Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. А. – Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., [улица] Х. Т. № 10 против електронен фиш серия К № 0605942, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400.00лв., във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗДвП не са посочени какви са били обозначителнителните знаци за контрол с техническо средство на пътя, не е налице ясно описание на мястото на нарушението, няма посочена улица, номер на улицата и местоположение на пътното съоръжение за измерване на скоростта като контрол на пътя. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административнонаказващият орган и РП-Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице, при неконстатирано просрочие.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства се установи, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на видеоклип от стационарна система за видео наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване на фиша, със серия на документа К №0605942 и отразен издател - ОД на МВР-Б.. Във фиша е посочено също, че на 03.06.2013 г. в 14:59 часа на ПП-1 Е-79 км.364, при ограничение за скорост до 60 км.ч., с МПС “Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег. [рег.номер на МПС] е извършено нарушение за скорост № 3096, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 561, като при разрешена скорост от 60 км/час за този автомобил е фиксирана такава от 122 км/час и превишение на скоростта от 62 км/час. Във фиша е отразено също така, че собственик на автомобила е жалбоподателя А. А. А., който е извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложена санкция "Глоба" в размер на 400.00лв. Към електронния фиш е представен снимков материал с дата и час на заснемане 03.06.2013 г. в 14:59:28 часа, в който са посочени същите данни за дата и място на нарушението и параметри на ограничението и констатирана скорост на автомобил със стационарна система за видеоконтрол на пътя. В клипа материализиран върху хартиен носител не се вижда нито марката на заснетия автомобил, нито регистрационният му номер, макар че в долен десен ъгъл на снимковият материал е минимизирана снимка с регистрационният номер на автомобила на жалбоподателя.
По делото е представено известие за доставяне за връчен Електронен фиш на 12.07.2013 година.
Във връзка със съставянето на процесният електронен фиш по делото е представено писмо на Началник Сектор ПП-Благовеград, според което, лицето установило нарушението и издало електронния фиш е св.В. М., на длъжност младши автоконтрольор при Пътна полиция към ОДМВР-Б.. При разпита на св.М. се установи, че същият работи в специализирано звено към ОД на МВР Б.. Констатирането на нарушението според св.М. се извършва на база разпечатка от стационарната видеоустановка, заснела автомобилите с превишена скорост, а електронният фиш се издава на лицето, отразено в нарочни регистри като собственик на заснетият автомобил. В казуса е безспорно, че според регистъра на МПС, собственик на процесинят автомобил е именно жалбоподателят А. А. /извадка от регистър -л.8/.
При така установените фактически дадености на база ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира, че атакуваният електронен фиш е съставен в нарушение на редица процесуални правила, поради което и следва да се отмени като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 /нова/ от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според цитираната норма на ЗДвП, електронният фиш съдържа и има следните задължителни реквизити: посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Следователно, законодателят е регламентирал една специална и облекчена процедура при извършване на нарушение установено по този специален начин неприсъствено за контролен орган и нарушителят, която процедура се различава от тази по издаването на АУАН съгласно ЗАНН. Законодателят обаче не е дерогирал с тази специална разпоредба приложението на общите такива по ЗАНН за описание на нарушението, за определяне на конкретен вид и размер на административно наказание при спазване разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и за надлежно връчване на издаденият електронен фиш по чл. 58 от същият общ процесуален закон, ето защо тези изисквания също не могат да се дерогират с одобряването на бланка-образец на електронния фиш, което одобрение се прави от изпълнителен орган в лицето на министъра на вътрешните работи. Именно, защото е изпълнителен орган, министъра, както и всичките му подчинени, следва да спазват и изпълняват закона, а не да го дописват, коригират и дерогират със своите действия и актове! С издадената бланка-образец по ЗДвП на електронния фиш обаче министъра на МВР на практика е направил именно това, а последното е довело до допускането на редица съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваният акт и за такива съдът приема следните:
На първо място, в процесния фиш липсва дата на издаването му, както и имената и длъжността на неговият издател . Въпреки че и двата реквизита не са конкретно изброени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, съдът счита, че те са задължителни реквизити и за този документ с оглед определението за понятието "електронен фиш", дефинирано в пар. 6 т.63 от ДР на ЗДвП като "волеизявление", предполагащо винаги според теорията на правото титуляр на воля /конкретен издател ФЛ/, а не неперсонифициран издател на документа като посочената ОД на МВР в процесинят електронен фиш. Обратното разбиране означава, че ако издателят на документа не е негов задължителен реквизит, то всеки служител на ОД на МВР, в това число и хигиенист би могъл да издаде електронен фиш, което е правно абсурдно, тъй като се касае за преценяване на обективна и субективна страна при извършване на административно нарушение, тежест и индивидуализация на деянието и респ. отмерване на конкретна по вид и размер санкция, както и работа с електронна информация /радарна установка и система за видео- наблюдение/, за което несъмнено са необходими знания и компетентност. Именно заради последното, в хода на разглежданите с участието на БлРС други аналогични казуси вече е служебно известно на съдиите, че издаването на електронни фишове за нарушения по ЗДвП за скорост, заснети от видео-установки се извършва от конкретни изрично упълномощени със Заповед на Министъра на МВР от 28.08.2012г. и оторизирани полицейски служители в рамките на специализирано звено за работа с автоматизирани системи при ОД на МВР- Б., което включва само 5 конкретни полицейски служители, между които и св. М.. Тези лица преди оторизирането си за работа с автоматизирани системи заснемащи нарушения за скорост и издаването на електронни фишове, са били и специално обучени за това чрез нарочен специализиран курс. Именно заради тези обстоятелства, посочването на издателя и неговата длъжност са задължителен реквизит за електронния фиш, защото всеки жалбоподател има право да разбере от кого е издаден електронният му фиш и дали издателят има компетентност за тази дейност, а липсата на такава компетентност за издателя не може да направи и да обоснове законосъобразност на издаденият електронен фиш с мотива, че в утвърдената бланка-образец липсвал такъв реквизит.
На следващо място, липсата на издател и качество на издателя за електронния фиш винаги води до обективната невъзможност да се направи обективна и адекватна преценка за компетентността на издателя на електронния фиш, който от систематическото тълкуване на чл.189, ал.4 от ЗДвП следва, че трябва да има компетенции да извършва контролна дейност именно по този нормативен акт в рамките на съответното по място поделение на МВР.
От своя страна, липсата на дата на издаване на електронния фиш винаги затруднява дееца да прецени приложимият спрямо него закон по време, както и спазването на давността по чл.34 от ЗАНН. Тези съществени нарушения на правото на защита не могат да се санират с факта, че издаденият фиш е в рамките на утвърдена бланка към ЗДвП от министъра на МВР
Посочването на компетентността на издателя на акта е задължително и по аргумент на чл.39, ал. 4 от ЗАНН, след като тази норма също намира приложение на общо основание в процедура като процесната, а според нея налагането на глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2 се извършва също чрез електронен фиш, но от конкретни овластени за това контролни органи, които без посочването им не могат нито да бъдат идентифицирани, нито да се прецени подобно овластяване и компетентност. /В настоящия случай в електронния фиш липсва отбелязване от кого точно е наложена санкцията и въз основа какво овластяване – по силата на закон или по силата на делегирани права с надлежна заповед./
В следствие на посочените по-горе пропуски, едва в съдебно заседание стана известно от писмо на вносителя на преписката, че издател на процесният фиш е именно св.М. при ОД на МВР-Б., не бе установена обаче отново по никакъв начин датата на съставяне на атакуваният фиш. В електронния фиш не е описано конкретно и ясно и мястото на нарушението, което също е задължителен реквизит на този акт по чл.189, ал.4 от ЗДвП.Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, за място на нарушението е отразено :"ПП-1 Е-79 км.364", без да се пояснява каква е посоката на движение на процесният автомобил въпреки че се касае за двупосочен пътен участък и за всяка посока на движение има различна пътна регулация и задължения за водачите на МПС.Липсата на яснота относно фактическото обстоятелство описващо мястото на нарушението несъмнено също накърнява правото на защита в този казус.
По никакъв начин в електронния фиш не е пояснено също, как е въведено твърдяното ограничение за скорост от 60 км/час, както и къде е разположен спрямо мястото на стационарната виедоустановка за контрол на пътя въвеждащият ограничението знак, ако с такъв е наложено ограничението за скорост, а последното нарушава правото на защита на жалбоподателя , тъй като не може да прецени дали и доколко в мястото на заснемане на процесният автомобил е било в сила въпросното ограничение за скорост. От своя страна начина на въвеждане на ограничението за скорост на пътя пък има своите две напълно различни и отделни алтернативни основания за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дееца, а в казуса жалбоподателят не може да разбере поради липсата на фактически обстоятелства в тази насока по фиш, защо деянието му е квалифицирано като такова по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а не като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което също се накърнява правото на защита./ /В тази насока е и практика на БлАС-решение №674 от 25.10.2013г. по кнахд№674 от 2013г./
Всичко изложено налага извода за незаконосъобразност на атакуваният електронен фиш поради нарушение чл.189, ал.4 от ЗДвП вр. с пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП, както и на основен процесуален закон /ЗАНН/, недерогиран от ЗДвП в посочените законови текстове.
Отделно от това, съдът счита, че утвърдената бланка-образец с липсващи основни реквизити, които накърняват правото на защита и възможността на жалбоподателят да разбере конкретно в какво се изразява и как се описва фактически вмененото му нарушение е в пряко противоречие и с чл.31, ал.4 Конституцията на РБългария, защото липсващите реквизити в бланката-образец за издател и компетентност на издателя на електронния фиш, за датата на издаване на този документ и липсата на пълно описание на твърдяното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП с конкретно посочване на вида на въведеното ограничение за скорост, позиционирането на ограничителният знак и позиционирането на радарната установка спрямо него, грубо нарушава правото на защита на всеки жалбоподател, който дори и да възразява срещу тези непълноти, на практика не може да се защити пълноценно и адекватно. така попълваната от санкционният орган лаконичната и недостатъчна като съдържание за описване на нарушението бланка-образец по ЗДвП несъмнено води до ограничения на правата на нарушителя, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието спрямо него, след като подобна лаконичност и липса на фактическо описание на същото нарушение, констатирано обаче не с електронен фиш, а с АУАН, винаги и категорично според утвърдената практика на съдилищата в страната обосновава отмяната на НП заради съществено нарушено право на защита. Застъпваното различно становище при съдебният контрол за законност на издадените електронни фишове на практика води до въвеждането от някои съдилища в страната на неравноправно положение, дискриминационно отношение при защитата и неравно третиране в правото на защита спрямо лицата, на които е издаден електронен фиш за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при сравнение с тези, на които е издаден АУАН за същото деяние, а това е недопустимо в правова и европейска държава като България. Ето защо, при направата на тези свои изводи, съдът не споделя становището на състави при БлАС, според което липсата на дата във фиша, на издател на фиша и на качество на издателя, на конкретно място и посока на движение на заснет автомобил, на начин на въвеждане на ограничението за скорост и липсата на фактическо описание на местоположението на ограничителен пътен знак, въвеждащ ограничение за скорост, не били порок на съставен електронен фиш, след очевидно утвърдената бланка за фиш не е съобразена нито с императивни разпоредби на ЗАНН, нито със самото естество и даденото от законодателя определение за електронен фиш в пар.6, т.63 на ДР към ЗДвП. Настоящият състав счита, че това са императивни и задължителни реквизити за актове, с които се засяга правния интерес на гражданите поради упражняване на властническо правомощие на държавен орган и тяхната липса винаги води до съществено накърняване на правото на защита. В тази връзка, съдът споделя застъпената повсеместна практика на административните съдилища в страната по подобни казуси, а именно: кнахд №272/2012 на АС-Враца, кнахд №194/2012г. на АС-Кърджали, кнах.д№ 128/2012 г. на Административен съд - Кърджали , кнахд № 315/2012 г. на Административен съд – Монтана, кнахд № 977 /2011г. на АС-Пазарджик и кнахд № 4 / 2012 г. на АС-Видин./
Констатираната процесуална незаконосъобразност на електронния фиш заради изброените пропуски и съществени пороци в процедурата по издаване на електронния фиш и неговото обжалване, мотивират отмяната му на това основание, тъй като с всеки откроен пропуск при издаването на процесният електронен фиш, съществено е накърнено правото на защита на жалбоподателя.
При преценката по същество на жалбата, съдът констатира, че в рамките на процеса не се доказа и извършването на нарушението, вменено на жалбоподателя и квалифицирано от издателя на фиша по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
По никакъв начин по делото не се установи как е констатирано, че именно жалбоподателят е извършител на посоченото в атакуваният фиш нарушение, т.е не се доказа авторството на деянието. Към преписката няма данни да е предоставяна декларация от собственика на автомобила, а според представеното известие за доставяне, веднага в 14-дневен срок след съставянето на фиша жалбоподателя е възразил срещу него депозирайки настоящата жалба.
По делото не се установи също така, че непосредствено преди мястото, на което е била ситуирана процесната стационарна видео-радарна установка са били поставени съответните обозначителни знаци за въведеното видео наблюдение на пътя, каквото е изискването на чл.165, ал.2 т.7 от ЗДвП, още повече, че контролът по спазването на правилата за движение в наблюдаваният пътен участък може и следва да се извърши чрез видео наблюдение само в рамките на обхвата на средствата за видео наблюдение. По този начин жалбоподателя е лишен от правото да разбере дали и доколко процесното видео наблюдение е било именно в изпълнение на правилата по визираният нормативен текст и е коректно такова, а не резултат от така нар."доплеров ефект" при използването на скоростомери извън обхвата на надеждно отчитане по инструкциите за тяхната употреба. /В тази насока е и решение на БлАС №1381/12.07.2013г. по кнахд № 500/2013г. на БлАС./
Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП лимитира изрично и изчерпателно при какви хипотези и условия може да се издаде електронен фиш за нарушение по ЗДвП и те са следните: нарушението да е установено и заснето с техническо средство и в отсъствие на контролен орган и на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2,т.6 от ЗДвП, компетентните контролни органи по този закон имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
Доколкото в самият електронен фиш не е посочено по какъв начин е въведено ограничението за скорост и няма яснота в бланката-образец за местоположението на пътният знак, ако ограничението е въведено с такъв пътен знак, то съдът приема, че в казуса не се доказа и е обективно невъзможно да се установи въобще дали заснемането на процесният автомобил е бил в обсега на действие на ограничителен пътен знак и респ. че жалбоподателят въобще е имал задължение да се съобрази с такова ограничение за скорост , а неизпълнението на това задължение да обоснове извода за зивършено нарушение поч л.21, ал.2 от ЗДвП и в тази насока е решение на БлАС № 1352/28.06.2013г. по кнахд № 441/2013г. /Настоящият съдебен състав категорично не споделя практиката на някои състави на БлАС, че в подобна хипотеза РС трябвало да изследва и събира доказателства за местоположение на ограничителен пътен знак за скорост, след като въобще няма наведено фактическо твърдение с бланката образец на електронния фиш, че ограничението за скорост е въз основа на такъв знак, а самото събиране на подобни доказателства би било развнозначно на дописване на обжалваният акт от съда, недопустимо подпомагане на едната страна в процеса-издалата обжалваният акт и грубо нарушаване правото на защита на другата страна в процеса!!!/
Не на последно място, съдът счита, че в коккретинят казус и самият снимков материал от процесната стационарна видеоустановка също не доказва въобще, че е заснет автомобила на жалбоподателя на процесинят пътен участък заради управление на МПС с превишаваща някакво ограничение скорост, защото предоставената по делото фото снимка въобще не отразява заснемане на автомобил като модел, като марка и регистрационен номер за процесната дата и час, а само плътен черен фон и едва в долният десен ъгъл на снимката е прикрепен минимизиран отрязък на регистрационен номер на автомобил с марката на притежаваният от жалбоподателя автомобил, какъвто обаче не е заснет на първата и при пълен мащаб на заснемането фотоснимка от стационарната установка.
При тези изложени доводи и по съществото на спора, съдът приема, че твърдяното и посочено с обжалваният акт нарушение не се доказа, че е извършено от обективна страна от процесния жалбоподател, което мотивира отмяната му заради нарушение и на материалния закон.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К №0605942, издаден от ОД на МВР-Б., с който на А. А. А. - Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., [улица] Х. Т. № 10 е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, във връзка с административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен съд в 14- дневен срок от обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: