Присъда № 7693

към дело: 20171210201657
Дата: 09/14/2017 г.
Съдия:Мирослава Йорданова
Съдържание

Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 301 НПК, Съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия В. И. П., [дата на раждане] год. в [населено място], ЕГН [ЕГН], ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.08.2017 год., около 14:10 часа, в [населено място], общ. Б., по ул. “Илинден“, в посока от [населено място] поле към [населено място], управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, марка и модел “Х. Пантеон“, черен на цвят, рама № ZDCKF02A0WF005912, което не е регистрирано по надлежния ред – без поставени регистрационни табели – престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На осн. чл. 78а от НК съдът го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като му налага наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, от днес пред Благоевградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ

Производството пред Районен съд Б. е образувано по внесен обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който против В. И. П. - [дата на раждане] год. в [населено място], с постоянен адрес и настоящ адрес – [населено място],[жк], вх. Б, ет. 1, ап. 3, българин, с българско гражданство, женен, със завършено средно образование, безработен; неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН [ЕГН], e повдигнато обвинение, за това че На 16.08.2017 год., около 14:10 часа, в [населено място], общ. Б., по ул. “И.“, в посока от [населено място] поле към [населено място], управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, марка и модел “Х. П.“, черен на цвят, рама № ZDCKF02A0WF005912, което не е регистрирано по надлежния ред – без поставени регистрационни табели – престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи съответното наказание.
Подсъдимият В. П. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от служебен защитник – адв. К.. П. чрез защитника си правят изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл. 27 НПК и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от Районна прокуратура в Обвинителния акт като е запознат с правните последици на това особено производство, отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372, ал. 4 от НПК. Защитникът излага становището си, като моли съдът да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия, а като алтернатива моли съда да приложи втората част на въздигнатата с обвинението норма, т.е. глоба, като размерът й бъде към минимума. Последният не дава обяснения и не излага конкретни факти за случая, изразява съжаление за стореното.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, изявленията на страните и Закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. И. П. е [дата на раждане] в Б., с постоянен адрес и настоящ адрес – [населено място],[жк], вх. Б, ет. 1, ап. 3, българин, с българско гражданство, женен, със завършено средно образование, безработен; осъждан ЕГН [ЕГН].
В. П. е правоспособен водач на МПС с придобити категории “А“, “В“ и “АМ“, като е издържал изпита за правоспособност за категория “В“ на 01.07.1995 г., а за категория “А“ – на 27.08.1996 г. Към датата на инкриминираното деяние – 16.08.2017 г., П. е разполагал със СУМПС №[ЕИК], издадено на негово име от ОД на МВР – Б. на 15.07.2008 г., валидно до 15.07.2018 г.
В хода на ДП се установява, че за периода от 27.06.1998 г. до 17.04.2017 г. П. е наказван 20 пъти за нарушения на ЗДвП с наказателни постановления, които са влезли в сила. За последно е наказван по този ред с НП № 17-1116-000320/22.03.2017 г., издадено от ОД на МВР – Б., Сектор “Пътна полиция“ за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 лева.
На 16.08.2017 г., преди 14:10 часа, в [населено място], общ. Б., подс. П. придобил държане върху мотоциклет, марка и модел “Х. П.“, черен на цвят, рама № ZDCKF02A0WF005912. След като придобил държането върху посоченото МПС, което било без регистрационни табели, поставени на определените за това места, на 16.08.2017 год., около 14:10 часа П. се качил на него и боравейки с неговите уреди стартирал двигателя му и го привел в движение по ул. “Илинден“ на [населено място], общ. Б., в посока от [населено място] поле към [населено място].
Като правоспособен водач на моторно превозно средство, П. бил наясно с разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, съобразно която: »По пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места», както и с разпоредбата на чл.143 ЗДвП: „Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство“. Обвиняемият знаел, че не следва да извършва управление на мотоциклета, преди същия да бъде регистриран по надлежния ред, съобразно разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП, чл.143 ЗДвП и съгласно разпоредбите на чл.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях: „Моторните превозни средства и ремаркета, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, задължително се представят за регистриране от структурните звена „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР по постоянен адрес на собственика-за физически лица или по адреса на регистрация в съда и в регистър Б., съответно в Търговския регистър за стопанските субекти“.
Св. И. Д. – полицай към 01 РУ “Полиция“ - Б., който, съвместно със своя колега И. В., изпълнявал по график служебните си задължения се намирали в съответния служебен автомобил на ул. “И.“ на [населено място], общ. Б. и забелязали подсъдимия, който управлявал мотоциклет, марка и модел “Х. П.“ в посока, противоположна на тяхната. Полицейските служители възприели, че на мотоциклета няма поставени регистрационни табели. Поради тази причина подали звуков и светлинен сигнал и спрели за проверка подс. П.. Свид. И. Д., установил самоличността на водача и неговата правоспособност да управлява МПС. Относно документите за управлявания от него мотоциклет, подсъдимият обяснил, че го купил от автоцентър “Каливас“, но не му дали документи. След като установили всичко това полицейските служители извикали за съдействие св. К. И., който бил дежурен по график в Сектор “Пътна полиция“ на ОД на МВР – Б. по линия “Автопатрул и безопасност на движението“. Пристигайки на място и изяснявайки обстановката, св. И. съставил АУАН , серия Д, № 253516.08.2017 год. по описа на ОД на МВР – Б., в обстоятелствената част на който посочил, че актът се съставя срещу П. за това, че на 16.08.2017 год., в 14:10 часа, в [населено място], по ул. “Илинден“, управлява мотоциклет “Х. Пантеон“ , който не е регистриран по надлежния ред и е без регистрационен номер. Актосъставителят квалифицирал деянието на обвиняемия като нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като иззел като доказателства издадените на името на обвиняемия СУМПС и контролен талон към него, както и процесния мотоциклет. П. подписал АУАН без възражение.
В хода на разследването е изготвена Експертна справка № 163/21.08.2017 г., от която е установено, че идентификационният номер на рамата на процесния мотоциклет е ZDCKF02A0WF005912, както и че в Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Б., към 18.08.2017 год. няма регистрирано МПС с номер на рама ZDCKF02A0WF005912. След установяване на тези обстоятелства, с Разписка от 22.08.2017 г. процесното МПС е върнато на П..
Касае се до управление на МПС, а именно – мотоциклет, марка и модел “Х. П.“, черен на цвят, с рама № ZDCKF02A0WF005912, извършено от подсъдимия на 16.08.2017 г., около 14:10 часа, в [населено място], общ. Б., по ул. “И.“ в посока от [населено място] поле към [населено място], което не е било регистрирано по надлежния ред – без поставени регистрационни табели. Мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред, предвиден в ЗДвП (чл. 140, чл. 143) и в Наредба № І-45 от 24 март 2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 105/2002 год.). Деянието следва да бъде квалифицирано като престъпление от общ характер, тъй като елементите от обективна страна го обуславят като такова с по-голяма тежест в сравнение с административното нарушение по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП(в сила от 21.01.2017г.).
Деянието на П. следва да бъде квалифицирано като престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като елементите от обективна страна го обуславят като такова с по-голяма степен на обществена опасност по смисъла на чл. 10 от НК в сравнение с административното нарушение по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (в сила от 21.01.2017 год.). В подрепа на този извод е фактът, че с деянието си подсъдимият е извършил поредното си 21 /двадесет и първо/ нарушение на ЗДвП в своя съзнателен живот.
Ето защо, на първо място, от гледна точка на характера на обществената опасност, като измерение на дефиницията по чл. 10 от НК, деянието на обвиняемия засяга обществените отношения, гарантиращи нормалното развитие на транспортната дейност в много по-висок интензитет, отколкото обикновените случаи на подобни деяния, което обуславя наказателна отговорност на обвиняемия. На второ място, от гледна точка на степента на обществена опасност, като измерение на дефиницията по чл. 10 от НК, деянието на обвиняемия разкрива по-висока степен на такава опасност поради: - начина на осъществяване на престъплението (след установени 20 на брой административни нарушения по ЗДвП, за които обвиняемият е бил наказан с влезли в сила наказателни постановления); -конкретните условия на време, място и обстановка (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и за което на контролните органи не е било ясно какво е техническото му състояние в населено място по време на ваканционния сезон за учениците и обичайния сезон за отпуски на трудоспособните); - личността на дееца (с лоши характеристични данни като водач на МПС); -причините за извършване на престъплението (откровеното желание на подсъдимия системно и методично да нарушава правилата на ЗДвП).
Вследствие от деянието е настъпил и престъпни­я резултат на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК, който се изчерпва с управлението на процесното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни табели. По този начин обществото е било поставено в опасност, тъй като именно регистрацията на МПС защитава обществените отношения, свързани с безопасното движение на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване в страната, като гарантира, че по тези пътища ще се движат МПС, които са минали съответния преглед от контролните органи и са технически изправни.
Престъпният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия и няма друга причина или извинително неговата вина обстоятелство, които да водят до друг извод.
От субективна страна подс. В. П. извършил деянието с пряк умисъл като форма на вина по чл. 11, ал. 2 от ЗДвП. Същият е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил наясно с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Ето защо в интелектуалния момент на своя пряк умисъл подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (знаел е, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред и поради това не може да го управлява по път, отворен за обществено ползване), предвиждал е общественоопасните последици (знаел е, че управлява мотоциклета по път, отворен за обществено ползване). Във волевия момент на своя пряк умисъл обвиняемият е искал настъпването на общественоопасните последици (тъй като го привел в движение и управлявал по път, отворен за обществено ползване, като управлението е траело до спирането му от полицейските служители).
Било образувано Бързо производство № 1899 ЗМ - 555/2017 г. по описа на 01 РУ “Полиция“ – Б. срещу водача П. от Б., за извършено от него престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 от НК.
От всичко изложено до тук е видно, че с деянието си подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.345 ал.2 от НК.
От обективна страна – на 16.08.2017 г., около 14:10 часа, в [населено място], общ. Б., по ул. “И.“ в посока от [населено място] поле към [населено място], подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред – без поставени регистрационни табели. Престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл. Подс. П. е правоспособен водач на моторно превозно средство, и като такъв е бил наясно с разпоредбата по специално с чл.140 ал.1 от ЗДВП, съобразно която: »По пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места». Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на полицейските служители, приетите писмени доказателства по делото самопризнанието на подсъдимия. Последните имат характера, както на средство за защита, така и на годно доказателствено средство по отношение на повдигнатото обвинение. В случая показанията на свидетелите и обвиняемия са логични и последователни и взаимно допълващи се и подкрепени изцяло в тяхната хронология по отношение на обстоятелствата, изложени в постановлението на Районна прокуратура Б..
Смекчаващи вината обстоятелства са младата възраст, чистото съдебно минало и изразеното съжаление и разкаяние за извършеното престъпление. Отегчаващо вината обстоятелства не са установени.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целият доказателствен материал и кредитираните факти и обстоятелства, съдът от правна страна намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че П. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.345, ал.2 от НК.
Фактическият състав на това престъпление предполага служене с контролни знаци, неиздадени от компетентен орган, като самите знаци могат да бъдат и готови табели, които все още не са дадени на никое МПС или са изработени от дееца или трето лице. Престъпният резултат на престъплението се изчерпва с окачване на някой от двата описани нередовни знака върху МПС, за което не са били предназначени. За да е съставомерно деянието обаче, не е нужно МПС да е било проверено или да не е могло да бъде идентифицирано от контролните органи. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отчетат пренебрежителното отношение на подсъдимия към установения правен ред. При преценката си за освобождаване на подс. П. от наказателна отговорност и налагането на административно наказание съдът намира, че са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на чл. 78а от НК. За извършеното престъпление, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до една година или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е осъждан за престъпления от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. От престъплението не са настъпили имуществени вреди, а и такива не са елемент от състава по отношение на разглежданото престъпление. При определяне на административното наказание съдът съобрази чистото съдебно минало, материалното положение на обвиняемия и младата му възраст, като счита, че наказанието “глоба”, предвидено в чл.78а, ал.4 от НК следва да бъде в минимален размер от 1000 (хиляда) лева, постановено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при липса на отегчаващи такива. Именно наказание в такъв размер съдът намира за най-подходящ с оглед поправянето на обвиняемия.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
4E00E9E1864352A9C225819B00471B95.rtf