и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството образувано по искова молба от Н. И. Г. с ЕГН [ЕГН], л.к. №[ЕИК], изд. на 28.04.2011 г. от МВР - Б., с постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез пълномощник адв. Е. Ц. Ц., САК, инд. № [ЕГН], тел. , със съдебен адрес: [населено място], жк М. , [жилищен адрес] с която против [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „П. К. Я." № , представлявано от И. К. Ч., К. И. Ч. и В. С. Т., – при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми и на следните основания:
-сумата от 2992.5 британски лири, представляваща обезщетение при командировка по чл. 215, ал. 1 от КТ - дневни пари за периода 01.12.2014 г. -02.04.2015 г.;
-сумата от 1890 британски лири, представляваща обезщетение при командировка по чл. 215, ал. 1 от КТ - дневни пари за периода 12.05.2015 г. 24.07.2015 г.;ведно със законна лихва за забава върху главниците по исковете от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и всички разноски по делото, включително адвокатски хонорар.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 31.10.2011 г. ищецът е сключил трудов договор с [фирма] на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа, която не е изрично посочена в договора. По силата на договора Н. Г. е бил назначен на длъжност „строителен електротехник". Сочи се, че [фирма] има за своя основна търговска дейност проектиране и строеж на фотоволтаични електроцентрали. С течение на времето, ищецът е започнал да осъществява функцията на „технически ръководител" на различни обекти (фотоволтаични електроцентрали), проектирани и изграждани от дружеството работодател, предимно в чужбина. Твърди се, че в края на месец август 2014 г. ищецът бил командирован във Франция, отново изпълнявайки длъжността „технически ръководител на обект", като е трябвало да отговаря за изграждането на нов обект. Сочи се, че на 01.09.2014 г. между Н. Г. и [фирма] е сключено допълнително споразумение към трудовия договор на френски език, с което се внасят промени в трудовия договор относно трудовото възнаграждение и платения годишен отпуск на ищеца. Посочва се, че в началото на месец декември 2014 г. Н. Г. отново е бил командирован в чужбина. В периода 01.12.2014 г. - 28.02.2015 г. ищецът е изпълнявал трудовите си задължения при условията на командироване в У. (В.), а в периода 01.03.2015 г. - 02.04.2015 г. - в А. (В.). Посочва се, че съгласно чл. 215, ал. 1 ог КТ, за периода на командироването ищецът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и дневни пари в размерите, посочени в Приложение № 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Наредбата). Сочи се, че размерът на дължимите дневни пари е определен на 30 британски лири за В., а доколкото У. и А. са част от В., то размерът на дължимите на ищеца дневни пари следва да се изчисли именно на основа 30 британски лири на ден за първите 30 последователни календарни дни и 22.5 британски лири на ден след това, съгласно чл. 22 от Наредбата. Ищецът твръди, че ответното дружество не е заплатил горепосочените суми. Сочи се, че командироването се установява от приложените към исковата молба присъствени листове и протоколи за получени от ищеца аванси от заплатата от страна на [фирма]. В посочените присъствени листове са посочени служителите, командировани да работят на съответния обект в чужбина, а на протоколите, озаглавени „A. payment" („Аванси") и „Travel expenses" („Пътни разходи") са отразени платените от ответника аванси, както и мястото, на което ищецът е изпълнявал трудовите си задължения за съответния период. Твърди се, че ищецът отново бил командирован в Англия (Великобритания)- за периода 12.05.2015 г. - 24.07.2015 г. и отново не са му заплатени дневни пари за посочения период на командировката, както и че са представени дозаталества към исковата молба в тази насока. Сочи се, че има образувано гражданско дело № /2017 г. по описа на Районен съд Бл., в което ответникът изрично е посочил по делото, че всички изплатени суми по посочените документи представляват аванси от дължимото на ищеца трудово възнаграждение, а не заплащани дневни пари за времето на командироване.При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава от ищеца правен интерес от предявяване и поддържане в кумулативност на предявените осъдителни искове за заплащане, както на главните вземания, така и на акцесорните такива.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за допускане и назначаване на ССЕ с посочени задачи и на основание чл.190, ал.1 от ГПК, в случай, че ответникът оспорва представените протоколи за изплатени аванси да бъде задължен да представи оригиналите от протоколите, с твърдението, че този оригинали на документи се намират в ответника.
С разпореждане № 8510/10.10.2017г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 12.10.2017 г./л. 84 по делото/ връчено на мл. Юрн. Т..
Видно от материалите по делото, в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по заявената искова претенция.
С определение №1429/09.02.2018 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание проведено на 28.02.2018 г. ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба и направените с нея доказателствени искания, а именно да се приемат приложените писмени доказателства. Моли Съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове, като се претендират и сторени съдебни и деловодни разноски.
В открито съдебно заседание за ответното дружество не се явява законен представител. Същото се представлява от процесуалния представител адв. Б., която оспорва исковата молба, поради нередовност, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 и ал. 2 ГПК, с постъпило по делото писмено становище се оспорва предявените с исковата молба осъдителни искове като недопустими и изцяло недоказани и неоснователни.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2011г. между ищецът, в качеството на работник и ответната страна, в качеството на работодател, е сключен трудов договор № 174, на основание чл.68,1 ал.1, т.2 от КТ – до завършване на определена работа, която изрично не е посочена в договора, при основно трудово възнаграждение на месец от 530 лв. Длъжността, на която е назначен по силата на този договор ищецът е „строителен електротехник“ /л.7/.
С допълнително споразумение към трудов договор № 174/31.10.2011г., подписано и от двете страни на 01.09.2014г. са изменени чл.2 , чл.3 и чл.9 от първоначално сключения договор, като страните са постигнали съгласие за заплащане на месечно възнаграждение от 9,53 евро на всеки час за работната седмица с продължителност от 35 часа и с дължимост на допълнително възнаграждение от 11,92 евро за всеки допълнителен работен час от 36 до 43 работен час седмично и 14,30 евро за всеки допълнителен работен час от 44 до 48 работен час седмично. Договорен е и размер на платен годишен отпуск от 20 дни основен, по чл.155 от КТ и допълнителен от 5 работни дни, съгласно чл.156, ал.2 от Кт или общо 25 работни дни. С допълнителното споразумение работодателят е поел задължение по време на командировки да осигурява настаняването на ищеца, да му осигуряване хранене, да заплаща разходите за транспорт, за здравни и хигиенни разходи и обичайните разходи на обекта, както и да сключва здравна застраховка в полза на служителя.
В представената трудова книжка от ищеца е видно, че след отразяване възникването на трудовото правоотношение между страните, считано то 31.10.2011г., ищецът е бил назначен на длъжност „строителен електротехник“, като за периода от 23.11,2014г. до 26.07.2015г. е преназначаван на същата длъжност.Отделно от изложеното пак от писмените записи в трудовата книжка се установява, че от работодателя са извършвани и следните допълнителни промени, касаещи отразяване на променен размер на трудовото възнаграждение, както следва: на 05.10.2012г. е отразен размер на ТВ от 3227 лв.; на 01.12.2012г. – 2000 лв; на 01.01.2013г. и 01.06.2013г. – 2200 лв. на 18.06.2013г. – 3227 лв.; на 01.01.2014г. – 2500 лв.; на 02.06.2014г. 540 лв.; на 03.09.2014г. – 4400 лв.; на 23.11.2014г. и 01.05.2015г. – 2500 лв.; на 01.07.2015г. – 2600 лв.; на 27.07.2015г. – 540 лв. и на 01.12.2016г. – 2600 лв.
Видно от представената трудова книжка на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ страните са се споразумели за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 08.11.2016г.
Като доказателство по делото е допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като достоверна. На основание чл.200 от ГПК съдът се позовава изцяло върху фактическите констатации и изводите при ползване на специалните познания в съответната област на вещото лице. Експертизата е представена в срока по чл.199 от ГПК, изготвена е от вещо лице със специални знания в съответната област и от експерт, включен в списъците за вещи лица за съответния орган на съдебната власт. Изводите на експертизата са логични последователни и обосновани – направените изводи имат логическа връзка помежду си, както и се подкрепят изцяло от останалите събрани по делото присмени доказателства.
При отговорите на поставените въпроси вещото лице сочи, че е извършило проверка в счетоводството на ответното дружество, както и материалите по делото, при което е установило следното:
Относно претендираното размерът на дължимите дневни пари при командироване в У. и Англия за периодите: 01.12.2014г - 02.04.2015г и 12.05.2015г - 24.07.2015г вещото лице е изработило в табличен вид, по месеци – данни за период, брой дни, размер на обезщетението в англ. Лири, размер на обезщетението в лева като вещото лице заключава, че размерът на дължимите дневни пари при командироване в У. и А. за периодите: 01.12.2014г - 02.04.2015г и 12.05.2015г - 24.07.2015г е общо в размер на 4 882,50 британски лири за 197 дни с левов еквивалент 12 911,39 лева, в
т.ч за период 01.12.2014г - 02.04.2015г - 123 дни за 2 992,50 британски лири - 7 733,81 лева и за период 12.05.2014г - 24.07.2015г - 74 дни за 1 890,00 британски лири-5 177,58 лева.
Експертизата не установява данни за изплащане на дневни пари за командировъчни разходи и размерът на неизплатените дневни пари от [фирма] на Н. Г. за периода: 01.12.2014г- 02.04.2015г и 12.05.2015г - 24.07.2015г е равен на дължимата сума от 4 882,50 Ј за 12 911,39 лева.
Според експертизата за процесните периоди м. ноември 2014г .до м. април 2015г, след проверка на счетоводните документи при ответника: какви суми са платени на ищеца и на какво основание — заплати, аванси, евентуално командировъчни, се установява, че за процесиите периоди м.ноември 2014г- м.април 2015г начислената брутна работна заплата на ищеца е в размер на 35 332,79 лева, от работната заплата са удържани 8 174,00 лева, от които изплатени аванси - 7 245,00 лева /2 730 британски лири/; -неотчетени суми от предишни периоди - 733,00 лева;за пътни - 196,00 лева. Според експертизата изплатена чиста работна заплата е в размер на 27 159,00 лева, общо изплатената сума е в размер на 34 404,00 лева-за работни заплати, от които авансово изплатена работна заплата - 7 245,00 лева /2 730 бр.лири/ по списъци е положен подпис на ищеца ; и окончателно изплатена чиста работна заплата - 27 159,00 лева с подписи, положени от ищеца в РПВ-ти.При изслушване на в.л. в съдебно заседание същото изяснява , че са правени удръжки в т.ч. и на ищеца от дължимото Б., но е било за суми дадени като аванси за работна заплата, а не аванси дадени за командировъчни разходи.Така описания от експерта начин на получаване на работната заплата и изплащането й, се установява и потвърждава и от събраните гласни доказателства по делото.
Вещото лице сочи, че при ответника не са осчетоводени командировъчни, изплатените суми по списъци „Аванси” са приспаднати от дължимото се трудово възнаграждение за съответния месец.
Според експертизата дневните пари при командироване на ищеца в У. - А. за процесиите периоди, приспадайки 30 % от общата сума за съответните периоди на командироване, съгласно позоваването на чл.18 от Наредбата за командировките са в общ размер на 3 417,75 бр.лири, с левов еквивалент от 9 037,98 лев за процесните периоди .

Разпитаният по делото свидетелят П. - служител на ответника, сочи че от 2014 г. до 2016 г. е работил при ответното дружество. Сочи че в началото на 2014 г. бил командирован в А., през 2015 г. бил командирован в У. и след нова година на 2015 г. имали навсякъде обекти. Твърди, че е машинен оператор на пътно-строителна техника. Твърди, че познава ищеца от работата, работили са заедно. Твърди, че през 2014 година на първия обект, на който започнал работа ищецът бил технически ръководител. През 2014 година на първия обект, на който запознах работа той беше технически ръководител. Така свидетелят сочи:..“Аз през цялото време докато работех той е бил технически ръководител, даже и в Щ. - А., Д.“…. На самите обекти се изграждаха фотоволтаични централи, монтаж на панели, ел. кабели, слънчеви централи, кабели, копаене на канали. През 2015 година се прибрах за В. от У.. Две седмици съм стоял в Б., след В. пак ни пратиха за Англия. Не знам дали тогава той се е прибирал за В.. В У. той беше технически на целия обект. Там бях 3 месеца, за В. се прибрах, след което заминах за Англия. Той пак беше технически 2015 година, а пред 2014 година още като почнахме беше на негов обект. Първия обект, на който съм работил той беше технически ръководител….“Последователно и в логическа свързаност и вътрешна непротиворечивост свидетеля разказва как са били командировани на различни обекти в чужбина служителите на ответното дружество:…“ … ..“Командироването се осъществяваше по телефона. Казваха ни тръгвате утре или в други ден. Дадат ни по 10 листа да разпишем при микробусите. Документи за заминаването бяха тези 10 листа. Казаха, че това е договор от 15 ли5ста. Нищо не оставаше при нас. Взимат ги и тръгваме…“ Относно получаването на възнаграждението за извуършенат аработа свидетелят сочи:…“Възнаграждението го получавахме по много странен начин. Ставката ни беше в евро, даваха ни аванси в паунди, превеждаха ни заплатите в левове. Някой път като се прибера на ръка ни плащат. Никога не съм получавал заповед за командировка….“ Свидетелят сочи , още :… На обект на Н. в А. заминах 2014 година. И той беше технически ръководил. Не помня името на обекта. Най-близкия град беше С., А., като обекта беше на около 30 км от града. Върнах се за В.. След това заминах за А. На втория обект не помня кой е бил технически ръководител. Втория път през 2014 година пак заминах за около 3 месеца. Там бяхме на различни обекти за по една или две седмици. Тогава Н. беше там в квартирата, но не знам на кой обект беше. И след това 2015 година януари месец аз работех пак на негов обект до В.. След В. и в А. пак работих на негов обект…“
По отношение заплащането на възнаграждението, свидетелят пояснява следното :..“ ….Командировъчни там не са ни изплащали. Това също беше спорна ситуация относно това какви пари ни дават, на каква база ни ги дават и за какво ни ги дават, защото някаква ставка се определяше в една валута, изплащаше се в друга и в България ни ги изпращаха в трета. В крайна сметка не знаехме за какви пари става въпрос и на какво основание. Те се дават там парите кеш на ръка. Никой не ти казва това е за квартира, това е за друго и така. Плащането на ден го определяха. Плащането беше на десет дена или на седмица, в зависимост от това как имат прати в тех. От 10-15 евро на ден ни даваха на място, а останалата час ни се превеждат в България като заплата….“

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация: Предвид твърдените от страните спорни факти при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно основание чл.215, ал.1 от КТ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
По процесуалната допустимост:
Предявените искове са процесуално допустими – налице са активно пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване – ищецът претендира заплащане на дължимо обезщетение при командироване по чл. 215, ал. 1 от КТ при твърдение за наличие на валидно трудово правоотношение между страните, изправност на ищеца по соченото двустранно възмездно правоотношение, и наличие на командироване в У. – А. и В. за процесните периоди от сътран ана ответното дружество на ищеца при неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по това правоотношение за възмездяване на това командироване.

По същество на исковете:

По иска с правно основание чл.215, ал.1 от КТ:
Разпоредбата на чл.215 КТ предвижда, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По естеството си командировката представлява временно изменение на мястото на работа по трудовото правоотношение, каквото безспорно се доказа в настоящия случай , както от представените писмени доказателства , така и от събраните гласни такива, и които твърдения в ИМ не бяха оборени и опровергани от ответното дружество.При което съдът формира извод , че не е спорно между страните, че за посочената дестинация и период ищецът е бил командирован от ответника в чужбина – У. и А.
Редът за извършване на командироването в чужбина е определен в чл.5-35 НСКСЧ. В случая, с оглед правилата на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК при тези факти, твърдения и оспорвания в тежест на ищецът е да докаже, че в процесния период е бил командирован, а в тежест на ответника е да установи, че по повод на процесната командировка е издължил всичко дължимо на ищеца.
Според вещото лице и след анализ на счетоводните записвания на ответника е установило, че размерът на дължимите дневни пари при командироване в У. и Англия за периодите: 01.12.2014г - 02.04.2015г и 12.05.2015г - 24.07.2015г е общо в размер на 4 882,50 британски лири за 197 дни с левов еквивалент 12 911,39 лева, като в експертизата е посочено за отделните периоди сумата за всеки един, и което заключение не бе оспорено от страните , като съдът кредитира същото като компетентно, пълно и обосновано дадено.
В конкретика на казуса въпреки поставените въпроси на в.л. да отговори и изчисли дължимите командировъчни при условията на чл. 18 от Наредбата, съдът намира тези възражения на ответното дружество за недоказани, с оглед неустановяване наличието на предпоставките при което следва да се приложи , посочената разпоредба на чл. 18 ал.1 и ал. 3.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. (1) от ЗЗД.
С оглед основателността на иска по чл.215, ал.1 от КТ, за сумата в размер на 12 911,39 лв., доказан по основание се явяват и искът по чл. 86, ал. (1) от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху присъденото вземане.

По разноските и дължимите държавни такси:
Предвид основателност на иска за заплащане на обезщетение при командировка по чл.215, ал.1 от КТ работодателят дължи държавна такса по сметка на БРС върху размера на всяко едно от вземанията в размер от 4 % върху уважения размер на всяко едно вземане поотделно, но не по -малко от 50 лв. - арг. чл.1 от ТДТКССГПК и по арг. на противното на чл.359 от КТ вр. с чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложеното ответната страна дължи по сметка на РС Благоевград държавна такса сумата от 516.45 лева държавна такса върху уважения размер по иска по чл.215, ал.1 от КТ /съответно на левовата равностойност на уважения размер от това обезщетение/ , както и пет лева за служебно издаване на ИЛ за събиране на горните суми.
Доколкото безплатността на производството за работника по арг. на чл.359 от КТ вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, касае отговорността за дължими държавни такси и разноски по делото, то работодателят следва да бъде осъден да заплати и възнаграждението за допуснатата и назначена ССЕ , а именно в размер на240 лева. Ответната страна е задължена да заплати на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и сторените от ищеца разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева/хиляда и двеста лева/ с оглед изхода на делото и уважаване на исковете.
Водим от горното и на основание чл. 215 от КТ вр. с чл.86 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК и по арг. на противното на чл.359 от КТ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от И. К. Ч., К. И. Ч. и В. С. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] - сумата от 2992.5 британски лири, представляваща обезщетение по чл. 215, ал. 1 от КТ, при командировка представляваща - дневни пари за периода 01.12.2014 г. -02.04.2015 г., както и сумата от 1890 британски лири, представляваща обезщетение по чл. 215, ал. 1 от КТ при командировка, представляваща дневни пари за периода 12.05.2015 г. 24.07.2015 г., ведно със законна лихва за забава върху главниците по исковете от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2017г. до окончателното изплащане на дължимото.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от И. К. Ч., К. И. Ч. и В. С. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА Н. И. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 1200 лева/хиляда и двеста лева/ представляваща сторените по делото разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от И. К. Ч., К. И. Ч. и В. С. Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Бл.- сумата от 516.45 лева /петстотин и шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ направени по делото разноски за дължима държавна такса , съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 240 лева/двеста и четиридесет лева дължима за възнаграждение на вещото лице по изслушаната ССЕ, ведно със сумата от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.

На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Бл., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: