и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по искова молба от ЮБЦ Е. срещу Р. И. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж.к.С - център [жилищен адрес] с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр.чл. 415 ал.1, вр. чл.410 ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗДЗД вр. с чл.286 и сл. от ТЗ.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес. Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на ответника. На 21.07.2021г. връчителят е залепил на посочените, както настоящ, така и постоянен адреси по адресната справка на ответника на входната врата на двата адреса, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. Ответната страна не е открита и по месторабота, поради неустановено вписване на валиден трудов договор в регистрите на НАП. С оглед на това с определение № 905375 от 19.08.2021г. съдът е приел, че е налице редовност на връчването на съобщението по смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което съобщението за връчване на исковата молба и приложенията към нея е разпоредено и са приложени към делото, като е вменено задължение на ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването, че следва да внесе предварително разноски за назначаване на особен представител на ответната страна в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. В ДВ, бр.64 от 23.07.2004г., изм., ДВ, бр.2 от 09.01.2009г., изм.ДВ, бр.43 от 08.06.2010г., изм. И доп.ДВ, бр.28 от 28.03.2014г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25 Октомври 2016г.; изм.ДВ бр.10 от 5 февруари 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 25 октомври 2016г.; изм.ДВ. бр.41 от 23 май 2017г.; изм. и доп.ДВ. бр.7 от 22 януари 2019г. изм. ДВ. бр.45 от 15 Май 2020г., с посл.изм. ДВ, бр.68/2020г. от 31.07.2020г. /. Изрично е указана последицата при неизпълнение на това задължение - прекратяване на делото.
Препис от Определение № 905375 от 19.08.2021г. е получено от ищеца на 07.09.2021г.
В едноседмичен срок от получаване на горното съобщение, който срок е изтекъл на 14.09.2021г. /работен, присъствен ден/, ищецът не е внесъл посочената сума по съответната за това сметка на РС Благоевград, както и не е представил за това доказателства по делото, поради което е налице основание за прекратяване на производството, тъй като липсва процесуална възможност за продължаване на процеса без назначаване на особен представител на ответника, а условие за назначаване на такъв е законоустановеното по чл.47, ал.6 от ГПК задължение на ищеца за предварително внасяне на разноските на ответника, призован в хипотезата на чл.47, ал.1 от ГПК /така Определение № 671 от 21.11.2011г. по ч.гр.д.№ 542/2011г. на ВКС, г.о., ІV отдел; Определение № 211 от 01.04.2013г. по ч.гр.д.№ 11/2013г. на ВКС, гр.д.., ІV и др./.
Предвид предмета на делото - специалния положителен установителен иск по чл.422 ГПК и предвид задължителните постановки на т.13 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г., постановено по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в 53 исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Ето защо, при прекратяване на установителното производство издадената по ч.гр.д.№ 2622/2020г. по описа на РС Благоевград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 910166 от 31.12.2020г. следва да се обезсили.
Водим от горното и на основание чл.47, ал.6 от ГПК и по арг. на т.6 и т.13 от ТР №6/2012г., съдът


ОПРЕДЕЛИ:


ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 795/2021г. по описа на РС Благоевград.
Обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 910166 от 31.12.2020г., издадена по ч.гр.д. № 2622/2020г. по описа на РС Благоевград.
На основание чл.275, ал.1 от ГПК, Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от получаване на определението.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, копие от определението да се връчи на страните.
След влизане в сила на настоящото определение препис от същото да се приложи към ч.гр.д.№ 2622/2020г. по описа на РС Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: