и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 390 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на “Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “С. С.”, бл. 11 А, вх. Б, . 1, ап. 1, с ЕИК *, представлявано от Управителя А. Ю. Д., за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявим срещу “Б. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.Н., ул. “Л. К.” № 2, с ЕИК *, представлявано от Управителя Н. Б. Д., за сумата от 28 543 лв., от които главница в размер на 24 141,06 лева и неустойка в размер на 4 401,95 лева, чрез налагането на обезпечителна мярка “запор” върху банковите сметки на длъжника в “ИНВЕСТБАНК” и “СИБАНК” .
Молителят поддържа, че са налице всички предпоставки на чл. 391 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Ответникът не е изпълнил задълженията си по неформален договор за търговска продажба на ламинат и аксесоари към него, и техния монтаж, като не е заплатил цената на доставените му от молителя стоки и монтаж на част от тях по фактури и протокол от 01.06.2009г., приложени към молбата. Налице била обезпечителна нужда предвид отказа на длъжника да заплати дължимата сума в общ размер на 28 543 лв. Според молителя посочената обезпечителна мярка “запор” е най-подходяща за гарантиране на бъдещия иск.
Съдът, след като прецени доводите на молителя във връзка със събраните до момента доказателства, намери искането за основателно по следните съображения :
Обезпечително производството е уредена от закона самостоятелна форма за защита на граждански права и тъй като съставлява сериозна намеса в правната сфера на ответника, допускането й е обвързано /чл. 391 ГПК/ от наличието на няколко предпоставки в съвкупност : допустимост и вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда и адекватност на сочената обезпечителна мярка със защитавания интерес.
Съгласно закона вероятната основателност на иска е налице, когато той е подкрепен с писмени доказателства /документи/, доказващи факта, пораждащ претендираното право и представеният документ /или документи/ не трябва да събужда съмнение в неговата автентичност.
В случая от доказателствата е видно, че между страните са съществували търговски отношения. Страните са поели насрещни задължения - молителя е доставил на ответника по бъдещия иск, ламинат, аксесоари към него и е извършил монтаж на 1100 кв.м., което е видно от приложените като доказателства по делото фактури и протокол, като доставката е получена от пълномощник на ответника, без възражения, от която и да е от страните по сделката, а ответникът се е задължил да плати съответната цена съобразно офермените фактури и протокол. Въпреки многократните покани отправени от ищеца до ответника, вкл. и чрез изрична покана и подписан между страните протокол за вземането, плащане от страна на последния на цялата дължима сума не е извършвано, а това обуславя интереса на молителя от предявяване на бъдещия иск, за незаплатената част от общо 28 543 лв, от които главница – 24 141.06 лева и неустойка по договора в размер на 4 401.95 лева.
Следователно възнамеряваният иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на цената по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, е допустим. Налице са положителните процесуални предпоставки за възникване в полза на ищеца като кредитор правото да търси от ответника- длъжник реално изпълнение на насрещното му договорно задължение и отсъстват процесуални пречки за надлежното му упражняване.
Същевременно събраните до момента доказателства са убедителни по см. на чл. 391, ал.1, т. 1 ГПК. Почерпените от тях данни позволяват да се направи извод за вероятната основателност на бъдещия иск. Безспорно е, че страните са обвързани от договор за търговска продажба на ламинат, аксесоари към него и монтаж, и поетите с него задължения. Представените фактури, покана, обратна разписка и протокол, свидетелстват, че молителят е изпълнил задължението си да достави стоките, като ответникът ги е приел без възражения. Следователно, за ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената цена. Същия обаче е заплатил само част от нея, като до момента остатъкът от 28 543 лв. /главница и неустойка съобразно договора/, не е заплатен. За нуждите на обезпечителното производство тези писмени доказателства, които не будят съмнение в тяхната автентичност, са достатъчни с оглед една от предпоставките за гарантиране на последиците от евентуално позитивно решение.
С оглед цената на иска и липсата на данни за друг извод, съдът намира, че е налице и обезпечителна нужда, която се предполага.
Исканата обезпечителна мярка– запор върху сметки на длъжника, е подходяща и оправдана с оглед защитавания интерес и ще осигури успешния изход на бъдещото принудително осъществяване на притезанието при евентуално позитивно решение по исковете.
Същевременно с това, съдът като прецени цената на бъдещите искове, макар да намира, че безспорно са налице предпоставките за допускане на исканато обезпечение, намира, че същото следва да се определи, при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК дава възможност на съда да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определения от него размер, дори и в случай, че са представени писмени доказателства, т. е. определянето на гаранция при допускане на обезпечение е предоставено изцяло на преценката на съда, с оглед данните по делото. Макар по делото да са налични доказателства, индициращи вероятната основателност на бъдещите искове, настоящият съдебен състав намира, че обезпечението следва да се допусне при внасяне на гаранция, доколкото едва в производството по бъдещия иск ще се установи дали действително претендираното право съществува. Определянето на паричната гаранция, по реда на чл. 391, ал. 2 ГПК, по своето естество е обезпечаване на бъдещи претенции за вреди, които могат да се предявят срещу ищеца, като с гаранцията се цели при евентуално неуважаване на предявените искове, лицето, чиято правна сфера е била засегната от обезпечението, да удовлетвори претенциите си от внесената гаранция, както и в случай, ако ищецът предяви частичен иск, вместо иск в целия размер, за който е допуснато обезпечението. Настоящият състав намира, че парична гаранция следва да бъде определена в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, с оглед на данните по делото. Едва след внасяне на гаранцията на молителя следва да се издаде обезпечителна заповед, като се даде и срок за предявяване на бъдещия иск - 1 /един/ месец, считано от датата на получаване на обезпечителната заповед. Задължава молителя да представи доказателства за предявените бъдещи искове в срок, като в противен случай съдът служебно ще отмени обезпечението.
С оглед на изложеното и основателността на обезпечителната претенция се дължат и сторените от молителят разноски в настоящето производство, в размер на 1060.86 лева – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 390 - 396 ГПК вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, предявим от “Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “С. С.”, бл. 11 А, вх. Б, . 1, ап. 1, с ЕИК *, представлявано от Управителя А. Ю. Д., срещу “Б. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.Н., ул. “Л. К.” № 2, с ЕИК *, представлявано от Управителя Н. Б. Д., за заплащане на сумата от 28 543 лв., /от които главница в размер на 24 141,06 лева и неустойка в размер на 4 401,95 лева/ за незаплатена част от стойността на доставен и монтиран ламинат с аксесоари към него, чрез налагането на обезпечителна мярка “запор” върху банковите сметки на длъжника в “ИНВЕСТБАНК” и “СИБАНК” , до размера на сумата от 28 543 лв.

Да се издаде обезпечителна заповед при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК след представяне на доказателства за внасяне на парична гаранция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, по сметка на Районен съд - гр. Б..

Определя едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове, считано от датата на получаване на обезпечителната заповед.

Задължава молителя да представи доказателства за предявените бъдещи искове в срок, в противен случай съдът служебно ще отмени обезпечението.

ОСЪЖДА “Б. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр.Н., ул. “Л. К.” № 2, с ЕИК *, представлявано от Управителя Н. Б. Д. да заплати на “Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “С. С.”, бл. 11 А, вх. Б, . 1, ап. 1, с ЕИК *, представлявано от Управителя А. Ю. Д. сумата от 1060.86 лева – сторени разноски по делото.


Определението подлежи на обжалване пред Б.ски окръжен съд в едноседмичен срок – за молителя от съобщаването му, за ответника - от връчване на съобщението от съдия- изпълнителя.


Районен съдия :..........................