Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление : [населено място], представлявано от управителя В. Б. против НП №01-001784/08.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Б., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв., във връзка с нарушение по чл. 62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено в нарушение на императивната процедура за това по ЗАНН /липсващи реквизити на НП/ и се иска отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно.
РП-Б., надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи от фактическа и правна страна следното:
На 21.09.2020г., около 10.15ч., представители на санкциониращият орган /свидетелите С. А., Й. К., К. П. и С. С., всички инспектори/, са извършили проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на шивашки цех, находящ се в Б. /район на бивша ЗМК“/, експлоатиран от процесното дружество. При тази проверка е констатирано, че в цеха работи лицето Д. С. А., която е удостоверила това обстоятелство в нарочна писмена декларация по КТ, отразявайки собственоръчно в нея, че е в трудово-правни отношения с жалбоподателя, с определено 8- часово работно време, работна заплата месечно по 610 лв. , работно място и на длъжност „шивач“. В същата декларация, св.А. изрично е посочила, че работи от 21.09.2020г. , но няма сключен писмен трудов договор между нея и работодателя - жалбоподател , нито пък са й представени документите по чл. 62, ал.3 от КТ /л.12/. На гърба на декларацията собственоръчно е написано :“оверлок-затваряне на ръкави 21.09.2020.“ След проверката е изпратено съобщение-призовка до жалбоподателя да представи в срок, сключеният трудовият договор със св.А.. Това съобщение е получено от процесното дружество на 21.09.2020г., но исканите документи не са изпратени на поверяващият орган , включително и до определеният за това срок -28.09.2020г. /л.10/ Заради това към тази дата, проверяващите лица са направили и справка в регистъра на трудовите договори на НАП , от която са установили, че в тази информационна система не са изпращани и не са регистрирани трудови договори сключени между процесното дружество и св.А., нито пък уведомления за тях по чл. 62, ал.3 от КТ. Това поведение на жалбоподателя е било квалифицирано като административно нарушение по чл. 62,ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и за него св. А. е издала срещу процесното дружество АУАН№01-001784/28.09.2020г. АУАН е връчен лично на законният представител Б. на датата на съставянето му.
За извършената проверка по работни места, на 21.09.2020г. е изготвен и нарочен Протокол, в който са отразени същите обстоятелства по случая и констатации от проверката, описани в АУАН. С нарочно предписание от 28.09.2020г., въз основа на чл. 405а, ал.4 от КТ, на работодателят –жалбоподател, проверяващите лица са предписали да предложи на св.А., сключване на трудов договор. П. е връчено на 28.09.2020г. със срок на изпълнение но 01.10.2020г./л.13/
След като установили при служебната справка в НАП, че жалбоподателят в качеството му на работодател, не е сключил писмен трудов договор с работника св.А., на 28.09.2020г., св.А. издала и Постановление за обявяване съществуването на това трудово правоотношение. Постановлението също е връчено лично на законният представител Б. на 28.09.2020г, като няма данни за неговото обжалване в срока по КТ /л.12/.
Въз основа на АУАН, на 08.12.2020г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Б. е издал за констатираното нарушение на жалбоподателя, НП№01-001784, с което на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на процесното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв. НП е връчено с нарочна разписка на законният представител на жалбоподателя към 16.12.2020г. и в законният срок по ЗАНН срещу него е депозирана настоящата жалба /на 22.12.2020г./
Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават напълно при разпита на проверяващите лица и очевидци –свидетелите А., К., П. и С.. Всички те установяват, че лично посетили на процесната дата шивашкият цех на процесното дружество в Б. /сграда в района на ЗМК/, където на място заварили множество работници. След като се легитимирали и поискали работниците да заемат работните си места за извършване на проверката , присъстващите застанали до съответните машини, където имало и техни вещи –дрехи и чанти.Това направила и св.А.. На всички били раздадени бланки от декларация по КТ, която те попълнили собственоръчно и в нея отразили, че работят по трудово правоотношение, с посочена месторабота, длъжност, работно време , но без сключен писмен трудов договор и уведомление по КТ за него с работодателя. Това декларирала и св.А., която изрично е посочила, че не е получила екземпляр от сключен с нея трудов договор с жалбоподателя, въпреки че се намира в трудови правоотношения с него и работи като шивачка в процесният цех. След попълване на декларациите от работниците заварени на място от проверяващите лица, св.К. направила служебна справка в НАП за регистрирани от жалбоподателя трудови договори с тези декларатори и така се констатирало, че такъв трудов договор не е сключен и между процесното дружество и деклараторката св.А.. За това проверяващите лица изготвили и Постановление за обявяване съществуването на такова трудово правоотношение и се стигнало до издаване на процесният АУАН срещу жалбоподателя. АУАН е съставен в присъствието на законният представител на жалбоподателя и връчен на същото лице на датата на съставянето му.
В съдебното производство е разпитана и св.А., която потвърждава, че е попълнила собственоръчно приложената към преписката декларация по КТ от процесната проверка, като потвърждава и, че присъствала по време на тази проверка в процесният шивашки цех, стопанисван от жалбоподателя. Твърди обаче че не била на работа към датата на проверката, а чакала за да попита дали може да започне такава именно към този момент и въпреки това започнала да попълва декларация за вече съществуващо трудово правоотношение с жалбоподателя, без сключен за това трудов договор, като „възрастен мъж „ и други хора „ й казвали какво да пише в декларацията, в това число и какво й е работното време и трудово възнаграждение, след което собственоръчно написала на гърба на декларацията, че работи „оверлок-затваряне на ръкав“, но не знае как е станало това и защо го е написала. В тази връзка е разпитан и св.П., също участвал в екипа за процесната проверка, който установява, че при отиването за проверка на място, той и колегите му останали с впечатление, че се прави опит да се скрият действително ангажираните да работят там работнички-шивачки без трудови договори, като няколко от тях били намерени да стоят скупчени в коридора пред цеха, а вещите им били оставени по машините и работни места именно в провереният цех. Последното се потвърдило и когато, проверяващите указали на заварените работнички в коридора да застанат на работните си места и те отишли при вещите си по машини в цеха, като това направила и св.А. . Свидетелите по акта са категорични също така, че интервю с бъдещи работници не е провеждано към момента на проверката, като законният представител на дружеството дори не бил в сградата на цеха по време на проверката.
Между страните не е спорно, а на съда вече е и служебно известно от други аналогични дела в Районен съд – Благоевград, разглеждани до момента, че със заповед №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителния директор на ИА“Г.“, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП на местно ниво.
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по чл. 57 от ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон. В АУАН и в НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява- проверки, документи и свидетели, посочена е и правната му квалификация. АУАН и НП са и надлежно връчени на законният представител на жалбоподателя. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението по чл. 62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В тази връзка се доказа, че на процесната дата и при процесната проверка по работни места на 21.09.2020г., осъществена от свидетелите А., К., П. и С. , в обект, стопанисван от жалбоподателя / шивашки цех , находящ се в Б. /район на бивша ЗМК“/, е заварена да работи на длъжността „шивач“, лицето Д. С. А., без за това трудово правоотношение да е сключен писмен трудов договор между нея и работодателят –жалбоподател към датата на проверката /21.09.2020г./
За да направи този си правен извод, съдът съобрази показанията на всички свидетели-очевидци и проверяващи лица, както и съдържанието на попълнената собственоръчно декларация по КТ от страна на св.А., в която същата е посочила изрично процесният цех като месторабота, длъжността си по трудовото правоотношение с жалбоподателя /шивачка/, работното си време /от 8 часа/, работна заплата от 610 лева, трите си имена с ЕГН, както и, че с нея не е сключен трудов договор и не е получила заверено уведомление и екземпляр от този трудов договор към 21.09.2020г, което било проверено и потвърдено в последствие при направена справка в НАП от св.А. и чрез база данни за регистрирани трудови договори и уведомления по чл.62, ал.3 от КТ. /Именно конкретността на тази информация, декларирана от св.А. и посочването на личната й информация – ЕГН и три имена, изключва достоверността на твърденията й, че е вписала в декларацията само каквото „й е било казано от проверяващите лица“, които обективно няма как да я идентифицират и да знаят личните й данни, за да й кажат да ги впише в тази декларация . Наред с това, тя е записала и собственоръчно на гърба на декларацията, каква дейност е извършвала в цеха към момента на проверката „оверлок- затваряне на ръкави“, което също няма как да е известно на проверяващите лица . Тази свидетелка е била и възприета именно с останалите работнички в процесната цех на процесната дата, след като е заела работното си място до личните си вещи и ползвана машина в цеха по указания на проверяващите свидетели. Всички тези обективни факти , изведени от разпита на проверяващите лица и попълнената от самата А. декларация по КТ, оборват наведените от нея твърдения в съдебна зала че не е била на работа по време на проверката, а само отишла да попита за такава и за това съда приема тези и твърдения на св.А. за недостоверни и не ги кредитира. /
Касае се за нарушение на ЮЛ, чиято отговорност в казуса е обективна и безвиновна.
Настоящият казус не може да се разглежда и в контекста на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и по специалната норма за такъв на чл.415в, ал.1 КТ, след като законодателят в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, сам изрично и императивно е предвидил, че неспазването на чл.62, ал.1 от КТ, не може да се квалифицира като маловажен случай.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, при нарушение на работодателя по чл.62, ал.1 от КТ, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева . По делото и в обжалваното постановление не са наведени доводи и аргументи за налагане на имуществена санкция, над минималният размер от 1500 лв. който е отмерен за процесното дружество и във връзка с извършеното от него нарушение по КТ в този казус, поради което и съдът счита, че наложената имуществена санкция, която е минималният размер фиксиран от законодателя, не е несъобразена с нормата на чл.27 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и като констатира, че обжалваното НП е процесуално и материално законосъобразно, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 01-001784/08.12.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Б., с което на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: в [населено място], ул.“, представлявано от управителя си Л. К. Б., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, във връзка с административно нарушение по чл. 62 ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: