Производството по делото е образувано е по жалба на К. С. С., с ЕГН [ЕГН], [населено място] , общ. Б. против НП № 1899а-677/15.02.2018 година, на Н Първо РУ– Б., с което на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лв.
С жалбата С. твърди, че издаденото НП е неправилно и несъобразено със закона. Иска се отмяна на НП като необосновано и издадено в противоречие на съдебната практика.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура-Б. редовно призовани, не изпраща представител и не изразяват становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 14.12.2017 година, длъжностно лице при Първо РУ – Б. –актосъставителят И. В., в присъствието на свидетеля Н. К., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата, около 12:30 часа, на [населено място], при ОУ „Д. Т.“, въпреки направеното полицейско разпореждане на основание чл. 64, ал. 2 ЗМВР – да не пречи и да изчака в автомобила си до приключване на взимане на отношение, С. не изпълнява дадените му многократни разпореждания и пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си. Актът е съставен в присъствие на С., подписан лично от него без възражения.
Въз основа на този акт, на 15.02.2018 г. Н Първо РУ – Б., издал атакуваното НП № 1899а-677/15.02.2018 година, с което на жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лв. НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.10.2018 г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията разпитаните по делото свидетели В. и К.. Актосъставителят сочи, че на посочената дата били изпратени от Дежурния в района на ІІІ ОУ във връзка с неправилно паркирани автомобили и докато проверявали друг водач за допуснато нарушение, на метри след тях в нарушение на закона също спрял и жалбоподателят, при което му било обяснено, че ще му бъде съставен акт или фиш. При което жалбоподателят започнал да възразява. Разпоредено му било разпредено да изчака в автомобила си до приключване на проверката на другия водач, но жалбоподателят не изпълнил направените му няколкократни разпорежданията от полицейските органи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима. Разгледана по същество - основателна, по следните съображения:
При служебно извършена проверка съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание, тъй като същото е било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящият съдебен състав констатира, че при ангажиране на отговорността на жалбоподателя С. с издаденото Наказателно постановление, в същото липсва пълно и точно описание на цифровата правна квалификация на извършеното нарушение. В случая в НП като нарушена законова разпоредба е посочена тази на чл. 64 ЗМВР, която обаче съдържа седем алинеи. Като не е посочено конкретно за коя от тях се отнасят фактическите обстоятелства, вменени във вина на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушението е възведено общо под нормата на чл. 64 ЗМВР, което е несъвместимо с формалния характер на административно-наказателното производство и с изискванията на ЗАНН. Посочената норма в нейните седем алинеи регламентира правомощията на полицейските органи да издават разпореждания – писмени и устни, реда и начина за това, съдържанието на разпорежданията, тяхната задължителност за адресатите им, както и процедурата по издаване и обжалването им. Така, докато нормата на чл. 64, ал.1 ЗМВР визира правото на служителите на МВР да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, без в този текст да е предвидено каквото и да било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането, чието неизпълнение да се наказва от закона, разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е тази, която вменява в задължение на лицата, към които са насочени разпорежданията на оправомощените служители, да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Тези посочени по-горе нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено, само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 1899а-677/15.02.2018 година, на Първо РУ– Б., с което на К. С. С., с ЕГН [ЕГН], [населено място], общ. Б. за допуснато нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 257 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: