и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Б. П. П. Ф. С.А." клон България ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], , представлявано от Д. Д. - заместник управител, чрез юрк. Ц. С. против Б А, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Б..
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX-14426209 от 31.01.2017г. Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна (кредитополучател) сумата от 1038,94 лв., която е следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски в размер на 56 лв. Сочи, че ответникът преустановил плащането на вноските по заема на 20.02.2017г., като към тази дата не била погасена нито една месечна вноска. Заявява, че съгласно чл. 3 от горепосочения договор за потребителски заем при просрочие на две или повече месечни вноска, считано от датата на падежа на втората пропусната месечна вноска, вземането за целия заем ставало предсрочно и изцяло изискуемо в пълен размер. Навежда, че изпратил покана за доброволно изпълнение на ответника, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Твърди, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на 1083,94 лв. /хиляда осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, възнаградителна лихва за периода 20.02.2017г. до 20.01.2019г. в размер на 260,06 лв. /двеста и шестдесет лева и шест стотинки/ и мораторна лихва за периода от 20.03.2017г. до 11.02.2018г. в размер на 99,15 лв. /деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/. Сочи, че за посочените вземания на 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 460/2018г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът Б А, чрез особения си представител адв. П. Г. Г.-П., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че не бил подписвал процесния договор за потребителски кредит.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искове:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 1083,94 лв. /хиляда осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-14426209 от 31.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението /22.02.2018г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 260,06 лв. /двеста и шестдесет лева и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.02.2017г. до 20.01.2019г., и
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 99,15 лв. /деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2017г. до 11.02.2018г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1830 от 22.02.2018г., издадена по ч. гр. д. № 460/2018г. на Районен съд – [населено място]. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Относно иска по 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Уважаването на тази искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът – на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски заем; 4/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и 5/ неизпълнение на това задължение.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
За доказване наличието на валидно облигационно отношение ищецът представи с исковата молба заверено копие от самия Договор за потребителски кредит № CREX-14426209 от 31.01.2017г., ведно с Погасителен план. Особеният представител на ответника оспори автентичността на положените от ответника подписи върху процесния Договора. По тази причина с протоколно определение от 15.02.2019г. бе назначена съдебно-графическа експертиза.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (вж. л. 83 – л. 99 от делото/), което не е било оспорено от страните, се установява, че подписите за кредитополучател и подпис на клиент върху процесния Договор за потребителски кредит са положени именно от ответника Б А.
Следователно, между ищеца (като кредитодател) и ответника (като кредитополучател) е било налице възникнало валидно кредитно облигационно правоотношение. В този смисъл възраженията на особения представител на ответника за липсата на валидно облигационно отношение и за липсата на действителна воля на ответника за задължаване по процесния Договор за потребителски кредит, не могат да бъдат споделени.
По силата на това облигационно правоотношение [фирма] е предоставил на Б А сума в общ размер на 1083,94 лв., която сума е преведена по ищеца съгласно чл. 1 от договора на упълномощения търговски партньор - в случая "Т.". Превеждането на заемната сума се установява от положения от ответника подпис на последната страница от процесния договор (л. 9 от делото). Ответникът се задължила от своя страна да погаси заема на 24 равни месечни вноски в размер на всяка по 56 лв. за периода 20.01.2017г. – 20.01.2019г.
Ответникът не е заплатил нито една от вноските по процесния договор за потребителски кредит.
Предвид неизвършването на каквото и да плащане ищецът е упражнил правото си по чл. 3, изр. второ от Договора за потребителски кредит от 31.01.2017г., като е обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на крайния срок за погасяване поради просрочване на две месечни вноски. На ответницата е връчена последна покана за доброволно изпълнение с изх. № CREX-14426209 от 10.08.2017г. за обявената предсрочна изискуемост, като е даден 7 - дневен срок за доброволно изпълнение. Поканaтa съдържа изрично волеизявление, че ищецът счита кредита за предсрочно изискуем, като е посочен и размерът на неплатените задължения към 10.08.2017г., а именно: главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта, че е погасил задължението си за главница, същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Същевременно тук трябва да се отчете, че особеният представител на ответната страна не заявява оспорвания досежно размера на главницата.
Следователно ищецът е провел успешно доказване по отношение на уговорените в договора за кредит обективни факти, на които е основано упражненото потестативно право за обявяване на кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника срок, поради неизпълнение. Ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до кредитополучателя-ответник.
В обобщение се налага крайният извод, че искът, касаещ претендираната главница се явява основателен поради наличието на всички законови предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ това вземане.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на уговорка, постигната между ищеца (кредитодател) и ответника (като кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения договор за потребителски заем, за дължимост от страна на кредитополучателя на договорна лихва; 2/ размер на претендираната договорна лихва, 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната, и 4/ неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
В рамките на процесната кредитна сделка, е била постигната и уговорка за това, че кредитополучателят ще дължи и възнаградителна лихва.
От приетия по делото Погасителен план става ясно, че за заявения период (от 20.02.2017г. до 20.01.2019г.) общият размер на дължимата договорна лихва възлиза на сумата от 260,06 лв. И тук трябва да се отчете, че особеният представител на ответната страна не заявява оспорвания досежно размера на договорната лихва.
Ответникът не е доказал, че е погасил това вземане.
В този контекст и втората от разглежданите искови претенции подлежи на уважаване.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за потребителски заем; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размер на претендираната мораторна лихва; 4/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната и 5/ неизпълнение на това задължение, касаещо претендираната мораторна лихва по договора за потребителски заем.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен дълг, произтичащ от сключения между страните договор за потребителски кредит. Кредитополучателят е преустановил плащанията си на 20.02.2017г., като от тази дата ще се дължи лихва за забава.
Съдът на базата на коментирания по-горе Погасителен план стига до извода, че за заявения период (от 20.03.2017г. до 11.02.2018г.) общият размер на дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 99,15 лв. Необходимо е да се посочи също така, че особеният представител на ответната страна не заявява оспорвания досежно размера на мораторната лихва.
В този контекст и третата от разглежданите искови претенции подлежи на уважаване.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (28,86 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 121,14 лв. – държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство и 331,02 лв. възнаграждение за назначения особен представител на ответника), отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 78,86 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 552,16 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Б Аи, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Б. дължи на "Б. П. П. Ф. С.А." клон Б ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от Д. Д. - заместник управител, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1830 от 22.02.2018г., издадена по ч. гр. д. № 460/2018г. на Районен съд – [населено място], а именно:
1083,94 лв. /хиляда осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/ - представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-14426209 от 31.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението /22.02.2018г./ до окончателното погасяване.
- 260,06 лв. /двеста и шестдесет лева и шест стотинки/ - представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.02.2017г. до 20.01.2019г.
- 99,15 лв. /деветдесет и девет лева и петнадесет стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.03.2017г. до 11.02.2018.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б А, ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Б. да заплати на "Б. П. П. Ф. С.А." клон Б ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], Бизнес парк С., сгр. 14, тел. представлявано от Д. Д. - заместник управител, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 78,86 лв. /седемдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 460/2018г. на РС – [населено място]), и
- сумата от 552,16 лв. /петстотин петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1333/2018г. на РС – [населено място]).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – [населено място].

РАЙОНЕН СЪДИЯ: