Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Х. А. П., подадена срещу Наказателно постановление № ./24.08.12 г., издадено от Началника на М. Ю., с което на жалбоподателят на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС, е наложено наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв., а на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата описаните в същото вещи - цигари, затова че на 30.03.10 г., около 17.00 часа, при извършена проверка в търговско помещение – барче “М.”, жилищен етаж над него, хранителен магазин, двор към барчето и втори етаж от къща, находяща се в село Б. П., обитавани от Х. А. П., в каса зад бара на заведението, е установено, че последния държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, а именно цигари, не облепени със задължителния бандерол на МФ - нарушение по чл. 123, ал. 1 ЗАДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение.
Представени са писмени доказателства.
Жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Процесуалният представител - адв. Н. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
За административно наказващия орган, редовно призован, се явява процесуален представител – главен юрисконсулт С.. Моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд, като прецени наведените от страните основания и след обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.10 г., около 17.00 г., свидетелят М. Т., съвместно с други служители на ОД на МВР Б. се намирали в село Б. П., където следвало да извършат проверка на къща на два етажа, в която на партерния етаж имало работещо заведение - бар “М.”, както и на двора към къщата. В посоченото време, същите се намирали пред къщата, пред която имало спирка на автобусите от междуградския транспорт. На спирката се намирали свидетелите Л. П. и Н. Н., които чакали автобус, за да се приберат от работа. Служителите на полицията ги задължили да влязат с тях в двора на къщата, на която следвало да се извърши проверка, като присъстват на претърсването и изземването като поемни лица. След като това процесуално – следствено действие започнало, служителите на полицията открили в каса зад бара на заведението акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, а именно цигари, не облепени със задължителния бандерол на МФ – 19 кутии. На място бил съставен Протокол за претърсване и изземване.
С Постановление от 02.03.12 г., РП Б. прекратила производството за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК. Същото е изпратено на МЮ.
Въз основа на Постановление от 02.03.12 г., РП Б. е издадено Наказателно постановление №./24.08.12 г., издадено от Началника на М. Ю., с което на жалбоподателят на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС, е наложено наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв., а на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата описаните в същото вещи - цигари, затова че на 30.03.10 г., около 17.00 часа, при извършена проверка в търговско помещение – барче “М.”, жилищен етаж над него, хранителен магазин, двор към барчето и втори етаж от къща, находяща се в село Б. П., обитавани от Х. А. П., в каса зад бара на заведението, е установено, че последния държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, а именно цигари, не облепени със задължителния бандерол на МФ - нарушение по чл. 123, ал. 1 ЗАДС.
НП е връчено на 03.09.12 г. Жалбата е депозирана на 10.09.12 г.
Тези обстоятелства се доказват, както от свидетелските показания на свидетелите, така и от приетите по делото писмени доказателства.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни съвпадащата част на показанията на разпитаните свидетели, които са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото. И тримата се незаинтересовани от изхода на делото и са възприел механизма на извършване на нарушението.
В конкретния казус, НП също е издадено от компетентно лице. НП съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В хода на административно наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.
НП е неправилно и следва да бъде отменено, в частта, с която е наложено наказание на нарушителят.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа адмистративно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в НП фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Съдът счита, че жалбоподателят не е реализирал състава на описаното в акта административно нарушение от обективна страна. Съгласно нормата на чл. 123, ал. 1 ЗАДС с предвиденото в текста административно наказание се наказва лице, което държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, а именно цигари, не облепени със задължителния бандерол на МФ. В настоящият случай, не се установи безспорно, че именно нарушителят е съхранявал описаните в НП тютюневи изделия. От представените доказателства се установява, че нарушителят е работел като работник в инкриминираното заведение, което е било собственост на едноличен търовец, различен от първия. Касата се е намирала в заведението, като тютюневите изделия са били в касата. Така не може да се направи извод, че именно жалбоподателят е държал същите.
Следва също така да се отбележи, че при идентични случаи МЮ ангажира отговорността на юридическото лице, което стопанисва обекта, а не на физическите лица, които работят при него.
В частта относно отнемането на вещите НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е частично основателна, поради което,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № .1/24.08.12 г., издадено от Началника на М. Ю., с което на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети в полза на държавата описаните в същото вещи - цигари;
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ./24.08.12 г., издадено от Началника на М. Ю., с което на жалбоподателят на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС, е наложено наказание “глоба” в размер на 1000.00 лв., като неправилно.
Решението на съда, подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението на страните пред БлАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..