Производството по настоящото гр.д.№2480/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба вх.№905235/01.12.2020г., подадена от А. З. - С., [дата на раждане] , в [населено място], Р. С. М., и М. З., [дата на раждане] в [населено място], Р. С. М., чрез пълномощника адв. Н. Б., против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.„П представлявано от И. Т., гражданин на С. М., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане на ищците спрямо ответното дружество за следната сума, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №906823/17.08.2020г. по ч.гр.д.№1467/2020г. по описа на Районен съд Благоевград:
-сумата от 11 000.00 евро /единадесет хиляди евро/, представляваща главницата по Договор за паричен заем от 07.01.2020г., сключен между страните, с нотариална заверка на подписите, peг.№252/2020г. от 07.01.2020г. на нотариус К. М., нотариус в район PC-Б., рег.№415 на НК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.08.2020г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за паричен заем от 07.01.2020г., с нотариална заверка на подписите, peг.№252/2020г. от 07.01.2020г. на нотариус К. М., нотариус в район PC-Б., рег.№415 на НК, ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], се е задължил да върне на ищците предоставената му заемна сума, в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ евро по реда и съгласно условията на договора, а именно: По банков път или с разписки на десет равни вноски в размер на 1 100.00 /хиляда и сто/ евро месечно, платими до 15-то число на всеки месец, считано от 15.03.2020г. – първа вноска.
Сочи се, че въпреки многократните обещания от страна на длъжника и ответник в настоящото производство за доброволно уреждане на финансовите им взаимоотношения с ищците, до момента на образуване на принудителното изпълнение срещу него, не била платена нито една месечна вноска, поради което ищците изпратили писмено уведомление до ответника, че е настъпила предсрочната изискуемост на задължението му по договора и на основание чл.7, ал.1, т.“б“ от договора дължи плащане на цялата сума по същия.
Твърди се, че падежът на задължението е настъпил с неплащане и неиздължаване в срок на две поредни месечни вноски, а именно на 16.06.2020г., когато е съобщено на длъжника, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, чрез писмено уведомление, получено от пълномощник на дружеството - Х. Н. С., съгласно чл.7, ал.1, т.„б” от Договора за паричен заем.
Сочи се, че на 10.08.2020г. ищците са подали пред Районен съд-Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1467/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград, като съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за незабавно изпълнение №906823 от 17.08.2020г. и Изпълнителен лист от 17.08.2020г., с които е разпоредил длъжникът /ответник в настоящото производство/ да заплати на ищците сумата от 11 000 евро /единадесет хиляди евро/, по горецитирания Договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 430.38 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 1 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Поддържа се, че въз основа на издадената Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№1467/2020г. по описа на Районен съд – Благоевград е образувано изпълнително дело №312/2020г. по описа на ЧСИ-Ш. Дервиш, като цялото задължение на длъжника било принудително събрано. Твърди се, че след погасяване на цялата дължима сума от длъжника, чрез наложения запор на банковите му сметки, с Постановление от 22.10.2020г. изпълнителното производство било прекратено.
Длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск за сумите по заповедта за изпълнение.
В отговора на исковата молба ответникът [фирма] оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че сумата по договора не е предадена на заемателя по предвидения в договора ред – по банков път, поради което не се дължи връщането й. Липсвали доказателства ищците да са превели по банков път по сметка на ответника заемната сума. Сочи се, че представените доказателства установявали изтеглена лично от управителя на [фирма] сума от сметката на дружеството в размер на 9 400 евро, която сума след това той лично внесъл обратно по сметката на дружеството и които операции не установявали изпълнение на задължението на ищците по договора за реално предаване на заемната сума.
Поддържа се, че представеният от ищцовата страна Договор за заем е симулативен, доколкото прикрива изпълнение на задължение за плащане на дивиденти на ищците, които са били съдружници на ответното дружество и които дължими дивиденти били изцяло платени на ищците.
Заявява се, че размерът на заема е изчислен неправилно, доколкото е доказано плащане по банков път само на сумата от 9 400 евро. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение е получена от лице без представителна власт.
По изложените аргументи се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищците А. З.-С. и М. З. се представляват от упълномощен адвокат - адв.Н. Б., която поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответното дружество [фирма] се представлява от управителя И. Т., който оспора иска като неоснователен и пледира за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищците А. З.-С. и М. З. са бивши съдружници в дружеството-ответник [фирма], като видно от Протокол от Общо събрание на съдружниците от 07.01.2020г. и Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.01.2020г. с нотариална заверка на подписите, същите са продали дружествените си дялове на купувача Т. Т. и са освободени като съдружници в дружеството.
На същата дата 07.01.2020г. между А. З.-С. и М. З., от една страна, като заемодател, и [фирма], от друга страна, като заемател, и И. Т., като поръчител, е сключен Договор за паричен заем, с нотариална заверка на подписите, peг.№252/2020г. от 07.01.2020г. на нотариус К. М., нотариус в район PC-Б., рег.№415 на НК. По силата на сключения договор заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 11 000 евро, а заемателят се задължава да върне заемната сума по реда и условията на договора /чл.1/. Уговорено е, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по банков път и ще бъде предадена от заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора /чл.2, ал.1 и ал.2/. Съгласно чл.3 заемната сума ще бъде връщана на заемодателя по банков път или с разписки на десет равни вноски в размер на 1 100 евро, платими до 15-то число на всеки месец, считано от 15.03.2020г. и с краен срок за връщане на цялата сума – 15.12.2020г. В чл.7, ал.1, б.“б“ е предвидено право на заемодателя да прекрати едностранно договора при неиздължаване в срок на две месечни погасителни вноски, в който случай заетата сума става изискуема с отправяне на писмено предизвестие от заемодателя към заемателя.
По делото е представена Покана за доброволно изпълнение от 11.06.2020г., с която ищците А. З.-С. и М. З. са уведомили ответника [фирма], че поради неплащане на дължимите суми при условията и сроковете съгласно Договора за паричен заем от 07.01.2020г., на основание чл.7 прекратяват едностранно договора и отправят покана за заплащане на сумата по договора, поради настъпила предсрочна изискуемост на задължението, която покана е получена от ответното дружество на 16.06.2020г. чрез пълномощника Х. С.. Представено е нотариално заверено пълномощно, с което И. Т., в качеството си на съдружник и управител на [фирма], е упълномощил Х. Н. С. да го представлява пред държавни органи, както и подписва всички документи, свързани с дейността на фирмата /т.24 от пълномощното/.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява следното: Счетоводството на [фирма] по отношение на предоставения заем е водено редовно и в хронологичен ред. По процесния договор за заем не е извършено прехвърляне на парични средства от банкови сметки на А. З. – С. и М. З. по банков път по сметка на [фирма]. Установява се, че заемната сума е внесена в брой /с вноски бележки/ касово по разплащателната сметка на [фирма], както следва: На 07.01.2020г. с вноска бележка И. Т. внася в брой по сметка на дружеството 3 000 евро, с посочено основание на вноската „Заем от А. С. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.“ /л.33/. На 07.01.2020г. с вноска бележка И. Т. внася в брой по сметка на дружеството 3 000 евро, с посочено основание на вноската „Заем от М. З. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.“ /л.31/. На 07.01.2020г. с вноска бележка И. Т. внася в брой по сметка на дружеството 1 670 евро, с посочено основание на вноската „Заем от М. З. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.“ /л.30/. На 07.01.2020г. с вноска бележка И. Т. внася в брой по сметка на дружеството 1 670 евро, с посочено основание на вноската „Заем от А. С. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.“ /л.32/. Установява се, че на същата дата 07.01.2020г. в брой от сметката на дружеството са изтеглени от И. Т. общо 15 400 евро.
В счетоводството на [фирма] са установени следните счетоводни записвания – На 07.01.2020г. със счетоводна статия №247 е съставено следното счетоводно записване: Дебит сметка 504 Разплащателна сметка в евро - 18 267.46 лв. /9 340 евро/; Кредит сметка 152/7 Получени дългосрочни заеми, партида А. З. – С. – 9 133,73 лв. /4 670 евро/; Кредит сметка 152/8 Получени дългосрочни заеми, партида М. З. – 9 133.73 лв. /4 670 евро/; Основание на записването – получени суми от А. З. – С. и М. З. съгласно банково извлечение №04/08.01.2020г. с посочено основание на вноските „Заем от А. З. – С. и М. З. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.“. С посоченото счетоводно записване е отразено следното: постъпление на парични средства по евровата сметка на [фирма] в размер на 18 267.46 лв. /9 340 евро/ от предоставени парични заеми, от които: от А. З. – С. – 9 133.73 лв. /4 670 евро/ и от М. З. – 9 133.73 лв. /4 670 евро/.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1467/2020г. по описа на Районен съд Благоевград, с който [фирма] е осъден да заплати на А. З. С. и М. З. сумата от 11 000.00 евро /единадесет хиляди евро/, представляваща главницата по Договор за паричен заем от 07.01.2020г., сключен между страните, с нотариална заверка на подписите, peг.№252/2020г. от 07.01.2020г. на нотариус К. М., нотариус в район PC-Б., рег.№415 на НК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.08.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, на 28.08.2020г. е образувано изп.дело №312/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д В хода на образуваното изпълнително дело принудително събраните суми са в общ размер от 28 924.42 лв., от които на взискателите са преведени 24 800.72 лв. с платежно нареждане от 20.10.2020г. След принудителното събиране на сумите чрез ЧСИ, в счетоводството на дружество е осчетоводено погасяване на заем по Дебит сметки 152/7 и 152/7 в размер на 9 340 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма. Елементите от фактическия състав на договора за заем са: реалното предаване в собственост на парична сума или други заместими вещи от заемодателя на заемателя и поемане на задължения от заемателя да ги върне. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение с ответника. Последният провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Договорът за заем се счита сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Ако заемателят не върне заетите заместими вещи, той е неизправен длъжник и по силата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за заемодателя възниква алтернативната възможност да иска връщането на заетите вещи с обезщетение за забава или пък обезщетение за неизпълнението.
По делото е представен подписан писмен Договор за паричен заем, с нотариална заверка на подписите, peг.№252/2020г. от 07.01.2020г. на нотариус К. М., сключен между А. З.-С. и М. З., от една страна, като заемодател, и [фирма], от друга страна, като заемател, по силата на който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 11 000 евро, а заемателят се задължава да върне заемната сума по реда и условията на договора. Писменият договор за паричен заем не удостоверява реалното предаване на заемната сума от 11 000 евро. Ищците носят тежестта при условията на пълно и главно доказване да установят реалното предаване на заемната сума на заемателя. От приложените по делото писмени доказателства /вноски бележки и банкови извлечения/, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че на датата на сключване на договора за заем – 07.01.2020г. по банковата сметка на дружеството [фирма] с 4 вноски бележки /2 по 3 000 евро и 2 по 1 670 евро/ на каса са внесени 9 340 евро с посочено основание на вноските – заем от А. З.-С. и М. З. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.. Установява се, че в счетоводството на дружеството [фирма] получената сума от 9 340 евро е осчетоводена по кредит сметка като получен дългосрочен заем от А. З.-С. и М. З..
Неоснователни са възраженията на ответното дружество [фирма], че замната сума не е била предадена на заемателя по уговорения в чл.2, ал.1 от Договора начин – по банков път. Плащане по банков път означава плащане чрез заверяване на сметката на заемателя, с което преведената /от друга банкова сметка/ или внесената /на каса в банката/ сума преминава в собственост на титуляра на сметката. В случая се установи, че на 07.01.2020г. сметката на дружеството [фирма] е заверена със сумата от 9 340 евро, с основание за внасянето им – получен дългосрочен заем.
Според установената съдебна практика на ВКС първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактът на отразяване в счетоводството на ответника на задължение по договор за заем представлява недвусмислено признание на задължението за връщане на заетата сума и доказва негово съществуване. Осъществените счетоводни записвания на ответника обективират признание за неизгодни факти, поради което се ползват с материална доказателствена сила срещу страната, която го е направила. В 4-те вносни бележки, с които И. Т. е внесъл по сметка на дружеството общо сумама от 9 340 евро също е отразено като основание за плащането - заем от А. З.-С. и М. З. по Договор рег.№252/07.01.2020г. на нотариус К. М.. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той се ползва с материална доказателствена сила. Ответникът не е ангажирал доказателства, които са в състояние да опровергаят собствените му счетоводни записвания. В случая ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че договорът за заем е симулативен и прикрива изплащане на дивиденти.
Обстоятелството, че заемната сума не е внесена лично от заемодателките, а от трето лице – И. Т., е ирелевантно за възникване на задължението за връщането й на същите. Съгласно чл.73 от ЗЗД, всяко трето лице може да изпълни чуждо задължение, а кредиторът може да откаже да го приеме само ако има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая заемната сума е внесена от трето лице И. Т., който обаче е посочил като основание за плащането - даване на пари в заем от А. З. – С. и М. З.. Поради това и ирелевантно е дали третото лице е внесло свои пари /за които твърди, че преди това е изтеглило от сметката на дружеството/ или пари на ищците-заемодатели. Това е така, тъй като парите са родово определени, заместими движими вещи, на които законът е признал функцията на платежно средство и общ изразител на стойност. Отделно от това, във връзка с наведените доводи, че дружеството реално не е получило пари в заем, следва да се има предвид и практиката на ВКС, обективирана в Решение №379/2013г. от 06.01.2014г. по гр.д.№171/2012г. на ВКС, IV г.о., в която се приема, че: договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга, като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Валидно задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя), както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение. В този случай заемателят е получил реално премахването на един пасив от своя патримониум.
В настоящия случай ответното дружество безспорно е поело задължение да върне дадената в заем сума на ищците, като е доказано и реалното предаване на сумата от 9 340 евро в заем. Ищците не са ангажирали доказателства, с които да докажат предаване на разликата до 11 000 евро. Изнесеното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание, че в счетоводството на дружеството е отразено непогасено задължение към А. С. от 2016г. за 3221.56 лв., не може да установи предаване по настоящия договор, въведен от ищеца като основание на иска му и представляващ предмета на делото. Поради което искът е частично основателен, като горната сума от 9 340 евро следва да се присъди със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.08.2020г. до окончателното плащане. Крайният срок на задължението е настъпил на 15.12.2020г., поради което същото е изцяло изискуемо.
В настоящото производство съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В тази насока са задължителните разяснения по т.9 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК - съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
По разноските: Ищците са направили следните разноски в заповедното производство: 430.28 лв. за платена държавна такса и 1 400 лв. за адвокатско възнаграждение. От така направените разноски, съразмерно с уважената част от иска, следва да се присъдят 1 554 лв. В исковото производство ищците са направили следните разноски: 427.72 лв. за платена държавна такса, 300 лв. за съдебно-счетоводна експертиза /остатъка от 150 лв. не е внесен/, 1 400 лв. за адвокатско възнаграждение. От така направените разноски, съразмерно с уважената част от иска, следва да се присъдят 1 806.62 лв.
Ответното дружество не е претендирано разноски.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, че ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.„П представлявано от И. Т., гражданин на С. М., дължи на ищците А. З. - С., [дата на раждане] , в [населено място], Р. С. М., и М. З., [дата на раждане] в [населено място], Р. С. М., сумата от 9 340 евро /девет хиляди триста и четиридесет евро/, представляваща главницата по Договор за паричен заем от 07.01.2020г. с нотариална заверка на подписите peг.№252/2020г. от 07.01.2020г. на нотариус К. М., нотариус в район PC-Б., рег.№415 на НК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.08.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №906823/17.08.2020г. по ч.гр.д.№1467/2020г. по описа на Районен съд Благоевград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 9 340 евро /девет хиляди триста и четиридесет евро/ до пълния предявен размер от 11 000 евро /единадесет хиляди евро/.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.„П, представлявано от И. Т., гражданин на С. М., да заплати на А. З. - С., [дата на раждане] , в [населено място], Р. С. М., и М. З., [дата на раждане] в [населено място], Р. С. М., сумата от 1 554 лв. /хиляда петстотин петдесет и четири лева/ за разноски в заповедното производство, както и сумата от 1806.62 лв. /хиляда осемстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки/ за разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: