ТР № /26.06.2015г. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Такова не е и връчването на покана за доброволно изпълнение на, което още повече е сторено след изтичане на 5 годишната погасителна давност, която е изтекла на 21.03.2013г. Следователно към образуването на новото изп.дело, е изтекла погасителната давност. Ето защо, след като е безспорно, че са изминали повече от 5 години, в които взискателят не е поискал извършването на каквото и да е изпълнително действие срещу длъжника /с прекъсващ давността ефект/ и ищецът изрично се позовава на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в настоящото производство, и доколкото това възражение може да се стори само в исково производство, като настоящото и то с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с член 124, ал.1 от ГПК, всичко това обуславя цялостна основателност на предявения отрицателен установителен иск, доколкото се установи, че съществувалото в миналото вземане на ответника, е погасено по давност и към момента то не съществува и не би могло да се реализира принудително.

Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху главницата.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Относно претендираните от ищеца разноски.

Ищцовото дружество е сторило разноски в настоящото производство в размер на 577.88 лв. , от които 77.88 лв.-внесена държавна такса и сумата от 500, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовото дружество за не основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено искане от насрещната страна и при наличието на останалите предпоставки, визирани в цитираната норма, съдът е компетентен да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Ако заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА - арг.чл.78 ал.5 от ГПК. Съгласно т.3 на Тълкувателно решение №/06.11.2013 г. по тълк. д.№ /2012 г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № /09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът не споделя доводите на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като в случая държи сметка за цената на иска, естеството на производството и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца. С оглед фактическата и правна сложност, по същото са събрани писмени доказателства, повечето от които и по искане на ответника. Процесуалният представител на ищцовото дружество се е явил в три съдебни заседание, като е поддържал иска. В тази връзка макар и посочен , като 1000 лева размер на адвокатското възнаграждение, се претендира 500 лева при което и не се явява завишен , като е съобразен с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № /09.07.2004г.

Воден от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че не съществува вземане на “ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- гр. Б.”, с адрес : [населено място], ул. “”- , представлявана от Директора В. М. срещу И. М. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място] в качеството й на солидарно отговорен съдружник в събирателно дружество „А. - М - Г., К. И С-ИЕ"- заличен търговец, за следните суми : 778.79 лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ – представляваща главница - неплатени такси за охрана със сигнално - охранителна техника по договор № 557/2000 г. за периода от 01.10.2000 г. до 31.05.2002 г., сумата в размер на 824.69 лв. /осемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата от 778.79 лв. за периода от 18.07.2005 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда 01.10.2014 г., както и сумата в размер на 343.69 лв. /триста четиридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2000 г. до 30.06.2005 г., за които суми е изпълнителен лист по гр. д. № /2005 г. по описа на РС- [населено място], поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА “ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- гр. Б.”, с адрес : [населено място], ул. “”- , представлявана от Директора В. М. да заплати на И. М. К. с ЕГН [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място] в качеството й на солидарно отговорен съдружник в събирателно дружество „А. - М - Г., К. И С-ИЕ"- заличен търговец, сумата от 577.88 лв. /петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща сторени разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- [населено място] в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: