и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 1055/19.02.2018г., подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „, представлявано от управителя И. И. К., чрез адв. Г. М. против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , със законен представител Р. И. К. и Р. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. .
Ищецът твърди, че на 18.09.2014г. дружеството ответник [фирма] е издало в негова полза запис на заповед на предявяване, без протест и без разноски. Поддържа, че с посочения менителничен ефект ответникът [фирма] се е задължил да заплати сумата от 48 000 лв. Навежда, че записът на заповед бил авалиран от другия ответник Р. И. К. при същите условия, при които бил издаден. Заявява, че процесният запис на заповед е бил предявен на издателя и на авалиста на 18.09.2014г., като падежът на изпълнението на задължението бил изтекъл както по отношение на издателя [фирма], така и по отношение на авалиста Р. И. К.. По тази причина и на основание на чл. 417, т. 9 ГПК е било поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение само за част от главницата по записа на заповед, а именно за сумата от 7 300 лв., като срещу издадената заповед в срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от ответниците, имащи качеството на длъжници в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение, излагайки съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Ответниците [фирма] и Р. И. К. не вземат становище по спора в рамките на настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени при условията на субективно съединяване искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, имащи за предмет установяването съществуването на вземането на ищеца срещу ответниците в размер на 7 300 лв., представляваща част от главница по Запис на заповед, издаден на 18.09.2014г., предявен за плащане на 18.09.2014г., с място на издаване [населено място], ведно със законната лихва, считано от 12.04.2017г. до окончателното й изплащане.
За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 3123 от 12.04.2017г. по ч. гр. д. № 831/2017г. на Районен съд – [населено място].
Срещу цитираната заповед, в рамките на 2-седмичния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответници, имащи качеството на длъжници в заповедното производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
И. на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На всеки един от ответниците [фирма] и Р. И. К. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същите са били редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК нито един от ответниците не е представил отговор на исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответниците не са се явили, не са изпратили процесуални представители и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответниците са бил предупредени, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно задължение по твърдения запис на заповед за заплащане на претендираната сума, по който запис на заповед ответниците, съответно [фирма] е издател, а Р. И. К. е авалист, както и настъпването на падежа на вземането, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело. В тази насока без значение е обстоятелството, че проведеното заповедно производство е било по реда на чл. 417 ГПК и е приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това е така, защото изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към цитираната т. 12 от посоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС).
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (146 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, за заповедното производство, и 146 лв. – държавна такса и 500 лв. – адвокатско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответниците в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 646 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 646 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, че [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. 2, със законен представител Р. И. К. и Р. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. " солидарно дължат на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. представлявано от управителя И. И. К., следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 3123 от 12.04.2017г., издадена по ч. гр. д. № 831/2017г. на Районен съд – [населено място], а именно:
- 7 300 лв. /седем хиляди и триста лева/, представляваща част от главница по Запис на заповед, издаден на 18.09.2014г., предявен за плащане на 18.09.2014г., с място на издаване [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /12.04.2017г./ до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. със законен представител Р. И. К. и Р. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. , представлявано от управителя И. И. К. разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 646 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 831/2017г. на РС – [населено място]), и
- сумата от 646 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 412/2018г. на РС – [населено място]).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – [населено място]), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: