Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. К. И., с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], против Наказателно постановление (НП) № 17-1116-002038/30.11.2017 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосьобразност на атакувания административен акт. Твърди, че при съставяне на акта и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че жалбоподателят И. при проверката е заявил, че не е управлявал автомобила, отказал е да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер“ за алкохол, но жела да бъде изпробван с доказателствен анализатор, с какъвто полицейските служители не разполагали. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат Н., който представя доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Б. редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2017 г. около 22.50 часа в [населено място] на ул. „“ актосъставителят В. Л., в присъствието на свидетелите Н. Г. и Г. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя П. К. И. за това, че на същата дата и час същият е управлявал поверения му лек автомобил „Опел К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Е. Л. И. по ул. „Арсени Костенцев“ в посока от ул. „Петко Д. Петков“ към центъра срещу дом № 9, като при надлежна многократна покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0185 същият отказал да направи такава. На жалбоподателя И. е издаден и талон за медицинско изследване, но кръвна проба не е дадена. Актосъставителят Л. квалифицирал нарушението, като такова по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Актът и талонът за медицинското изследване са предявени и връчени на жалбоподателя И. на място, като в графата „възражения“ същият е написал, че е спрян пред Общината в [населено място] на фонтаните пеша за проверка на документите. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, на 30.11.2017 г. Началник група в Сектор Пътна полиция към ОДМВР – Б. издал атакуваното НП № № 17-1116-002038/30.11.2017 г., в обстоятелствената част на което е отразено, че П. К. И. отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 08.12.2017 година, като в законният седемдневен срок срещу същото е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Разпитаните свидетели Г. и Н., двамата полицаи при 01 РУ - Б. сочат, че на процесната дата били на смяна заедно. Направило им впечатление маневрите, които водачът на автомобила Опел К. извършва при движението си в района на блок Л. в Б., като същият бил и с угасени светлини в тъмната част на денонощието. Последвали автомобила до ул. „Арсени Костенцев“, където установили автомобила спрян, като част от него била разположена на асфалта на улицата, а друга част на плочките. От наблизо преминаващо лице установили, че водача е напуснал автомобила и се е отправил в посока пешеходната част на града към киното на пл. „Г. И.“ пред Община Б., като свидетелят Н. тръгнал след лицето от едната страна на сградата, а свидетелят Г. обиколил сградата от другата й страна. След известно време свидетелят Г. пресрещнал жалбоподателя пред заведение „Б.“, находящо се пред Община Б., спрял го за проверка и го отвел до автомобила, където дошъл и свидетеля Н.. Пред полицейските служители жалбоподателя И. отключил автомобила, т където извадил и предоставил на свидетелите документи за проверка. Свидетелят Н. категорично сочи, че когато видели за първи път автомобила не са видели лицето на водача, който го е управлявал. На място били извикани полицейски служители от Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Б. които да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол, като се отзовал свидетеля Л.. Същият отправили покана за изпробване с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта към жалбоподател И., но последният отказал. На място на проверката свидетеля Л., в присъствието на свидетелите Г. и Н. съставил на жалбоподателя И. АУАН, както и талон за медицинско изследване, които били връчени на жалбоподателя.
Актосъставителят Л. сочи в показанията си, че не е свидетел на установяване на нарушението и не е видял, жалбоподателя да управлява автомобила. При конкретния случай бил извикан на ул. „Арсени Костенцев“ в Б. за съдействие от колегите по охрана обществен ред, като след пристигането му на място му било показано лицето и автомобила. При отправени многократни покани към жалбоподателя И. да бъде тестване с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за наличие на алкохол в кръвта, същият отказал, след което отново на място на проверката му бил съставени АУАН и талон за медицински преглед, които се връчили на И. лично и срещу подпис.
От приложеното и прието като доказателство по делото писмо от Сектор „Пътна полиция“ – Б. става ясно, че нарядите по безопасност на движението в С. – Б. извършват проверките за установяване употребата на алкохол с технически средство „Алкотест Дрегер“ и именно с такова средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0185, преминал периодична техническа проверка е разполагал на процесната дата актосъставителят Л.. В писмото се сочи също така, че съгласно разпоредбите на параграф 3 ал.2 от Наредба 1/19.07.2017 г. установяването на употребата на алкохол с доказателствен анализатор следва да започне да се извършва от 01 юли 2018 година.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят И. многократно е наказван за административни нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на МВР удостоверява материалната компетентност на издателя на процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e основателна по следните съображения:
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното Наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя И. за извършени административно нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административно-наказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на лицата - страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Липсата на основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка на въпросния субект, но в двата документа е налице описание на различни по фактически състав административни нарушения. От една страна в АУАН е прието, че жалбоподателя е „управлявал лек автомобил Опел К., като при надлежна многократна покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, същият отказва такава“, както и „На водача е издаден талон за медицински изследване“ и е извършил вмененото му административни нарушения, а от друг в обжалваното наказателно постановление му е наложено административно наказание за нарушение изразяващо се в „отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му“. Така описаните, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика около извършеното нарушение и създават неяснота относно възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, а от тук и направените въз основа на нея правни изводи. Не е ясно за да осъществи жалбоподателя вменените му административни нарушения, какво именно действие, респ. задължение не е осъществил, като по отношение на него липсват данни да е давано предписание за изследване с доказателствен анализатор. Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице, каквото безусловно в случая е накърнено. Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се отправя на административно привлечения. Това е така, защото съставеният акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се осигури. (Решение от 16.02.2010 г. на Адм. С - П. по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в, докладчик съдията К. К., Решение № 1131/23.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм. С – Б., Решение № 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм. С – Б., Решение № 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 407/2012 г. на Адм. С – Б.). В случая абсолютното несъответствие между вменения на жалбоподателя И. фактически състав на административно нарушение с АУАН, не съответстват на това, описано в наказателното постановление, с което е ангажирана административната отговорност на същия за деяние, осъществено при друга, различна фактическа обстановка. Именно изложеното формира извод за липса на единство между описаното в АУАН и НП, което във всички случай представлява освен накърнено право на защита на нарушителя, така и допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, неотстранимо в настоящата съдебна фаза на административно-наказателното производство и във всички случаи обуславящо отмяна на обжалвания санкционен акт, като незаконосъобразен.
Отделно от изложеното, но и в негова подкрепа съдът намира за нужно да отбележи, че в случая не се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят И. да е осъществи от обективна и субективна страна състава вменените му административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП. В хода на производството не се установи именно жалбоподателя да управлявал на процесната дата, време и място лек автомобил Опел К.. Изясни се от събраните гласни, че жалбоподателят е установен извън автомобила, като нито един от разпитаните свидетели, очевидци на нарушението не потвърдиха (в каквато насока показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и категорични) по категоричен и безспорен начин, че именно И. е лицето управлявало лекият автомобил, както при блок Л., така и по ул.“Арсени Костенцев“ в Б.. Ето защо, съдът намира вменените на жалбоподателя нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП за недоказано и необосновано, което по съществото си представлява самостоятелно отменително основание и като правна последица също води до отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 17-1116-002038/30.11.2017 г. на Началник група в Сектор Пътна полиция към ОДМВР-Б., с което на П. К. И., с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] за административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 (две хиляди) лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 (дванадесет) контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: