и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от [фирма], дружество, регистрирано в Република А., под рег.№ АТU7001935, със седалище и адрес на управление Република А., [населено място] представлявано от управителя Н. П. П., с която против [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от управителя Р. И. К. - е предявен положителен установителен иск - за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите, предмет на оспорена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 909/2016г. по описа на РС Благоевград, а именно сумата от 8132,80 евро или левовата равностойност на 15 906,38 лв., за което спорно вземане е издадена от ищеца и фактура № 5001 от 11.12.2015г., която сума е дължима на основание сключен между страните неформален ненаименован търговски договор с елементи на договор за транспортни услуги - правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника е образувано заповедно производство – ч.гр.д.909/2016г. по описа на БРС, което е уважено и в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, поради което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че с ответника са установили търговски отношения, като ищецът е извършвал периодично транспортни услуги /транспорт на горива/, възлагани от ответника. Сочи се, че на 11.12.2015г. за извършена такава транспортна услуга ищецът е издал на ответника фактура № 5001 от 11.12.2015г. за сумата от 8 132,80 евро или левовата равностойност на 15 906,38 лв. Сочи се, че въпреки отправена покана за изпълнение чрез плащане, ответната страна не е изпълнила насрещното си задължение и да заплати на ищеца цената на извършената транспортна услуга.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за прилагане на материалите по заповедното производство, както и за допускане и назначаване на ССЕ с поставени задачи.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва основателността на иска. Оспорва се твърдението на ищеца, че с ответника са били в посочените договорни отношения, както че не е получило посочената транспортна услуга /транспорт на горива/. Сочи се, че представената към исковата молба фактура не е основание за плащане и че същата не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството. Иска се неуважаване на искането на ищеца за експертиза, както и неуважаване на обезпечителното искане. Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, ищецът - редовно и своевременно призован, се представлява от процесуалния си представител, който поддържа иска.
Ответното дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от пълномощник, който поддържа писмения отговор и оспорванията в него, като се иска отхвърляне на претенцията.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетел, ангажиран от ищеца при довеждане. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е изслушано заключение на вещо лице. Приобщени са материалите по заповедното производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено от фактическа страна следното:
По делото се установи, че ищцовото търговско дружество е регистрирано в Република А. и което с ответното търговско дружество са установили и сключили множество търговски договорни отношения, във връзка с които ищецът извършвал периодично транспортни услуги – транспорт на горива, възлагани му от ответника. С оглед извършен транспорт на гориво е издадена и процесната Фактура № 5001/11.12.2015г. за сумата 8132,80 евро /осем хиляди сто тридесет и две евро и осемдесет евроцента/ или левовата й равностойност от 15 906,38 лева/.
Твърденията в исковата молба се потвърждават от приложените с нея писмени доказателства – процесната фактура и от разпитания по делото свидетел – И. Н., които заяви, че е извършван транспорт от ищцовото дружество към ответното от Румъния за Гърция, като е превозван биодизел. Превозвач било дружество, в което свидетелят работи – С. оил транспорт О.. Посочи, че от страна на ответното дружество не е имало никакви възражения. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието и неоспорено по делото, процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника, по нея е ползван право на данъчен кредит и няма данни да са плащани суми по нея. Съдът кредитира заключението, доколкото същото е неоспорено от страните по делото, вещото лице е отговорило пълно и точно на поставените му въпроси.
Към делото е приложено ч.г.д № 909/2016г. по описа на Районен съд Благоевград. От същото се установява, че ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение № 3650/11.05.2016г., с която е разпоредено длъжникът СПИИД ТРАНС ОИЛ О., с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от законния представител Р. И. К., ЕГН [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ПНП Х. Е., ЕИК ATU7001935, с адрес: Република А., [населено място] със законен представител Н. П. П., ЕГН [ЕГН], чрез адв. С. Т., сумата в размер на 8 132,80 евро /осем хиляди сто тридесет и две евро и осемдесет евроцента/, която сума представлява левовата равностойност на 15 906,38 лв., която сума се дължи по фактура № 5001/11.12.2015г., на основание установено търговски отношения между дружеството заявител и длъжника за извършвани периодично транспортни услуги /транспорт на горива/ от дружеството заявител, възлагани му от длъжника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 318,10 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 2800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. В указния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на оспореното вземане, предмет на настоящото дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителният иск е процесуално допустим, доколкото е депозиран в законоустановения едномесечен срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Разгледан по същество е основателен предвид следните съображения:
Отношенията на страните по делото се основават на сключен устен договор за превоз на гориво, който договор по своя правен характер е двустранен, възмезден и реален. Действително по делото не е представена товарителницата, но същата не е единственото възможно доказателство за установяване на извършената услуга. Осчетоводяването на процесната фактура от страна на ответника като задължение към ищеца и ползването на данъчен кредит по нея е извънсъдебно признание относно наличието на процесното парично задължение, произтичащи от постигнато между страните съглашение в параметрите по съдържанието на така осчетоводената фактура.
В задължителната си практика по чл. 290 от ГПК Върховният касационен съд по недвусмислен начин постановява, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество по един съдебен спор, включването на тази фактура в дневниците по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, какъвто е настоящият случай. При положение, че между страните не съществуват договорни правоотношения, каквито да твърденията в писмения отговор, неясно остава по какъв начин процесната фактура е попаднала при ответника и нещо повече, същата е осчетоводена и по нея е ползван право на данъчен кредит.
Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /В този смисъл решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о./. Осъществените счетоводни записвания и действия на ответника обективират признание за неизгодни факти – действителното получаване на стоката /решение № 23/07.02.2011 год. на ВКС по т.д.№ 588/2010 год.; решение № 42/19.04.2010 год. по т.д.№ 593/2009 год. на ВКС/. По арг. на противното от чл. 55, ал.2 ТЗ вписванията в търговските книги на неизгодни за страната факти, дори и при нередовно водене, съставляват годно доказателство.
Също така и решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК и цитираните в него - решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване и мн.други решения на ВКС.
По делото няма данни да е налице изпълнение на възникналото насрещно изискуемо парично задължение от страна на ответника чрез плащане. При това положение следва да се приеме, че не е изпълнил паричните си договорни задължения по чл. 372 от ТЗ за заплащане на превозно възнаграждение за извършения от ищеца превоз, фиксиран като размер във фактурата, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на [фирма], че дължи на [фирма] сумата, предмет на оспорената заповед за изпълнение. Ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на получателя на превозната услуга, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за извършено плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, че е заплатена договорената и дължима цена по сделката. Следва върху посочената сума да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.05.2016г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
Според т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с отделен осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл.415, ал.1, вр. с чл.422 от ГПК не се включва въпроса за вземането за разноските по заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен по характер диспозитив, с който се осъди ответника заплати на ищеца и разноските, направени в заповедното производство, а именно в размер на сумата от 318,10 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 2800 лв. за адвокатско възнграждение. В срока по чл. 413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не е обжалвана от длъжника, в частта, относно разноските, поради което в тази част заповедта е влязла в сила. Длъжникът в горния преклузивен срок не е направил и възражение за прекомерност, което е следвало да се заяви именно до изтичане на срока за преклузия, поради което и това вземане като вид направени разноски в заповедното производство следва да се присъди.
По разноските в установителния процес:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца сумата за заплатена държавна такса от 318,10 лв., сумата от 150 лв. възнаграждение за вещото за изслушаната и приета по делото ССЕ, както и сумата от 1007,19 лв. адвокатско възнаграждение, за което има представени доказателства за изплащането му /арг.т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лв. по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид на което възнаграждение в поискания размер от 2800 лв. е прекомерно. С оглед на това съдът редуцира същото до минималния размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатките възнаграждения на 1007,19 лв. Разноски за пощенски и транспортни разходи в полза на ищеца не следва да се присъждат, доколкото липсват доказателства такива действително да са направени. Аналогични са съображенията и за поисканите като вид разноски по т.5 от списъка, доколкото основанието им предполага включване като преобладаващ предмет и естество на договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл.268 вр. с чл.288 от ТЗ във връзка с чл.372 и сл. от ТЗ и вр. с чл.79, ал. от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Р. И. К., че дължи на [фирма], дружество регистрирано в Република А., под peг. № ATU7001935, със седалище и адрес на управление: Република А., [населено място] представлявано от управителя Н. П. П., ЕГН [ЕГН] чрез адв. С. Т. – САК, със съдебен адрес: [населено място] сумата в размер на 8 132,80 евро /осем хиляди сто тридесет и две евро и осемдесет евроцента/, която сума представлява левовата равностойност на 15 906,38 лв., която сума се дължи по фактура № 5001/11.12.2015г., на основание установено търговски отношения между дружеството заявител и длъжника за извършвани периодично транспортни услуги /транспорт на горива/ от дружеството заявител, възлагани му от длъжника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.05.2016г. до окончателното й изплащане, която сума е предмет на издадена Заповед за изпълнени на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3650/11.05.2016г., издадена по ч.гр.д.№ 909/2016г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] представлявано от управителя Р. И. К., да заплати на [фирма], дружество регистрирано в Република А., под peг. № ATU7001935, със седалище и адрес на управление: Република А., [населено място] представлявано от управителя Н. П. П., ЕГН [ЕГН] чрез адв. С. Т. – САК, със съдебен адрес: [населено място]сумата в размер на 318,10 /триста и осемнадесет лева и десет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и сумата от 2800,00 /две хиляди и осемстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение, представляващи направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 909/2016г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Р. И. К., да заплати на [фирма], дружество регистрирано в Република А., под peг. № ATU7001935, със седалище и адрес на управление: Република А., [населено място] представлявано от управителя Н. П. П., ЕГН [ЕГН] чрез адв. С. Т. – САК, със съдебен адрес: [населено място] направените в установителното исково производство разноски от: 318,10 /триста и осемнадесет лева и десет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса, 150 /сто и петдесет/ лева възнаграждение за вещо лице и сумата от 1007,19 /хиляда и седем лева и деветнадесет/ лв. стотинки за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: