и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на “А.” О., с ЕИК 831430207, със седалище и адрес на управление : гр. С. представлявано от управителя Х. Т. Т., с която против “Н.” Е., с ЕИК 101724712, със седалище и адрес на управление : гр. Б., представлявано от управителя В. А.Г., и А. А. Д., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за признаването за установено, че ответниците “Н.” Е. и А. А. Д., дължат солидарно на ищеца “А.” О., следните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9326/ 17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3955/ 2010г. по описа на РС – гр. Б., следните суми :

- 1 500.00 лв., представляваща дължима сума по Запис на заповед, издаден на 28.07.2010 г. в гр. Б., и с падеж три дни след предявяване, предявен на 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 16.12.2010 г., до окончателното изплащане на вземането,
- 130.00 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски. Направено е искане за присъждане и на сторените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прави в писмена молба искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответниците.

Налице са условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК. В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответниците не са представили писмен отговор, като изрично са им били съобщени с нарочни призовки, връчени съответно на 24.10.2011г. и 27.10.2011г., последиците от това, вкл. възможността за постановяването срещу тях на неприсъствено решение- арг. чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същите не са се явили в първото съдебно заседание, въпреки редовното им призоваване, както и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие- арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК, искът е и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /писмени и заключение на вещо лице/- арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. На ищеца следва да се присъдят и направените по настоящото дело разноски в общ размер на 440. 00 лв., от които 30. 00 лв. внесена държавна такса, 180. 00 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 230 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответниците “Н.” Е., с ЕИК 101724712, със седалище и адрес на управление : гр. Б., представлявано от управителя В. А. Г., и А. А. Д., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., дължат солидарно на ищеца “А.” О., с ЕИК 831430207, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от управителя Х. Т. Т. следните суми, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 9326/ 17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3955/ 2010г. по описа на РС – гр. Б., следните суми :

- сумата от 1 500. 00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща дължима сума по Запис на заповед, издаден на 28.07.2010г. в гр. Б., и с падеж три дни след предявяване, предявен на 30.09.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение- 16.12.2010г., до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 130. 00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща направени в заповедното производство разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, “Н.” Е., с ЕИК 101724712, със седалище и адрес на управление : гр. Б., представлявано от управителя В. А. Г., и А. А. Д., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., да заплатят солидарно на “А.” О., с ЕИК 831430207, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя Х. Т. Т., сумата от 440. 00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща направени по настоящото дело разноски.

Решението не подлежи на обжалване /аргумент на чл. 239, ал. 4 от ГПК/.

Решението да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :