и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена/ от А. К. П., ЕГН * и Ц. Д. П., ЕГН * и двамата с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”И. с която против Д. Г. П., ЕГН * и В. Б. П. и двамата с адрес: гр.Б., ул.”Х. е предявен – за което да приеме за установено по отношение на ответниците Д. П. и В. П., че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ две стаи с отделен вход на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в парцел VI, пл. № 2140, кв.207, сега парцел XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана на Б., от които за второто се преминава през първото от 39.70 кв. м., при съседи: улица, Т.Ш., К.С., Т.Т. и К.М. ведно със северното зимнично помещение, описан подробно в нотариален акт № 29, том I, рег. № 1010, дело № 81 от 2000г. на Нотариус К. Д., а съгласно Схема № 7044/13.12.2006г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.622.12.2.8, презаверена на 10.05.2010г., по кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, представлява: Самостоятелен обект с идентификатор № 04279.622.12.2.8, с административен адрес: гр.Б., ул.”Хаджи Д.” № 5, вх.5, .3 – втори жилищен етаж, самостоятелния обект попада в сграда № 04279.622.12.2, в поземлен имот № 04279.622.12, Предназначение: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 04279.622.12.2.6, под обекта: 04279.622.12.2.4, над обекта: 04279.622.12.2.7, с площ по документ: 39,70 кв.м. и да се осъдят ответниците да предадат владението върху него, както и претендират сторените по делото разноски – правно основание чл.108 от ЗС.
Твърди се от ищците в исковата молба, че с М. А. П. са били съсобственици на недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена на калкан към наследниците на Д. Т., както и пристройка към този жилищен етаж, със застроена площ от 32 кв. м., състояща се от кухня, дневна и тоалетна и баня и коридор, ведно със 1/2 идеална част от северното зимнично помещение /мазе/, от към калкана на жилищната сграда, построена в УПИ- поземлен имот XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана за VII микрорайон на Б., действуващ към 1990 г., при съседи на имота: улица; Т. Ш.; К. С.; Т. Т. и К. М. Навежда се, че на 03.11.2003 г. пред Нотариус И. К., с нотариален акт № 149, том IV, рег.№ 12218, дело № 749 от 2003г., сключили договор за покупко- продажба на този имот с Й. И. Т. и Г. И. А. по силата на който договор продали на същите този имот за сумата от 48 000 лева, която сума все още не е изплатена изцяло. Твърди се, че купувачите дължат още 14 000 лева, като на 01.12.2003 г. с нотариален акт № 35, том I, рег.№ 13365, дело № 835 от 2003 г. на Нотариус И.К., Й.И. Т., Р. Т.Т., Г. И. А. и В. А.А., са продали на Д. Г. П. недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена на калкан към наследниците на Д. Т. както и пристройка към този жилищен етаж, със застроена площ 32 кв.м., която пристройка се състои от кухня, спалня, дневна, тоалетна и баня и коридор, ведно с Ѕ идеална част от северното зимнично помещение от към калкана на жилищната сграда, построена в УПИ-поземлен имот XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана за VII микрорайон на Б., действуващ към 1990 г., при съседи на имота: улица, Т. Ш., К. С., Т. Т. и К. М., за сумата от 48 000 лева. Твърди се от ищците, че освен продадения имот, те са собственици и на недвижим имот, представляващ две стаи с отделен вход на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в парцел VI, пл. № 2140, кв.207, сега парцел XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана на Б., от които за второто се преминава през първото от 39.70 кв. м., при съседи: улица, Т. Ш., К.С. Т. Т. и К. М., ведно със северното зимнично помещение, описан подробно в нотариален акт № 29, том I, рег. № 1010, дело № 81 от 2000г. на Нотариус К. Д. Сочи се , че собствеността върху този имот А. К. П. е придобил с постановление за възлагане на недвижим имот от 23.10.1995 г. на съдия- изпълнител при Районен съд-Б. по изп. д. № 389/1995 г., като с оглед обстоятелството, че към момента на възлагането е в брак с Ц. Д. П. и стойността му е заплатена със семейни средства, същия представлява семейна имуществена общност между двамата съпрузи. Твърди се, че за по рационално ползване на този имот, преди продажбата на втори етаж от двуетажната жилищна сграда на Й. И. Т. и Г. И. А., направили входна врата за него от жилищния етаж и затворили първоначалния външен вход за това жилище. Твърди се, че след като купувача Д. Г. П. влязъл във владение и ползване на имота, който е закупил, той се настанил и ползва и двете стаи на ищците, описани в Нотариален акт № 29, том I, рег. № 1010, дело № 81 от 2000 г. на Нотариус К. Д., които се твърди, че не са предмет на покупко-продажбата, като не дава възможност на ищците да ползват имота, въпреки че няма никакво правно основание за тези действия. Сочи се, че посоченият недвижим имот не са продавали на Й. И. Т. и Г. И. А. и той не е включен в договора за покупко-продажба с тях, защото си запазили за лично ползване ищците и той не само, че не е описан в Нотариален акт № 149, том IV, рег. № 12218, дело № 749 от 2003 г. на Нотариус И. К., но и в този нотариален акт, нотариуса е записал, че при съставянето на този нотариален акт са представени документи удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, а именно- Нотариален акт- констативен № 108, том I, дело № 318 от 1994 г. на Районен съд- Б., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том II, рег. № 2802, дело № 185 от 2003 г. на Нотариус К. М. и Нотариален акт № 141. Твърди се, че не е описан въобще, че се прилага Нотариален акт № 29, том I, рег. № 1010, дело № 81 от 2000 г. на Нотариус К. Д., ето защо се обосновава, че предмет на продажбата НЕ Е БИЛ И имота, описан в този нотариален акт. При тези данни, се прави довод от ищците, че този имот не е предмет на посочения договор за покупко- продажба и той не е продаван, а си остава собственост на последните. Твърди се, че с нотариална покана ответника е поканен да освободи имота, но последния е отказал да го освободи и го ползва без правно основание. По изложеното се обосновава правен интерес от ищците за предявяване на осъдителен иск срещу ответниците за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, описан в нот.акт № 29, том І, рег.№ 1010, дело № 81 от 2000г. на Нотариус К. Д. и се осъдят ответниците да предадат владението върху този имот на ищците, поради владението му без правно основание. Поискано е и заплащане на сторените по делото разноски.
В подкрепа на изложените фактически твърдения се сочат писмени доказателства.
Ответниците, в срока за подаване на отговор на исковата молба, са подали такъв, в който твърдят, че ищците не са собственици на процесния недвижим имот, поради което е недопустимо да предявяват иск за ревандикация на същия. Сочи се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том ІІ, рег. № 2802, дело 185/ 2003 год. по описа на Нотариус К. М., К. А. П. е дарил на баща си ищеца по делото А. К. П. недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажната жилищна сграда построена в имот пл. № 2558, парцел XVI, no плана за 7 ми микрорайон, действащ към 1990 год. по плана на Б., ул. " Х. която сграда е построена на калкан към наследниците на Д.Г., ведно със северно зимнично помещение откъм калкана, находящо се в гореописаната сграда. Изтъква се, че П. е станал собственик по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 23.10.1995 год., представляващ две стаи с отделен вход на втори жилищен етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІ, пл. № 2140, кв. 207, сега парцел XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана на Б., от които за второто се преминава през първото 39.70 кв. м., при съседи- улица; Т. Ш.; К. С.; Т. Т. и К. М., ведно със северното зимнично помещение откъм калкана. Твърди се от ответниците, че за този недвижим имот ищецът П. се е снабдил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 29, том. І, рег. № 1010, дело № 81 от 2000г. - констативен, по описа на Нотариус К.Д. на база постановлението за възлагане на същия от съдия изпълнител от 23.10.1995 год. Твърди се, че Ц. П., А. П. и М. П. продават собствения си втори жилищен етаж, както и пристройката към него и представляваща имота, описан в констативния нотариален акт, на Й. Т. и Г. А., която сделка е обективирана в нотариален акт № 149, том. ІV, рег. № 12218, дело № 749/ 2003 год. по описа на Нотариус И. К. Сочи се, че по силата на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, ответника по настоящия иск - Д. П. е закупил от Й. Т. и съпругът й Р. Т., Г. А., лично и като пълномощник на съпругата си В. А. претендирания за ревандикация недвижим имот, който нотариален акт за покупко- продажба е № 35, том. V, рег. № 13365, дело № 835/ 2003 год. по описа на Нотариус И. К. като се твърди, че имота, който закупува, представлява втори етаж от жилищна сграда, построен на калкан към наследниците на Д. Т.както и пристройка към този жилищен етаж със застроена площ от 32 кв.м., която пристройка се състои от кухня спалня, дневна и баня, ведно с Ѕ идеална част от северното зимнично помещение откъм калкана на жилищната сграда, построена в УПИ ХVІ, пл. № 2558, кв. 2 по плана за VII микрорайон на Б., действуващ към 1990 год., при съседи на имота- улица, Т. Ш., К.С., Т. Т., К.М. Твърди се, че ответниците са собственици на процесния имот на основание покупко - продажба, поради което го владеят на правно основание.
В подкрепа на изложените фактически твърдения се сочат писмени доказателства. Прави се и доказателствено искане за назначаване на съдебно - техническа експертиза, която след запознаване с представените доказателства, да даде заключение по поставени задачи.
Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите твърдения на страните, сочи на установено следното:
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.10.1995г. на съдия изпълнител при Районен съд - Б. по изп.д№389/1995г., влязло в законна сила на 30.10.1995г., на основание чл.384 от ГПК /отм./ върху ищеца А. К. П. е възложен следния недвижим имот: две стаи с отделен вход на втори етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІ, пл.№ 2140, кв.207, сега парцел ХVІ, пл.№ 2558, кв.2 по плана на гр.Б., от който за второто се преминава към първото от 39,70 кв.м., при съседи: улица, Т. Ш., К. С., Т. Т. и К. М. ведно със северното зимнично помещение откъм калкана /удостоверение от ДСИ от 22.07.2008г./. Въз основа на това постановление за възлагане на този имот ищеца А. К. П. се е снабдил и с констативен нотариален акт № 29, том I, рег.№ 1010, дело № 81 от 2000г. на Нотариус К.Д. с който ищеца е признат за собственик на: две стаи с отделен вход на втори етаж от жилищната сграда, построена в парцел VІ, пл.№ 2140, кв.207, сега парцел ХVІ, пл.№ 2558, кв.2 по плана за гр.Б., от който за второто се преминава през първото, от 39,70 кв.м., при съседи: улица, Т. Ш. К. С. Т. Т. и К. М., ведно със северното зимнично помещение, който имот съгласно Схема № 7044/13.12.2006г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.622.12.2.8, презаверена на 10.05.2010г., по кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, представлява: Самостоятелен обект с идентификатор № 04279.622.12.2.8, с административен адрес: гр.Б., ул.”Х.– втори жилищен етаж, самостоятелния обект попада в сграда № 04279.622.12.2, в поземлен имот № 04279.622.12, Предназначение: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 04279.622.12.2.6, под обекта: 04279.622.12.2.4, над обекта: 04279.622.12.2.7, с площ по документ: 39,70 кв.м. Горния имот е възложен на ищеца А. П. към момент когато е имал сключен валиден граждански брак с ищеца Ц. Д. П., за който факт страните не оспорват, поради което е не е необходимо ангажиране на доказателства.
На 10.05.2003г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том ІІ, рег.№ 2801, дело № 185/2003г. К. А. П. е дарил на баща си – ищеца А. К. П. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Б. – втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ 2558, парцел ХVІ, кв.2, по плана на VІІ, действащ към 1990г. в гр.Б., ул.”Х. , при съседи на парцела: улица, Т.Ш., К. С., Т.Т. и К. М., която сграда е построена на калкан към наследниците на Д. Г., ведно със северното зимнично помещение /мазе/ откъм калкана, находящо се в гореописаната сграда.
На 12.09.2003г., между ищците А. К. П., Ц. Д. П. и М.А. П., от една страна - в качеството на продавачи, а от друга – Д. Г. П., от друга – в качеството на купувач, е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот /л.52/. Страните по този договор са се споразумели /чл.1 от договора/ - продавачите да продадат на купувача – ЦЕЛИЯ втори етаж, построен в имот пл.№ 2558, парцел ХVІ, кв.2, по плана за VІІ микрорайон в гр.Б., ул.”Хаджи Д.” № 5, ведно с избено помещение, за цена от 48 000 лв., като в деня на подписване на договора купувачът е изплатил капаро от 3000 лв., а владението на имота ще се предаде на купувача в дена на подписване на нотариален акт за покупко – продажба или на 30.10.2003г. най – късно. В чл.11 от договора страните са се споразумели нотариалното оформяне на сделката да се извърши до 40 дни от сключване на предварителния договор, като при сключване на предварителния договор са описани следните документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, а именно – нотариален акт за дарение №6, том ІІ, рег.№ 2802, дело № 185 от 2003г., нот.акт № 29, том -, рег.№ 1010, дело № 81 от 2000г.
С нотариален акт за покупко – продажба № 149, том IV, рег.№12218, дело №749 от 2003г. на Нотариус И.К. на 03.11.2003г. ищците Ц. Д. П. и А. К. П. и М. А. П. са продали на Й. И. Т. и Г.И. А. следния свои собствен недвижим имот, находящ се в гр.Б., ул.”Х. а именно: втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена на калкан към наследниците на Д. Т., както и пристройка към този жилищен етаж със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от кухня, спалня, дневна, тоалетна и баня и коридор, ведно с Ѕ идеална част от северното зимнично помещение от към калкана на жилищната сграда, построена в УПИ-поземлен имот XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана за VII микрорайон на Б., действуващ към 1990 г., при съседи на имота: улица, Т. Ш. К.С., Т.Т. и К. М. за сумата от 48 000 лв. При съставянето на този нотариален акт са описани като представени, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона - Нотариален акт – констативен № 108, том I, дело № 318 от 1994 г. на Районен съд- Б., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6, том II, рег. № 2802, дело № 185 от 2003г. на Нотариус К. М.
С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 35, том I, рег.№13365, дело №835 от 2003г. на Нотариус И. К., на 01.12.2003г. Й. И. Т.и съпругът й Р. Т. Т., Г.И. А., лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си В. А. А. са продали на ответника Д. Г. П. следния свои собствен недвижим имот, находящ се в гр.Б. и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: втори етаж от двуетажна жилищна сграда, построена на калкан към наследниците на Д. Т. както и пристройка към този жилищен етаж със застроена площ от 32 кв.м., състояща се от кухня, спалня, дневна, тоалетна и баня и коридор, ведно с Ѕ идеална част от северното зимнично помещение от към калкана на жилищната сграда, построена в УПИ-поземлен имот XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана за VII микрорайон на Б., действуващ към 1990 г., при съседи на имота: улица, Т. Ш. К.С.Т.Т. и К. М. за сумата от 48 000 лв. При съставянето на този нотариален акт са описани като представени следните документи, удостоверяващи правото на собственост – нот.акт № 149, том ІV, рег.№ 12218, дело № 749 от 2003г., който нот. Акт е вписан в Службата по вписванията под № 69, том 9, рег.№ 2622, дело № 2104 от 01.12.2003г.
Според представената схема № 20253/02.12.2010г. от СГКК Б. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.622.12.2.6 по кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, на имот с адрес: гр.Б., ул.”Х., който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена с поземлен имот с идентификатор 04279.622.12, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 62,00 кв.м., ниво – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.622.12.2.8, под обекта: 04279.622.12.2.4, над обекта: 04279.622.12.2.7. Схемата е издадена въз основа на нот.акт № 69, том 9, рег.№ 2622, дело № 2104 от 01.12.2003г., издаден от Служба по вписванията – Б. и който имот е записан на името на ответника Д. П..
Според представените схема № 20254/02.12.2010г. от СГКК Б. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.622.12.2.8 по кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, на имот с адрес: гр.Б., ул.”Х. който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена с поземлен имот с идентификатор 04279.622.12, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с посочена в документа площ от 32,00 кв.м., брой нива на обекта – 1, прилежащи части – Ѕ ид.ч. от северното зимнично помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.622.12.2.6, под обекта: 04279.622.12.2.4, над обекта: 04279.622.12.2.7. Схемата е издадена въз основа на нот.акт № 69, том 9, рег.№ 2622, дело № 2104 от 01.12.2003г., издаден от Служба по вписванията – Б. и който имот също е записан на името на ответника Д. П..
С Нотариална покана от 05.11.2007г. на Нотариус И. К. ищецът А. П. е поканил ответника Д. П. в седемдневен срок от получаване на нотариалната покана, връчена срещу разписка на 12.11.2007г., да освободи спорния имот, който владее без правно основание.
Св.М. П. – дъщеря на ищците твърди, че предмет на продажбата са били две спални, кухня и сервизни помещения, но не и двете стаи с отделен вход, които били дадени на брат й, който ги ипотекирал срещу кредит от Земеделска банка, от която имало изискване тези стаи да са с отделен вход, които при публичната продан са били закупени от баща й. Св.Г. сочи, че през 1993г. – 1994г. ищците са го викали като майстор, за да постави врата, която да обслужва спорните две стаи откъм стълбището, а на източната страна са отворили друга врата за достъп до другата стая, като е зазидан входа към останалата част от жилището. Св.Д. сочи: “Влиза се на втория етаж, в дясно е входната врата, от дясно до врата е баня и тоалетна, от ляво едната детска стая до нея другата детска стая, след банята им геобразен коридор, малка баня и спалнята. И направо хола с кухнята. Общо пет стаи са. Стени не са блъскани. За сметка на терасата е удължена кухнята. Като стъпваме на площадката за втория етаж в дясно е входната врата. Точно от площадката направо заставаме си личеше, че има зазидана врата. Тя не е блъскана от нас. Тази входната врата е била зазидана още първия път когато съм отишъл там”.
Според изслушаното по делото съдебно – техническо заключение описаният в исковата молба имот – две стаи с отделен вход на втория етаж от триетажната масивна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 04279.622.12, по одобрен архитектурен проект от 1980г. е представлявал две спални помещения и тераси към всяка една от тях, с отделен вход от стълбищната клетка. Тази жилищна площ е свързана с останалата жилищна площ на втория етаж чрез врата на терасата откъм южната фасада на сградата. Застроената площ на помещенията, посочени в нот.акт № 29/2000г. е 33 кв.м. за двете стаи плюс 9,52 кв.м. за двете тераси. Към момента на огледа отвора на врата към тези две стаи откъм стълбището е зазидан. Към момента на огледа процесните две стаи са свързани с останалата жилищна площ на етажа с врати към входното антре. Съгласно арх.проект от 1980г. застроената площ на останалата част от втория етаж е 63,89 кв.м. и включва – антре, дневна, кухня, спалня, дом.помещение, баня, тераса към кухнята. Застроената площ на целия втори етаж по арх.проект, без стълбището е 106,42 кв.м. Застроената площ на стълбището е 11,76 кв.м. Поземления имот, в който е изградена триетажната масивна жилищна сграда, в която се намира процесния втори жилищен етаж, по действащия Регулационен план на VІІ микрорайон на Б. от 1998г., представлява УПИ ІХ, пл.№ 5975, кв.2, а по Кадастралната карта на Б. от 2006г. – поземлен имот с идентификатор 04279.622.1.2. Жилищната сграда, построена в имота е с идентификатор 04279.622.12.2, а обектите на втория етаж, отразени в кадастралната карта са с идентификатори: 04279.622.12.2.8 – за процесните две стаи и 04279.622.2.6 – за останалата жилищна площ от втория етаж. За процесните обекти, при извършена от вещото лице справка в Община Б. не е установено съхраняване на архитектурни проекти. Процесните две помещения и тераси към тях са изградени при построяването на двуетажната жилищна сграда преди 1980г. и са със застроени площи – 33 кв.м. за двете стаи плюс 9,53 кв.м. за двете тераси. В общината няма информация за годината на построяване на жилищната сграда. През 1981г. е направена пристройката от югозапад на старта жилищна сграда, като жилищната площ на пристройката е приобщена към жилищната площ на втория етаж. Към момента на огледа цялата площ на втория етаж представлява едно жилище /апартамент/ с един вход откъм стълбището.
В с.з. от 10.05.2011г. вещото лице уточнява следното: в нотариален акт № 149/2003 г. е описан втория етаж от двуетажна жилищна сграда. Към този момент обектът е обособен и е един. Няма втори вход към стълбището. Останал е един вход и всички помещения във втория етаж представляват едно жилище. Вторият етаж вече съставлява сумата от двата идентификатора 04279.622.12.2.6 и 04279.622.12.2.8. Към момента на изповядване на сделката от 2003г. на стълбището има видими следи, че има зазидан отвор вход, който е обслужвал тези две стаи под № 6, но тези две стаи са свързани с жилището чрез терасата с останалата част, поради което няма абсолютна самостоятелност на тези две стаи. В нотариален акт № 29/2000 г. не касае пристройката. Пристройката е частта, където стените са защриховани (лист 68 от скицата). Тази пристройка не съответства по отношение на дължината, на изпълненото на място към настоящия момент. Пристройката не е сградата описана в нотариален акт № 29/2000 г., тъй като се намира от другата страна на етажа. Пристройката е част от обект № 6 отразен в Схемата от Службата по кадастъра. Стената между кухнята и дневната я няма. Терасата е приобщена към кухнята. Входът от стълбището към № 6 е зазидан. Написаното с химикал на заключението означава, че има врати. Така, че се влиза в тези две помещения. От одобрения арх. проект към 1980 г. е видно, че за двете стаи е имало отделен вход откъм стълбището по нотариален акт № 29/2000 г. и това е бил входа към тези две стаи. И от юг също е имало връзка през терасата към дневната по одобрения арх. проект. Към настоящия момент този вход е зазидан. Това видимо си личи. Има идентичност между имота посочен по кадастралната карта под № ХІІ и УПИ ІХ – 5975, кв.ІІ с парцел ХVІ, пл. 2558 кв. ІІ. Между тези три имота съществува идентичност.
Така установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Искът е процесуално допустими – заявен е от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от предприемане на ревандикационна защита по чл.108 от ЗС, предвид поддържаните твърдения за спорни факти – ищците твърдят, че са собственици на основание постановление за възлагане имот по реда на чл.384 от ГПК /отм./ , който се владее без правно основание от ответниците. Искът е предявен при спазване на положителните предпоставки и при липса на отрицателни такива и при надлежно упражнено право на иск.
По същество:
Материално правните условия за основателност на такъв иск е ищецът да е собственик на вещта на годно правно основание, вещта да се владее от ответника и да липсва правно основание, което да оправдава владението на спорната вещ от тази страна. Ищецът, по правилата на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК, следва да установи факта, че е собственик на вещта на някое от основанията по чл.77 от ЗС, както и факта на владението й от ответната страна, а последната дължи да докаже, че фактически владее вещта на противопоставимо на собственика правно основание. Ищците са се позовали, че са собственици на спорната вещ на основание влязло в законна сила на 30.10.1995г. с Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.10.1995г. на съдия изпълнител при Районен съд - Б. по изп.д№389/1995г. Възлагането има вещно правно действие. То прехвърля върху купувача правата, който длъжникът е имал върху продадената вещ, и за разлика от проданта на запорирана вещ, не е оригинерно, а деривативно основание за придобиване на собственост /чл.384, ал.2 и чл.387 /отм./ ГПК/. Следователно към момента на влизане в сила на цитираното постановление за възлагане, както и към момента на издаване на констативния нота.акт № 29/2000г. ищците се легитимират за собственици на спорната вещ на основание възлагане от съдия – изпълнител при РС Б., но не и към релевантния момент за спора – както към момента на подаване на исковата молба, така и към момента на приключване на устните състезания. На 10.05.2003г. с нот.акт за дарение на недвижим имот № 6, том ІІ, рег.№ 2801, дело № 185/2003г. К. А.П. е дарил на баща си – ищеца А. К. П. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.Б. – втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ 2558, парцел ХVІ, кв.2, по плана на VІІ, действащ към 1990г. в гр.Б., ул.”Х. , при съседи на парцела: улица, Т. Ш. К. С., Т. Т. и К. М., която сграда е построена на калкан към наследниците на Д.Г.ведно със северното зимнично помещение /мазе/ откъм калкана, находящо се в гореописаната сграда, а на 12.09.2003г., между ищците А. К. П., Ц. Д. П. и М. А. П., от една страна - в качеството на продавачи, а от друга – Д. Г. П., от друга – в качеството на купувач, е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот /л.52/. Страните по този договор са се споразумели /чл.1 от договора/ - продавачите да продадат на купувача – ЦЕЛИЯ втори етаж, построен в имот пл.№ 2558, парцел ХVІ, кв.2, по плана за VІІ микрорайон в гр.Б., ул.”Х. В чл.11 от договора страните са се споразумели нотариалното оформяне на сделката да се извърши до 40 дни от сключване на предварителния договор, като при сключване на предварителния договор са описани следните документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, а именно – нотариален акт за дарение №6, том ІІ, рег.№ 2802, дело № 185 от 2003г. и нот.акт № 29, том І, рег.№ 1010, дело № 81 от 2000г. Следователно, с подписването на предварителния договор между страните по делото е очертан предмета на нотариално оформената с нот.акт 149/2003г. покупко – продажба. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗЗД Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма. Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – чл.19, ал.2 от ЗЗД. Покупко – продажбата, като сделка, оформена с нот.акт № 149/2003г. има следните съществени елементи – страни, предмет и цена. В нотариалния акт като предмет на продажбата е описан имот, като втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена на калкан към наследниците на Д. Т., както и пристройка към този жилищен етаж със застроена площ от 32 кв.м. В нотариалния акт изрично не е описана изцяло площта на предмета на продажбата, както и от какви помещения се състои, поради което по отношение на волята на страните, относно предмета на продажбеното правоотношение следва да се тълкува и изведе волята им от подписания помежду им предварителен договор за покупко – продажба от 12.09.2003г., в който подробно се съдържа информация за съдържанието на сделката и преддоговорните отношения между страните. В предварителния договор се съдържат основните елементи на окончателния, а именно – изцяло съвпадат страните по сделката, предмета е описан, както следва: ЦЕЛИЯ втори етаж, без да е извършено отбелязване на някакви изключения или части от този етаж, договорена е цена от 48 000 лв., която е и цената, отразена в последствие като продажна такава и в окончателния договор, оформен нотариално с нот.акт № 149/2003г. За волята на страните да извършат продажба на целия втори етаж, включително и с пристройката и със спорните две стаи е факта, че в текста на предварителния договор за покупко – продажба е изписано, че са представени следните документи, удостоверяващи правото на собственост на продавачите, а именно – нот.акт за дарение № 6/2003 и нот.акт № 29/2000г., като последния нотариален акт, удостоверява именно правото на собственост на ищците по отношение на спорната вещ, което налага извода, че волята на страните е била да се извърши продажба именно на целия втори етаж, ведно с пристройката и двете спорни стаи. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.П., относно предметна на продажбата и в този смисъл преддоговорните отношения между страните, предвид роднинската й връзка с ищците по делото по арг. на чл. 172, както и предвид факта, че показанията й противоречат на писмен документ – предварителния договор за покупко – продажба от 12.09.2003г., който документ е подписан и от свидетеля, като продавач. Вещото лице е категорично, че спорните две стаи, макар и да имат отделен идентификатор, нямат самостоятелно значение, а вторият етаж вече съставлява сумата от двата идентификатора 04279.622.12.2.6 и 04279.622.12.2.8. Към момента на изповядване на сделката от 2003г. на стълбището има видими следи, че има зазидан отвор вход, който е обслужвал тези две стаи под № 6, но тези две стаи са свързани с жилището чрез терасата с останалата част, поради което нямат абсолютна самостоятелност. По изложеното, ищците не установиха, че са собственици на спорната вещ на поддържаното придобивно основание, а именно влязло в сила постановление за възлагане на имота по реда на чл.384 от ГПК /отм./, тъй като с оглед изложеното по –горе се установи, че както към момента на подаване на иска, така и при приключване на устните състезания, са го отчуждили правновалидно, чрез покупко – продажба, в полза на трети на спора лица, които от своя страна са продали цялата вещ на ответниците по спора.
Ищците не установиха първия елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл.108 от ЗС - че са собственици на вещта на соченото основание, поради което ревандикационният им иск е неоснователен.
От ответната страна е поискано присъждане на разноски, поради което такива следва да се присъдят, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 900 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за вещо лице, чрез осъждане на ищците да ги заплатят на ответниците.
Водим от горното и на основание чл.108 от ЗС и чл.78, ал.1 от ГПК, Благоевградския районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от от А. К. П., ЕГН * и Ц. Д. П., ЕГН * и двамата с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”И. против Д. Г. П., ЕГН * и В. Б. П. и двамата с адрес: гр.Б., ул.”Х. иск - за признаване за установено по отношение на ответниците Д. П. и В. П., че ищците А. К. П., ЕГН * и Ц. Д. П., ЕГН * и двамата с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”И.са собственици на недвижим имот, представляващ две стаи с отделен вход на втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в парцел VI, пл. № 2140, кв.207, сега парцел XVI, пл. № 2558, кв. 2 по плана на Б., от които за второто се преминава през първото от 39.70 кв. м., при съседи: улица, Т. Ш., К. С. Т. Т. и К.М. ведно със северното зимнично помещение, описан подробно в нотариален акт № 29, том I, рег. № 1010, дело № 81 от 2000г. на Нотариус К. Д., а съгласно Схема № 7044/13.12.2006г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279.622.12.2.8, презаверена на 10.05.2010г., по кадастралната карта на гр.Б., одобрена със Заповед № РД – 18 – 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, представлява: Самостоятелен обект с идентификатор № 04279.622.12.2.8, с административен адрес: гр.Б., ул.”Х.– втори жилищен етаж, самостоятелния обект попада в сграда № 04279.622.12.2, в поземлен имот № 04279.622.12, Предназначение: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 04279.622.12.2.6, под обекта: 04279.622.12.2.4, над обекта: 04279.622.12.2.7, с площ по документ: 39,70 кв.м. и да се осъдят ответниците да предадат на ищците владението върху него, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. К. П., ЕГН * и Ц. Д. П., ЕГН * и двамата с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”И. М. да заплатят на Д. Г. П., ЕГН * и В. Б. П. и двамата с адрес: гр.Б., ул.”Х., направените по делото разноски в размер на 900 /деветстотин/ лв.


Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: