Въз основа на Закона и доказателствата, съдът

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. С. - [дата на раждане] , в [населено място], българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, с основно образование, разведен, безработен, жив. [населено място], ул. Митрополит Б., с ЕГН [ЕГН] ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2013 г. пред съд, в съдебно заседание по НОХД № 1238/2013 г. по описа на Районен съд - Благоевград, като свидетел, извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 14.06.2013 г. лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105“, с рег. [рег.номер на МПС] не е управляван от С. М. Л., а от В. И. И. – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 290, ал. 1 от НК, съдът го ОСЪЖДА, като му налага наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3(три) месеца.
На основание чл. 66 от НК, съдът ОТЛАГА така наложеното наказание "Лишаване от свобода" за срок от 3(три) години.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните пред Окръжен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


МОТИВИ към Присъда № 1094/09.02.2014 г., постановена по НОХД № 1647/2014 година по описа на БлРС

Б. районна прокуратура е внесла Обвинителен акт с обвинение срещу М. К. С. – [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, със основно образование, неосъждан, разведен, безработен с постоянен адрес [населено място], ул. “М.” № 6, с ЕГН [ЕГН] за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия М. С. е повдигнато обвинение за това, че на 01.07.2013 г. пред съд в съдебно заседание по н.о.х.д № 1238/2013 г. по описа на Районен съд Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 14.06.2013 г. лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105“, с рег. [рег.номер на МПС] не е управляван от С. М. Л., а от В. И. И..
В хода на съдебните прения представителят на Прокуратурата на Р България поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че в производството са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, след анализа на които се стига до категоричен извод за извършено престъпление от общ характер от подсъдимия, установени са всички обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия. Поддържа обвинителния акт и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимален размер, тъй като е неосъждан и има добри характеристични данни.
Надлежно упълномощеният защитник на подсъдимия С. - адв. Н. в пледоарията си по чл.291, ал.2 от НПК моли съда да оправдае подзащитния му по повдигнатото обвинение. Счита същият да не е осъществил състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че престъплението, което е повдигнато на подзащитния му е несъставомерно и моли да бъде оправдан напълно.
Подсъдимият С. в съдебно заседание, редовно призован, явява се лично, като дава обяснения, разбира в какво е обвинен. В последната си дума, предоставена му на основание чл. 297 ал. 1 от НПК, моли да бъде оправдан.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Срещу М. К. С. е водено ДП № 259/2014 година, за това, че на 01.07.2013 г. пред съд в съдебно заседание по н.о.х.д № 1238/2013 г. по описа на Районен съд Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 14.06.2013 г. лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105“, с рег. [рег.номер на МПС] не е управляван от С. М. Л., а от В. И. И. - престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК. В хода на горепосоченото досъдебно производство, на 30.06.2014 г. в процесуалното качество на обвиняем пред разследващ полицай М. М. същият се е възползвал от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК в хода на съдебното производство - показанията на свидетеля Я. М., докладна записка, АУАН № 1015/17.06.2013 г., протокол за мед. Изследване, талон за мед. Изследване, НП, присъда № 5300 от 007.2013 г. по НОХД № 1238/2013 г по описа на БлРС ведно с мотиви, решение на БлОС № 4154/17.10.2013 г. по ВНОХД № 301/2013 г., протокол от с.з. по НОХД № 1238/2013 г., справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколи за разпит на св. А. А., В. Ч. и В. И. М., както и от другите материали по делото.
На първо място на коментар подлежат показанията на свидетелите А. А., В. Ч. взели участие като полицейски служители.
Свидетелят А. А. установява, че спрели за проверка л.а. ВАЗ, който бил управляван от С. Л.. В автомобила имало още две лица, които били в нетрезво състояние. Водачът Л. бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. По време на проверката пристигнали и други лица, познаващи водача. Твърди, че не са установявали самоличността на возещите се в автомобила лица и, че от момента на проверката до съставяне на АУАН водачът Л. не е изпускан от очи и никой по никакъв начин се се е опитвал да разменя местата си в автомобила.
Свидетелят Ч. твърди, че лицето, което е управлявало л.а. Ваз и което спрели за проверка е С. Л. и от момента на спиране на автомобила до момента на приключване на проверката никой от возещите се в автомобила не се е опитвал да разменя местата си.
В хода на ДП е разпитан и свидетелят В. И., който установява, че били една компания, които употребили алкохол, но той не бил пил. След приключване на веселбата се качил в автомобила на С. Л., който е ВАЗ, номерът не може да посочи. Той седнал от пред, а отзад се возели Я. и М.. След като оставил автомобила в района в който живее, били слезли всички от колата и видели че зад тях е имало полицейски автомобил. Оставил ключовете на колата и си тръгнал. На място останали С. и полицаите. Не може да каже какво се е случило впоследствие.
Съдът кредитира показанията на св. М., но същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като са вътрешно противоречиви. Същият твърди, че с М. С. се возели отзад в л.а. ВАЗ Л., но не може да каже кой е карал автомобила, тъй като били почерпени. Твърди, че един казал „аз съм карал”, след това друг казал „аз съм карал” и не знае на кого да вярва.
Съдът извърши прецизен анализ на обясненията на подсъдимия, след като взе предвид, че същите следва да бъдат разгледани освен като доказателство в процеса и като средство за защита на подсъдимия . Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия. Същите не разколебават по никъкв начин обвинителната теза. Въпреки че подсъдимият многократно заявява в обясненията си че не си спомня, същият заявява пред съда, че е помолен от В. И. да заяви пред съда при разглеждане на НОХД № 1238/2013 г. , че лек автомобил ВАЗ 2105 е управляван от В. И..
Съдът отчете, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство свидетелите Ч. и А., дадени в хода на досъдебното производство, дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност. Достоверно и логично свидетелите описват фактите свързани с развилите се действия.
В подкрепа на възприетата от съда и изложена по-горе фактическа обстановка са не само анализираните показания на визираните свидетели, но и надлежно изготвените и приобщени в процеса писмени доказателства и доказателствени средства в рамките на съдебното разследване.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Престъплението по чл.290, ал.1 от НК законодателят е поставил в раздел ІІІ „Престъпления против правосъдието” , където се засягат отношенията само в сферата на съдебната власт в Р България. Съгласно правната теория престъпленията против правосъдието се подразделят на две групи според съдържанието на своя обект. В първата група престъпления влизат посегателствата, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт / сред които е и по чл.290 от НК / а във втората група – посегателствата, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт решения.
Лъжесвидетелстването е предвидено в чл.290 от НК, съгласно който в ал.1 на този член е посочено: „Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до пет години”.
Субект на престъплението по чл.290 ал.1 от НК може да бъде само свидетел, т. е. лице, което е привлечено в процеса, за да изложи пред съд или друг надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от значение за делото - факти, включени в предмета на доказване по конкретното дело.
От обективна страна в състава на престъплението са установени две форми на изпълнителното деяние: 1/ потвърждаване на неистината, а именно деецът в качеството на свидетел да каже нещо, за което знае, че не съществува в действителност; 2/ затаяване на истината, а именно деецът в качеството на свидетел да не посочи нещо, за което знае, че съществува в действителност, твърдейки за него, че не му е известно, че не си спомня, забравил е и т.н. И двете форми на изпълнителното деяние следва да бъдат осъществени пред съд или друг надлежен орган на власт.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено както при пряк, така и при евентуален умисъл.
Непосредствен обект на престъплението по чл.290 ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. При депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен орган на власт съществува опасност да не бъде постигната основната цел на правораздавателната дейност, а именно разкриване на обективната истина относно фактите, обуславящи приложимия закон като предпоставка за правилното решаване на възникналия правен спор. Тази опасност не е налице в случаите, при които свидетелят възпроизвежда факти, които са извън предмета на доказване по конкретното дело и следователно липсва правно основание да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в тези случаи.
Съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил състава на чл. 290 ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна относно това, че на 01.07.2013 г. пред съд в съдебно заседание по н.о.х.д № 1238/2013 г. по описа на Районен съд Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 14.06.2013 г. лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105“, с рег. [рег.номер на МПС] не е управляван от С. М. Л., а от В. И. И..
От това следва извода, че подсъдимият, знаейки истинските фактически обстоятелства, е потвърдил обстоятелство, което е противоположно на този факт, т.е. е потвърдил неистина.
От същностно значение е, че правораздаването е важна държавна дейност, която постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелстването пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи, поради което осъществените от подсъдимия съставомерни деяния по чл.290 ал.1 от НК са обществено опасни.
Субект на престъплението е подсъдимият С., за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателно отговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. По делото не се спори, че преди разпита му като свидетел по НОХД № 1238/2013 година по описа на БлРС пред съдия, е предупреден подсъдимият за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 ал.1 от НК. Предвиждал е, че като даде неистински показания относно счупването на стъклото на автомобила му, ще попречи на съда за постигането на правилно и обективно правораздаване при разглеждането на НОХД № 1238/2013 г. по описа на БлРС. Наред с това съдът намира, че подсъдимият е искал настъпването на общественоопасния резултат, като мотива му за това е бил потвърждавайки неистина досежно горепосочените факти да помогне за изграждането на защитна версия на подсъдимия по това дело за сметка на правилното и обективно правораздаване.
С оглед на гореизложените правни изводи настоящият състав на БлРС не споделя доводите навеждани от защитата на подсъдимия, че в случая деянието относно този факт не е доказано и че извършеното такова не е съставомерно по чл.290 ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против правосъдието – важна държавна дейност, която постига своите цели като разкрива обективната истина, а лъжесвидетелстването да пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните органи, то в случая извършеното от подсъдимия С. престъпление по чл.290 ал.1 от НК не се отличават с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Въпреки осъжданията на подсъдимия, същият към момента на извършване на деянието е реабилитиран.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимия С. за престъплението по чл.290 ал.1 от НК следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства неприложима при индивидуализация на наказанието е разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – и най-лекото предвидено в закона наказание / три месеца Л. / да е несъразмерно тежко. Според съда приложението на чл.55 не би осъществил целите, визирани в чл.36 НК.
При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият С. наказание към долната граница на предвидения от закона размер за извършеното престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.
Съдът, отчитайки наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК , намира, че не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.


Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

Районен съдия :