Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 904893/11.11.2020 г., подадена от адв. К. Д., като пълномощник на ищцата по делото Т Й. К., с която и с посочено основание чл. 248 ал.1 от ГПК е отправено искане да се допълни постановеното по делото Решение № 908375/27.10.2020 г. по описа на Районен съд Благоевград, като съдът се произнесе в частта за разноските и постанови, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „М.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявано от председателя В. С. К. да бъде осъден да заплати на ищцата - Т К., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б., [жк], [жилищен адрес] сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Подадената молба е в срок, предвиден в чл. 248 от ГПК –едномесечен от връчването на решението, като съдът е съобщил на насрещната страна за направеното искане. Ответната страна по делото е изразила становище чрез процесуалния представител, което по същество съдържа аргументите изложени от същата.
По същество, подадената от ищцата молба е основателна, поради следното:
Налице е несъотвествие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, изразяващо се в липсата на осъдителен диспозитив, доколкото в мотивите на постановеното съдебно решение - Решение № 908375/27.10.2020 година постановено по гр.д.№ 2688/2020 година по описа на PC-Б. , съдът се е произнесъл и аргументирал, че на ищцата от ответника се дължи сумата от 800,00 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие /лист. 88/ от делото, но волята на съда не е изразена и не е постановено в диспозитива на решението.
Така в мотивите на Решение №908375/27.10.2020година постановено по гр.д.№ 2688/2020 , съдът е приел, с оглед представения договор за правна защита и съдействие, че ответника дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 800,00 лв. представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид факта, че в мотивите, съдът се е произнесъл по същество за дължимостта на сторените от страната разноски, изложил е мотиви защо счита за основателно , но в диспозитива това произнасяне не е намерило отражение в същия смисъл – сочи на извода, че в случая е налице очевидна фактическа грешка – разминаване на действително формирана в мотивите воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на постановения съдебен акт – правно основание чл.247, ал.1 от ГПК - налице е разминаване на действително формирана в мотивите воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на постановения съдебен акт - с липсата на присъдени разноски по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата– видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие /лист 88/ от делото.
Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт трябва да се отбележи, че същият по аргумент от разпоредбата на чл. 247 ал.4 от ГПК подлежи на обжалване по реда по който е подлежи поправения акт.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка, в диспозитива на Решение № 908375/27.10.2020година постановено по гр.д.№ 2688/2020 година по описа на PC-Б., в следния смисъл:


ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „М.“, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], представлявано от председателя В. С. К. да заплати на ищцата Т Й. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: Б., [жк], [жилищен адрес] сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение представлява неразделна част от Решение № 908375/27.10.2020 година постановено по гр.д.№ 2688/2020 година по описа на Районен съд – [населено място].

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: