и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. П. П. Ф. С.А.,П. per. №[ЕИК], чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК:[ЕИК], вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1766, [жк], Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу М. Д. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], ул. М. №.27, вх. Б, ет. 7, ап. 20, за признаване на установено по отношение на М. Д. Ш. и „Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България съществува вземането по договор C.-16560834, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2929/2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно: 2183.64 лева - главница по договора за кредит, 133.78 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019г., 116.32 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Направено е искане в полза на „Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2929/2019 по описа на Районен съд - Благоевград, разноски както следва: 48.67 лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство — 138.68 лева — държавна такса и 100.00 лева — юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и сторените разноски , като се иска да се осъди ответника М. Д. Ш. да заплати съдебните разноски в настоящото и в заповедното производство в размер на 48.67лв., представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет лева/лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 138.68 - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв. Направено е искане към делото да бъде приложено ч.гр.д. №2929/2019 г. по описа на Районен съд - [населено място].

Твърди се в исковата молба, че при сключване на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта C.-16560834, на М. Д. Ш. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта M.. Твърди се, че М. Д. Ш. е активирал, предоставената му от „БНППариба П. Ф. С.А.“, клон България кредитната карта No C.-16560834, с максимален кредитен лимит в размер 2500.00 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати А., плащания, чрез терминални устройства (POS) идр., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.Твърди се, че съгласно чл.1 и чл. 14 от Договор за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Твърди се, че М. Д. Ш. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2019, когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 2317.42лв. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на „БНППарибаПърсънъл Ф. С.А.“, клон България да потърси съдебна защита на вземането си.Сочи се, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 2317.42 лв., представляващо използваната главница в размер на 2183.64, както и договорна лихва от 01.02.2019 (първа пропусната вноска) до 03.04.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 133.78лв. М. Д. Ш. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 116.32 / сто и шестнадесет лева и 32 стотинки/ лв. за периода от 03.04.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.10.2019 (дата на завеждане на дело).Посочва се, че при условие че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е направено искане да се приеме при условие на евентуалност, че се предявява осъдителен иск.

Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:Главница - 2183.64лв.,Възнаградителна лихва - 133.78лв. и Законна лихва за забава - 116.32лева.Посочва се, че за събирането на посочените суми, „БНППарибаПърсънъл Ф. С.А.“, клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПКкъм Районен съд - [населено място]. По частно гражданско дело №2929/2019 г., е издадена Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от М. Д. Ш. срещу издадената заповед. На основание чл. 415, ал.1 от ГПК, „БНППариба П. Ф. С.А.“, клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Посочено е в молбата, че Б. П. П. Ф. С.А., per. №542097902 -Търговски и фирмен регистър на П., дружество съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес на управление: [улица], 75009 П., Франция (универсален правоприемник на Б. П. П. Ф. ЕАД, ЕИК:[ЕИК]) , упражняващо дейност в Република България, чрез БНППариба П. Ф. С.А., клон България, ЕИК:[ЕИК], вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1766, [жк], Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител.

С допълнителна уточняваща молба, ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, а на настъпил падеж на същото. Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на месечно извлечение по кредита най-малко в размера, посочен в извлечението.Посочва се, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план, като дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпада в забава и без покана.Посочва се информация за падежната дата, минималната сума за плащане и използвания кредитен лимит по револвиращия кредит:Минимална сума за падежна дата плащане - Използван кредитен лимит

01.01.2019 г. 114.77 лева 2086.84 лева

01.02.2019 г. 174.77 лева 2114.13 лева

01.03.2019 г. 234.77 лева 2139.25 лева

01.04.2019 г. 294.77 лева 2167.36 лева

Твърди се, че съгласно чл. 14 от договора за ползването на револвиращия кредит кредитополучателя дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения кредитен лимит за времето на ползването му. За ползването на револвиращия кредит се прилага годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 35.00% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 44.90 %. Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, с оглед на което се претендира възнаградителна лихва в размер на 133.78 лева за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 година.

С разпореждане от 26.04.2020 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 19.05.2020 г. на ответника чрез неговата майка М. Ш. – в едно домакинство, която е поела задължението да предаде книжата.
Видно от материалите по делото, в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по заявената искова претенция.
С определение № 908288/22.10.2020 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание проведено на 30.11.2020 г. представляващия ищцовото дружество не се явява, представлява се от пълномощник, който също не се явява, представя писмена молба, с която поддържа предявената искова претенция. Направено е искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките, като бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответника редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява, не се представлява, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С оглед така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца, чрез пълномощника си в първото по делото съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено на 19.05.2020 г. на ответника чрез неговата майка М. Ш. – в едно домакинство, която е поела задължението да предаде книжата – арг. чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото съдебно заседание, проведено на 30.11.2020 г., въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Исковете са и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно: Договор за кредит от 24.11.2018 година, Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 24.11.2018 година, Съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит, Сертификат за застраховка „Закрила на плащания Плюс“, Приложения № 2, към чл. 5, ал. 2 З. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, Условия за обработка на лични данни, фискален бон, Последна покана до Ш..
При изложеното предявените искове следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите предмет на претенцията, за които по ч.гр.д. № 2929/2019 г. по описа на РС Благоевград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете, като съобразно изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а именно сумата 48.67 лева, представляваща внесена държавна такса и сумата от 50лева, юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
С оглед направеното искане от пълномощника на ищеца и предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество съдебните разноски направените в настоящото производство разноски в размер на 138.68лева, представляваща държавна такса и сумата от 100.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.Последното преценено съгласно чл.78 ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между страните, че ответника М. Д. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], ул. М. №.27, вх. Б, ет. 7, ап. 20 дължи на ищеца - Б. П. П. Ф. С.А.,П. per. №[ЕИК], чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК:[ЕИК], вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1766, [жк], Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., за който съществува вземането - по сключен между тях - договор C.-16560834, което вземане е обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2929/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, за следните суми: 2183.64 лева /две хиляди сто осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/- главница по договора за кредит, сумата от 133.78 лева/сто тридесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019г. и сумата от 116.32 лева/стои шестнадесет лева и тридесет и две стотинки/ - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -30.10.2019 година до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Д. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], ул. М. №.27, вх. Б, ет. 7, ап. 20 ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. П. Ф. С.А.,П. per. №[ЕИК], чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК:[ЕИК], вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1766, [жк], Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., сумата от 48.67 лева - държавна такса и сумата от 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени разноски в хода на заповедното производство.

ОСЪЖДА М. Д. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес – [населено място], ул. М. №.27, вх. Б, ет. 7, ап. 20 ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. П. Ф. С.А.,П. per. №[ЕИК], чрез Б. П. П. Ф. С.А., клон България, ЕИК:[ЕИК], вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1766, [жк], Бизнес Парк С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. сумата в размер на 138.68 лева /сто тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ — държавна такса и сумата от 100.00 /сто лева/ лева — юрисконсултско възнаграждение, направени разноски по установителното производство.

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.

Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: