и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба – поправена /л. 120 – л. 122 от делото/, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „О........ представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” [населено място], срещу Й. В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П... Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ... от ...... г., в размер на 18 932,71 лв. /осемнадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, от които: 18 130,31 лв. /осемнадесет хиляди сто и тридесет лева и тридесет и една стотинки/ - главница; 658,80 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 30.05.2019 г.; 81,10 лв. /осемдесет и един лева и десет стотинки/ - мораторна лихва /обезщетение за забава по чл. 9 от Договора/ за периода от 15.01.2019 г. до 10.07.2019 г. и 62,50 лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - такси за периода от 15.01.2019 г. до 10.07.2019 г.
Претендират се сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото, на 15.02.2018 г., е сключен Договор за потребителски кредит №..... по силата на който Банката е предоставила на ответника кредит в размер на 20 000 хиляди лева за текущи нужди, като С. се е задължил да върне кредита, заедно с дължимите лихви в срокове и при условията на процесния договор. Поддържа се, че кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер на 20 000 хиляди лева, преведени по разплащателна сметка, разкрита на името на ответника, за което е представено банково бордеро от 15.02.2018 година.
Сочи се, че по силата на чл. 3 от Договора, кредитополучателят дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 7,337 процента. Поддържа се, че страните са уговорили, че за референтен лихвен процент ще се ползва лихвен индекс: 6-месечен СОФИБОР, като се излага, че в Договора подробно е описано какво представлява индекса СОФИБОР. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора, приложимата лихва се определя първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при актуализирането й, Банката полза стойностите на СОФИБОР, публикувани на Интернет сайта на БНБ. Излага се, че по силата на сключения договор, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисионни във връзка с процесния кредит, а именно – такса за разглеждане на искане за кредит, месечна такса за обслужване на разплащателна сметка и други. Сочи се, че погасителните вноски се изплащат съгласно погасителен план до 15-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2025 г. Твърди се, че общият брой на погасителните вноски е 84, като размерът и падежът им са подобно описани в погасителен план, представляващ неразделна част от Договора. Навежда се, че при просрочие на дължимите месечни вноски, респективно при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забава. Поддържа се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения – не е заплатил на банката всички месечни вноски, включващи лихва и главница, нито пък дължимите лихви за времето на забава върху просрочените суми. Излага се, че по силата на чл. 14 от Договора, при непогасяване в уговорения срок на една и/или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви същия за изцяло или частично предсрочно изискуем, като се сочи, че Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да прекратява действието на Договора, с писмо с изходящ № 7850 от 29.05.2019 година, изпратено до длъжника и получено от неговата майка.
Препис от поправената исковата молба е изпратен на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от пълномощника му - адвокат Б..
На първо място, с отговора на исковата молба се иска производството по делото да бъде прекратено, доколкото на ищеца са давани многократни указания и възможности да уточни исковата си претенция. Според изложеното в отговора и последната депозирана поправена искова молба не отговаря на изискванията на закона. В случай че съдът приеме, че исковата молба е редовна и допустима, се твърди, че същата е изцяло неоснователна и претендираните суми са недължими. Излага се, че сключеният договор е нищожен, доколкото ответникът е поставен под ограничено запрещение и в случая липсва съгласие, респективно не е спазена установената от закона форма, на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ и трето от ЗЗД. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че възражението за нищожност е неоснователно, се твърди че Договорът е унищожаем, на основание чл. 27 от ЗЗД, тъй като в случая липсва съгласие на попечителите на ответника, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Отделно от това, се сочи, че твърденията в исковата молба, свързани с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, са неоснователни, тъй като липсва надлежно връчване на съобщение до ответника за това. Направени са възражения и за неравноправни клаузи, по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
В проведено на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по изложените в нея съображения, доразвити в писмени бележки.
Ответникът оспорва иска по доводите, релевирани в отговора на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.
След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № FL895121 /л. 4 – л. 13 от делото/, се установява, че на 15.02.2018 г., в [населено място], между [фирма], като кредитор и Й. В. С., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който [фирма] предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20 000 лв. за текущи нужди, със срок на издължаване 15.02.2025 г. В чл. 3 е уговорено, че за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката лихва в размер на 7.337 % годишно. Видно от погасителен план към договора /л. 14 – л. 16 от делото/, датата на първата вноска по кредита е 15.03.2018 г., а датата на последната - 15.02.2025 г.
Ищцовото дружество е изпратило до ответника писмо /л. 33 от делото/, с което го уведомява, че поради забава в плащанията по Договор за потребителски кредит № FL895121 от дата 15.02.2018 г., вземанията на банката по посочения договор се обявяват за предсрочно изискуеми. Писмото е получено от неговата майка - Р. С. - на 31.05.2019 г., видно от известие за доставяне – л. 32 от делото.
С Решение № 6035/23.12.2015 г., постановено по гр.д. 257/2015 г. по описа на Окръжен съд – Б...... /л. 46 от делото/, ответникът С. е поставен под ограничено запрещение. Видно от Удостоверение, издадено от Община Б. /л. 47 от делото/, за попечители на поставения под запрещение ответник, са определени неговите родители – Р. С. и В. С..
Като доказателство по делото е приет Сертификат №...... за застрахователен пакет „D“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“, ведно с Общи условия /л. 78 – л. 81 от делото/.
Видно от Справка от ТП на НОИ /л. 200 от делото/, към дата 04.10.2023 г., ответникът има действащ сключен трудов договор с [фирма], със седалище в [населено място].
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. М. С. /брат на ищеца/. В показанията си последният сподели, че брат му е освидетелстван от 2015 г., като страда от психично заболяване – някаква степен на шизофрения. Изпадал в състояния, в които се изнервял и затварял в себе си, като дори имал опити за самоубийство. Когато изпада в такива състояния, брат му лесно се поддавал на манипулации. В началото на 2018 г. Й. изпаднал в депресия, не контактувал с родителите си и постоянно искал пари. Свидетелят сподели, че родителите му не са давали съгласие Й. да тегли пари от банка и никой не е знаел за изтегления кредит. Преди да бъде освидетелстван, се е случвало Й. да се нагълтва с хапчета и да търси пари от лихвари, които впоследствие посещавали дома на семейството. Свидетелят посочи, че брат му има светли и тъмни периоди, както и че пие хапчета за състоянието си.
Съдът цени с доверие показанията на разпитания свидетел, като последователни, обективни и лишени от вътрешни противоречия.
В проведено на 06.12.2023 г. открито съдебно заседание ответникът даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, като заяви, че не си спомня нищо по повод сключването на процесния Договор за кредит.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице Т. е достигнало до следните изводи:
-Сумата от 20 000 лева е преведена от [фирма], ЕИК[ЕИК] по банкова сметка: IBAN...... ..[ЕИК], разкрита на името на Й. В. С. при [фирма]. Преводът е извършен на дата 15.02.2018 г.
-Платената сума за главница е в размер на 1 869,68 лева, а платената сума за договорна лихва е в размер на 1 289.89 лева. Напълно погасените вноски са 10 броя - от вноска № 1 с дата на падеж 15.03.2018 г. до вноска № 10 с дата на падеж 15.12.2018 г. По 11-та вноска с дата на падеж 15.01.2019 г. е налице частично плащане - за договорна лихва, в размер на 91,08 лева.
-Размерът на задължението по Договор за потребителски кредит № ..... към 30.05.2019 г. - датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е за 18 712,39 лева.
-Размерът на прилаганата по договора лихва от подписването на договора до настоящия момент е 7,50 %.
Съдът цени с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение за правилността му.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация, както следва: чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ относно вземането за главница в размер на 18130.31 лв.; чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 от Търговския закон относно вземането на сумата от 658.80 лв., представляваща договорна лихва; чл. 86 от ЗЗД – относно вземането в размер на 81.50 лв., представляващо обезщетение за забава; чл. 9 от ЗЗД - относно вземането за сумата от 62.50 лв., представляваща такса за периода от 15.01.2019 до 10.07.2019 година.
От ответника са направени възражения за нищожност на процесния Договор за кредит, поради липса на съгласие и неспазване на предписаната от закона форма – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, при условията на евентуалност – възражение за унищожаемост – поради сключване на Договора от недееспособно лице – чл. 27 от ЗЗД. Направено е възражение и за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.
В случая съдът следва да се произнесе по направените възражения от ответната страна за нищожност, респ. унищожаемост на договора.
По възражението за нищожност с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то от ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие и при които не е спазена предписаната от закона форма. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД, е налице, когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В Решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., ГК се прави обстоен анализ и се съпоставят нормите на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като позовавайки се на други решения, постановени от ВКС, конкретния съдебен състав разяснява, че разграничителния критерий е т. нар. „съзнавано“ и „несъзнавано отсъствие на воля“. Приема се, че „разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията, е в субективния момент – в първия случай липсата на воля е съзнавана /мислена уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването на договора/, а във втория – неосъзната“. В конкретния случай по делото не се установява ответникът „съзнавано“ да не е желал сключването на Договора. В това решение на ВКС се прави и критичен анализ към така възприетото в съдебната практика с оглед на обстоятелството, че правата на лицата, страдащи от дадено заболяване, които не разбират значението на постъпките си и не могат да ги ръководят, са по-малко защитени, тъй като искът за унищожаемост се погасява с тригодишен давностен срок, но в конкретния случай тези разсъждения са неотносими, тъй като защита на унищожаемост на договор, въведена с възражение, не е ограничена със срок – арг. чл. 32, ал. 3 ЗЗД.
В конкретния казус не е налице и другият, твърдян от ответната страна порок - нищожност, поради неспазване на предписаната от закона форма.
По възражението за унищожаемост – чл. 27 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лица извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Законът допуска ограничено дееспособните лица да сключват, без съгласието на своите попечители, обикновени дребни сделки за задоволяване текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд, но преценката дали дадена сделка е дребна и служи за задоволяване текущите нужди на ограничено дееспособния следва да се извършва при всеки конкретен случай. Според правната доктрина и съдебната практика, обикновените дребни сделки са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни потребности, като за тях се изразходват неголеми по количества средства. Тези сделки се изпълняват още със сключването си и правоотношенията по тях се прекратяват. Преценката дали дадена сделка е дребна, следва да се извършва като се съобразят обстоятелствата на конкретния случай. В разглеждания казус се касае за сключен договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 20 000 лв. Видът, стойността и продължителността на този договор дават основание на съда да направи извод, че същият не представлява дребна сделка по смисъла на закона, служеща за задоволяване текущите нужди на ограничено запретения. Ето защо, процесният договор е унищожаем, на основание чл. 27 от ЗЗД и като такъв, не следва да породи предвидените в него правни последици за страните. Няма ангажирани доказателства за потвърждаване на договора. Липсва доказателства за последващо, след сключване на договорите, изрично писмено потвърждаване на оспорените сделки от законния попечител на ответника. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че когато ограничено дееспособните лица потвърждават унищожаема сделка, е необходимо изрично волеизявление за одобрение и на родителя или попечителя.
Унищожаемият договор по своята правна същност е недействителен такъв, поради което и на основание чл. 23 от З., когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка, съдът следва по реда на чл. 23 от З. да се произнесе относно дължимостта на чистата стойност по договора за кредит.
С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на III-то гр. отделение на ВКС е прието, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 от З., потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в хода на производството, съдът следва да постанови с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото З. е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от З. е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Поради недействителност на процесния договор за кредит по силата на чл. 23 от З., подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него. Ответникът в отговора на исковата молба е възразил за наличието на неравноправни клаузи в договора, като съдът не констатира такива. Неоснователно е и възражението за ненадлежно връчване на съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото както бе описано по-горе, съобщение със съдържание, че Банката е обявила вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, е връчено на майката на ответника - Р. С..
С оглед горното, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца единствено чистата стойност на кредита – главницата, която съобразно експертното заключение, възлиза на сумата от 18 130.31 лв. От тази сума следва да се приспадне внесената от ответника за погасяване на задълженията му /извън главницата/ сума в общ размер на 1824.05 лв., като дължимата главница по Договора остава в размер на 16 306.26 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат правно на разноски. Ищецът е представил списък с разноски, като претендира такива в общ размер на 2597.79 лв., от които 1317.58 лв. – за адвокатско възнаграждение; 875.21 лв. – за заплатена държавна такса; 5 лв. – такса за издадено съдебно удостоверение и 400 лв. – за възнаграждение за вещо лице. Съобразно уважения размер на исковите претенции, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 2237.41 лв.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 72 от делото/, сключен между ответника и адвокат Б., страните са уговорили, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Същевременно, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /в редакцията й действаща към датата на сключване на Договора/, приема, че минималното възнаграждение в производството е в размер на 1097.98 лева, което изчислено съобразно отхвърлената част от иска, възлиза на сумата от 152.32 лв.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Й. В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П..... поставен под ограничено запрещение, с попечители - лицата: Р. А. С. и В. Б. С., ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „О.........., представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” [населено място], сума в размер на 16 306.26 лв. /шестнадесет хиляди триста и шест лева и двадесет и шест стотинки/ - представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № .......... година, сключен между [фирма] и Й. В. С., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 18 130,31 лв. /осемнадесет хиляди сто и тридесет лева и тридесет и една стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „О....... представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” [населено място], против Й. В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П.......... поставен под ограничено запрещение, с попечители лицата: Р. А. С. и В. Б. С., искове – да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми, също произтичащи от Договор за потребителски кредит № .... година, сключен между [фирма] и Й. В. С.:
-658,80 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 30.05.2019 г.;
-81,10 лв. /осемдесет и един лева и десет стотинки/ - мораторна лихва /обезщетение за забава по чл. 9 от Договора/ за периода от 15.01.2019 г. до 10.07.2019 г. и
-62,50 лв. /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - такси за периода от 15.01.2019 г. до 10.07.2019 г.

ОСЪЖДА Й. В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П....... поставен под ограничено запрещение, с попечители лицата: Р. А. С. и В. Б. С., ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „О...... представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” [населено място], сума в размер на 2237.41 лв. /две хиляди двеста тридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважения размер на исковите претенции.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „О..... представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” [населено място], на основание чл. 38 от ЗаДВ., ДА ЗАПЛАТИ НА адв. А. Л. Б. с личен № [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „Д-р Х. Т.....сума в размер на 152.32 лв. /сто петдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

Решението не е окончателно – подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б....... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: