Производството по делото е образувано по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от В. И. Л. с ЕГН [ЕГН], П. Б. К. с ЕГН [ЕГН], срещу Наказателно постановление № F 264276/07.12.2016 г., на заместник – директора при ТД на НАП София, с което за административно нарушение по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява се явява адв. З.. Процесуалният представител поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на административнонаказващият орган оспорва жалбата, като счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура-Б., редовно призован, представител не се явява.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 24.08.2016 г., длъжностно лице при ТД на НАП София, офис Б., извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - медицински център, находящ се [населено място]стопанисван от [фирма] с ЕИК[ЕИК], представлявано от В. И. Л. с ЕГН [ЕГН]. При проверката е установили, че ДЗЛ не съхранява в търговския обект месечен отчет за месец май 2016 г. в книгата за дневните финансови отчети на ЕКАФП модел „Datecs DP-35K" с ИН на ФУ DT273976 и ФП № 02273976 на страницата за датата на последния ден от периода, а именно 31.05.2016 г. За която проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № 0251921., с който управителя бил поканен да се яви в ТД на НАП София на 13.09.2016 г..
На 29.09.2016 г. бил съставен АУАН № F264276, подписан от упълномощено лице без възражения.
Въз основа на този акт, на 07.12.2016 г., заместник – директора при ТД на НАП София съставил Наказателно постановление № F 264276/07.12.2016 г., против [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от В. И. Л. с ЕГН [ЕГН], П. Б. К. с ЕГН [ЕГН], с което за административно нарушение по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Наказателното постановление е връчено на 13.01.2017 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели Е. З. – И. и Р. С., приложените към административнонаказателната преписка и представените и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество - основателна, по следните съображения:
При извършената служебна проверка съдът намира, че в производството по издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяната му.
При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е спазил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити. В чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа датата на извършване на нарушението.
В Наказателното постановление е посочено като нарушение, че на 24.08.2016 г. в 11:50 часа е извършена проверка на търговски обект , при която проверка се установява, че ДЗЛ не съхранява в търговския обект месечен отчет за месец май 2016 г. в книгата за дневните финансови отчети на ЕКАФП модел „Datecs DP-35K" с ИН на ФУ DT273976 и ФП № 02273976 на страницата за датата на последния ден от периода, а именно 31.05.2016 г.
Наказателното постановление е съставено въз основа на АУАН № F264276/29.09.2016 г., в който е посочено, че проверката е извършена на 24.08.5.2016 г., в 11:50 часа, а АУАН е съставен въз основа на протокол за извършена проверка № 0251921, в който е отразена като дата на проверката 26.08.2016 г. и след това е поправена дата на 24.08.2016 г. От така представените документи за съда не става ясно въз основа на какви доказателства административно наказващия орган е установил датата на извършване на нарушението, тъй като и в акта и в протокола за извършена проверка са посочени различни дати от тази, която е посочена в НП.
Не става ясно нарушението кога е установено, посоченото нарушение се явява съществено, тъй като ограничава и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае кога и какво точно нарушение е извършил.
Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН има императивен характер, поради което изискването за посочване датата на извършване на нарушението е задължително.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено, само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № F 264276/07.12.2016 г., на заместник – директора при ТД на НАП София, с което на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от В. И. Л. с ЕГН [ЕГН], П. Б. К. с ЕГН [ЕГН] за административно нарушение по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: