Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Ю. М. като управител на А. К. ЕООД, с адрес на управление:с.А., Община Х., срещу НП№155293-F157438/07.07.2015г., издадено от и.д.Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, упълномощена със Заповед №Ц.-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП. С това НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с нарушение по чл. 97а, ал.2 и ал.4 вр. с чл. 21, ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се застъпва становище за незаконосъобразност на атакуваното НП поради неговото невръчване на жалбоподателя. С писмени бележки се сочи, че не е спазен и срока по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН . Алтернативно се застъпва становището, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяна на обжалваният акт и на това основание.
Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител поддържа становището, че жалбата е основателна, а атакуваното НП правилно и законосъобразно.
РП надлежно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази ангажираните по делото доказателства, становищата на страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирано за това лице, с правен интерес от съдебният контрол и в срока по ЗАНН./ Съдът първоначално е прекратил това производство, поради депозиране на извън срока по ЗАНН и след като е констатирано, че подател на жалбата е управителя на процесното дружество, а не санкционираният търговец, но с определение № 116/28.01.2016г. по адм.д.№59/2016г. , БАС е счел, че процесната жалба е процесуално допустима и е отменил прекратяването на делото, постановено от РС./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че на 27.03.2015г., длъжностно лице при санкционният орган –св.Я., в качеството си на старши инспектор по приходите при ТД на НАП-София, офис Б., в присъстването на колегата си-св.Г., е съставила на дружеството А. К. ЕООД, АУАН №F157438, за това, че като данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 от ЗДДС, установено на територията на страната и като лице, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията над руга държава –членка, не е подало заявление за регистрация по този закон в установеният за това срок по чл.97а, ал.4 от ЗДДС /не по-късно от 7 дни преди датата, на която за доставката е станал изискуем/. В акта е отразено, че тази констатация е направена въз основа на извършена проверка на 12.03.2015г. по повод на такова подадено от дружеството заявление о чл.100, ал.1 от ЗДДС с Вх.№0000-0007089/05.03.2015г. След подаването на въпросното заявление е издадена резолюция от компетентният за това орган с дата 05.03.2012г. за осъществяване на проверка по ЗДДС на процесният жалбоподател. Проверката е възложена на св.Я., която при извършването й установила, че на 12.12.2013г., във връзка с извършена доставка на Интернет услуга, дружеството е издало Фактура №[ЕГН]/12.12.2013г., а получател на услугата е SUNART G. I., което е данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка на ЕС-Л., с идентификационен номер по ДДС№ LV40003981196. При тези факти св.Я. е установила, че по аргумент от чл. 21, ал.2 на ДДС,мястото на изпълнение на тази доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, а това в случая било Л..Заради тази доставка на услуга, актосъставителката приела, че процесното дружество подлежи на данъчна регистрация в страната ни по чл. 97а, ал.2 от ЗДДС, като съобразно разпоредбата на ла.4 на същият нормативен текст, това задължение за жалбоподателя е възникнало не по-късно то 7 дни, преди датата, на която данъка за доставената услуга става изискуем, а според приложената фактура, този срок за процесният жалбоподател е изтекъл към 05.12.2013г., а заявление на дружеството за регистрация по и то чл.100 от ЗДДС е подадено в ТД на НАП-София, Офис Б. едва към 05.03.2015г. Към тази дата и по повод на въпросното заявление е издадена нарочна Резолюция за проверка на процесното дружество, именно в рамките на която св.Я. установява и при разпита си в съдебното заседание, че е констатирала описаното в акта деяние, квалифицирано то нея като нарушение на жалбоподателя по чл. 97а, ал.4 от ЗДДС. За проверката св.Я. е изготвила и нарочен протокол с тези й констатации №01421500004877/12.03.2015г., връчен на упълномощеното лице адвокат Л. към 27.03.2015г.С разпита на двете свидетелки по акта се установи, че АУАН е връчен отново на същото упълномощено лице , съобразно приложено по делото на л.14 нотариално заверено пълномощно, издадено от законният представител на жалбоподателя към 27.03.2015г. С това пълномощно на двама адвокати-И. П. и А. Л. /заедно и поотделно/ са делегирани правомощия за представителство на процесното дружество, в това число и да получава от НАП именно АУАН и/или НП, във връзка с дейността на фирмата, които да подписват от името на упълномощителя.
Въз основа на АУАН и за описаното в него нарушение, на 07.07.2015г., и.д.Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, упълномощена със Заповед №Ц.-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, е издала обжалваното НП №155293-F157438/07.07.2015г., като на основание чл. 178 от ЗДДС, е наложил на дружеството А. К. ЕООД, имуществена санкция в размер на 500.00лв. НП е изпратено за връчване, чрез известие за доставяне, но е останало невръчено, като върху известието е отбелязано, че е налице „отказ4 за получаване на НП /л.10-12 от делото/. Видно от отбелязването върху известието, отказът за получаване на НП е оформен с изписването на първо и фамилно име на лице, отразено като свидетел и съкращаване на неговото презиме. Почеркът , с който са изписани имената на лицето, отразено като свидетел на отказа обаче е напълно нечетлив и възпрепятства възможността за идентифициране на това лице и неговият разпит като свидетел в процеса. Абсолютно неясно е изписан и адреса му със същият нечетлив ръкописен текст. Като дата на отказа е посочено 10.07.2015г.
Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават при разпита на свидетелите по акта Я. и Г.. Те установяват, че са констатирали нарушението при извършена проверка в базата данни на ТД на НАП за регистрираните по ЗДДС лица и по повод на подаденото заявление на процесното дружество по чл.100, ал.1 на ЗДДС към 05.03.2015г. Съобразили са също приложената към това заявление Фактура , издадена от потребител на доставена Интернет услуга от жалбоподателя в Л.. АУАН е връчен на изрично упълномощено за това лице-адвокат .
Цитираното в АУАН Заявление по чл.100, ал.1 от ЗДДС, депозирано от процесното дружество е приложено по делото /л.15/ и от него е видно, че то е подадено действително на дата 05.03.2015г.
Към делото е приложена и приета като доказателство и цитираната в акта Фактура от 12.12.2013г. за предоставената Интернет услуга от процесното дружество на потребителя от Л. с цена на услугата от 95.95 евро.
След констатиране на процесното нарушение, на датата на извършване на процесната проверка от страна на св.Я. /12.03.2015г./, процесното дружество е подало заявление за регистрация по ЗДДС на основание отново чл.100, ал.1 от този закон , във връзка с което е изготвен от св.Я. и нарочен Акт за регистрация /л.24 от делото/.
Като доказателство по делото е приета и цитираната в НП Заповед от 06.01.2010г.на Изпълнителният директор на НАП, с която на издателя на обжалваният акт са делегирани правомощия за издаване на такива актове по ЗДДС.
При тези фактически дадености, съдът приема, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на търговеца за нарушение по чл.97а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.21, а.2 от ЗДДС.
Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган и съдържа всички реквизити за такъв акт по ЗАНН . Посоченото в НП административно нарушение е установено от св.Я. към 12.03.2015г. при проверка, извършена от нея за дейността на процесното дружество по ЗДДС.За това е изготвен и нарочен протокол, надлежно връчен на дружеството, чрез изрично упълномощено за това лице на 27.03.2015г. На същата дата е съставен и АУАН, който е връчен на надлежно упълномощеното лице на датата на изготвянето му. Следователно, напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като процесният акт е изготвен именно в 3-месечнят срок за това по закон. Ирелевантно в случая е, че нарушението е извършено през 2013г., след като до 12.03.2015г, проверяващите органи не са констатирали нарушението и за това не е отпочнало и изтичането на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната давност за налагане на имуществена санкция за нарушение като процесното.
Основателно обаче е възражението на жалбоподателя, че атакуваното НП не му е връчено по надлежен ред и съобразно разпоредбата на чл.58 от ЗАНН. Видно от приложеното по делото известие за доставяне на процесното НП, същото е изпратено за връчване чрез Български пощи на адрес по седалище на процесното дружество. Върху известието обаче не е оформено извършено връчване на този документ, а е отразено, че е налице „отказ“ за получаването му. В удостоверение на този отказ са изписани имена на лице, посочено като свидетел, ведно с негов адрес и подпис . Тази информация обаче е изписана с абсолютно нечетлив почерк, което прави обективно невъзможно идентифициране на лицето, отразено като свидетел на отказа за връчване на обжалваното НП, както и идентифициране на неговото населено място, за да бъде призован и разпитан като свидетел за изясняване на това спорно по делото обстоятелство за страните. Заради тези констатации, с влязъл в сила свой акт /определение №116 от 28.01.2016г. по адм.д.№59 от 2016г./,БАС е счел, че в казуса е налице нередовно и ненадлежно връчване на атакуваното НП , заради което и подадената жалба едва към 05.10.2015г., следва да се счита и депозирана в законният срок по чл. 59 на ЗАНН. Това тълкуване и тези указания на БАС по анализ на фактите в настоящото дело, като касационна инстанция на настоящата такава, са задължителни за РС.
Предвид изложеното, съдът приема, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.58 от ЗАНН с невръчването му по надлежен ред. В резултат на последното е накърнено съществено правото на защита на жалбоподателя и за това, този порок /процесуална незаконосъобразност/ при издаването на процесното Постановление се явява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна, без да се налага разглеждане на спора и по същество от съда.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №155293-F157438/07.07.2015г., издадено от и.д.Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-София, упълномощена със Заповед №Ц.-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на А. К. ЕООД, с адрес на управление:с.А., Община Х., представлявано от управителя Е. Ю. М., е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с нарушение по чл. 97а, ал.2 и ал.4 вр. с чл. 21, ал.2 от ЗДДС.

Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград в 14- дневен срок, считано от обявяването му на страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: