Въз основа на Закона и доказателствата, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА обвиняемият Г. Б. М., с ЕГН [ЕГН], ЗА НЕВИНОВЕН, в това, че на 10.04.2014 г. в Б. е съставил неистински частен документ – Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж по параграф 16 ПР от ЗУТ, изграден до 07.04.1987 г. с вх. № 0117-57/10.04.2014 г. от името на Г. Б. М. и С. Б. М., на който е придаден вид, че е подписан от С. Б. М. и го употребил пред Община Б., за да докаже съществуването на това право, тъй като етаж четвърти /тавански етаж/ в сграда ид. № 04279.604.173.1, находящ се в Бе изграден през 1978 г. - и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК.


РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано по постановление на Районна прокуратура Б., с което е предложено Г. Б. М., роден в Б. на ......... г., българин, български гражданин, женен, със средно образование, живущ в Б., ул.“Т.“ №46, безработен, неосъждан, с ЕГН [ЕГН] да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по чл. 309, ал.1 от НК, а именно, че на 10.04.2014 г. в Б. е съставил неистински частен документ – Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж по параграф 16 ПР от ЗУТ, изграден до 07.04.1987 г. с вх. № 0117-57/10.04.2014 г. от името на Г. Б. М. и С. Б. М., на който е придаден вид, че е подписан от С. Б. М. и го употребил пред Община Б., за да докаже съществуването на това право, тъй като етаж четвърти /тавански етаж/ в сграда ид. № 04279.604.173.1, находящ се в Б., ул. „Т.“ № 46А е изграден през 1978 г.
В съдебно заседание , Районна прокуратура [населено място] се представлява от прокурор К., който подържа предложението, по същество не изразява становище.
Подсъдимия се явява лично и с адвокат А., като същия лично и чрез процесуалния си представител заявява, че не се признава за виновен, оспорва изложеното в постановлението на РП Б. . По същество лично и чрез адвоката си, пледират за несъставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност, за недоказаност на обвинението, молят подсъдимият да бъде признат за невиновен.
По делото са прочетени и приобщени всички събрани по досъдебното производство доказателства, както и изискана служебно от съда справка за съдимост. Доколкото подсъдимият не признава обстоятелствата в постановлението на РП Б. по делото са призовани и изслушани свидетели, посочени в предложението на Районна прокуратура , а именно С. Д. М. и Е. И. С..
Съдът като съобрази доказателствата по делото, изявлението на подсъдимият и Закона приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. Б. М. е роден в Б. на ......... г., българин, български гражданин, женен, със средно образование, живущ в Б., безработен, неосъждан и не освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК към датата на деянието.
Същия бил с влошени отношения с брат си свид. С. М., като същите се влошили след смъртта на баща им през 2007 г. Възникнали имуществени спорове и започнали да завеждат съдебни дела включително гр. дело № 3015/2013г. по описа на РС Благоевград.
На неустановена дата обв. Г. М. преустроил за своя сметка четвърти /тавански етаж/ в сграда ид. № 04279.604.173.1, находящ се в Б., ул. „Т.“ № 46А. При строежа изравнил билото със съседната сграда, като от двускатен покрива бил преустроен в трискатен. В последствие разбрал, че може да се сдобие с документ за търпимост от Общината-Б., за това подал на 10.04.2014 г. Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж по параграф 16 ПР от ЗУТ, изграден до 07.04.1987 г. с вх. № 0117-57/10.04.2014 г. от името на Г. Б. М. и С. Б. М., на който е придаден вид, че е подписан от С. Б. М.. Подал заявлението пред Община Б., за да се издаде удостоверение за търпимост, понеже етаж четвърти /тавански етаж/ в сграда ид. № 04279.604.173.1, находящ се в Б., ул. „Т.“ № 46А е изграден през 1978 г. Във връзка с така подаденото заявление с писмо изх.№0117-57/23.04.2014г. Община Б. уведомила С. М., че във връзка с подадено заявление следва да представи нотариално заверена декларация за годината на изграждане на строежа, от което същия разбрал, че е подадено заявление от негово име, в резултат на което бил подаден сигнал и образувано досъдебно производство. В рамките на досъдебното производство е назначена и изготвена графическа експертиза, която съдът приема като обоснована, същата не е оспорена от страните по делото. В същата в отговор на поставените въпроси експертът сочи, че подписът, положен за „подпис на възложители“ под №1 в долната част на документа срещу „получил Г. Б. М. 14.05.2014г.“ в Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строежи по параграф 16 ПР ЗУТ, изграден до 07.04.1987г. с №0117-57/10.04.2014г. е изпълнен и положен от Г. Б. М.. „подпис на възложители“ под №2 в Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строежи по параграф 16 ПР ЗУТ, изграден до 07.04.1987г. с №0117-57/10.04.2014г. не е изпълнен и положен от С. М. . Ръкописния текст в Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строежи по параграф 16 ПР ЗУТ, изграден до 07.04.1987г. с №0117-57/10.04.2014г. е положен и изписан от Г. Б. М.. Приетото за установено се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, а именно Заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строежи по параграф 16 ПР ЗУТ, изграден до 07.04.1987г. с №0117-57/10.04.2014г., писмо изх.№0117-57/23.04.2014г. на Община Б., писмо изх.№0117-57/07.05.2015г. на Община Б.. По отношение предмета на доказване съдът приема за относимо писмо Рег.№П-03-1357/05.11.2014г. на Община Б., в което е даден отговор на поставени от разследващите органи въпроси свързани с издаването на Удостоверение по параграф 16 от ПР ЗУТ, поради което съдът кредитира същото. По делото са разпитани свидетеля С. М., брат на подсъдимия, чийто показания в частта им, в която твърди „той от мое име пише и ме подписва и момчето ме вика и аз му казвам, че такова нещо го чувам от него нито съм се подписвал, нито искам да се прави какво и да е, и желая да се спре това нещо. Но не знам за документи нямам нищо, и само по съдебен път може да се изискат. Знам само какво пише в документите, че искаме да се узакони тавана, а аз не знам нищо за тая система, нито съм съгласен, нито сме говорили………Не съм попълвам заявление към общината. Аз се учудих защо ме търсят от общината. Аз казах че не съм съгласен, не съм подписвал и не съм съгласен. Не знаех нищо, докато не отидох в общината, там разбрах за какво става въпрос“ потвърждават изложената фактическа обстановка. В останалата им част показанията на С. М. са неотносими към предмета на доказване, поради което съдът не кредитира същите.
По делото е разпитана и свидетелката С. – деловодител в Община Б. от показанията, на която се установява, че същата не си спомня конкретно случая, обяснява че „Има образци отзад са описани в молбата, които доказателства трябва да представят, ние ги завеждаме и отиват в наставление в отделите за изпълнение. Нашият образец е одобрен след като лицето представи доказателства ние ги приемаме. Не е задължително лично да дойде собственик, не търсим лични карти. Просто приемаме заявлението, не се подписват лично пред нас.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Г. Б. М. се установява, че същият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и по отношение на него не е прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин частично от показанията на свидетеля С. М. . От показанията на свидетелката С., от изготвената експертиза, както и от събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът кредитира същите. Доказателствата, които не са описани и анализирани по-горе, съдът намира за неотносими към предмета на делото и ирелевантни поради което и не следва да бъдат обсъждани.
При така установеното като факти от правна страна съдът намира, че Г. М. не е осъществил състава на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК от обективна страна по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.309, ал.1 от НК, който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. От текста на сочената норма се вижда, че за да е съставомерно деянието по посоченото обвинение от обективна страна следва да бъде съставен неистински частен документ и същия да бъде употребен, за да се докаже, определено правоотношение. Т.е за да бъде съставомерно деянието по посочения текст е необходимо предметът на престъпление да е частен неистински документ, конкретно и изрично писмено изявление на определено лице, което има правно значение. Неистинският документ е легално дефиниран в разпоредбата на чл. 93, т. 6 НК – той не е съставен от лицето, посочено за негов автор, а само му е придаден вид, че материализира изявлението на соченото лице. Признаците на частния документ като такъв се извеждат посредством тълкуване по аргумент за противното от нормата на чл. 93, т. 5 НК, дефинираща легално официалния документ. За разлика от последния, частният е издаден от лице без длъжностно качество, тоест в личното му такова, без да са нужни установени ред и форма. Частният документ, също както официалният, може да бъде истински или не, с вярно или с невярно съдържание (ако е удостоверителен). За да се обсъжда дали документът е с вярно или с невярно съдържание следва да е несъмнена неговата автентичност; ясно е, че ако не е издаден действително от лицето, сочено за негов автор, достоверността на съдържанието му е ирелевантна. Доколкото обвинението срещу подсъдимия М. са единствено за изготвяне на неистински документ, е напълно безпредметно обсъждането на съдържанието му, освен в контекста на доказателствената му цел, която е елемент от състава на престъплението по чл. 309 НК. Само съставянето на неистинския частен документ е без правно значение. За да е престъпно поведението на изготвилия го, трябва да е изпълнен и другият, изискуем от закона съставомерен акт – да е употребен документа и то пред такова лице, на което е възложена правнозначима, в най-обобщен смисъл, преценка относно правото, задължението, правоотношението, за което е бил създаден същият. Представянето на документа трябва да се свързва с възможността за настъпването на правнозначима последица от гледна точка на обективираното в документа правоотношение; тъкмо в такава хипотеза доказателствената цел на дееца, включваща формирането на определена (невярна) представа за съществуването на правоотношението, е с правно значение, доколкото в резултат на нея, лицето, пред което е използван документът, на свой ред мотивира воля да извърши действие, обусловено от тази му представа. В тази връзка категорично в съдебната практика се приема, че документите, в които се отправя единствено и само някакво искане до различни административни, съдебни или други държавни органи, по което те са компетентни да се произнесат, принципно не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 309 НК. Така е, защото отправянето единствено на претенция до орган/лице, овластен/о да я отхвърли/удовлетвори, не доказва нищо – нито право, нито задължение, нито правоотношение. Най-често други документи установяват дали отправеното искане следва да бъде уважено или не, но само по себе си то никога не може да бъде доказателство за съществуването на право, задължение или правоотношение. То е основано на някакво твърдение, подлежащо на проверка за неговата основателност. Обратният извод – че искането представлява и доказателството - е абсурден, защото в такъв случай претенцията всякога би следвало да е основателна. Съблюдавайки тази логика, съдът отбелязва, че всички документи, обективиращи единствено искане, като например искови молби, молби, заявления, с които се иска произнясане от администрацията по определен въпрос и пр., не могат да бъдат годен предмет на престъплението по чл. 309 НК, дори когато е несъмнено установено, че са неистински. Естеството им не е доказателствено, те обективират едно изявление, насочено към конкретно произнасяне, но сами по себе си не могат, нито пък доказват нещо и пред някого. В обобщен вид, с тях се поставя началото на определена процедура, в рамките на която компетентният орган следва да прецени налице ли са основания за уважаване на отправеното до него искане, тоест основателно и доказано ли е то.
Изложените доводи, отнесени към конкретния случай водят до извода, че М. не е осъществил престъплението от обективна страна. Предмет на същото е Заявление с вх.№0117-57/10.04.2014г. на Община Б., с което се иска издаване на удостоверение по параграф 16 от ЗУТ. Безспорно е че заявлението е частен документ, безспорно е че то е съставено от М., в тази връзка макар че в експертизата, изготвена на досъдебното производство е посочено, че подписа положен в пункт 2 на Заявлението не е извършен от С. М., но не посочва дали е положен от Г. М. и макар, че това допълнително разколебава обвинението и по съставянето на неистинския документ, преценено в съвкупност с другите доказателства съдът приема, че съставител е именно подсъдимия. Както бе изложено обаче Заявлението е изявление за започване на административна процедура, в конкретния случай по ЗУТ само по себе си дефинитивно не може да представлява доказателство за каквото и да било. Видно от самото заявление , приложено в кориците на делото, съдържанието на същото, в включва единствено искане за издаване на документ, като се прилагат определени документи. Същото е по изготвен образец с банкетен характер, само по себе си и изхождайки от неговото съдържание то не съдържа факти с правно значение, по съществото си не е доказателство за съществуването или не на определени отношения. Следователно то не е годен предмет на лъжливо документиране и поради това употребата му не изпълва състав на което и да е престъпление, още по малко на чл.309, ал.1 от НК. Още повече от разпита на свидетелката С. се установява, че се работи с утвърдени образи, на гърба на които са посочени необходимите документи, които следва да бъдат представени, за да се изпълни конкретната процедура, по която се иска произнасяне. Същия извод може да се изведе и от съдържанието на писмо Рег.№П-03-1357/05.11.2014г. на Община Б.. В тази връзка съдът приема, че не е осъществен втория елемент от състава на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, поради което и извършеното от М. е несъставомерно по повдигнатото му обвинение по чл. 309, ал.1 от НК.
Предвид изложеното и като прие, че деянието на подсъдимия, описано в процесното обвинение от една страна не покрива признаците на престъпление по чл.309 ал.1 от НК, а от друга страна не покрива признаците и на друго престъпление от общ характер, съдът счита, че подсъдимият съгласно чл.304 от НПК следва да се признае за невиновен и оправдае за вмененото му престъпление.
Водим от горното, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: