и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.’’С..” №..., представлявано от изпълнителния директор Д-р Д. И., чрез процесуалния си представител адвокат Е. Щ. - АК- Б., със съдебен адрес за призоваване и съобщения – [населено място], ул.’’С.” № .. с която против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, представлявана от д-р И. Д. - директор на Р.-Б. - териториално поделение на НЗОК, с адрес за призоваване: [населено място], пл.Г. И. № 9, са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1, изр.първо от ЗЗД и цена на иска: 4 377 лв., /четири хиляди триста седемдесет и седем лева/ ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018г. до окончателното й заплащане, представляваща оказана през месец Април 2015г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор №.... изменен с Допълнително споразумение №...; с Допълнително споразумение №.. и № .. с Допълнително споразумение №.. за оказване на болнична помощ по КП на 6 /шестима/ здравноосигурени български граждани по КП 18, 34, 48 и 149, за която сума е издадена фактура № №[ЕГН... и спецификации към нея, както и осъдителната претенция за сумата от 34,05 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 4 377 лв., за периода от 11.04.2018 год. до датата, предхождаща подаването на исковата молба.
С разпореждане № 5608/12.06.2018 г. след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е редовно връчено на 13.06.2018 г. на служител в ответното дружество.В указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С отговора се оспорват изцяло по основание и размер предявените искове като неоснователни, като се иска отхвърляне на същите.
Твърди се в исковата молба, че на 27.02.2015г. между [фирма], в качеството си на Изпълнител, и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на Районната здравноосигурителна каса /Р./ - Б., в качеството на Възложител, е сключен Договор №010633/27.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. По силата на сключения договор болницата се задължава да оказва на здравноосигурени и други категории лица, посочени в чл.1 ал.1 от същия, болнична медицинска помощ (БМП) по 156 броя клинични пътеки (КП) от приложение №5 към член единствен на Наредба №40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.Tвърди, че през месец Април /01-30.04/ 2015г. болницата е оказала болнична медицинска помощ на 6 /шестима/ здравноосигурени български граждани по КП 18, 34, 48 и 149. След постъпването им в болницата, пациентите са включени в ежедневно подаваните електронни отчети и приети като успешно обработени в електронната система на НЗОК. След окончателната обработка на ежедневно подадените електронни отчети за месец април, на 12.05.2015г. Р.-Б. изпрати по електронен път до болницата месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност. Съгласно „Месечна спецификация отхвърлени случаи по КП“ - неразделна част от известието, от заплащане е отхвърлена оказаната болнична помощ на тези пациенти на обща стойност от 4 377 лв.Посочва се от ищеца, че предвид направеният отказ от страна на ответника да заплати, ищецът на 14.05.2015г. е депозирал пред Р.-Б. писмено възражение срещу месечното известие и е направил искане дейността да бъда заплатена, за което представя необходимите първични медицински и финансово- отчетни документи - Направления за хоспитализация на пациентите и спецификации за извършена дейност по КП. Със Заповед №РД 09-585/18.05.2015г. на Директора на Р.-Б. в лечебното заведение е извършена проверка на отхвърлените от заплащане случаи, при която не са установени нарушения на извършените дейности - констатирано е, че при пациентите са спазени индикациите за хоспитализация и критериите за дехоспитализация, извършени са всички диагностични процедури, изискващи се от съответните клинични пътеки и са издадени епикризи на болните.Излага се в исковата молба, че на 26.06.2015г. Р.-Б. е изпратила писмо до болницата, с което уведомява лечебното заведение, че всички шест случая на оказано болнично лечение са одобрени за заплащане, но въпреки това дейността не е платена, поради което на 27.03.2018г. болницата изпратила до Р.-Б. покана за доброволно плащане. Твърди се в исковата молба, че във връзка с извършената дейност е издадена фактура №[ЕГН]/...за сумата от 4 377 лв., ведно със спецификация към същата, които представили с поканата.
Твърди се в исковата молба, че Р.-Б. не заплатили дължимата сума в рамките на определения в поканата срок.
При изложените фактически твърдения се сочи, че в резултат на описаното неизпълнение, общият размер на задължението за плащане на НЗОК, чрез Р.-Б. възлиза на 4 377 лв. (четири хиляди триста седемдесет и седем лева), дължими по фактура №[ЕГН]... и спецификации към нея, издадена за обща стойност от 4 377 лв. Твърди се в исковата молба, че незаплатената сума от 4 377 лв. представлява оказана болнична помощ на 6 пациенти през месец Април 2015г. Това са български граждани с непрекъснати здравноосигурителни права в деня на хоспитализацията им. Твърди се в исковата молба, че през месец Април 2015г. е проведена диагностика и лечение на тези пациенти по клинични пътеки, които са включени в предмета на договора, както следва: КП 18, 34, 48 и 149.Твърди се в исковата молба, че с изпратената покана е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е получена от Р.-Б. на 27.03.2018г., респ. срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 10.04.2018г., но въпреки многократните опити, до доброволно уреждане на спора не се е стигнало.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който посочва, че предявените искове са допустими, но се оспорват така предявените искове, като напълно неоснователни и необосновани поради следните причини:
Не се оспорва от ответника, че е налице сключен на основание чл.59, ал.1 от 330 и в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2015 г. индивидуален договор за оказване на болнична помощ по КП № 010633/27.02.2015 г. между НЗОК и [фирма], [населено място], чиято неразделна част е Приложение № 2 „Стойности на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за злокачествени заболявания в условията на БМП“ към индивидуалния договор.С писмения отговор се оспорват останалите предпоставки, като се твърди, че съгласно разпределението на правата и задълженията по договора лечебното заведение осъществява болнична помощ по КП в съответствие със 330, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. /ЗБНЗОК за 2015 г./, НРД за МД за 2015 г. и подзаконовите актове, уреждащи прилагането им, а НЗОК заплаща пак в съответствие с нормативната уредба извършената от ищеца дейност. В отговора се твърди, че претендираните от ищеца суми за извършена дейност по КП - 6 /шест/ случая през м. април 2015 г. са извън стойностите за този месец, договорени с подписаните допълнителни споразумения от 25.03.2015 г., от 16.04.2015 г. и от 11.05.2015 г. към индивидуален договор № 010633/27.02.2015 г. с лечебното заведение и заложени в Приложение № 2.Твърди се отговора, че съгласно нормативната уредба, действаща по време на процесния период, липсва правно основание за заплащане от страна на НЗОК на недоговорени в приложение № 2 към договора годишни стойности. Посочва се от ответника, че в приложение № 2 към договор № 010633/27.02.2015 г. са определени годишната и месечните стойности за 2015 г., в рамките на които лечебното заведение може да оказва БМП по КП, която НЗОК е приела да финансира. Посочено е , че договорът между страните е анексиран неколкократно в рамките на 2015 г., като всяко допълнително споразумение е двустранно подписано, т.е. от страна на Изпълнителя е било обективирано съгласие. След всичките анекси, в които словесно и цифрово, в текстова форма и в табличен вид - ясно и категорично са формирани също толкова на брой Приложение № 2, при наличие на ежедневни отчети.
С отговора на ищеца се оспорва, като неоснователно и необосновано твърдението, че са налице всички предпоставки за заплащане на процесната медицинска помощ. Твърди се, че исканията не кореспондират с отговорността на НЗОК по договора, която като отказва да заплати суми над установените в него стойности, по същество съблюдава надлежно, изискуемото според ЗБНЗОК и клаузите на правоотношението, поведение. За да бъде заплатена претендираната сума за дейност през месец април 2015 г., същата следва освен да е извършена, но и да е договорена, както и да отговаря на определените в Приложение № 2 стойности, като последното условие в процесния случай не е налице. Сочи се, че в конкретния случай, лечебното заведение е надвишило определените му /договорени/ стойности на дейностите и медицинските изделия в БМП в Приложение № 2, неразделна част от индивидуалния договор.
Не се оспорва от ответника, че след обработката на отчетената дейност за м. април 2015 г., на 12.05.2015 г. на [фирма], [населено място] е изпратено месечно известие и е предоставена „Месечна Спецификация отхвърлени случаи по КП - суми, причини за МБАЛ П.АД, Б.“, в която фигурират 6 /шест/ случая, отхвърлени от програмата HOSP CPW, с която се обработват отчетите на лечебните заведения за болнична помощ с информация за причините за отказ от плащане. [фирма], [населено място] се е ползвало от правото си и е оспорило отхвърлянето на посочените случаи в месечното известие с възражение с вх. № 29-02-434/14.05.2015 г. в Р. - Б.. Във връзка с направеното възражение Директорът на Р. - Б. със заповед № РД-09-585/18.05.2015 г. е разпоредил извършването на медицинска проверка на случаите от възражението на [фирма], [населено място]. При проверката е установено, че за тези случаи не са констатирани нарушения на НРД за медицинските дейности за 2015 година. Сочи се, че на 20.05.2015 г. Комисия, определена със заповед № РД-18-7/21.03.2015 г. на Директора на Р. - Б., която разглежда възраженията от лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ и следи за прилагането на разпоредбите на чл.17 от Приложение № 2Б към чл.2 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. е разгледала възражението и се е произнесла с Решение, а именно „ Случаите по КП: № 34 за ИЗ № № 3253/2015 и 3641/2015, № 149 за ИЗ № 3533/2015, № 18 за ИЗ № 3841/2015, № 48 за ИЗ №№ 4133/2015 и 4267/2015 са одобрени от Комисията за плащане, но са прехвърлени към дейност над Н. м. 04.2015 г., поради недостиг на средства. “ /Н. - надвишаваща месечна стойност/. За Решението на Комисията, [фирма], [населено място] е уведомено с писмо на Директора на Р. - Б. с изх. № ... В отговора се сочи, че с допълнителните споразумения са определени стойности на дейностите за БМП съобразно „Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г.“ /Правилата/, приети на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. от НС на НЗОК, като за дейност м.април 2015 г. определената стойност за дейност в БМП, с изключение на К. 1-4 е в размер на 486 440 лв. /четиристотин осемдесет и шест хиляди четиристотин и четиридесет лева/. За дейност м. април 2015 г. на [фирма], [населено място] са одобрени за плащане случаи по КП на стойност 486 388.00 лв. Сочи се, че одобрената за плащане стойност в размер на 486 388.00 лв. е платена на [фирма], [населено място] при спазване на установените условия и ред.
Ответника сочи, че за да бъде заплатена сочената от ищеца дейност за сочения период, същата следва да е договорена и да не надвишава определените стойности по месеци в Приложение № 2 към договор № 010633/27.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП. Сочи се, че правно релевантно е, че в сключения индивидуален договор е изрично договорено, че възложителят определя стойности за дейностите за БМП съобразно Правилата, приети на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. от НС на НЗОК, и че заплащането на извършена и отчетена дейност в рамките на стойностите, определени по реда на Правилата и посочени в Приложение № 2 „Стойност на дейностите в БМП, медицинските изделия в БМП и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“, което съгласно чл.24, ал.4, т.2 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. са неразделна част от договора.
Ответникът се позовава на сключения договор , като твърди, че съгласно чл.40, ал.6 от индивидуалния договор, изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща тази за съответния месец в Приложение № 2, както и че стойността по финансово-отчетните документи по чл.28 от договора не следва да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на чл.4 от ЗБНЗОК за 2015 г. и посочени в Приложение № 2 на процесния договор. Това е условие договорено между страните по договора. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили.
Ответника сочи, че съгласно релевантната нормативна уредба, липсва правно основание за заплащане от страна на НЗОК, респективно Р. - Б. на стойности, надвишаващи, определените в приложение № 2 към индивидуалния договор с лечебното заведение. Съгласно чл. 11 от НРД за медицинските дейности 2015 година финансовата рамка на НРД съответства на годишните разходи за здравноосигурителни плащания съгласно чл.1, ал.2 от ЗБНЗОК за 2015 г. и определя средствата, с които ще се закупуват извършените медицински дейности по чл.45, ал.1 от 330 от изпълнителите на медицинска помощ. Според ЗБНЗОК за 2015 г. в рамките на тези стойности НЗОК определя за всяка Р. годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци.Ответника твърди още, че текстовете от договора, уреждащи заплащането на предоставената в изпълнението му медицинска помощ, кореспондират и с материалноправните норми, от което следва обоснования извод за законосъобразност на заплащането до размера на договорените в Приложение № 2 стойности.И , че ищецът със сключването на индивидуалния договор е поел задължението да осъществява дейността предмет на договора, съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, Закона за здравето, 330, ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им и НРД за медицинските дейности за 2015 г.
Посочено е в отговора още, че с приемането на ЗБНЗОК за съответната година се приема бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и трансфери, с балансирано бюджетно салдо. Сред правомощията на НЗОК съгласно чл.4, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г. е в рамките на приетите в закона стойности да определя за всяка Р. годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, съответно на Р. е да определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Предвидено е също така изпълнението на дейностите да се контролира по месеци и да се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на финансовата рамка, очертана от Р., става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор, в който тази финансова рамка, става част от договорните клаузи на сключения договор. Т.е. единствено меродавен и правно значим в договорните отношения между НЗОК и конкретния изпълнител на болнична помощ е бюджетът на лечебното заведение, така както е определен и утвърден по реда на ЗБНЗОК за 2015 г.
Доколкото се касае за плащания на разходи в рамките на предварително определен по месеци, тримесечия и за годината бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките на предварително заложените проценти и в посочените срокове - по тримесечия.
В защитна позиция ответникът възразява срещу твърдението на ищеца, че вземанията му срещу НЗОК за процесните суми са дължими.
Ответникът сочи, че некоректно в исковата молба, се твърди и избирателно се сочи, че на 26.06.2015 г. Р. - Б. е изпратила писмо до болницата, с което е уведомила лечебното заведение, само, че всички шест случая на оказано болнично лечение са одобрени за заплащане и пропуска да посочи, че със същото писмо лечебното заведение е уведомено, че поради недостиг на средства същите шест случая са прехвърлени към дейност надвишаваща месечните стойности за м. април 2015 г., каквото е Решението на постоянно действащата Комисия в Р. - Б., която разглежда възраженията от лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ и следи за прилагане на разпоредбите на чл.17 от Приложение № 2Б към чл.2 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г.
Ответникът сочи, че в отговор на изпратена от ищеца до Р. - Б. покана за доброволно плащане, с която се претендира заплащане на 6 /шест/ случая по КП на здравноосигурени лица в периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. на обща стойност 4 377.00 лв. Директорът на Р. - Б. е уведомил с писмо изх.№ ..... получено от [фирма] [населено място] на 11.04.2018 г., че НЗОК, респективно Р. - Б. не дължи плащане на претендираната сума от 4 377.00 лв. за претендираните 6 /шест/ случая, тъй като същата представлява стойност надвишаваща, определената в Приложение № 2 към договор № 010633/27.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП за дейност м. април 2015 г.
Ответникът твърди, че не се дължи предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва при липса на неизплатени задължения към ищеца по отношение на медицинската дейност за процесния месец април 2015 г., поради което този иск е неоснователен.

Доказателствените искания на ответната страна са за приемане на писмени доказателства.
Правна квалификация – предявеният иск е осъдителен - с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.288 и чл.286 ТЗ във връзка с чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗЗО и чл. 86 от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства.
Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Между страните не е налице спор относно следните факти и това изрично е обявено в съдебния протокол от проведено с.з. на 12.11.2018г. за ненуждаещо се от доказване в процеса, че дейностите, предмет на исковата претенция, са извършени в изпълнение на сключения между страните Договор №.-...., че са извършени на 6 броя здравноосигурени лица по клинични пътеки, предмет на договора и (по цени, посочени в същия.
Ищецът - [фирма], [населено място] притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ – 345/03.11.2015г., издадено от министерство на здравеопазването и в качеството си на болнично заведение е сключило с НЗОК, чрез териториалното си поделение Р., чрез нейния директор, по силата на чл.2 ал.1 вр. с чл.20 ал.1 т.1 и чл.59, ал.1 от 330, на два индивидуални договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и че тези договори са изменян с анекси, както следва:
На 27.05.2015г. между ищеца, в качеството на изпълнител и НЗОК, чрез Р., в качеството на възложител е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № ...., изменен с Допълнително споразумение №... с Допълнително споразумение №.. и №... с Допълнително споразумение №....По силата на този договор изпълнителят се задължил да оказва на здравноосигурени лица и на здравнонеосигурени лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. /ЗБНЗОК за 2015г./ /за акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето /ЗЗ// и на лицата по § 7, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ /БМП/ по клинични пътеки от приложение №5 към чл.единствен от Наредба №40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,гарантирани от бюджета на НЗОК. В чл. 1, ал. 1 от Договора изрично са посочени клиничните пътеки, по които е възложена болничната медицинска помощ /БМП/.Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 възложителят се е задължил да заплаща определените с Договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. между НЗОК и Б. обеми и цени на извършената и отчетена болнична медицинска помощ. С чл. 5 изрично е въведено изискване ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената БМП на ЗОЛ.
Съгласно чл. 18, ал. 1 възложителят заплаща на изпълнителя: 1. / договорената в чл. 1, ал. 1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по клинична пътека; 2. / вложените при изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия до съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болнична медицинска помощ.
В чл. 19 са посочени цените на клиничните пътеки. В чл. 20 и сл. са уговорени условията, при които възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по клинична пътека като в т. 5 е посочено, че извършената дейност по клинична пътека трябва да е отчетена при условията и по реда на Методиката за заплащане, а в т. 6 е поставено изискването извършената и отчетена дейност по клинична пътека да е отчетена в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 "стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ".
Съгласно чл. 31 възложителят заплаща по реда, определен в Методика за заплащане в рамките на съответния отчетен период след извършването й като съгласно чл. 35 плащанията на изпълнителя се извършват чрез Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния. В чл. 32,ал. 13 от договора са предвидени основанията за отхвърляне на заплащане по чл. 11, т. 2 като съгласно т. 6 такова основание е дейност, надвишаваща стойността по чл. 42.
Не е спорно между страните още, че на основание и в изпълнение на Договор №010633/27.02.2015г., в периода 24.03.2015г.- 22.04.2015г. ищецът е оказал болнична медицинска помощ на 6 здравноосигурени лица с истории на заболяването /ИЗ/ с номера, посочени подробно по суми, дати и номер на КП в ИМ на обща стойност от 4 377 лв., каквато е и стойността на издадената от ищеца фактура №[ЕГН]/27.03.2018г. /на л.16 от делото/.
Видно от приложената към фактура №[ЕГН]/27.03.2018г. спецификация (на л. 16-17 от делото) пациентите са лекувани по следните КП:
1. По КП 34 са лекувани пациенти с ИЗ 3253/2015 и ИЗ 3641/2015 - цената на КП 34 съгласно чл.19 ал.1 т.23 от договора (на л.46-62 от делото) е в размер на 1000 лв, което за двата случая е 2000 лв.;
2. По КП 149 е лекуван пациент с ИЗ 3533/2015 - цената на КП 34 съгласно чл.19 ал.1 т.93 от договора е в размер на 277 лв.;
3. По КП 18 е лекуван пациент с ИЗ 3841/2015 - цената на КП 34 съгласно чл.19 ал.1 т.9 от договора е в размер на 300лв.
4. По КП 48 са лекувани пациенти с ИЗ 4133/2015 и 4267/2015 - цената на КП 34 съгласно чл.19 ал.1 т.35 от договора е в размер на 900 лв., което за двата случая е 1800 лв.
Видно от представените от ищеца писмени документи установяващи история на заболяването, дата на прием и изписване на посочените в исковата молба 6 лица , както и и в справката /на л.147 от делото/ се установява от датите на прием на пациентите, посочени както в месечната спецификация за отхвърлени първоначално случаи /на л.8 от делото/, че - двама от тях са приети на 24.03., респ. на 31.03 - т.е. през месец март, а са изписани на 01.04.2015г.Аналогична е ситуацията и с другите пациенти - приети съответно на 02.04, 07.04., 16.04. и 20.04 през 2015 г.
Така изведените данни съпоставени с тези , видно от представените по делото седмични справки за достигнато изпълнение по договора, изходящи от ответника (приложени на л.149-150 от делото) е посочен процент достигнато изпълнение и видно от същите към тези дати няма достигане на определените стойности нито към датите на прием, нито към датите на изписване на пациента.
Установява се от документ, изходящ от ответната страна - писмо с изх.№20-01-193/27.06.2018г., изпратено от НЗОК до Р. Б. /на л.148 от делото/, че справките с процента за достигнато изпълнение са изпращани на ищеца, по-късно от относимия момент. Както и обстоятелството , че видно от данните в същия файлът -справка за периода 01.04-05.04.2015г. е качен в ПИС системата, достъпна и на двете страни по делото, на 15.04.2015г., справката за периода 06.04-12.04.2015г. е качена на 20.04.2015г., справката за 13.04 - 19.04.2015г. е качена на 24.04.2015г., справката за 20.04-26.04.2015г. е качена на 29.04.2015г., от страна на ответника.Което и установява и доказва въведените твърдения на ищеца, за неизпълнение на задължението на ответната страна, съгласно чл.40 ал.7 от Договора, в редакцията на този текст с ДС №6/06.04.2015г., ежеседмично да информира изпълнителя (т.е. ищеца по делото) за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности, който факт има отношение към възражението на ответната страна, на което се позовава за надвишени стойности за процесните случаи.
Установява се от писмените доказателства, че първоначално ответната страна е изпратила на ищеца, отразено в документ - месечна спецификация отхвърлени случаи по КП - суми, причини за МБАЛ Пулс АД“ /на л.8 от делото/ , като е посочено за всеки случай :
1. За пациент с ИЗ 3253 причината за отхвърляне е - задължително процедура 54.91 се отчита винаги заедно с 91.19;
2. За пациент с ИЗ 3533 причината за отхвърляне е - ЗЗОЛ е с прекъснати здравноосигурителни права към датите на постъпване и изписване;
3. За пациент с ИЗ 3641 причината за отхвърляне е - задължително процедура 54.91 се отчита винаги заедно с 91.19;
4. За пациент с ИЗ 3841 причината за отхвърляне е - несъответствие с датите от регистрационната система;
5. За пациент с ИЗ 4133 причината за отхвърляне е - несъответствие с датите от регистрационната система; 
6. За пациент с ИЗ 4267 причината за отхвърляне е - несъответствие с датите от регистрационната система.Следва да се отбележи , че тези данни не са отразени от ответника в приетата по делото справка „Месечна спецификация „Над месечни стойности по КП“, / л.139-144 от делото/,което обективира и извод , че тези случаи са отхвърлени от заплащане с месечното известие от ответника не защото са надлимитни, а поради конкретно посочени за всеки един от тези пациенти причини, в документа на л.8.
В тази връзка от ищеца е подадено възражение и от директора на Р. Б. е разпоредена със заповед №РД 09-585/18.05.2015г. / на л.11 от делото/ проверка, резултатите от която са материализирани в констативен протокол от 19.05.2015г. /на л.12 от делото/ и случаите са одобрени за заплащане от страна на ответника. След извършената проверка специална комисия, назначена със заповед № РД-18-7/21.03.2015г. на директора на Р. Б. / л.93 от делото/ е разгледала случаите и е излязла със становище - протокол №5 /на л.94-97 от делото. Видно от същото, комисията, след извършена повторна проверка в информационната електронна система ПИС, която се ползва от страните по делото и като е разгледала всички приложени документи към възражението подадено от ищцовата страна / л.9-10 от делото/ и е приела: „не са констатирани нарушения на НРД 2015 за медицинските дейности, дейността действително е извършена, изпълнен е диагностично-лечебния алгоритъм.“ .
Мотив и основание на което ответната страна отказва да заплати осъществената от ищеца и оказана болнична помощ по процесните КП, въпреки резултатите от проверката са отразени в писмо от директора на Р.-Б. с изх.№29-02-434/25.06.2015г. /на л.14 от делото/, с причина за неплащане - „поради недостиг на средства“, като същевременно изявлението на ответника за одобряване за заплащане на лечебното заведение поисканите средства за оказана помощ по посочените в писмото КП, представлява и признат неизгоден за страната факт, и следва да се цени , като такъв.

Плащане на случаите обаче не е извършено.
При така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим – твърди се от ищеца, че на основание сключени валидни договори с ответната страна е изпълнил своето задължение добросъвестно и според договореното по вид и количество , но при липса на изпълнение от ответната страна на насрещното й парично задължение – да заплати извършената услуга по съответната КП. По своето естество искът е осъдителен по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗЗО и чл. 86 от ЗЗД и чл.286 и чл.288 ТЗ.
По същество:
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора да заплати предоставената услуга, а ответникът не оспорва нито факта на осъществяване на посочените в договора услуги, нито тяхната стойност.
От ответната страна се оспорва, че дължи изпълнение, като се позовава на наличието на основание да откаже заплащането на претендираната от ищеца стойност за извършената медицинска помощ за диагностиката и лечението на процесните здравноосигурени лица по договора на основание поради недостиг на средства, и мотив прехвърляне към дейност надвишаваща стойностите за м. 04.2015г., каквото не е разписано и поето в договорните отношения между страните.
Не е налице спор по фактите, а относно правото. Именно предвид естеството на спора съдът дължи произнасяне само по спорните правни доводи.
По делото е безспорно, че между ищеца (като изпълнител) и ответника (като възложител) е било налице облигационно правоотношение, произтичащо от процесните договори за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ от 27.02.2015г., ведно с 4 бр. допълнителни споразумения от 2015г. , с № 010633. По силата на тези договори ищецът се задължил да оказва на здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки, която ответникът Национална здравна осигурителна каса (НЗОК) да заплаща в определен обем и по нормативно определена методика за остойностяването й. Горепосоченият договор е бил сключен на основание чл. 59, ал.1 вр. чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), като ответникът НЗОК е бил представляван от д-р Р. К., който към момента на сключване на договора от 27.02.2015г. е бил Директор на Р. Б. - териториално поделение на НЗОК.
Безспорно е също така, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът, в качеството си на изпълнител по процесния договор, е оказал за периода от м април 2015г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки на сочените в исковата молба общо 6 броя здравноосигурени лица, индивидуализирани с история на заболяването /ИЗ/ номера, подробно изброени в обстоятелствената част на ИМ /за което липсва спор/.
Не е спорно също, че ищецът е предоставил всички изискуеми първични медицински и финансово-отчетни документи за оказаната болнична помощ в Р. Б., както и, че стойността на завършената медицинска дейност за диагностиката и лечението на здравноосигурените лица е в претендирания в главницата размер от общо 4377 лв. по договора.
Спорно по делото е дали ответникът, в качеството си на възложител по процесния договор, е имал основание да откаже заплащането на претендираната от ищеца стойност за извършената медицинска помощ за диагностиката и лечението на процесните 6 здравноосигурени лица.
В тази връзка, и с оглед подробно изложеното от фактическа страна , настоящият състав намира, че в разглеждания случай и посочената от ответника причина за неизпълнението, а именно „поради недостиг на средства“, е налице неизпълнение на договорените насрещно поети задължения , като съгласно разпоредбата чл.81 ал.2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност, какъвто мотив съдът намира , че е изтъкнат от ответника. Доколкото не се установи, че основанието за незаплащане е поради отхвърляне на случаите по конкретно посочени от ответника причини защото са надлимитни.
Ищецът от своя страна е направил възражение за нищожност на чл.20, т.5 и т.6; чл.ЗО, ал.2, т.1; чл.32, ал.4 и ал.13, т.6; чл.40, чл.41, чл.42, ал.1 и ал.З от Договор №....
- §2, т.З, т.8, т.10.8.1, т.11, т.13, §4 от Допълнително споразумение №6/06.04.2015г., с които се изменят чл.20, т.6: чл.ЗО. ал.2, т.1: чл.32, ал.13. т.6: чл.ЗЗ ал.1, чл.40, ал.6 от договора и му се придава обратно действие, считано от 20.03.2015г., като се позовава и на това , че посочените клаузи са нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 35 ЗЗО е предвидена конституционно гарантираната възможност на здравно осигурените лица да получават медицинска помощ, като основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и да избират лекар и лечебно заведение, които са сключили договор с НЗОК. Следователно „МБАЛ П.”, АД изпълняващ задълженията си да оказва здравна помощ на всички здравноосигурени или лица, за които се полага здравно осигуряване, изпълнява основна държавна функция по силата на сключените договори с НЗОК. Изпълнявайки договорните си задължения, болничното заведение не е обвързано от лимити на дейността, тъй като не е предвидена възможност да не осъществява дейностите, за които е създадено, включително да не прилага лечение над установените лимити, въпреки , че настоящият случай според съда не попада в т.нат от практиката по този вид дела – медицинска помощ оказан аи извършена при установена надлимитни стойности.
Видно от индивидуално сключения договор и след изчерпване на предварително определените стойности лечебното заведение не би могло да прекрати извършването на определените по договора дейности. С чл. 5 от договора му е вменено задължение в качеството на изпълнител постоянно да осигурява договорената БМП на ЗОЛ- като изрично с т.т. 1, 2, 3, 8 и 9 от чл. 5 - са визирани задълженията му да оказва БМП по вид, обем и сложност, съответстващи на договорената; да поддържа по всяко време на изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване; да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти; да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. От тези основни задължения за ищеца очевидно е, че НЗОК му е възложил изпълнението на дейностите, предмет на договора, без ограничение на приема на ЗОЛ съобразно лимита на договорените средства, като изрично в чл. 5, т. 10 е визирано задължението му да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейностите, предмет на договора.
Следователно дори и да се установи, че извършените процесни дейности са над определения лимит са осъществени от лечебното заведение/каквото не се установява с оглед изложеното от ФС на акта/ / по повод изпълнение на поети от него с договора задължения, то същото се явява изправна страна и следва да бъде възмездено за извършената престация именно на договорно основание. Всяка извършена дейност от приложение 2 към договора следва да бъде заплатена от възложителя.
В подкрепа на извода е, че националния рамков договор /НРД/, който определя - според чл. 46 от ЗЗО - наред с договорите между Р. и изпълнителите, редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45, и който по естеството си закона с чл. 4а от ЗЗО го определя като нормативен административен акт, задължителен за НЗОК, Р. и изпълнителите на медицинска помощ - също не предвижда ограничение в стойностите на предоставените от изпълнителите на медицинска помощ и здравни услуги.
Липсата на такова ограничение осигурява конститиционно прогламираното от чл. 52 от Конституцията на РБ право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, израз на което е и императивно предвиденото в чл. 45 ЗЗО задължение на НЗОК да заплаща оказването на определени видове медицинска помощ, както и на предвидената с чл. 21 от ПМС 576/16.2.2015 г. възможност за промяна в стойностите при спешни случаи респ. за сформиране листа на чакащите, както и на възможността според НРД плащането да става и от резерва при посочени в него условия. Следователно въпросът не е дали да се плати, а реда, по който плащането да се осъществи.
В подкрепа на изложената теза е и § 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2015 г., с който изрично се овластява Надзорния съвет на НЗОК да използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи.
Следователно нито финансовия план, определен в ЗБНЗОК за 2015 г., нито ЗЗО предписват бюджетна рамка , като предел на отговорността на държавата при обезпечаване на покрития от НЗОК пакет от услуги. Бюджетът визира без да ограничава отговорността на НЗОК, тъй като предвижда при преценка за необходимост след съответен периодичен анализ от органите на управление на НЗОК да се корегират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за касата, вкл. и с използване на бюджетния резерв – чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗБНЗОК за 2015 г. В съответствие с изложеното е постановеното в чл. 25 ЗЗО задължително в бюджета на НЗОК да се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, както и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО предвиждащ, в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания разходите да се плащат със средствата от резерва.
В този смисъл , очевиден е стремежа на законодателя при осигуряване на конституционното право на гражданите по чл. 52 от Конституцията да се съблюдава и фискална дисциплина.Израз на тази диспиплина са нормите от сключения индивидуален договор, поради което несъстоятелно е възражението на ищеца за нищожност на конкретно визирани от него клаузи определящи лимитите за месечните плащания и представянето на финансово-отчетни документи – на чл. 20, т. 5 и т. 6; на чл. 30, ал. 2, т. 1; чл. 32, ал. 4 и ал. 13, т. 6; на чл. 40, чл. 41, чл. 42, ал. 1 и ал. 3 от Договора 010633/27.2.2015 г.; на § 2, т. 3, т. 8, т. 10.8.1, т. 11, т. 13, § 4 от Доп. споразумение № 6/6.4.2015 г., с които се изменят чл. 20, т. 6; чл. 30, ал. 1, т. 1; чл. 32, ал. 13, т. 6; на чл. 33, ал. 1, чл. 40, ал. 6 от договора и му се придава обратно действие, считано от 20.3.2015 г., поради противоречието им със закона -на чл. 52, ал. 1, във вр. с чл. 6 от Конституцията на РБ, на чл.чл. 4, 5, 35, 47 и 59 от ЗЗО, и затова нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД респ. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, респ. като противоречащи на добрите нрави.
Видно от съдържанието им с тях се уговаря конкретния ред и условия, които следва да се спазват, за да бъдат заплатени договорените, извършени и отчетени обем дейности, като се отхвърлят плащанията за надлимитните дейности да става по този ред, важащ за лимитните дейности.
Извода следва от тълкуване на тези норми, както и във вр. с изрично предвидената в договора възможност за заплащане и на надлимитните дейности -напр. чл.42, ал.4 - където изрично се сочи, че отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия, лекарствени продукти на основание чл. 32, ал. 13, т. 6, посочена в месечното известие по чл. 32, ал. 11 т. 2 се заплаща от възложителя с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Решението, постановява следващата ал. 5 на чл. 42 - следва да е в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г., като в ЗБНЗОК за 2015 г. , т.е. няма противоречия на договорените клаузи с цитираните от закона норми, а има предвидени в него възможности за заплащане в различни хипотези.
В контекста на изложеното възраженията на ищеца за нищожност на отделни клаузи , последните свързани с лимитите по индивидуално сключените договори, според съда не противоречат на сочените от ищеца норми - на чл. 52, ал. 1, във вр. с чл. 6 от Конституцията на РБ, на чл.чл. 4, 5, 35, 47 и 59 от ЗЗО, даващи право на здравно осигурените лица да получат безплатна медицинска помощ от гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от здравни дейности в избрано от тях лечебно заведение респ. болницата да получи заплащане за извършването на тези дейности.Клаузите, определящи лимитите не противоречат на ЗЗО и защото те са уговорени в изпълнение на друг равен по степен нормативен акт – какъвто е ЗБНЗОК за 2015 г. Да се приеме тезата на ищеца означава съда да постанови, че двата закона си противоречат. В тази връзка следва да се посочи и произнасянето на КС - Конституционния съд с Решение 2/22.2.2007 г. по к.д. 12/2006 г., по въпроса доколко съответната норма от ЗБНЗОК за 2015 г. противоречи на Конституцията, с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционността на идентична норма от закона за бюжета на касата от 2007 г. - на чл. 5 от него, с която се предоставя на касата /както с чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г./ да определя общата стойност на БМП по КП от изпълнителите на помощта, разпределена по месеци. Предвид мотивите на произнасянето на Конституционния съд, не могат да бъдат споделено възражението на ищеца, че идентичната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г., противоречи на Конститицията, а и на Правото на Европейския съюз, на Договора за функциониране на европейскию съюз/ДФЕС/.Както е посочил К. съд, Законът за бюджета на касата, тълкуван в контекста на Закона за здравното осигуряване, води до извода, че разпоредбите не са противоконституционни. Законът на бюджета не отрича посочените в чл. 52, ал. 1 от Конституцията принципи на здравното осигуряване, на здравната помощ в различните й варианти като промяната на параметрите на бюджетен закон са плод на управленски решения и не могат да се контролират от съда, като трябва да се има предвид, че закона за бюджета е отражение на икономическото състояние на държавата.
По същите съображения не може да се счете, че клаузите противоречат на добрите нрави, тъй като с тях не се нарушават наложили се правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни като принципите на справедливост, на добросъвестност и морал.
Следователно, ответникът неоснователно е отказал да заплати на ищеца стойността на извършената болнична медицинска помощ на процесните 6 здравноосигурени лица по процесния договор. Ищецът добросъвестно е изпълнил задълженията си по този договор, но не е получил от ответника договореното заплащане за извършената и отчетена болнична помощ (чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора).
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта, че е погасил задължението си за главница, същият не е ангажирала доказателства в тази насока.
По изложените съображения следва, че искът, касаещ претендираната главница се явява основателен поради наличието на всички законови предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ това вземане. Приемането на противното означава допускане на неоснователно обогатяване. Касае се до договор със значението на закон между сключилите го страни /арг. чл.20а ЗЗД/. Ищецът е изправна страна, за което няма спор. Престирано е според договореното по вид, обем, количество и според уговорената стойност.С оглед установените мотиви на отказ на ответната страна да заплати при неяснота на коя хипотеза затова, липсв ясно формулирано правило за поведение, което да оправдава отказа на ответника да изпълни възникналото изискуемо насрещно задължение с паричен характер.
Като парично вземането и за двете главници е лихвоносно и като такова се дължи лихва за забава от подаване на иска до окончателното изплащане.
Относно иска чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размера на претендираното обезщетение и 4/ неизпълнение на задължението на ответника да погаси лихвата за забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
В настоящия случай се установи наличието на главен дълг, произтичащ от сключения между страните договор за оказване на болнична помощ по процесните клинични пътеки от 27.02.2015г. с № 010633, изменен с Допълнителни споразумения . В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 35 от Договор № 010633/27.02.2015г.,респ.чл.45 от Договора № 010633/31.05.2017г. процесните договори плащанията на изпълнителя се извършат чрез Р. до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключения на плащанията, за които предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от договора от 27.02.2015г. и чл. 43, ал.5 и 6 – за изключенията с въведен друг срок за плащане по договора от 31.05.2017г. В настоящия казус не са налице изключенията по чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от договора от27.02.2015г. и по чл. 43, ал.5 и 6 – по договора от 31.05.2017г., които касаят оказване на болнична помощ на неосигурени лица или на лица по § 7, ал. 1 от ЗБНОК за 2015г.. Ищецът е изпратил отчети за осъществената болнична помощ по отношение на процесния договор за 6 здравноосигурени лица. Ответникът не е изплатил стойността на тази болнична помощ. Следователно същият е изпаднал в забава за всеки един от 6-те пациента на ищцовата болница с датата на изтичане на договорения срок в договора, а именно – с изтичането на 30-то число на месеца, следващ отчетения. В случая главното вземане е станало изискуемо и то с настъпване на уговорения срок. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му и не е необходимо кредиторът да отправя покани или да предприема други действия, за да настъпи правния ефект на падежиране на вземането и оттук като последица – поставяне на длъжника в забава. Ето защо и отчитано от датата на дължимост на стойността на всяка една от 6 – те КП до подаване на иска ответната страна е в забава да изпълни, което обосновава и основателност и на акцесорния иск.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото и по арг. на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в общ размер на 1376.44 лв., включващи: 176.44 лв. – заплатена държавна такса и 1200 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Намира за неоснователно стореното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Възнаграждението за адвокатска защита се определя в размер не по-нисък от размера с оглед материалния интерес съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения и с оглед правната и фактическа сложност на делото. В случая материята по съществото на делото е специфична и изисква задълбочено познаване на голям обем от законови и подзаконови нормативни актове в областта на здравеопазването, поради което представлява фактическа и правна сложност. Този извод се налага и с оглед факта, че и двете страни правят множество възражения, което определя посоченият в договора за правна помощ размер за справедлив, и съобразен с минималният размер на адвокатското възнаграждение, за всеки един от предявените главен и акцесорен иск с оглед разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Изчислен при спазване на чл.7 ал.2 от Наредбата минималния размер на възнаграждението по двата иска е в размер на 836.39 лв. (536.39 лв. за главния иск и 300 лв. за акцесорния иск).
Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, представлявана от д-р И. Д. - Директор на Р. Б. - териториално поделение на НЗОК, с адрес за призоваване [населено място], пл."Г. И." № ... да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."С." № .., представлявано от изпълнителния директор д-р Д. И., чрез процесуалния си представител адвокат Е. Щ., със съдебен адрес за призоваване: [населено място], ул."С." № .., следните суми:
- сумата от 4 377 лв., /четири хиляди триста седемдесет и седем лева/ ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2018г. до окончателното й заплащане, представляваща оказана през месец Април 2015г. болнична помощ по Договор №.... изменен с Допълнително споразумение №..; с Допълнително споразумение №... и № .. с Допълнително споразумение №.. за оказване на болнична помощ по КП на 6 /шестима/ здравноосигурени български граждани по КП 18, 34, 48 и 149, за която сума е издадена фактура № №[ЕГН]/... и спецификации към нея,
- сумата от 34,05 лв./тридесет и четири лева и пет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата от 4 377 лв., за периода от 11.04.2018 год. до 08.05.2018г., датата, предхождаща подаването на исковата молба.
- сумата от 1376.44 лв. / хиляда триста седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки /лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – представляващи направените от ищеца разноски по делото.
.На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2- седмичен срок от получаване на препис пред Окръжен съд Б..
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, да се връчи на страните препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: