и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, район О., бул. „К. Ал. Д.“ № , ет. (универсален провоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] - заличен търговец, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № ), представлявано от И. Г. Д.-М. – изпълнителен директор и Е. Д. К. – прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Л. Г. Г., със съдебен адрес: [населено място], ул. „Ст. Ст." № , етаж против ответника Д. Р. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Хр. Б.“ № .
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1097/2015 г. по описа на Районен съд-Р., както и евентуален осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите по установителната претенция, като основанията на двете претенции, посочни от ищеца, са едни и същи.
Съдът, след като се запозна с постъпилата поправена искова молба, намира следното:
От приложеното по делото производство по ч.гр.д. № 1097/2015 г. по описа на Районен съд-Разлог е видно, че в полза на заявителя [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], Община Столична, Район “О.”, ул. “М.” № , представлявано от законния представител В. М. С. - главен изпълнителен директор и Д. Н. Н. – изпълнителен директор, чрез пълномощника Т. Т. П., с ЕГН [ЕГН] срещу длъжника Д. Р. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Х. Б.“ № е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5492/18.11.2015г. и въз основа на нея изпълнителен лист за следните суми въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на [фирма], кредитополучателят Д. Д. К., ЕГН [ЕГН] и поръчителите А. И. К., ЕГН [ЕГН] и Д. Р. Г., ЕГН [ЕГН] са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 09.05.2006 г., преструктуриран с Допълнително споразумение от г„ 12.03.2012 г. и Допълнително споразумение от 27.11.2013 г.: 12 521,82 лева — главница по Договор за кредит за текущо потребление 09.05.2006 г„ преструктуриран с Допълнително споразумение от 12.01.2011 г., 12.03.2012 г. и Допълнително споразумение от 27.11.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.11.2015 г. до изплащане на вземането, 2 430,09 лева - редовна лихва за периода от 09.07.2014 г. до 16.11.2015 г. 451,49 лева - наказателна лихва за периода от 09.07.2014 г. до 16.11.2015 г 224,77 лева - дължими такси и разноски 1 033,27 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 5236/19.11.2018г., постановено по в.ч.гр.д № 861/2018г. по описа на Окръжен съд-Бл. е прието подаденото възражение от Д. Р. Г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК под № 5492/18.11.2015 г., постановена по ч.гр.д. 1097/2015 г. по описа на Районен съд - Р.
Поради това заповедният съд е дал указания на заявителя [фирма] в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Указанията на съда са получени на 27.11.2018г. В указания на заявителя срок е предявен по реда на чл.422 от ГПК от ищеца [фирма] /частен правоприемник на Банка Д. ЕАД, по силата на договор за цесия от 25.04.2016г./ установителен иск за установяване на вземането предмет на заповедта.
Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила. (арг. от чл. 416 ГПК) Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим.
За допустимостта на настоящия установителен иск основен въпрос е дали при частно правоприемство, основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът – ищец [фирма] е легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на извлечение от сметка и произтича от особеното качество на кредитора – банка.
В т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 4/2013 г. е посочено, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска, легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението на конкретния казус следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото Тълкувателно решение изключение за частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство.
Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, или община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ. Противното би означавало да се заобиколни законът чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
С оглед горното разрешение прието в практиката на ВКС /виж и решение № 1 от 01.02.2017г. постановено по т.д. №3228/2015г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение/, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК.
Поради това съдът намира, че в случая ищецът по делото [фирма] – частен правоприемник на [фирма], няма качество на банка, поради което не е легитимиран да предяви специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК, такъв е само цедентът, поради което, предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим, поради липса на активна легитимация на ищеца и производството по този иск следва да бъде прекратено.
Макар съдът да прекратява производството по установителния иск с правно основание чл. 422 от ГПК намира, че не следва да обезсилва издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, която е издадена в полза на друго лице - [фирма]. При прехвърляне на вземането след подадено заявление от кредитор – банка на друг кредитор, който не е банка, легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК е само цедентът в случая [фирма], който ще продължи участието си в делото, а цесионера само при условията на чл. 226 ГПК със съгласието на всички страни в процеса включително и длъжника. Т.е. банката не е загубила правото си да предяви иск. В правомощията на заповедния съд по заповедното производство обаче е да прецени дали заявителят е предявил искът в указания му едномесечен срок и съответно в тази връзка да прецени дали се налага обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Видно от исковата молба в условията на евентуалност е предявен и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите по установителната претенция.
Настоящият съдебен състав намира и че предявения в условията на евентуалност – в случай на прекратяване на производството по установителния иск, евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми като по иска по чл. 422 ГПК също е недопустим и производството по отношение на този иск също следва да бъде прекратено.
В т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№482013г. на ОСГК и ТК на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Това е единствената хипотеза, която ВКС е обсъдил и за която е приел, че е допустимо съединяването на положителния установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК с осъдителен иск в рамките на същото производство при условията на евентуалност. В конкретния случай ищецът е предявил при условията на евентуалност осъдителен иск със същата искова молба, с която е предявил иска по чл.422 ал.1 от ГПК, но не е изложил други обстоятелства и не е посочил друго правно основание, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В настоящия случай сме безспорно в хипотезата на чл.422 ГПК, тъй като кредиторът е избрал за реализиране правата си по договора за кредит специалния ред по чл.417 ГПК-снабдяване със заповед за незабавно изпълнение, издадена му по надлежен ред. От изложените в исковата молба обстоятелства - факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право-неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от от 09.05.2006г., преструктуриран с Допълнително споразумение от 12.01.2011г.,12.03.2012г. и Допълнително споразумение от 27.11.2013г. от които произтичат вземанията за главница, договорна лихва и наказателна лихва по установителния иск и евентуалния осъдителен иск е едно и също. Вземанията предмет на двата вида иск произтичат от едно и също договорно основание, за един и същ период и на база, настъпила по силата на същия договор предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК. Следва да се посочи, че различната правна квалификация на установителния и осъдителния иск не означава разлика в основанието, от което произтича вземането. Безспорно, видно от исковата молба се касае до същото вземане, респективно вземания, предмет и на заповедното производство, като кредиторът, респективно цесионерът в исковото производство се позовава на същото основание, от което произтичат вземанията, предмет на установителния иск и тези предмет на осъдителния иск, като се позовава и на настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението.
Евентуалния осъдителен иск би бил допустим при въвеждане на друго основание, но такива твърдения в настоящата искова молба липсват.
При идентичност на основанията осъдителния иск е процесуално недопустим, тъй като е лишен от правен интерес от неговото предявяване.
На следващо място предпоставка за допустимост в случая за предявяване на осъдителния иск за вземането, предмет на договора за кредит е обезсилването на заповедта за изпълнение. В настоящия случай, заповедта за изпълнение не е обезсилена и това е пречка за предявяване на осъдителен иск. Наличието на правен интерес от предявяване на иска се преценява не с оглед изхода на спора, а към началния момент –при предявяването на исковата молба, а и както се посочи по-горе основанието на този осъдителен иск според фактическите твърдения в исковата молба съвпада с основанието на установителната претенция, за която съдът приеме, че е процесуално недопустима.
Предвид горното, и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 240/2019г. по описа на Районен съд- Бл., поради недопустимост на предявените искове от ищеца [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1000, район О., бул. „К. Ал. Д.“ № , ет. (универсален провоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество [фирма], ЕИК[ЕИК] - заличен търговец, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № ), представлявано от И. Г. Д.-М. – изпълнителен директор и Е. Д. К. – прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт Л. Г. Г., със съдебен адрес: [населено място], ул. „Ст. Ст.“ № , етаж против ответника Д. Р. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Хр. Б.“ № .

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд-Бл.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: