и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н. А. П., в качеството му на управител на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място]срещу Наказателно постановление (НП) № 130166-F 133983/17.12.2014 г. на Директора на ТД на НАП- София, офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподателя Н. А. П. за административно нарушение на чл. 92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ вр. с чл. 92, ал.1 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /двеста/ лева.
В жалбата се излагат съображения, за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на правната норма на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в нарушение на правната норма на чл. 28 от ЗАНН. В горната насока се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата. Представя писмена защита.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата, представя нови доказателства – извлечение от търговския регистър, счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.11.2014г. при подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал. 1 от ЗКПО е установено, че жалбоподателят Н. А. П., в качеството си на управител на [фирма], като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКПО, не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за дължимия годишен корпоративен данък за 2012 г. в законноустановения с разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО срок – до 31.03.2014г.
Годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2013 г. е подадена от [фирма] на 21.11.2014 и е заведена с вх. № 014351400475790/21.11.2014 г. в регистъра на офис Б. при ТД на НАП София.
Данъчно задълженото лице декларира, че [фирма] не е извършвала дейност през 2013 г.
Нарушението е установено на 21.11.2014г. при приемане на Г. по чл.92 от ЗКПО в ТД на НАП София, офис Б., поради което св.Л. Р. е съставила на жалбоподателят в негово присъствие АУАН № F133983 от 21.11.2014г. Акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият е направил възражения по него, че през целия период от основаването до днес не е извършвал никаква дейност, фирмата няма дори печат, тай като не е извършвала никаква дейност.
На 17.12.2014г. Директора на ТД на НАП- София, офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП издал обжалваното Наказателно постановление (НП) № 130166-F133971/17.12.2014 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подохдно облагане /ЗКПО/ и на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /двеста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 19.12.2014г., като в законоустановеният срок – на 29.12.2014г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Л. Р., която констатирала нарушението при подаване на 21.11.2014 г. на тази декларация от самия жалбоподател и след проверка в информационната система на НАП.
Свидетелят Б. Б. твърди, че АУАН е съставен в офиса на ТД на НАП – София, в Б. и в присъствието жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана на 29.12.2014г. от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП – 19.12.2014г., поради което е допустима. Разгледана по същество неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е процесуално законосъобразно, тъй като в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление са налице минимално изискуемите по чл.42, т.1 – 10, респ. чл.57, ал.1, т.1 – 10 от ЗАНН реквизити относно съдържанието, както на АУАН така и на НП, а именно – дата на съставяне на АУАН, дата място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени, точна индивдиуализация на нарушителя, имената на свидетелите. АУАН е издаден в сроковете и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН непосредствено при констатиране на нарушението и при съставянето му в присъствие на нарушителя, а така също и при спазване на сроковете по издаване и на НП по арг. на чл.52, ал.1 от ЗАНН, при спазване на процесуалните правила по издаване на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаването и на наказателното постановление и тяхното връчване на нарушителя за запознаване и реализиране на възможността за обективиране на възражения и оплаквания. В тази връзка са неоснователни оплаквнията на жалбоподателя, че са пропуснати процесуалните срокове, както за издаване на АУАН, така и на НП, тъй като момента на извършване на нарушението от жалбоподателя, това е момента на констатиране извършването му, поради което в рамките на разписаните в ЗАНН процесуални срокове незабавно при констатиране на нарушението е съставен акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя и в процесуалните срокове въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.
Напълно по идентичен начин и в АУАН и в НП са описани нарушението – всички елементи от обективна и субективна страна, датата, мястото и конкретните обстоятелства при извършването му, както и доказателствата, които го установяват, като изрично е индивидуализиран субекта на нарушението, предмета и обекта на нарушението, т.е. отразени са всички обективни елементи от състава на визираното нарушение, както в АУАН, така и в НП.
НП се издава и когато няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 последната препраща към общата част на НК. Административно – наказващият орган е задължен да обсъди и приложи при наличие на данни, че извършеното деяние е маловажен случай по см. на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.93, т.9 от НК /която преценка е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС/ и да приложи евентуално чл.28, б “а” от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, един от критериите за определяне на едно деяние като "маловажен случай" е липсата или незначителността на вредните последици. В случая административно-наказващия орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като не е приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН. По естеството си деянието не представлява по –ниска степен на обществена опасност /чл.11 от ЗАНН вр. сд чл.10 от НК/, поради факта, че се касае до нарушение, което се осъществява чрез бездействие, с което се засягат изключително съществените обществените отношения, касаещи осигурителната и данъчната система. Касае се за формално по характера си нарушение, такова на така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. При формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради което е неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че за годината, за която се отнася подаването на такава декларация дружеството не е осъществявало дейност. Ето защо и доколкото процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, като и тъй като по делото не се установяват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът приема, че чл.28 от ЗАНН не намира приложение в процесния случай.
Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с нарочно делегирана от закона материална компетентност за това.
По материалната законосъобразност:
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е реализирала състава на описаното в акта административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО Чл. 92. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; доп., бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Следователно, от обективна страна, жалбоподателят, в качеството си на данъчно задължено лице не е подал в ТД на НАП, офис Б. годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година, като срокът в случая е изтекъл на 31.03.2014г., а такава е подадена едва на 21.11.2014г. и входирана с вх.№ 014351400475790/21.11.2014г. в регистъра на офис Б. при ТД на НАП София.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва от субективна страна.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО във вр. с чл.92, ал.1 от с.з. и на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно посочения законов текст, Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
При определяне размера на наложеното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил наказанието по вид и в законоустановен минимален размер, поради което не са налице и основания за неговото изменение в насока намаляването му.
По изложеното обжалваното НП е процесуално и материално законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 130166-F 133983/17.12.2014 г. на Директора на ТД на НАП- София, офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на Н. А. П., в качеството му на управител на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] за административно нарушение на чл. 92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ вр. с чл. 92, ал.1 от ЗКПО и на основание чл. 261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /двеста/ лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЬДИЯ: