и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Застрахователно Акционерно Дружество “А. Б.”, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от П. Я. действащо чрез пълномощника Адвокатско дружество “А. Д., Р. Г. и съдружници”, с адрес : гр. С., чрез адв. С. А., с която срещу К. А. С., с ЕГН *, с адрес : с. Б. П., община Б., са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. чл. 213, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане на следните суми, предмет на издадената Заповед на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2634/ 28.03.2012г. по Частно гражданско дело № 897/ 2012г. по описа на Районен съд- гр. Б., а именно : сумата от 8 441. 68 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 26.03.2012г., до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 1 027. 24 евро, представляваща мораторна лихва за посочени в исковата молба периоди, и сумата от 1 114. 86 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски. Претендира се и присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
С исковата си молба, ищецът поддържа, че на 25.09.2008г. между “Ауто Бохемия” и ответника К. С., е сключен Договор за лизинг № М 6174, относно лек автомобил марка "Шкода", модел "Фабия Комби Комфорт”, с рег.№ СА 73 60 НВ. Общата цена по Договора за лизинг била договорена в размер на 15 784 евро, платима в левова равностойност по фиксинга на БНБ за деня на плащането, за срок от 41 месеца. Автомобилът бил предаден за ползване от лизингодателя- “Ауто Бохемия” на лизингополучателя- ответник на 25.09.2008г., съгласно Приемо- предавателен протокол. След заплащане на първоначалната вноска в размер на 2 042 евро и извършени частични плащания на лизингова вноска от № 1 до № 6 вкл., ответникът К. С., преустановил плащанията, като останал да дължи на “Ауто Бохемия” , сумата от 13 742. 00 евро. Лизингодателят имал сключена с ищеца Застрахователна полица № *0000002/ 08.08.2006г. и Добавък към нея, покриваща риска “Загуби, вследствие неплащане на лизингови вноски”, неразделна част от която били Общите условия за съответната застраховка. Лизингополучателят преустановил плащанията по Лизинговия договор, за което лизингодателят, му изпратил уведомително писмо, с което бил поканен да заплати дължимите вноски, като бил предупреден, че в случай, че не стори това, писмото следвало да се приеме като Уведомление за прекратяване на лизинговия Договор. Поради преустановяване на плащанията от страна на лизингополучателя, “Ауто Бохемия” , отправил към ищеца претенция за изплащане на обезщетение по посочената по- горе застраховка, по която застрахователят образувал Щети с номера : № *01324 и № *00201. Ищецът изплатил на “Ауто Бохемия” , застрахователно обезщетение в размер на 11 560. 56 евро в изпълнение на Застрахователния договор на 30.12.2010г. и на 09.03.2011г., и поради това встъпил в правата на лизингополучателя по Договора за лизинг. Вследствие на това, ищцовото дружество изпратило на ответника К. С. покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по посочените щети, но плащане не постъпило. По силата на Договор за покупко- продажба от 05.04.2010г. “Ауто Бохемия” продал процесния автомобил за сумата от 6 100. 00 лв., като тази сума е наредена по сметка на ищцовото застрахователно дружество. След приспадането на тази сума, дължимият остатък от ответника К. С. бил на стойност 8 441. 68 евро, която и към настоящия момент не била изплатена. Поради липсата на плащане, ищецът образувал заповедно производство срещу длъжника за исковите суми, като било образувано Частно гражданско дело № 897/ 2012г. по описа на Районен съд- гр.Б., в рамките на което съдът издал в полза на ищеца срещу ответника, Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в законния двуседмичен срок длъжникът депозирал Възражение.
В отговора на исковата молба, ответникът, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Същият не оспорва обстоятелството, че между него и “Ауто Бохемия” бил сключен Договор за лизинг за процесния автомобил. След това обаче и предвид на фактът, че не могъл да погасява месечните си вноски, върнал автомобила на лизингодателя, за което бил съставен Протокол. Предвид това, непонятно за ответника било обстоятелството, защо на един по- късен етап, върнатата от него кола се търсела, при положение, че тя вече била в лизинговото дружество. Счита, че не следва да заплаща лизингови вноски след връщане на автомобила. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, страните не се явяват, не изпращат и представители, а ищецът, в писмено становище поддържа исковете.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушано е заключение на вещо лице.
От съвкупния анализ и оценка на доказателствения материал по делото, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът прие от фактическа страна следното за установено :
Не се спори, че “АутоБохемия” и К. А. С., са сключили Договор за лизинг № М 6174 от 25.09.2008г., с който, лизингодателят “АутоБохемия” , е предоставил на К. А. С., като лизингополучател, ползването на нов лек автомобил марка "Шкода", модел "Фабия Комби Комфорт”, с рег. № СА 73 60 НВ, за срок от 41 месеца, считано от подписване на приемо- предавателен протокол, при извършено от страна на лизингополучателя плащане на първоначална вноска в размер на левовата равностойност на сумата от 2 042 евро, а останалата част от цената в размер на левовата равностойност на 13 742 евро, е договорено да се изплати на 41 месечни вноски, съобразно Приложение № 1 : като лизинговите вноски от № 1 до № 40, са в размер на по 336 евро, а вноска № 41- в размер на 302 евро, като общата цена на договора, съгласно чл. 2, е 15 784 евро. Съгласно т. 19 от общите условия за продажба на лизинг на автомобили “Шкода”, неразделна част от Договора, лизингодателят има право да развали едностранно договора за лизинг, да задържи началната вноска, всички направени до момента вноски и да си върне обратно отдадения на лизинг автомобил, при неплащане на вноска повече от 15 дни от датата на падежа, посочена в Приложение №1, като има право да иска от лизингополучателя обезщетение до размера на причинените вреди и пропуснати ползи.
Съгласно съставен между лизингодателя и лизингополучателя приемо- предавателен протокол, на 25.09.2008г., последният е получил фактическата власт върху лек автомобил марка "Шкода", модел "Фабия Комби Комфорт”, с рег.№ СА 73 60 НВ.
Съгласно застрахователна полица № *0000002/ 08.08.2006г., между З. “Алинац Б.” и “АутоБохемия” е сключен застрахователен договор, с покрити рискове “Загуби, вследствие неплащане на лизингови вноски” и Добавък № 1, касаещ лизинговия договор за процесния автомобил. По силата на застрахователния договор, застрахователят се задължава да заплати на лизингодателя обезщетение в размер на главница и лихва на неиздължените лизингови вноски с изтекъл падеж, вкл. ДДС, както и главница на неиздължени лизингови вноски с ненастъпил падеж, вкл. ДДС.
С писмо изх. № 378/ 18.06.2009г. на “АутоБохемия” до К. С., получено на 25.06.2009г., лизингодателят е уведомил лизингополучателя, че следва в 3- дневен срок да внесе дължимите вноски с № 8 и № 9, за месеците април и май 2009г., според Приложение № 1 към договора за лизинг, както и всички лихви. В писмото е посочено, че след изтичане на 3- дневния срок и неизвършено плащане, това съобщение се счита за уведомяване за прекратяване на договора, съгл. т. 19, с всички произлизащи от това последици.
С писмо изх. № 399/ 25.06.2009г. от “АутоБохемия” до З. “Алинац Б.”, лизингодателят е уведомил застрахователя, че по подписания Договор за лизинг № М 6174, лизингополучателят е преустановил плащане и поради изтичане на 25- дневния срок от падежа, “АутоБохемия” , очаква плащане от застрахователя, според договора за застраховка.
Съгласно представени 2 бр. фактури, на л. 29 и 30 от делото, е наредено изплащането, от ищеца, по сметка на “АутоБохемия”, на сумата от 20 537. 32 лв., поради настъпило застрахователно събитие “неплащане на лизингови вноски” по 2 бр. Щети № *01324 и № *00201.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 290- 16- 1908/ 14.03.2011г., получена на 18.03.2011г., ищецът е уведомил ответника, че е изплатил на “АутоБохемия” застрахователно обезщетение по застраховка “Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, сумата от 22 610. 49 лв., представляваща просрочено задължение по договора за лизинг, като с плащането на обезщетението, застрахователят е встъпил в правата на застрахования, съгласно чл. 213 КЗ, поради което посочената сума, следва да бъде възстановена от ответника в посочения в поканата 10- дневен срок.
Съгласно Приемо- предавателен протокол на З. “А. Б.” на 26.01.2011г., Агенция за сигурност и охрана “Гард” ЕООД, е предала на ищеца процесния автомобил, като в протокола е отбелязано, че колата е намерена изоставена, до Локомотивно депо С..
Съгласно договор за покупко-продажба на МПС на 05.04.2011г., “АутоБохемия”, е продало на трето лице /”Мегатранс Ауто” ЕООД/ процесния автомобил за сумата от 6 100 лв., която сума, купувачът е заплатил, предварително на продавача, по банков път.
От заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Б. Х., се установява, че ищцовото дружество, във връзка с настъпилото застрахователно събитие по процесния договор за лизинг, е образувало 2 бр. Щети № *01324 и № *00201. По първата от тях, на “АутоБохемия”, е изплатена сумата от 13 800. 34 лв., представляваща левовата равностойност, на 7 056. 00 евро, формирана от сумата от 9 772. 64 лв.- 21 неизплатени лизингови вноски, с настъпил падеж /от 7 до 27/, 2 073. 17 лв., лизингова лихва, върху вноските от 7 до 27 и 1 954. 53 лв. начислен ДДС върху вноските от 7 до 27, и по втората щета- е изплатена сумата от 8 810. 15 лв., представляваща левовата равностойност, на 4 504. 56 евро, формирана от сумата от 1 003. 56 лв.- 2 неизплатени лизингови вноски, с настъпил падеж /28 и 29/, 110. 04 лв., лизингова лихва, върху вноска 28 и 29; 6 246. 53 лв. 12 вноски с ненастъпил падеж /от 30 до 41/ и 1 450. 02 лв. ДДС. Ответникът е платил по договора за лизинг, първоначалната вноска от 2 042 евро и 6 месечни вноски по 336 лв., като от м. април 2009г. е преустановил плащанията.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :
От приложеното в цялост ч. гр. д. № 897/ 2012г. по описа на РС- гр. Б. се установява, че ищецът на 26.03.2012г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответника, за сумите предмет на настоящото производство, като в негова полза е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2634/ 28.03.2012г. В двуседмичния срок обаче по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът- ответник в настоящото производството е подал възражение срещу заповедта.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. чл. 213, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД имащи за предмет установяване на вземанията на ищеца, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, досежно твърдяна регресна претенция и мораторна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер, суброгационно право. Това право също е договорено между ищеца и лизингодателя “АутоБохемия”, в раздел VIII, т. 1 от общите условия на сключения между тях застрахователен договор за процесния автомобил, съгласно която клауза застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу лизингополучателя, до размера на платеното обезщетение. С оглед на това районния съд намира, че са налице предпоставките по чл. 213, ал. 1 КЗ, за ангажиране на регресната отговорност на ответника, спрямо дружеството- застраховател, ищец по делото. Налице е неизпълнение на договорно задължение, което неизпълнение представлява покрит риск по застрахователния договор между дружеството застраховател и лизингодателя, с който ответника е сключил договора за лизинг, за чието изпълнение носи отговорност. С оглед на това, предвид настъпилото застраховтелно събитие и заплащане на застрахователното обезщетение на застрахования от застрахователя, налице е правото на последния да встъпи в правата на застрахования срещу третото лице по реда на чл. 213 КЗ, т.е. да встъпи в правата на лизингодателя по сключения договр за лизинг с лизингополучателя- ответник по делото и по реда на регреса да иска възстановяване на изплатеното обезщетение от причинителя на вредата – ответника, в качеството му на лизингополучател.
Съгласно сключения между лизингодателя и ответника лизингов договор за финансов лизинг, последния е получил посочения в Договора лек автомобил, за което е заплатил първоначална вноска и се е задължил да заплаща ежемесечни лизингови вноски, съобразно погасителен план, посочен в Приложение № 1 към договора, за срок от 41 месеца. По делото не се спори, че ответникът е получил и ползвал автомобила, че е заплатил първоначалната вноска, както и че са заплатени първите 6 лизингови вноски по договора. Лизингополучателят, ответник по делото, не е заплащал лизинговите вноски от 7- ма насетне, с падеж 28.04.2009г. С оглед на това, лизингодателят “АутоБохемия” , с писмо, връчено с обратна разписка на ответника на 25.06.2009г., е уведомил ответника, че следва в 3- дневен срок да внесе дължимите вноски с № 7 и 8, според Приложение № 1 към договора за лизинг, както и всички лихви, като е посочил, че след изтичане на 3- дневния срок и неизвършено плащане от страна на ответника, това съобщение се счита за уведомяване за прекратяване на договора, съгласно т. 19, с всички произлизащи от това последици. С оглед договореното между страните в т. 19 от общите условия на договора за лизинг, в случая "прекратяването" на договора следва да се приеме, като равнозначно на "развалянето" по смисъла на чл. 87 ЗЗД, което право да се развали договорът е преобразуващо акцесорно право, което се упражнява с едностранно волеизявление, без да е необходимо последващ, вторичен юридически факт. Последиците от развалянето на договора са изрично уредени в чл. 88 ЗЗД. Развалянето има обратно действие, освен при договорите за периодично или продължително изпълнение. Договорите за финансово обвързан лизинг съдържат елементи на договор за наем. С продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато в течение на определено време длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни действия, а при договора с периодично изпълнение длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви повтарящи се през определен или неопределен период от време престации. Ето защо, както при наемния договор, така и при договора за финансово обвързан лизинг, развалянето настъпва занапред. Когато наемодателят, в случая лизингодателят, желае разваляне, то развалянето, като действа занапред, както и по своите последици, се покрива с последиците на прекратяването на договора. В тази връзка съдът приема, че в съответствие с изразената воля от лизингодателя и при наличието на предпоставките, предвидени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 88 ЗЗД, правоотношението по Договора за финансов лизинг между лизингодателя и ответника се е прекратило занапред, т. е. след изтичане на тридневния срок от връчване на съобщението на ответника или считано от 29.06.2009г. С оглед на това, считано от тази дата, процесния договор за лизинг, се счита за развален, а облигационните отношения по него- прекратени. С развалянето на договора отпада и основанието, на което ответникът-лизингополучател се е задължил да заплаща лизингови вноски. След това, изправната страна може да търси обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди, но не и реално изпълнение на задължения по разваления, респ. прекратения договор.
По изложените съображения ответникът дължи на лизингодателя неплатените до датата на разваляне на договора лизингови вноски, с настъпил падеж, а именно вноски с пореден № 7, 8 и 9, за месеците април, май и юни 2009г., всичките на стойност от по 336 евро или общо сумата от 1 008 евро. До този размер, съдът намира и че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. В останалата му част, предявеният иск е неоснователен, тъй като след разваляне на лизинговия договор не е налице неизпълнение от страна на лизингополучателя и последния няма задължение да заплаща лизингови вноски, поради и което ищцовото дружество не е дължало заплащане на застрахователно обезщетение по сключената застраховка с лизингодателя, след датата на разваляне на договора- 29.06.2009г. В този смисъл е и константната практика на ОС- гр. Б., по възз. гр. д. № 603/ 2012г. и № 835/ 2012г.
Предвид отправената с исковата молба претенция за заплащане на главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, върху уважената част от иска, в размер на 1 008 евро, следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2012г. до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането по регресния иск срещу причинителя на вредите- ответника, произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. Това вземане не е срочно по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което и на основание ал. 2 от посочената разпоредба на закона, ответникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В тази връзка, мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху претендираното парично вземане, започва да тече от момента на получаване на поканата за доброволно плащане. По делото е представена такава покана за доброволно изпълнение, изпратена от застрахователното дружество до ответника, която съгласно приложената обратна разписка, е връчена на последния на 18.03.2011г. С отправената покана, на ответника е даден 10-дневен срок да възстанови посочената в поканата сума, с оглед на което след изтичане на този срок, последния е изпаднал в забава, считано от 29.03.2011г. Това следва да бъде и началната дата, на следващата се на ищеца лихва, а съобразно поисканото, нейния краен момент, следва да бъде 20.03.2012г. Съгласно служебните изчисления на съда, направени с програмния продукт “Апис Финанси”, за посочения период- 29.03.2011г.- 20.03.2012г., мораторна лихва върху сумата от 1 008 евро, е в размер на 102. 20 евро. С оглед на това, предявеният иск се явява частично основателен и като такъв следва да бъде уважен, за сумата от 102. 20 евро, а в останалата му част, за разликата до пълния предявен от 1 027. 24 евро, и за периода 09.03.2011г.- 28.03.2011г., като недоказан, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед частичната основателност, на претенциите по чл. 213, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат редуцирани и присъдените със заповедта по чл. 410 ГПК суми за разноски на ищеца в заповедното производство за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Безспорно е че настоящият състав на съда, дължи произнасяне по тях, вкл. коригиране на същите- в този смисъл Определение № 417 от 03.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/ 2011г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева. В резултат на това, на ищеца се следват в заповедното производство разноски от по 43. 43 лв. за внесена държавна такса и 87. 29 лв. за адвокатско възнаграждение.
На ищеца, с оглед изхода на спора, и в настоящото съдебно производство, се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 97. 25 лв. за внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение, куриерски разход, и за изготвеното заключение от вещото лице.
Водим от горното, и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. чл. 213, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, чл. 78 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в правоотношенията между Застрахователно Акционерно Дружество “А. Б.”, с ЕИК 040638060 и К. А. С., с ЕГН *, че ответникът К. А. С., с ЕГН *, с адрес : с. Б. П., община Б. дължи на ищеца Застрахователно Акционерно Дружество “А. Б.”, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от П. Я.действащо чрез пълномощника Адвокатско дружество “А. Д., Р. Г. и съдружници”, с адрес : гр. С. чрез адв. С. А., следните суми, предмет на издадената Заповед на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2634/ 28.03.2012г. по Частно гражданско дело № 897/ 2012г. по описа на Районен съд- гр. Б., а именно :
- сумата от 1 008. 00 евро /хиляда и осем евро/, представляваща главница, изплатено застрахователно обезщетение на “АутоБохемия” , в качеството му застрахован лизингодател по застраховка “Загуби от неплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № *0000002 на З. “А. Б.” , от 08.08.2006г. и Добавък № 1248АВ/ 16.09.2008г., по Щети № *01324 и № *00201, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 26.03.2012г., до окончателното й изплащане;
- сумата от 102. 20 евро /сто и две евро и двадесет евроцента/, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница от 1 008 евро, дължима за периода 29.03.2011г.- 20.03.2012г.
- 43. 43 лв. /четиридесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за внесена държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
- 87. 29 лв. /осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете
КАТО ИСКОВЕТЕ в останалите им части, за признаването за установено, че ответникът, дължи на ищеца, разликата, над горните суми, до пълните предявени размери, както следва : от 8 441. 68 евро /осем хиляди четиристотин четиридесет и едно евро и шейсет и осем евроцента/- главница; и от 1 027. 24 евро /хиляда двадесет и седем евро и двадесет и четири евроцента/ и за периода 09.03.2011г.- 28.03.2011г., мораторна лихва; ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА К. А. С., с ЕГН *, с адрес : с. Б. П., община Б. да заплати на Застрахователно Акционерно Дружество “А. Б.”, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление : гр. С. представлявано от П. Я., действащо чрез пълномощника Адвокатско дружество “А. Д., Р. Г. и съдружници”, с адрес : гр. С. чрез адв. С. А., сумата от 97. 25 лв. /деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сторени по настоящото дело разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Б., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия :..........................