съобрази следното:
Делото е разгледано по реда на бързото гражданско съдопроизводство.
Г-н Р. Г. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], район В., [улица], е подал срещу Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., БУЛСТАТ[ЕИК], адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от директора Ч. М. М., обективно съединени искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на труда - за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото му правоотношение и за отмяна на същото, за възстановяването му на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение.
В исковата молба се сочи, че на 06.01.2010 г. ищецът сключил трудов договор, по силата на който бил назначен от министъра на околната среда и водите на длъжността "Директор на БД Западнобеломорски район - Б.". Със заповед № 1255/31.07.2013 г. на министъра на околната среда и водите Искра М. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията. Заповедта му била връчена на 01.08.2013 г. Счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконно, поради което го оспорва в законоустановения срок.
В заповедта си министърът посочил, че трудовото му правоотношение се прекратявало на основание чл.19а, ал.2 от ЗА - "по преценка на органа, който го назначава". Следвало да се има предвид, че чл.19а, ал.2 от ЗА бил приложим единствено за длъжности, които отговаряли на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗА. Заеманата от него длъжност, обаче, не попадала в приложното поле на чл.19а, ал.2 от ЗА. Съгласно чл.19а, ал.2 от ЗА, правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник-областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, можели да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. В чл.19, ал.4 от ЗА били посочени следните органи на изпълнителната власт, по отношение на които чл.19а, ал.2 от ЗА бил приложим: председателите на държавни агенции, председателите на държавни комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на МС, които имали функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Основният спорен въпрос между страните бил дали длъжността "Директор на БД" попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. Счита, че тази длъжност не попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, тъй като директорите на басейновите дирекции не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС. Действително те били органи на изпълнителната власт, които осъществяват държавната политика за управление на водите на басейново ниво (чл.154, ал.3 от Закона за водите), но осъществяват тази политика на регионално равнище (аргумент от чл.10, ал.1, т.4 вр. чл.9 и чл.14 от Закона за опазване на околната среда). Освен това, съгласно чл.154, ал.1 от Закона за водите, басейновите дирекции се създавали със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародвала в Държавен вестник. По отношение на тях липсвали останалите белези, които изисквал законодателят, за да бъдат причислени към длъжностите по чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, а именно - директорите на басейновите дирекции не били ръководители на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС.
Басейновите дирекции били юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, като техният брой, териториален обхват на дейност, функции и структура, правомощията на техните директори се определяли с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите и били йерархично подчинени на министъра на околната среда и водите, поради което нормата на чл.19а, ал.2 от ЗА била неприложима по отношение на тях. В този смисъл била и съдебната практика (решение № 51/09.02.2009 г. на САС по гр.д. № 947/2008 г. на ГК, 2-ри състав). В този смисъл основанието (чл.19а, ал.2 от ЗА), посочено от министъра в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, било неприложимо в конкретния случай. Министърът имал право да прекрати трудовото му правоотношение с БД само на някое от основанията, изрично посочени в Кодекса на труда. Тъй като такова основание не било посочено в заповедта, счита, че прекратяването на трудовото му правоотношение е немотивирано и незаконно, поради което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ моли то да бъде обявено за незаконно и отменено като такова. След признаването на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, се иска да се постанови решение, с което да бъде възстановен на предишната си длъжност, а именно - "Директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б.".
От датата на прекратяване на трудовото му правоотношение - 1 август 2013 г. - бил без работа, като към датата на подаване на исковата молба не бил постъпил на работа при друг работодател по трудово или служебно правоотношение. На основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ моли да се осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 2600 лв. (две хиляди и шестстотин лева) за времето, през което е останал без работа, а именно - от 01.08.2013 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 30.09.2013 г. (датата на предявяване на исковата молба). Размерът на претендираното обезщетение бил определен съгласно правилата на чл.225, ал.1 от КТ, а именно - въз основа на брутното му трудово възнаграждение, което към датата на прекратяване било в размер на 1300 лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК се иска и осъждането на ответника да му заплати разноските, направени по делото, за адвокатско възнаграждение.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни. С подадената искова молба ищецът се стремял да докаже, че заеманата от него длъжност не попадала в приложното поле на чл.19а, ал.2 от ЗА - посочен като правно основание за издаването на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Съгласно тази правна норма правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник-областните управители, както и с посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Счита за неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, че длъжността "Директор на БД" не попадала в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. Трябвало да се отбележи, че съдът вече бил решил този т.нар. от ищеца "спорен въпрос", а именно - дали длъжността "Директор на БД" попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. В решение № 12477/11.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2007 г. било изложено, че спорът между страните по тълкуването и прилагането на материалното право касае правната същност и характера на заеманата от жалбоподателката длъжност - директор на Басейнова дирекция - [населено място], към момента на издаване на процесната заповед. Според развитите в жалбата доводи, въз основа на които се претендира нищожност на атакувания акт, длъжността "директор на Басейнова дирекция" не попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. Сочело се още, че заеманата от Т. длъжност се съотнасяла към разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗА, въвеждаща забрана за осъществяването на ръководна длъжност в администрацията по трудово правоотношение.
Видно от съдържанието на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, нормата била от дефинитивен характер и очертавала същностните белези на държавните институции, чиито ръководители се считали за органи на изпълнителната власт. В. от закона критерии се отнасяли до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно - да са създадени със закон или с постановление на МС и да осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния управленски апарат. Без значение за приложимостта на разглежданата правна норма било дали се касае за орган на централно управление или за териториален орган на власт. Същата не правела разграничение за вида на органите с оглед известните в правната доктрина критерии, стига да са налице квалифициращите предпоставки, посочени по-горе. Анализът на релевантната нормативна уредба водел на извод, че директорите на басейновите дирекции попадали в обхвата на визираните в правната норма на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА органи на изпълнителната власт. Директорите на басейнови дирекции били дефинирани като компетентни органи по околна среда в Р. Закон за опазване на околната среда (ЗООС) - чл.10, ал.1, т.4. Разпоредбата на чл.14 от ЗООС регламентирала техния правен статут, както следва: басейновите дирекции осигурявали провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Същите били юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представлявали от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.2, ал.1 от сега действащия Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, басейновите дирекции били юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководели и представлявали от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице. Ръководителите на басейновите дирекции били второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите, съставяли предупредителни и констативни протоколи, издавали предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Директорите на басейновите дирекции в качеството си на органи на изпълнителната власт се подпомагали от администрация (басейнова дирекция), директорите на басейнови дирекции се явявали и органи по назначаване по смисъла на ЗА и Закона за държавния служител и ръководели самостоятелни административни структури. На следващо място, съгласно чл.153, т.1 от Закона за водите (ЗВ), за басейновото управление на водите в районите по чл.152 от същия специален закон се създавали басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите, т.е. образуването на басейновите дирекции, както и определянето на териториалната им юрисдикция, било изрично посочено в нормативен акт от най-висока степен - закон. В чл.154 от ЗВ се предвиждало визираните в чл.153 басейнови дирекции да се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародвала в Държавен вестник, а дейността, организацията на работа и съставът им да се определят с правилник, също издаден от министъра на околната среда и водите. Предвидените в чл.154 от ЗВ актове на министъра на околната среда и водите имали вторичен, производен характер и целели конкретизиране на създадените по силата на специалния закон териториални органи на държавната изпълнителна власт в областта на управлението на водите. В тази връзка редакцията на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА не следвало да се тълкува стеснително.
Под "създадени със закон или с постановление на Министерския съвет" законодателят имал предвид тези държавни институции да са предвидени като част от системата на органите за държавно управление за първи път в закон, какъвто бил и настоящият случай, или в постановление на МС. Горните съждения се потвърждавали и от изрично регламентираните в чл.155 от ЗВ самостоятелни правомощия на директорите на басейнови дирекции, сочещи на реализирането на конкретни държавно-властнически функции, непосредствено ръководство и оперативно осъществяване на задачите на държавно управление в определен отрасъл на дадена територия. Аргумент в тази посока се извеждал и от систематичното място на цитираните правни норми (чл.153 - чл.155 от ЗВ) в закона, а именно - същите били включени в Глава десета, раздел втори от ЗВ, чието наименование - "Органи за управление на водите" - отразявало и предмета на уредба. Видно от чл.185, чл.186 и чл.188 и от административно-наказателните разпоредби (чл.201) на ЗВ, басейновите дирекции, респективно - техните ръководители, разполагали със самостоятелни контролни функции и с административно-наказателна компетентност. Съгласно чл.52, ал.1, т.3 и чл.155, ал.1, т.3 от ЗВ, директорите на басейнови дирекции издавали разрешителните (индивидуални административни актове), предвидени в този закон. Нещо повече - законът (ЗВ) вменил в тяхна изключителна компетентност издаването на определена категория административни актове. Пак по силата на закона била допусната и възможността да оправомощават длъжностни лица за изпълнението на конкретни техни правомощия.
С оглед изложеното се налагал изводът, че директорите на басейнови дирекции по смисъла на законодателството по околна среда представлявали назначаеми еднолични териториални органи на изпълнителната власт, създадени със закон, със специална (отраслова) компетентност, различна от тази на министъра на околната среда и водите. Правомощията на директорите на басейновите дирекции в областта на осъществяваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност произтичали директно по силата на закона, а не по делегация на министъра на околната среда и водите. Предвид така очертания в релевантното законодателство правен статут на директорите на басейнови дирекции, същите попадали и в легалната дефиниция на административен орган по смисъла на §1, т.1 от Допълнителната разпоредба на АПК. Решение № 12477/11.12.2007 г. по адм. дело № 5705/2007 г. на Върховния административен съд било потвърдено с решение № 6738/05.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2008 г., петчленен състав, който приел, че правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на уредбата в чл.153 от ЗВ, че басейновите дирекции са създадени със закон, а заповедта на министъра за учредяването им има производен характер и е в изпълнение на закона. Законосъобразно съдът дефинирал басейновите дирекции като самостоятелни административни структури, ръководени от директор в качеството му на административен орган със собствена отраслова компетентност, различна от тази на министъра на околната среда и водите. Именно в съответствие с правното устройство на басейновите дирекции, чл.10, ал.1, т.4 от ЗООС придавал на директорите на последните статут на административни органи по управление на околната среда наред с министъра на околната среда и водите, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда, директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, директорите на дирекциите на националните паркове, кметовете и областните управители. В определение № 6865/02.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2007 г., постановено по повод обжалване на заповед № 91/24.01.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с която К. К. Т. е била освободена от длъжността директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., бил мотивиран изводът, че правоотношението на директора на БД Западнобеломорски район - Б. възниквало по силата на законовата норма на чл.19а, ал.1 от ЗА и като цяло правоотношението следвало да се характеризира като трудово, макар отделни негови елементи да се регулирали от нормите на административното право.
Прекратяването на правоотношението настъпвало със заповед на министъра на околната среда и водите, която преустановявала действието на трудовия договор. В същото определение било изложено, че съгласно чл.153, ал.1, т.1 от ЗВ, за басейновото управление на водите се създавали басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите. Басейновите дирекции се създавали със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародвала в Държавен вестник, а дейността, организацията, работата и съставът им се определяли с правилник, издаден от министъра на околната среда и водите - чл.154, ал.1 и 2 от ЗВ. Чл.3, ал.2 от Правилника за дейността, организацията на работа и състава на басейновите дирекции предвиждал, че басейновите дирекции са юридически лица, които се ръководят от техния директор или упълномощено от него лице. Разпоредбата на чл.19а от ЗА предвиждала, че министър-председателят, заместник-министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл.19, ал.4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители, заместник-областните управители, кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. Съгласно чл.19, ал.4, т.4 от ЗА ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, са органи на изпълнителната власт. Съгласно чл.19а, ал.2 от ЗА правоотношенията на лицата, заемащи определени длъжности, между които и директорите на басейновите дирекции, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Определение № 6865/02.07.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2007 г. е било потвърдено с определение № 8160/22.08.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7404/2007 г. Съгласно правилото на чл.13, ал.3 от ЗА, лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение. А ищецът Р. Г. Г. заемал длъжността Директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б. въз основа на трудов договор № 11/06.01.2010 г., сключен на основание чл.70, ал.1 вр. чл.107 от Кодекса на труда и чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията. В случая от значение била правната природа на държавната институция, а не нейното наименование, поради което директорите на басейнови дирекции не попадали в квалификацията "ръководна длъжност" съгласно чл.13, ал.2, т.1 от ЗА. До изменението на чл.19а от ЗА (ДВ бр.99/2001 г.) органите по чл.19, ал.4 са били назначавани по служебно правоотношение. С влизане в сила на посоченото изменение и на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗА (ДВ бр.99/2001 г.) законодателят задължил съответните органи по назначаването да преобразуват правоотношенията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл.19, ал.4 от ЗА, в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Това било извършено с цел да се постигне изравняване в статута на всички органи на изпълнителната власт по чл.19 от ЗА.
Така служебните правоотношения били преобразувани в трудови такива, като длъжностите на органите по чл.19, ал.4 от ЗА, заемащи ги по служебно правоотношение, били заличени от Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ПМС № 281/2001 г.). Доказателство, че длъжността "Директор на БД" е такава - по чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, било, че преди горепосочените изменения на нормативната уредба правоотношението на директора на БД е било служебно, но с последваща заповед на министъра на околната среда и водите, на основание §18 от ПЗР на ЗИД на Закона за администрацията, служебното правоотношение е преобразувано в правоотношение по чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията. В настоящия казус правоотношението на ищеца не било трансформирано от служебно в трудово, тъй като е възникнало по-късно, но в подкрепа на гореизложеното било обстоятелството, че Р. Г. Г. заемал длъжността "Директор на БД" именно на основание чл.70, ал.1 вр. чл.107 от Кодекса на труда и чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията, въз основа на сключен трудов договор № 11/06.01.2010 г. между него и Министерството на околната среда и водите. Цитираната практика се потвърждавала и от други съдебни решения, постановени по сходни казуси. С решение № 2744/18.05.2011 г. по гр. д. № 1643/2011 г. на Районен съд Разлог е била отхвърлена като неоснователна исковата молба на директора на Дирекция Национален парк П. срещу заповед на министъра на околната среда и водите за уволнение на основание чл.19а от ЗА - по преценка на органа, който го назначава. Съдът е приел, че длъжността "Директор на Дирекция Национален парк П." попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 вр. чл.19а, ал.2 от ЗА и че е сред посочените ръководители на държавни институции по смисъла на т.4 на ал.4 на чл.19 от ЗА. Така постановеното решение е било потвърдено с решение от 01.08.2011 г. по в. гр. д. № 705/2011 г. на Окръжен съд Благоевград. В този смисъл било и определение № 14932/08.12.2010 г., постановено по адм. д. № 14033/2010 г. на ВАС. Видно от гореизложеното, безспорно длъжността "Директор на БД" попадала в приложното поле на чл.19а, ал.2 от ЗА, което е правното основание за уволнението на ищеца.
Този член предвиждал правото на едностранно прекратяване на трудовия договор, което органът по назначението упражнявал "по негова преценка". Законодателят предвидил тази възможност, за да обезпечи провеждането на единна държавна политика при осъществяването й в съответната сфера на обществени отношения чрез органите на изпълнително-разпоредителната власт с правомощия да провеждат съответната държавна политика. Преценката на органа по назначението да прекрати трудовото правоотношение по чл.19а, ал.2 ЗА не подлежала на съдебен контрол. По предявен иск при квалификацията на чл.344, ал.1, т.1 КТ проверката за законосъобразност на уволнението по чл.19а, ал.2 от ЗА, която е в правомощието на съда, се ограничавала в две насоки. Първо, дали е прекратено трудово правоотношение с лице, заемащо някоя от посочените в чл.19а, ал.2 от ЗА длъжности. Второ, дали заповедта е издадена от органа по назначението (в този смисъл решение № 36/17.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 3719/2008 г., ВК, IV-Д о.). Длъжността "Директор на БД" попадала в приложното поле на чл.19а, ал.2 от ЗА. Заповедта за прекратяване на трудовия договор с Р. Г. Г. била издадена и П. от органа по назначението, който е сключил и трудовия договор - министъра на околната среда и водите. Не трябвало да се изследват причините за уволнението, което се извършвало по преценка на органа по назначаването.
Следователно били налице и двете предпоставки за признаване на оспорваната заповед за законосъобразна. Доводите за незаконосъобразност на уволнението поради липса на мотиви били неоснователни. Разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗА давала възможност на органа, който назначава, да прекрати правоотношението с лицето, заемащо посочените длъжности по своя преценка, без да е необходимо да излага мотиви (в този смисъл било решението по гр. д. № 898/2009 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Моли се да се постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят предявените искове от Р. Г. Г. срещу Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б. като неоснователни, както и се присъдят направените разноски по делото.
В откритото съдебно заседание, провело се по делото, по искане на г-н Г. съдът допусна изменение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, в насока увеличаване на размера и периода му, а именно - от 2600 лв. за периода 01.08.2013 г. - 30.09.2013 г. - на 6292 лв. за периода 30.07.2013 г. - 30.11.2013 г.
В хода на процеса се събраха писмени доказателства.
Исковете са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Анализът на приобщения доказателствен материал, извършен от съда, води до заключение за неоснователност на предявените искове. Същите подлежат на отхвърляне.
Доводите, развити от ответната страна, следва да бъдат споделени.
Съдът счита за неоснователно изложеното в исковата молба твърдение, че длъжността "Директор на БД" не попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. По този въпрос вече има формирана трайна съдебна практика, и то на върховните съдебни инстанции - ВКС и ВАС. В тази връзка, в решение № 12477 от 11.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2007 г., V о., докладчик съдията И. Р., оставено в сила с решение № 6738 от 5.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3492/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят С. С., изрично се посочва, че спорът между страните по тълкуването и прилагането на материалното право касае правната същност и характера на заеманата длъжност - директор на Басейнова дирекция - [населено място]. Анализът на релевантната нормативна уредба води на извод, че директорите на басейновите дирекции попадат в обхвата на визираните в правната норма на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА органи на изпълнителната власт. Директорите на басейнови дирекции са дефинирани като компетентни органи по околна среда в Р. Закон за опазване на околната среда (ЗООС) - чл.10, ал.1, т.4. Разпоредбата на чл.14 от ЗООС регламентира техния правен статут, както следва: басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище.
Същите са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.2, ал.1 от сега действащия Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице. Ръководителите на басейновите дирекции са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите, съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления. Директорите на басейновите дирекции в качеството си на органи на изпълнителната власт се подпомагат от администрация (басейнова дирекция), директорите на басейнови дирекции се явяват и органи по назначаване по смисъла на ЗА и Закона за държавния служител и ръководят самостоятелни административни структури.
На следващо място, съгласно чл.153, т.1 от Закона за водите (ЗВ), за басейновото управление на водите в районите по чл.152 от същия специален закон се създават басейнови дирекции към Министерството на околната среда и водите, т.е. образуването на басейновите дирекции, както и определянето на териториалната им юрисдикция, е изрично разписано в нормативен акт от най-висока степен - закон. В чл.154 от ЗВ се предвижда визираните в чл.153 басейнови дирекции да се създават със заповед на министъра на околната среда и водите, която се обнародва в Държавен вестник, а дейността, организацията на работа и съставът им се определят с правилник, също издаден от министъра на околната среда и водите.
Предвидените в чл.154 от ЗВ актове на министъра на околната среда и водите имат вторичен, производен характер и целят конкретизиране на създадените по силата на специалния закон териториални органи на държавната изпълнителна власт в областта на управлението на водите. В тази връзка редакцията на чл.19, ал.4, т.4 от ЗА не следва да се тълкува стеснително. Под "създадени със закон или с постановление на Министерския съвет" законодателят има предвид тези държавни институции да са предвидени като част от системата на органите за държавно управление за първи път в закон, какъвто е и настоящият случай, или в постановление на МС. Горните съждения се потвърждават и от изрично регламентираните в чл.155 от ЗВ самостоятелни правомощия на директорите на басейнови дирекции, сочещи на реализирането на конкретни държавно-властнически функции, непосредствено ръководство и оперативно осъществяване на задачите на държавно управление в определен отрасъл на дадена територия. Налага се изводът, че директорите на басейнови дирекции по смисъла на законодателството по околна среда представляват назначаеми еднолични териториални органи на изпълнителната власт, създадени със закон, със специална (отраслова) компетентност, различна от тази на министъра на околната среда и водите. Правомощията на директорите на басейновите дирекции в областта на осъществяваната от тях изпълнително-разпоредителна дейност произтичат директно по силата на закона, а не по делегация на министъра на околната среда и водите. Предвид така очертания в релевантното законодателство правен статут на директорите на басейнови дирекции, същите попадат в легалната дефиниция на административен орган по смисъла на §1, т.1 от Допълнителната разпоредба на АПК.
До изменението на чл.19а от ЗА (ДВ бр.99/2001 г.) органите по чл.19, ал.4 са назначавани по служебно правоотношение. С влизане в сила на посоченото изменение и на пар.18 от ПЗР на ЗИДЗА (ДВ бр.99/2001 г.) законодателят е задължил съответните органи по назначаването да преобразуват правоотношенията с лицата, които заемат като държавни служители длъжности на еднолични органи, техни заместници и членове на колегиални органи по чл.19, ал.4 от ЗА, в 14-дневен срок от влизане в сила на този закон. Това е направено с цел да се постигне изравняване в статута на всички органи на изпълнителната власт по чл.19 от ЗА. Така служебните правоотношения са преобразувани в трудови такива, като длъжностите на органите по чл.19, ал.4 от ЗА, заемащи ги по служебно правоотношение, са заличени от Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ПМС № 281/2001 г.). Доказателство, че длъжността "Директор на БД" е такава - по чл.19, ал.4, т.4 от ЗА, е фактът, че преди горепосочените изменения на нормативната уредба правоотношението на директора на БД е било служебно, но с последваща заповед на министъра на околната среда и водите, на основание §18 от ПЗР на ЗИД на Закона за администрацията, служебното правоотношение е преобразувано в правоотношение по чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията.
В настоящия казус правоотношението на ищеца не е било трансформирано от служебно в трудово, тъй като е възникнало по-късно. Г-н Р. Г. е заел длъжността "Директор на БД" именно на основание чл.70, ал.1 вр. чл.107 от Кодекса на труда и чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията, въз основа на сключен трудов договор № 11/06.01.2010 г. между него и Министерството на околната среда и водите.
Гореизложеното намира опора и в други съдебни решения, постановени по сходни казуси. Така например, с решение от 01.08.2011 г. по в. гр. д. № 705/2011 г. на Окръжен съд Благоевград, докладчик съдията В. Б., е потвърдено решение на Районен съд Разлог, с което е била отхвърлена като неоснователна исковата молба на директора на Дирекция Национален парк П. срещу заповед на министъра на околната среда и водите за уволнение на основание чл.19а от ЗА - по преценка на органа, който го назначава. Окръжният съд е приел, че длъжността "Директор на Дирекция Национален парк П." попада в приложното поле на чл.19, ал.4, т.4 вр. чл.19а, ал.2 от ЗА и че е сред посочените ръководители на държавни институции по смисъла на т.4 на ал.4 на чл.19 от ЗА. В този смисъл е и определение № 14932/08.12.2010 г., постановено по адм. д. № 14033/2010 г. на ВАС.
Видно от гореизложеното, безспорно длъжността "Директор на БД" попада в приложното поле на чл.19а, ал.2 от ЗА, което е правното основание за уволнението на ищеца. Този член предвижда правото на едностранно прекратяване на трудовия договор, което органът по назначението упражнява "по негова преценка". Законодателят е предвидил тази възможност, за да обезпечи провеждането на единна държавна политика при осъществяването й в съответната сфера на обществени отношения чрез органите на изпълнително-разпоредителната власт с правомощия да провеждат съответната държавна политика. Преценката на органа по назначението да прекрати трудовото правоотношение по чл.19а, ал.2 ЗА не подлежи на съдебен контрол. По предявен иск при квалификацията на чл.344, ал.1, т.1 КТ проверката за законосъобразност на уволнението по чл.19а, ал.2 от ЗА, която е в правомощията на съда, се ограничава в две насоки. Първо, дали е прекратено трудово правоотношение с лице, заемащо някоя от посочените в чл.19а, ал.2 от ЗА длъжности. Второ, дали заповедта е издадена от органа по назначението (в този смисъл решение № 36/17.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 3719/2008 г., ВК, IV-Д о.).
Длъжността "Директор на БД" попада в приложното поле на чл.19а, ал.2 от ЗА. Заповедта за прекратяване на трудовия договор с г-н Р. Г. Г. е издадена и П. от органа по назначението, който е сключил и трудовия договор - министъра на околната среда и водите. Не трябва да се изследват причините за уволнението, което се извършва по преценка на органа по назначаването. Следователно са налице и двете предпоставки за признаване на оспорваната заповед за законосъобразна. Доводите за незаконосъобразност на уволнението поради липса на мотиви са неоснователни. Разпоредбата на чл.19а, ал.2 от ЗА дава възможност на органа, който назначава, да прекрати правоотношението с лицето, заемащо посочените длъжности по своя преценка, без да е необходимо да излага мотиви (в този смисъл е решението по гр. д. № 898/2009 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
На последно място, но не и по значение, следва да се посочи и определение № 390 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 26/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц.. В него е прието, че текстът на чл.19а, ал.2 от ЗА не е непълен, неясен или противоречив, поради което не налага тълкуване. С тази норма законодателят е въвел възможност, органът по назначението да прекратява без предизвестие правоотношенията с лица, изпълняващи длъжностите заместник-министър, областен управител, заместник-областен управител, както и посочените в чл.19, ал.4 от ЗА еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, т.е. текстът е приложим по отношение на изчерпателно изброени длъжности, в т.ч. тези в кръга на изброените в чл.19, ал.4 от ЗА. Не налага тълкуване и текстът на чл.19, ал.4 от ЗА, съгласно който за органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавните агенции, на държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Липсвало основание за тълкуване на въпроса попада ли сходна на процесната длъжност - "директор на регионален център по здравеопазване" - в обхвата на чл.19, ал.4 от ЗА, защото съгласно чл.8, ал.2 Закона за здравето, регионалният център по здравеопазване бил държавна институция, създадена с постановление на Министерски съвет, поради което и ръководителят й е лице от кръга на посочените в чл.19, ал.4, т.4 от ЗА. В съответствие с точния смисъл на текста на чл.19, ал.4 от ЗА, съдебният контрол за законност на уволнението се ограничава до проверка дали заповедта за уволнение е издадена от органа по назначаването и попада ли заеманата от уволнения служител длъжност в кръга на посочените в чл.19а, ал.1 от ЗА, без да се налага да се изследват причините за уволнението, което се извършва по преценка на органа по назначаването.
С оглед на изложеното трябва да се приеме, че оплакванията на ищеца за незаконност на уволнението му са неоснователни, поради което предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ подлежи на отхвърляне. Предвид обусловения им характер, като неоснователни трябва да бъдат отхвърлени и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от г-н Р. Г. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], район В., [улица],, срещу Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., БУЛСТАТ[ЕИК], адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от директора Ч. М. М., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл.225, ал.1 от Кодекса на труда, за признаване за незаконно и за отменяне на прекратяването на правоотношението му, извършено със заповед № 1255/31.07.2013 г. на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл.19а, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията, за възстановяването му на предишната длъжност - "Директор на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б.", и за присъждане на обезщетение в размер на 6292 лв. (шест хиляди двеста деветдесет и два лева) за времето, през което е останал без работа, а именно - от 01.08.2013 г. (датата на прекратяване на трудовото правоотношение) до 30.11.2013 г., както и да му се присъдят разноските, направени по делото, за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА г-н Р. Г. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], район В., [улица], да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., БУЛСТАТ[ЕИК], адрес на управление [населено място], [улица], представлявана от директора Ч. М. М., разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, а именно - 340 лв. (триста и четиридесет лева).

Страните могат да обжалват настоящото съдебно решение пред Окръжен съд Благоевград чрез Районен съд Благоевград в двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 от ГПК, ще започне да тече от 16.12.2013 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: