Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ж. И. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх.”.”, ети съдебен адрес [населено място], ул. против Наказателно постановление № 20-1116-000855 от 06.07.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Б., сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за административно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Навеждат се доводи за съществени процесуални нарушения и недоказаност на твърдените нарушения. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на доводите си, по същество иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, подробни съображения излага в пимени бележки, претендира разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Районна прокуратура Б., редовно призовани не изпращат представител, не изразяват становище по същество.
Съдът, като прецени доводите, наведени в жалбата и атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 22.06.2020 г. свидетелите Л. и Н., и двамата служители на КАТ били изпратени в района на Атогарата по подаден сигнал за възникнало ПТП. Същите пристигнали на място, където били посрещнати от св.Р. и св.К които обяснили, че свидетелката влязла в аптеката и паркирала автомобила си в близост, а св.Ксе движил, когато видял как тир, ударил автомобила на Р., тя излязла и установила, че бронята и е паднала. Св.К. от своя страна като очевидец посочил и как точно се е стигнало до удара, както и записал номер на тира, били снети и писмени обяснения от двамата свидетели. Св.Л. установил след справка собственика на автомобила, а именно „П. О.””Е. . Извършени били действия по установяване на водача на автомобила, като според показанията на св.Л., същия работил за дружеството-собственик, поради което и установили връзка със същия като в разговор той посочил, че не е направил ПТП. На 24.06.2020г. водачът бил установен и св.Л. съставил АУАН №191548, в присъствието на св.К и св.Н., затова че на 22.06.2020г. в 12.00ч. в [населено място] в посока от сервиз „Д.”, намиращ се под А. – Б. към бул.”В управлява състав от ППС влекач „Р.” с рег. [рег.номер на МПС] с прикачено към него полуремарке /цистерна/ А. с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] и срещу 38 при преминаване покрай паркиран лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] и при ивършване на маневра завой на дясно по бул.”В в посока Б . не осигурява достатъчно странично разстояние и допуска ПТП, като го блъска в задната лява част и му нанася материални щети, след което не остава на място като участник в ПТП и напуска местопроизшествието. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като с писмена молба помолил за по-леко наказание. Посоченото било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. Съставения АУАН бил връчен и подписан от жалбоподателя.На датата на съставяне на АУАН бил изготвени и протокол за ПТП.
Въз основа на съставеният АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-1116-000855 от 06.07.2020 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за административно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв.
В хода на съдебното производство са разпитани полицейските служители, ангажирани по случая. От показанията на същите се установява, какво са установили, как са определили виновното лице, както и действията по ангажиране на отговорност.
По делото са разпитани и св.К. и Р., които чрез показанията си установяват обстоятлства, свързани с настъпилото ПТП, конкретно св.К излага твърдения за извършената маневра от влекача и начина, по който е станал удара. Св.Р. от своя страна сочи, какви щети е имала по автомобила, както и че на нея е съставен фиш за неправилно паркиране.
От страна на защитата са представени доказателства, установяващи трудовите правоотношение на жалбоподателя и собствеността на влекача.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи и са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът счита че в настоящия случай в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните основания:
Видно от атакуваното наказателно постановление е че наказващият орган е пренесъл в същото съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение, но е допуснал съществено нарушение. В атакуваното НП е посочено, че жалбоподателя като водач на състав от ППС при извършване на маневра завой на дясно не осигурава достатъчно странично разстояние и го блъска в задна лява част, от така описаното не става ясно кой е блъснал, липсва индивидуализация в необходимата конкретика, дали е блъснал автомобил, човек или нещо друго. Това обстоятелство е от съществено значение с оглед нарушенията, за които е ангажирана отговорност на жалбоподателя. В случая на А. са вменени нарушения по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б”в” от ЗДвП, но в НП липсва един от основните елементи на твърдените нарушения, а именно има ли друг участник в ПТП, съответно как е би разположен и какъв е . При ангажиране на административнонаказателна отговорност наказващите органи са длъжни да спазват императивните изисквания на закона, като с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица е необходимо административнонаказателното обвинение да бъде така формулирано, че същите да разберат в какво именно са обвинени, като нарушението следва да бъде описано с всички негови признаци, попълващи състава на твърдяната за нарушена правна норма, при пълно съответствие между текстовата и цифрова квалификация. Това изискване е скрепено и с нормата на чл.57 от ЗАНН, в която законодателят е предвид минимално необходимото съдържание на наказателното постановление, като включените реквизити са задължителни и липсата или неточността на който и да е от тях е основание за отмяна от категорията на абсолютните такива. В случая съдът констатира, неточно описание на твърдените нарушения, което по същността си представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която разпоредба наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
Посочения елемент е част от обективната страна на нарушението по чл.25, ал.1от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Констатираното несъответствие между описанието на нарушението между АУАН и НП е недопустимо и то не може да бъде отстранено чрез събиране на доказателства в тази насока в съдебната фаза на производството. Съдът не разполага с правомощието да прецизира административнонакзателното обвинение и чрез установената фактическа обстановка да тълкува волята на наказващия орган.
На следващо място съдът намира, че при ангажиране на отговорност на жалбоподателя за нарушение чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, неправилно е приложен закона. От една страна съдът констатира недопустимо противоречие между обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление и изводите на наказващия орган. Видно от постановлението в обстоятелствената част е посочено, че А. е напуснал местопроизшествието, а в същото време наказващия орган е приел, че същия е извършил нарушение, изразяващо се в това, че като участник в ПТП при наличие на разногласия, относно обстоятелствата за ПТП го напуска, поради което както жалбоподателя, така и съда са поставени в невъзможност да разберат волята на наказващия орган, което противоречие води и до ограничаване на правото на защита на лицето.
В този случай водачът на пътно превозно средство е длъжен съгласно чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Да остане на мястото на произшествието - без да напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът-участник в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора/чл. 123, ал.1, т.3 ЗДвП/, респ. когато при ПТП са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него/чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП/. От текстовата част на НП, е видно, че накзаващия орган единствено е посочил, че не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и напуска местопроизшествието. Какви задължения обаче е бил длъжен да изпълни не става ясно, както и дали и какво съгласие е нямало. Със сочената като нарушена норма ЗДвП изисква да няма съгласие между участниците в произшествието, а в конкретния случай липсват обстоятелства в тази насока. Нито в АУАН, нито в НП са обективирани състовемерни елементи на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, като в обстоятелствената част на НП са описани обстоятелства, ирелевантни за конкретното обвинение обстоятелство- "напуска местопроизшествието", не кореспондира със сочената като нарушена разпоредба на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП. В НП не са описани обстоятелства относно това, че няма съгласие между определени участници в ПТП, както и не се сочи кои са те. Цитираните пороци на НП в тази му част са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като не са възпроизведени правнорелевантни за обвинението по чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП факти.
По отношение законосъобразност на НП в частта, с която е ангажирана отговорност на Аза нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че също са допуснати и други съществени нарушения.
На жалбоподателя е вменено, че като водач на МПС, при преминаване покрай паркиран лек автомобил с рег. [рег.номер на МПС] и при ивършване на маневра завой на дясно по бул.”В в посока -, не осигурява достатъчно странично разстояние и допуска ПТП, като го блъска в задната лява част и му нанася материални щети. Съдът приема, че така очертаните обстоятелства на нарушението не изпълват фактическия състав на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба задължава водача на ППС, при предприемане на каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение."
Видно е, че изложените в казуса фактически обстоятелства не са относими към състава на сочената административнонаказателна норма, тъй като липсват данни при възникването на ПТП да е имало друг участник в движението /в смисъла на това понятие вложен в -"Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя./ за когото да е можел със своето поведение жалбоподателя да създаде опасност или затруднения. Напротив, безспорно установено е, че такъв е нямало, действително се е ударил в автомобил, който обаче е бил паркиран. Нямало е лице, за което с маневрата си да създаде опасност. С това съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере пълно и адекватно обстоятелствата по вмененото му адм.нарушение и следователно да организира защитата си, като това се установява и от неговите обяснения.. От друга страна в текстовото описание нарушението не е описано с всички негови признаци, както и обстоятелства при които е извършено. За съдът не става ясно в какво се изразява ПТП, записано е бланкетно, че не спазва достатъчно разстояние и реализира ПТП, но как и по какъв начин не става ясно. В случая при такова описание на нарушението наказаното лице е поставено в невъзможност да разбере в какво точно е обвинено. Освен това липсата на тези факти водят до недоказаност на нарушението по същество. По делото липсват доказателства как е установен виновния водач, действително св.К сочи, че тирът се е блъснал в паркирания автомобил, но в същото време твърди, че е бил зад него. Поради изложеното, съдебният състав приема, че изложените факти не изпълват състава на нарушението и незаконосъобразно деянието е квалифицирано по този текст.
Наред с изложеното съдът намира, че е допуснато и нарушение при определяне на приложимата санкционна норма. След като е приел за безспорно установено посоченото нарушение наказващия орган е наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП, която разпоредба в приложимата и редакция предвижда, че се наказва глоба от 200 лв., който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление
При така установеното съдът счита, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Като основание за налагане на санкция с процесното постановление е приложен чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, която разпоредба не кореспондира с нарушението, за което е ангажирана отговорност и приетата за нарушена материална норма, чието съдържание бе посочено по-горе. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите закона в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение. В този смисъл наказателното постановление следва да съдържа материално правната разпоредба за която се твърди, че е била нарушена и санкционната такава, посочена в съответния специален закон и между тях да има съответствие, което в случая не е така. По този начин санкционираното лице е поставено в невъзможност да разбере какво е нарушил и за каква е санкциониран, което ограничава правото и възможността му за защита, както и препятства съдебен контрол върху правилното приложение на закона.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 500лв., установимо от приложено по делото пълномощно. От друга страна в съдебно заседание и с жалбата е направено изрично искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане на разноски, които към датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94, от дата 29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния акт, в случая ОД МВР Б. следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По отношение възраженията за прекомерност, съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото, по което бяха разпитани четирима свидетели и събирани множество писмени доказателства, намира същите за неоснователни, доколкото не може да бъде прието, че производството е такова с много ниска фактическа сложност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-1116-000855 от 06.07.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Б., сектор Пътна полиция, с което на Ж. И. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. за административно нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за административно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр.чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Б. да заплати в полза на Ж. И. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в размер на 500 лв./петстотин / лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните, пред Административен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: