и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от "ТИ БИ АЙ К.” Е., с ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Д. представлявано от Изпълнителния директор В. А. Г., с която срещу З. П. П. с ЕГН *, с адрес: гр.Б., ж.к."Е. е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК - за признаване за установено, че З. П. П., в качеството си на кредитополучател /потребител/ по договор за потребителски К. № * дължи изпълнение на парично задължение към "ТИ БИ АЙ К.” Е., в качеството му на "кредитодател" по договора, в размер на сумата отп 244,27 /двеста четиридесет и четири лева и двадесет и седем стотинки/ лв., представляваща неизплатени месечни вноски, съгласно т.8 от раздел 3 на договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размера на 74,39 /седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/ лв., дължима за периода от 15.02.2010г. до датата на изготвяне на справката по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /08.09.2010г./, като се иска присъждане и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили валиден договор, по силата който имат качеството - съответно на кредитодател и кредитополучател на спорната сума, която ответника дължи, но не я е изплатил на падежа. За събиране на дължимата насрещна престация ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК - за издаване на заповед за изпълнение, срещу което в установения от закона преклузивен срок по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение, което от своя страна е обусловило правния интерес от ищеца за водене в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, на установителния иск по чл.422 от ГПК - до установяване на вземането си с влязло в сила съдебно решение.
С исковата молба е направено искане да бъдат приобщени по делото материалите по ч.гр.д., по което е издадено заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, като в зависимост от становището на ответника се иска да се даде възможност за сочене и ангажиране и на други доказателства.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл.44, ал.2 от ГПК вр. с чл.47, ал.5 от ГПК, но в срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба, не е направено искане за събиране и проверка на доказателства от тази страна.
Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим, като правото на иск е надлежно упражнено - при спазване на процесуалните и материални условия за допустимост.
С нарочна писмена молба, подадена от 11.04.2011г. от ищеца е изразено становище, че подкрепя иска и прави искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение при неявяване на ответника, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не делегира процесуален представител, не оспорва иска и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, е предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба писмени документи като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта /представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им към спорния по делото предмет.
С нарочна писмена молба ищеца е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като твърди наличието на всички, както процесуални, така и материални основания по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 239, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид посочените и представени по делото доказателства, намира иска за вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях.
По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за заплатена държавна такса, както и 100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 -4 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между З. П. П. с ЕГН *, с адрес: гр.Б., ж.к."Е.. и "ТИ БИ АЙ К.” Е., с ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Д.представлявано от Изпълнителния директор В.А. Г., че З. П. П. с ЕГН *, с адрес: гр.Б., ж.к."Е. дължи на "ТИ БИ АЙ К.” Е., с ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Д. представлявано от Изпълнителния директор В. А. Г.сумите, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7615/26.10.2010г. по ч.гр.д.№ 3209/2010г. по описа на Районен съд- гр. Б., а именно: сумата 244.27 лева, представляваща главница по Договор за целево финансиране № * от 28.10.2008 година; както и сумата 74.39 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2010 година до 08.09.2010 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2010 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски 25,00 лева / двадесет и пет лева/ държавна такса и 100,00 лева / сто лева / юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. П. П. с ЕГН *, с адрес: гр.Б., ж.к."Е.да заплати на "ТИ БИ АЙ К.” Е., с ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Д., представлявано от Изпълнителния директор В. А. Г. сумата в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото, както и сумата от 100 /сто/ лева адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Копие от решението да се връчи и на двете страни, като УКАЗВА на ответната страна, че в едномесечен срок от връчването може да поиска от въззивния съд неговата отмяна при условията на чл.240, ал.1, т.1-3 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: