Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. „, представлявано от З. М - управител, предявена чрез адвокат Д. Т. от САК против Наказателно постановление (НП) № 42-0000343/02.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – С., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 пред.2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че проверката преди издаване на АУАН и НП не е извършена обективно, всестранно и пълно. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател ангажира представител – адв. Т., който ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по същество. Претендира съдебни разноски.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в писмено становище застъпва тезата, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че наказателното постановление бъде отменено.
Районна прокуратура-Б. надлежно призовани не ангажират становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 18.01.2021 г., около 13.00 ч. в [населено място], бул. „Св. Димитър Солунски“ №77А е извършена тематична проверка на [фирма], притежаващо Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 12622 от 09.01.2015 г. Проверката е осъществена от свидетелите и служители на ОО “АА“, Б. - инспекторите Б. и С.. Установено е, че превозвачът не представи за проверка от контролните органи информация, извлечена от паметта на дигитален тахограф, монтиран на влекач „Волво ФХ“ от категория N3, с рег. [рег.номер на МПС] за периода от 20.05.2020г. до 15.10.2020г., както и информация от картата на водача М. Г. Х., управлявал описаното пътно превозно средство за периода от 20.05.2020 г. – 15.10.2020 г., видно от протоколи за крайпътна проверка в Кралство Н. и Ш., както и от ЧМР за същия период. За установените нарушения на 18.01.2021 г. актосъставителят Б. съставил на дружеството-жалбоподателя в присъствието на свидетеля С. и упълномощен представител на дружеството – А. П. Ц., Акт за установяване на административно нарушение № 285791 от 18.01.2021 г. В акта посочено деяние е квалифицирано, като нарушение по чл.91в т.2 от ЗАвП и същият е връчен срещу подпис на упълномощеното лице на дружеството Ц., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 12.07.2019 г., приложено по делото. Въз основа на този акт, на 02.02.2021 г. Директорът на РД „АА“, Б. издал и обжалваното Наказателно постановление № 42-0000343, с което за описаното административно нарушение по чл.91в т.2 от ЗАвП, на основание чл.104 ал.7 пред.2 от ЗАвП, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лева. В НП е отразено, че същото е връчено лично и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател З. Милошевски на 12.02.2021 г., като на 18.02.2021 г. /чрез РД „АА“ – С. – писмо на лист 1 от делото/ постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
При разпита на двамата свидетели К. Б. и В. С., същите установяват, че констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база извършена проверка за дейността на дружеството-жалбоподател и извършваните превози на товари на дружеството-жалбоподател в процесният период, при която са установили описаните в акта и наказателното постановление нарушения. Двамата сочат, че за извършената проверка съставили констативен протокол.
От представеният констативен протокол за извършена тематична проверка от 18.01.2021 г., изведен под № 12-00-00-1441/11/21.01.2021 г. с приложени АУАН № 285790 от 18.01.2021г., АУАН № 286027 от 20.01.2021г., АУАН № 286026 от 20.01.2021г., АУАН № 285789 от 18.01.2021г. (лист 43-47 от делото) е видно, че проверяващите след проверка на данните по дигитален тахограф на превозно средство Волво ФХ 440 с рег. [рег.номер на МПС] и по дигиталната карта на водача М. Г. Х., водач на МПС констатирали, че не се представя информация от дигиталните карти последния в периода от 20.05.2020 г. до 15.05.2020 г., видно от ЧМР-та от същия период, МПС с рег. [рег.номер на МПС] е управлявал от водача.
Представено е Пълномощно рег.№ 2949/12.07.2019 г. от помощник нотариус Рая Х., към нотариус рег. № 548 на Нотариалната камара на Република България, с което З. Милошевски, собственик на [фирма] упълномощава Б. А., в качеството му на управител на [фирма], Б. и неговите служители Р. Д. К., К. Г. К. и А. П. Ц. с права да представляват дружеството-жалбоподател пред НАП, НОИ, Община Б., Агенция по вписванията, Главна инспекция по труда, банките, ИААА, ООАА, КАТ, МВР – Б.. Пред ИААА и ООАА упълномощените да извършват действия по подаване на документи, подаващи и обработващи се в ДАИ и получават такива /издавани АН и НП, лицензи и копия към тях, плик с карта за дигитален тахограф, както и да подписва приемо-предавателни протоколи и други документи свързани с физическото лице и фирмата.
По искане на съда са представени и приети, като доказателства по делото копия на ЧМР от 11.09.2020 г. и ЧМР от 13.08.2020 г. в превод на български език, касаещи МПС с рег. [рег.номер на МПС] и извършени превози в проверявания период 20.05.2020 г. – 15.10.2020 г.
Представена е Заповед № РД-12-137/18.01.2021г. на Директора на РД „АА“ – С., определяща свидетелите К. Б. и В. С., двамата инспектори да извършат тематична проверка на превозвача [фирма] на 18.01.2021 г., за проверяван период от 01.05.2020 г. до 05.10.2020 г.
По делото е представена от защитата и приета, като доказателство фактури с № 37624 от 15.04.2021 г. от А. Дигифярд, Ш., с превод от шведски език на български език, от която е видно, че за МПС с рег. [рег.номер на МПС] за посочения период 20.05.2020г. – 15.10.2020г. данни от тахограф не могат да се извлекат, поради повреда в тахографа.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 16 от делото) и Заповед № 589/31.01.2020 г. на ИА „АА“ (лист 18 от делото), удостоверяващи материалната компетентност на издателя на наказателното постановление.
При така направените фактически констатации, съдът счита от правна страна, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател за вмененото му административно нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП. При изготвянето на тези два акта обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са засегнали и нарушили в значима степен правото на защита на жалбоподателя.
За такова нарушение на първо място съдът намира констатацията, че както в НП, така и в АУАН, липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, както и за датата на извършване на нарушението, тъй като и в цитираните два документа на практика въобще не е посочено кога е следвало да се представят цитираните писмени документи от процесният превозвач на извършващите тематичната му проверка, за да може да се разбере, към коя дата е проявил бездействие, квалифицирано като административно нарушение в този казус.
На следващо място, в НП и АУАН е отразено, че вмененото на жалбоподателя нарушение се изразявало в това, че проверката, при която е установено твърдяното неправомерно бездействие на дружеството-жалбоподател, е извършено на 18.01.2021г. около 13.00 часа в офиса на санкциониращият орган в Б., а като мотивиращ документ издаването на НП е посочен процесният АУАН. В НП и АУАН обаче въобще липсва отразяване и фактическо пояснение относно описание на извършването на процесното неправомерно бездействие от фактическа страна, квалифицирано като административно нарушение, а именно: кога и как дружеството-жалбоподател е било известено за необходимостта от представяне на посочените в НП и акта документи и информация, както и за срока, в който е следвало да ги представи на проверяващите лица. Липсва конкретика относно датата или периода на деянието. В случая е посочено единствено, че не са представени информация от дигитален тахограф монтирани в МПС-та на дружеството и информация от картата на водача, което практически представлява неопределено нещо от паметта на дигитални тахографи, и отново неопределено нещо от дигиталната карта на водача на определения автомобили. Така констатираната липса на елемент от фактическия състав на нарушение препятства възможността да се фиксира моментът, от който следва да се приеме, че бездействието на превозвача има правно значение, както и липсва обект (същият е неконкретен и неточно описан), към който е проявено това бездействие. Този пропуск е особено съществен и се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт. Изпълнението на задължението, произтичащо от нормата на чл.91в т.2 от ЗАвП задължително предполага, както конкретизация на момента, към който е била дължимо задължението на лицето, а така също и конкретизация на обекта към който това задължение се отнася. Последното е видно и от текста на санкционната норма на чл.104 ал.7 от ЗАвП. Констатации в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в констативно-съобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Тази фактическа неяснота касателно описването начина на извършване на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение, респ. липсата на посочване на дата на нарушението, както в НП, така и в мотивиращият го и обосноваващ издаването му АУАН, категорично сочат на липсващи основни реквизити на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и съответно на АУАН по чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на атакуваният санкционен акт и мотивира неговата отмяна само на това основание.
Не на последно място нито в АУАН, нито в НП е посочена информация относно мястото на довършване на нарушението – дали то се явява довършено в адреса по седалище на дружеството нарушител, дали по местонахождение на МПС на дружеството или на друго място и с какво се свързва то. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата едва в процеса по проверка правилността на издадения наказателен акт, доколкото в последния това съществено обстоятелство не е намерило своето отражение. Предвид изложеното съдът намира, че са опорочени императивните изисквания на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно нарушението на чл.91в т.2 от ЗАвП. Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на нарушението, освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП, индивидуализира пряко и нарушението, като такова. Без въвеждане на съставомерните признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила, тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване с изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Наред с горното, съдът констатира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства в казуса не се и доказа извършването от обективна страна на твърдяното нарушение с правна квалификация по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози. Доказателствената тежест в казус, като процесният е на санкциониращият орган, а той не представи никакви доказателства, че дружеството-жалбоподател е било надлежно и своевременно уведомено за започване на процесната тематична проверка и необходимостта от представяне на посочените в НП документи в конкретен срок, само в каквато хипотеза, проявеното от негова страна бездействие би могло да се квалифицира, като неправомерно бездействие, включително и с квалификация за нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози. В тази връзка съдът констатира, че според разпитаните свидетели по акта, вмененото на жалбоподателя нарушение е установено в рамките на извършена комплексна проверка от тяхна страна, но липсват данни дали въобще и как е уведомено проверяваното дружество, че следва да представи процесните данни на проверяващите Както разпитаните свидетели, извършили проверката не сочат да са изпратили уведомително писмо – известие за това до жалбоподателя, така и в цялата административнонаказателна преписка липсва известие, с което да са били посочени и изискани необходимите документи за проверка от процесното дружество, периода на проверката и крайният срок за представянето им. Съгласно чл.12 ал.5 от Наредба № Н-14/2009 г. при извършване на проверка, като процесната на превозвачите и при изискване на документи, свързани с елементите на проверката, то същите се представят от предприятията в седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА „Автомобилна администрация“. В случая физическата проверка е извършена без въобще да се уведоми дружеството, че такава ще се извършва и да се даде възможност в не по-малък от седем дни срок, гарантиращ на проверяваното дружество възможност да се подготви за проверката и представи изисканите му документи. По този начин проверяваното дружество е лишено от възможност обективно да покаже пред проверяващите органи, че осъществява добросъвестно вмените му от законодателя задължения. Следствие именно на този подход на контролния орган се налага извода, че [фирма] тенденциозно е било лишено от възможността да представи изисканите му конкретни документи - информация от карта на конкретен водач на МПС и информация от дигитален тахографи на МПС, извършило международен превоз на товари, което е квалифицирано като нарушение в този случай и е мотивирало издаване на процесният АУАН, а въз основа на него и атакуваното НП. След като не се доказа с надлежни официални документи и писмени доказателства, че дружеството-жалбоподател е било своевременно и надлежно уведомен за необходимостта от представянето на процесните документи в конкретен срок, не по-малък от седем дни /до издаването на процесният АУАН на 18.01.2021г. в офиса на санкциониращият орган/, то категорично не може да се приеме че е налице дори започнало и още по-малко реализирано бездействие до тази дата, от страна на процесното дружество и съответно, че е налице осъществено от обективна страна нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози от процесното дружество.
В допълнение следва да се отбележи, че след като е прието и от проверяващият орган, че МПС на дружеството-жалбоподател извършва само международен превоз и с намират извън пределите на страната, се потвърди тезата на жалбоподателя, че той не е отказал или непредставил исканата информацията по акта и НП. Непредставяне на информацията и документите в казуса е било последица от обективна невъзможност и пречка да стори това, поради отсъствие от страната както на водачите на МПС, така и на самите МПС, с които и в момента на процесната проверка е извършван международен превоз на товари от процесният превозвач, по което обстоятелство не се спори от страните и се установява от представената от защитата фактура от Кралство Ш., удостоверяваща невъзможност да се свалят данните от дигиталния тахографа на процесното МПС. Това отсъствие за целият период на процесната проверка на водачи и МПС, с които е извършван международен превоз на товари извън Република България от страна на дружеството-жалбоподател, практически е препятствало както свалянето и предоставянето на информация от картите на водачите на електронен или хартиен носител, така и свалянето на такава информация на електронен носител от дигиталните тахографи, монтирани в МПС, ползваните за международен превоз по време на процесната проверка. Съдът кредитира това възражение на жалбоподателя, като обективна пречка за непредставяне на процесната информация и документи до датата на съставяне на процесният АУАН, защото тази теза на процесното дружество бе доказана с представените по делото на посочената фактура. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно и поради недоказаност извършването на твърдяното с НП нарушение и противоречие на това постановление с материалния закон /Закон за автомобилните превози/, което също налага неговата отмяна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН (изм. ДВ бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Така претендираните разноски от страна на [фирма], с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Трети март“ № 29, представлявано от З. Милошевски – управител, в размер на 400 (четиристотин) лева съдът намира за допустима, основателна и доказана по размер. Видно от приложения договор за правни услуги № 583317 от 12.02.2021г. същите са заплатени напълно и в брой на адвокат Д. Т. и са в размера съответен на посочения в чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от защитника в съдебно заседание, поради което и съдът прие претенцията за основателна за посочения размера.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 пред. 3 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 42-0000343/02.02.2021 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – С., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. „, представлявано от З. М - управител, за административно нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 пред.2 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - С. да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. „ представлявано от З. М – управител, сумата 400 (четиристотин) лева, представляващи направените в хода на съдебното производство разноски за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в 14- дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му, ведно с мотивите, за всяка от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: