Въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата В. Й. Б. – [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ К., ., с ЕГН [ЕГН] ЗА ВИНОВНА в това, че на 16.05.2019 год., в периода от време 20:30 - 21:00 часа, в хотел “Р.“ – Б., намиращ се на административен адрес – [населено място], бул. “П.Я., отнела чужди движими вещи - мъжко яке, марка “LC Waikiki“, на стойност 108,00 лева, собственост на Р. С. С., мобилен телефон, марка “М.“ с IMEI ., ведно със СИМ-карта [ЕГН], на стойност 270, 00 лева, собственост на [фирма] – Б., ЕИК[ЕИК], представляван от А К. П намиращ се във владението на Р. С. С., мобилен телефон, марка “Н.“ с ИМЕЙ 356023089280616, ведно със СИМ-карта [ЕГН], на стойност 225, 00 лева, собственост на Р. С. С., пет броя ключове, на стойност 25, 00 лева, собственост на Р. С. С. и сумата от 400, 00 лева, собственост на Р. С. С., всички движими вещи на обща стойност 1028, 00 лева, от владението на Р. С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, поради което и на основание същия законов текст, вр. с чл. 54 от НК и налага наказание "Лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.
ОСЪЖДА подсъдимата В. Й. Б. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Б. сумата в размер на 128.10 лева, представляваща сторени в хода на ДП разноски, както и по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 246.10 лв., представляващи сторени в хода на съдебното производство разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство 1 бр. CD-R диск, съдържащ записи от охранителните камери на хотел “Р.“ в [населено място], /л. 16 от ДП/да остане по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ

1.
2.
Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу В. Й. Б. – [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ К., ., с ЕГН [ЕГН], с който на същата е повдигнато обвинение, затова, че на 16.05.2019 год., в периода от време 20:30 - 21:00 часа, в хотел “Р.“ – Б., намиращ се на административен адрес – [населено място], бул. “П.Я., отнела чужди движими вещи - мъжко яке, марка “LC Waikiki“, на стойност 108,00 лева, собственост на Р. С. С., мобилен телефон, марка “М.“ с IMEI 355645087783034, ведно със СИМ-карта [ЕГН], на стойност 270, 00 лева, собственост на [фирма] – Б., ЕИК[ЕИК], представляван от А. К. П., намиращ се във владението на Р. С. С., мобилен телефон, марка “Нокиа 5“ с ИМЕЙ **, ведно със СИМ-карта [ЕГН], на стойност 225, 00 лева, собственост на Р. С. С., пет броя ключове, на стойност 25, 00 лева, собственост на Р. С. С. и сумата от 400, 00 лева, собственост на Р. С. С., всички движими вещи на обща стойност 1028, 00 лева, от владението на Р. С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Съдебното производство е започнало при условията на чл.269, ал.3,т.1 и т.4, б.”а” от НПК, след прилагане на всички процесуални способи за установяване на подсъдимата, и приключило с явяването в съдебно заседание на Б.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е установено, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, за което е предадена на съд. Пледира да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. По отношение на наказанието пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание, „Лишаване от свобода” за срок от 1 година , като изпълнението бъде отложено при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимата Б., се явява лично и със защитник. Дава кратки обяснения, чрез които изнася своята версия за случая. Защитникът и излага доводи за недоказаност на обвинението и участието на подсъдимата. В правото си на последна дума Б. моли за оправдателна присъда.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалото юридическо лице и от Р. С.. С. не се е конституирал и като частен обвинител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата В. Й. Б. е [дата на раждане] в [населено място], с постоянен адрес: [населено място], [улица], общ К., ., с ЕГН [ЕГН].
Свидетелят Р. С. работил в **“Г.“, който се намирал в района на паркинга до магазин “Л.“ в [населено място]. Магазинът се стопанисвал от [фирма] – Б., ЕИК[ЕИК], представлявано от св. П..
На 16.05.2019 год., около 19:30 часа, Р. С. отишъл в павилион за кафе, намиращ се в близост до магазина за цветя ”Г.”, където работил. С. си поръчал бира и седнал на стол до маса на павилиона, за да я изпие в компанията на П. С. М., който по това време бил на работа в заведението. Малко след това дошла подсъдимата, която също си поръчала бира и седнала на масата на С., като се представила с името “В.“. Тъй като трябвало да затваря св.М. започнал да прибира масите и столовете, а св. С. и подсъдимата си тръгнали заедно от павилиона за кафе, като разговаряли.
В хода на разговора между двамата Б. споделила на С., че може да му предложи платени секс-услуги, стига да е в състояние да ги заплати. С. заявил, че няма проблем за парите, както и, че ще й плати. Поради това двамата се разбрали да посетят хотел “Р.“ , находящ се в [населено място], бул.“П. Около 20:30 – 21:00 часа, С. и подсъдимата отишли в хотела и С. се регистрирал, като св.С., която по това време била на работа им дала ключ за стая № ., където двамата се настанили. В хотелската стая С. влязъл в банята, като оставил на закачалка в коридора на хотелската стая дрехите си, сред които мъжко яке, марка “LC Waikiki“, в джобовете на което се намирали ползвания от него служебен мобилен телефон, марка “М.“, собственост на [фирма] – Б., личния му мобилен телефон, марка “Нокиа 5“, пет броя ключове и дънките си, в джоба, на които се намирал неговия портфейл, съдържащ лични документи за самоличност и сумата от 400, 00 лева.
Докато С. бил в банята, Б. взела якето му, ведно с намиращите се в него вещи, както и сумата от 400, 00 лева, които се намирали в портфейла на свидетеля и напуснала хотелската стая, като излязла през задния вход на хотел “Р.“. Междувременно, когато излязъл от банята С. забелязал, че подсъдимата я няма в стаята, както и че му липсва якето и парите. Поради това, се обадил на П. М. и му казал, че “В.“ го обрала докато се къпел в банята на хотелската стая, в която двамата отишли. Св. М. го посъветвал да подаде жалба в полицията и С. подал Съобщение за извършено престъпление до Началника на 02 РУ – Б. (л. 9), по повод на което била проведена незабавна полицейска проверка, като полицейските служители св.Г., Д. и К. посетили хотела извършили наблюдение на охранителните камери в присъствието на св.К., тогава управител на хотела, иззели записите. На 17.05.2019 год. в хода на проверката било установено, че около 07:30 часа на 17.05.2019 год. подсъдимата посетила павилиона за кафе, в който по същото време работил П. М., оставила на маса двата броя мобилни телефони . М. забелязал, че извън павилиона тя хукнала към намиращата се наблизо пиаца за такси, наела такси и изчезнала в неустановена посока. С Протокол за доброволно предаване от 17.05.2019 год. (л. 12) П. М. предал телефоните на на свид. К., който от своя страна с разписка от същата дата (л. 13) ги предал на Р. С. С.. Последният установил, че в служебния телефон липсва СИМ-картата с номер [ЕГН], регистрирана на името на [фирма] – Б., ЕИК[ЕИК], представляван от А. К. П.. Поради това се опитал веднага да блокира СИМ-картата, но не успял, тъй като не е титуляр на същата. Това направил едва след няколко дни, когато в [населено място] пристигнал А. К. П., чрез който от страна на мобилния оператор им предоставили нова СИМ-карта със същия номер [ЕГН]. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия е установено, че жената, с която С. се запознал е подсъдимата.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, като видно от заключението на вещото лице стойността на отнетите вещи е както следва, мъжко яке, марка “LC Waikiki“ е 108, 00 лева; 2.мобилен телефон, марка “М.“, със СИМ-карта [ЕГН] – един брой - 270, 00 лева; 3.мобилен телефон, марка “Нокиа 5“ със СИМ-карта [ЕГН] - 225, 00 лева; и 4. ключове за секретни брави – пет броя, всеки на стойност 5, 00 лева – на обща стойност 25, 00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие на база събраните по делото доказателства, като същата намира своето потвърждение в показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – Р. С., П. М., П., К., С., Д., К. и Г.. които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и взаимно допълващи, напълно подкрепящи се с приложените към досъдебното производство писмени документи, както и тези приложени по настоящото дело.
От разпита на св. С., чийто показания са прочетени по чл.281, ал.5 от НПК, се установяват обстоятелства, свързани с мястото, където е станала кражбата, относими факти, относно времето, в което е станало и своите действия. Свидетеля подробно описва отнетите вещи, действията на подсъдимата, къде точно се е случило. Данни относно време, място и механизъм на извършване на престъплението се съдържат и в показанията на св.М., надлежно приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК, като чрез разпита си този свидетел установява и това, че познава подсъдимата, която често идвала в района на ж.п. гарата. Установеното посредством показанията на тези свидетели намира своето потвръждение и в показанията на полицейските служители, работили по случая. В тази насока св.Д. и К. чрез показанията си установяват, своето участие по установяване на престъплението, същите сочат какво са извършили, как са установили самоличността на извършителката. Св.Г. в разпита си пресъздава какво е извършил, неговите показания потвърждават соченото от пострадалия място на престъплението, като данни в тази насока се съдържат и в показанията на св.К. и Ситнюкова, като конкретно показанията на тази свидетелка установяват и присъствието на подсъдимата и св.С. в хотела процесната нощ. Чрез показанията на тези свидетели се установяват и обстоятелства, свързани със съпричастността на подсъдимата към престъплението в което е обвинена . За извършената кражба свидетелства и св.П., като чрез показанията си този свидетел не установява съществени факти по извършеното престъпление и предмета му, същия пресъздава казаното му от св.С., че е бил обран, което е единственото, относимо към предмета на делото, самият той пред настоящия състав заявява, че не знае какво е откраднато, а оборота на магазина за периода на отсъствието му бил около 4000 лв. По делото е разпитана и св.Ч., чийто показания не са относими към предмета на доказване, поради което и съдът не намира за нужно да ги подлага на анализ.
Установеното посредством показанията на тези свидетели се подкрепя и от събраните писмени доказателства, а именно докладни записки, протокол за доброволно предаване от 17.05.2019 г. – 2 броя, разписка, съобщение за извършено престъпление, разпореждания с №№ 6066, 6064 и 6065 всички от 27.06.2019 г. постановено по ЧНД № 1183/2019 г. по описа на Б., писмо № И-26764/03.09.2019 г. на НСлС, писмо на 02 РУП ведно с приложение, справка от ТР, пълномощно, съгласие с образец от подпис по чл. 141, ал. 3 ТЗ, справка за лице установен извършител на престъпление, справка за съдимост рег. № 1541/21.06.2019 г., справка за съдимост рег. № 458/10.02.2020 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмо № 9101-01-224/26.02.2020 г. на ТП на НОИ, писмо № Е040-68#1 от 02.03.2020 г. на ТД на НАП офис Б., справка актуално състояние за трудови договори.
В подкрепа на приетото като факти е и изготвената в рамките на ДП и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че общата стойност на отнетото е 1028 лв. .
Съдът прие, че същата е изготвена от експерт в областта,като липсват противоречия, които да пораждат неясноти, както и доказателства, които да я компрометират като неправилна, поради което кредитира заключението по нея.
В хода на съдебното производство подсъдимата дава обяснения, чрез които изнася своята версия за случая.
При преценка на обясненията на подсъдимата, съдът взе предвид, че освен важен източник на доказателства в наказателното производство, същите са и основно средство за упражняване на правото на защита на обвиненото лице. В този смисъл ги подложи на внимателна проверка и съпоставка и с другите събрани по делото годни доказателства. В този смисъл съдът не даде вяра на обясненията и, че взела телефоните да си изтрие номера и че пострадалият искал да я направи проститутка. Това твърдение на подсъдимата не е подкрепено с надлежни доказателства. Данни в тази насока не се съдържат в останалите доказателства, като това се твърди за пръв път в последно по делото съдебно заседание. Предвид изложеното обясненията на подсъдимата следва да бъдат ценени единствено като защитна версия, доколкото влизат в противоречие с останалите доказателства и са изолирани.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира за доказано, че Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.
Фактическият състав на кражбата предполага отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.
Субект на кражбата може да бъде всяко лице, което няма фактическа власт върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта. Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца.
В конкретния случай съобразно установеното от обективна страна подсъдимата на 16.05.2019 год., в периода от време 20:30 - 21:00 часа, в хотел “Р.“ – Б., намиращ се на административен адрес – [населено място], бул. “П.Я. отнела чужди движими вещи - мъжко яке, марка “LC Waikiki“, на стойност 108,00 лева, собственост на Р. С. С., мобилен телефон, марка “М.“ с IMEI **, ведно със СИМ-карта [ЕГН], на стойност 270, 00 лева, собственост на [фирма] – Б., ЕИК[ЕИК], представляван от А. К. П., намиращ се във владението на Р. С. С., мобилен телефон, марка “Нокиа 5“ с ИМЕЙ 356023089280616, ведно със СИМ-карта [ЕГН], на стойност 225, 00 лева, собственост на Р. С. С., пет броя ключове, на стойност 25, 00 лева, собственост на Р. С. С. и сумата от 400, 00 лева, собственост на Р. С. С., всички движими вещи на обща стойност 1028, 00 лева, от владението на Р. С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимата е действала с точна, ясна и осъзната цел, като за реализиране на деянието си е съзнавала, че извършва противоправно и наказуемо от закона действие. Тези действия на Б. се установяват посредством събраните по делото доказателства. Посредством показанията на св.С. се установява обстановката, при която е извършено престъплението, времето и откраднатите вещи, посочени по- горе, приблизителната стойност, както и къде са се намирали. Същата информация се извлича и от свидетелските показания на св.М., св.Д. и К.. Относно мястото данни се извличат и от показанията на св.К. и С**, както и приобщените по делото протокол за доброволно предаване. Стойността на инкриминираните вещи се установява и от изготвена и приета по делото съдебно оценителна експертиза, от заключението, на която е видно, че общата стойност 1028 лв.
Авторството на деянието е безспорно доказано в лицето на Б. чрез комплекс от приобщени доказателства. В тази насока следва да бъдат взети предвид показанията на св.С., на св.М., който е познавал подсъдимата преди това и при който тя е оставила телефоните, които в хода на разследването, е установено, че съвпадат със заявените като откраднати. В подкрепа на изводите на съда са и показанията на полицейския служители, извършвали проверка по случая, Анализа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите дават основание на съда да приеме, че именно Б. е извършител на престъплението. В тази насока са и писмените доказателства, обективаращи факти, относими към случая. Преценявайки събраните доказателства, относно действията на подсъдимата, съдът намира, че по делото съществуват убедителни доказателства, за това, че именно Б. е извършител на престъплението. В тази насока следва да бъде посочено, че събраните и коментирани доказателства дават основание, съдът да приеме за безспорно установено присъствието на подсъдимата на инкриминираното място и време. Фактът на осъществяването на отнемането на вещите, не е спорен, тъй като се съдържа в изявленията на прекия му наблюдател – свидетеля С., както и в изричните писмени документи, а именно регистрираното съобщение за извършено престъпление от С., този факт се потвърждава и от показанията на св.М., с когото С. е разговарял веднага след случая, които са в потвърждение на тези напълно съвпадащи помежду си гласните доказателства.
Доказан е и начина на отнемане, чрез доказването на факта на взимане на якето и парите от мястото, където са се намирали, докато пострадалият е бил в банята, установено от съвпадащите изявления на свидетелите С. и М. и данните в посочените вече документи за оплакването му веднага след случилото се.
В разглеждания случай подсъдимата е прекъснала владението на св.С. върху вещите, и е успял да установи своя такава, без да е налице съгласие на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, което се обективира в действията и, след това и поставянето им на място, където не могат да бъдат намерени. Престъплението е довършено, тъй като с цитираните действия, извършени с инкриминираните вещи, подсъдимата е демонстрирала по ясен и категоричен начин собственическото си отношение по отношение на тях.
Изпълнителното деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на посочените вещи от владението на С..
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Б. е съзнавала, че отнема чужди вещи и пари от владението на собственика и без негово съгласие, съзнавала е, че по този начин извършва престъпление и предвид извършените действия с отнетата вещ, както и последващото и поведение, установимо посредством показанията на св.К. и полицейските служител, как е излязла през задния вход, съдът приема, че целта и е да присвои същите, независимо от настъпване на общественоопасният резултат и засягане на увредените собственически обществени отношения. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимата е било отразено, както противообщественият характер на процесното деяния, така и общественоопасните последици от него, но въпреки това е осъществила намеренията си. Изпълнителното деяние е довършено и в пряка причинна връзка от него са настъпили общественоопасните последици, причинен е престъпния резултат. Общоприето е в правната доктрина и в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития В конкретния случай съдът намира, че деянието е извършено при пряк умисъл. Всички конкретни действия на подсъдимата, установени по надлежния ред, посредством допустими доказателства водят до категоричния извод, че Б. е действала с ясното съзнание, че върши престъпление и последиците от това. Липсват доказателства в обратна насока.
Предвид всичко изложено съдът намери престъплението за доказано по безспорен начин, поради което и призна подсъдимата за виновна. По отношение доводите на защитата за липсата на безспорни доказателства относно участието на подсъдимата съдът намира за неоснователни. В хода на пренията защитникът на подсъдимата излага твърдения за липсата на доказателства, относно авторството на престъплението, които преценени на фона на събрания доказателствен материал не се подкрепят и не намират опора в него, напротив предвид изложеното по горе съдът намира, че в хода на производството посредством допустими доказателства се налага единствения извод, че е извършено престъпление, така както е посочено в обвинителния акт и че е извършено от Б..
С оглед на наличието на всички признаци от състава и при доказаност на авторството, неоснователно е искането на защитата за оправдаването на Б., неоснователно се изтъква липсата на доказателства за участието и в престъплението и наличието на такива, доказващи невинност. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, анализирани по-горе, установяващи съпричастност на Б. към инкриминираната престъпна дейност, чрез показанията на св.С., М., полицейските служители, както и събраните писмените доказателства, основно защитата аргументира становището си с обясненията на подсъдимата, които съдът прие като защитна позиция, поради което и възраженията в обратна насока са неоснователни.
Доколкото съдът прие за доказано по безспорен начин, както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимата е извършила престъплението по чл.194, ал.1 от НК, същата следва да получи и съответно наказание. За престъплението по чл.194, ал.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до осем години, в който диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият случай. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретният случай съдебният състав намери, че следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай и наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии- съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др. фактори. Обществената опасност на самото деяние в конкретния случай не е минимална, тук следва да бъде посочен обществения отзвук по отношение на този вид престъпления, високата стойност на откраднатите вещи и пари, коита са доста над минималната работна заплата за страната към датата на деянието, както и че чрез деянието, осъществено от подсъдимата се засяга неприкосновеността на собствеността върху движими вещи. Следва обаче да се спре вниманието и върху смекчаващите отговорността обстоятелства. На първо място като смекчаващо обстоятелство съдът определи, това, че не е осъждана към датата на деянието. При преценката си съдът съобрази и това, че част от вещите са възстановени доброволно. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице известен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание “Лишаване от свобода”, за срок от 6 /шест/ месеца. По отношение изтърпяването на наказанието с оглед поправянето на подсъдимата и осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК съдът намери, че не се налага неговото ефективно изтърпяване, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, го отложи за изпитателен срок от три години. Като отчете приложения и приет по делото бюлетин за съдимост, съдът смята, че не е налице пречка за приложение на чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че подсъдимата не е осъждана, а определеното от настоящия състав наказание е до три години.
Така определеното наказание според настоящия съдебен състав ще въздейства превантивно и възпитателно по отношение на подсъдимата, като по този начин ще се осъществят целите, както на специалната, така и на генералната превенция на закона. Както се посочи при определяне на наказанието съдът преценява характера на извършеното деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца за всеки конкретен случай, наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Действително при преценката на обществената опасност на дееца като проява при конкретното престъпление се взимат предвид и други фактори като съдебно минало, трудова ангажираност и други, но в конкретния случай липсват доказателства за висока обществена опасност на конкретния деец, не може критерии за налагане на максимално наказание да бъде генералната превенция. Съдът е категоричен, а и трайната съдебна практика е такава (вж. напр. Решение № 700-2004-II НО и Решение № 248-2011-III НО), че значението на генералната превенция е съпътстващо индивидуалната превенция и не бива да има приоритет над нея. В този смисъл и отчитайки ниската обществена опасност на дееца, съдът намери, че определеното наказание от 6 месеца ще способства за поправяне на подсъдимата и въздържане от криминални прояви, а исканото от прокурора е несъразмерно тежко.
Съгласно процесуалното правило на чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати на държавата направените разноски, а именно по сметка на ОД МВР Б. сумата в размер на 128.10 лева, представляваща сторени в хода на ДП разноски, както и по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 246.10 лв., представляващи сторени в хода на съдебното производство разноски, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на приобщения като веществено доказателство диск, съдържащ записи от охранителни камери, съдът постанови да остане по делото.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: