и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Изпълнителния директор С. И., чрез юрисконсулт И. Н., със съдебен адрес: [населено място], СРЕЩУ В. В. Й., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], 　
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. C. и предоставяне на кредитен лимит от 08.01.2018г. ответникът В. В. Й., с ЕГН: [ЕГН], ДЪЛЖИ на ищеца [фирма], с ЕИК:[ЕИК], сума в общ размер на 916,82 /деветстотин и шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, от която: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 805,32 /осемстотин и пет лева и тридесет и две стотинки/ лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.08.2018г. до 31.05.2019г., в размер на 111,50 /сто и единадесет лева и петдесет стотинки/ лева.　
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 /триста/ лева, съгласно приложения списък с разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 26.03.2018г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. C. и предоставяне на кредитен лимит между [фирма] и Сочи се, че на физическото лице е предоставена карта с кредитен лимит в размер на 800,00 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство А. /банкомат/ или ПОС. 　
Заявено е, че към исковата молба прилагат Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. C. и предоставяне на кредитен лимит от 08.01.2018г., Общи условия, разписани на всяка страница от ответника, протокол за получаване на кредитна карта от 08.02.2018г. Излага се, че непогасените суми по горецитирания договор са в размер на 916,82 лева, от които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия в размер на 805,32 лева и лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.08.2018г. до 31.05.2019г., в размер на 111,50 лева.　Твърди се, че процесният кредит се усвоява от момента на получаване на кредитната карта заедно със запечатан плик, в който е П. кодът за картата и след подписване на приемо-предавателен протокол, което се случва на 02.04.2018г. и от този момент на предаване, кредитният лимит е изцяло на разположение за изразходване от титуляра. Посочено е в исковата молба, че датата на падежа съгласно раздел 1, т. 1.1, подт. В) от приложените към исковата молба Общи условия на [фирма] е датата, до която титулярят е длъжен да погаси изцяло задълженията си или задължителната минимална месечна вноска е винаги 15-то число, освен ако е неработен ден, тогава дата на падежа е следващият работен такъв. Изтъкнато е, че с Договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12%, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Излага се, че отчетният период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. Сочи се, че след изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от Общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т. 1.1 от Общите условия /и т. 6 от Договора/, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Твърди се, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят на картата има задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни пункта /т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от Общите условия/. В исковата молба е посочено, че прилагат и молят да се приеме като доказателство по делото Извлечения от счетоводството на кредитора за движението по партидата на кредитната карта, удостоверяващи извършените с кредитната карта операции, включително данни за размера, датата и вида на разхода /ПОС или А./, постъпления за погашение на дълга, начислени лихви, такси, минимална погасителна вноска към дата на падеж. Твърди се, че извлеченията обхващат периода от 01.04.2018г. до 31.07.2019г. В исковата молба е посочено, че прилагат и Протокол за получаване на кредитна карта и П. код от 02.04.2018г.
Навежда се, че на практика след подписване на изброените документи и Протокола, ответникът е получил и кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който е П. кодът за картата на 02.04.2018г. и от този момент кредитният лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване, предаден е. Излага се, че видно от приложените Извлечения, кредитът не е обслужван редовно, като са допускани закъснения в погасяванията от падежа и освен погасителната вноска от 180,00 лева, постъпила на 15.08.2018г., други такива изобщо не са правени. Сочи се, че в приложеното Извлечение 5 от 01.09.2018г. минималната погасителна вноска е била в размер на 54,04 лева и е била дължима до 17.09.2018г., видно и от следващите извлечения, погасителни вноски изобщо не са правени. Твърди се в исковата молба, че безспорно е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, тъй като съгласно чл. 13.2.1. от Общите условия, кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титулярът на картата, когато е налице забава в плащането, на което и да било изискуемо задължение, за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо. Излага се, че на практика 150 календарни дни, считано от 17.09.2018г. кредитът е станал предсрочно изискуем. Направено е искане да се вземе предвид и фактът, че [фирма] по своята същност е платежна институция, притежаваща лиценз за извършване на дейност като платежна институция, предоставяща следните платежни услуги по чл. 4, т. 4, буква „б” и чл. 4, т. 5 от ЗПУПС. Твърди се, че това обуславя факта, че за [фирма] не важи законовата разпоредба, засягаща банковите институции, които са длъжни да обявят кредита за предсрочно изискуем, като изпратят уведомление до длъжника.
Изложено е становище, че претендираната в исковата молба главница в размер на 805,32 лева се сформира и отнася за периода, от който е направен първият разход с кредитната карта - 04.04.2018г. до датата на последното и единствено погасително плащане от длъжника В. Й., което е само едно на дата 15.08.2018г. Твърди се, че относно претендираната наказателна лихва върху главницата съгласно т. 7 и т. 8 от приложения Договор за издаване на кредитна карта, [фирма], по своята същност е обезщетение за забава на плащането от датата на изпадане в забава – 01.08.2018г., до датата на подаване в съда на Заявлението по чл. 410 от ГПК. Заявено е, че претендираната лихва в размер на 111,50 лева е дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Общите условия, считано от 01.08.2018г. до 31.05.2019г.　
Поради неизпълнението на договореното задължение в исковата молба е заявено, че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пo чл. 410 oт ГПК, входирано в Районен съд – [населено място], като по Заявлението е образувано ч.гр.д. № 1365/2019г. и след като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда Заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането.　
С Разпореждане № 8739/20.09.2019г. съдията-докладчик след като е извършил служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с нея искове, в съответствие с изискванията на чл. 129, ал. 1 от ГПК и чл. 130 от ГПК, е постановил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответника, като му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба следва да подаде писмен отговор. 　
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 06.01.2020г. на адвокат Г. Я., назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК. 　
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 06.02.2020г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат Г. Я., АК – [населено място]. 　
С отговора на исковата молба са изложени съображения за неоснователност на предявения иск и за недоказаност на същия, както по основание, така и по размер, като е направено искане за отхвърляне на иска. 　
Изложено е становище да се приемат като доказателствата приложените към исковата молба писмени документи, като е заявено оспорване по отношение на представеното удостоверение от ищцовото дружество относно посочените в същото размери на дължима главница и лихва от В. Й., както и представените извлечения за извършени операции за периода 01.04.2018г. – 31.07.2019г. 　
Твърди се в отговора на исковата молба, че предявеният иск е допустим, но по същество неоснователен и като такъв е оспорен изцяло. На първо място в отговора е посочено, че се оспорва твърдяното в искова молба, че процесният кредит е усвоен от момента на получаване на кредитната карта, а именно датата на получаването й с приемо-предавателен протокол от 02.04.2018г., тъй като от тази дата той е бил на разположение за изразходване, което не е равнозначно на усвояване. Посочено е в отговора на исковата молба, че са налице и противоречиви твърдения от ищеца в тази насока. Заявено е, че от една страна се твърди, че кредитът е усвоен в пълен размер на датата на предаване на кредитна карта - 02.04.2018г., а от друга, на стр. 3 от исковата молба се сочи, че претендираната главница в размер на 805,32 лева се сформира и отнася за периода, от който е направен първият разход с кр.карта - 26.03.2018г. Навежда се, че тази неяснота и противоречивост в твърденията на ищеца затруднява и организирането на защитната теза на ответницата. Изложено е, че липсват каквито и да било твърдения за конкретни факти, а именно: на коя дата каква част от предоставения лимит е бил изразходван, какъв е бил гратисният период за съответната изразходвана сума, липсват твърдения за всяка операция, извършена с картата, конкретният отчетен период и конкретизация за същия в Общите условия или договора.　
В отговора, назначеният особен представител на ответника сочи, че в исковата молба ищецът е преразказал част от условията на договора. Излага, че в нея лаконично се сочи, че „... видно от приложените извлечения, кредитът не е обслужван редовно, като са допускани закъснения в погасяванията от падежа и освен погасителната вноска от 180,00 лева, постъпила на 15.08.2018г., други такива изобщо не са правени”. Наведени са съображения, че се оспорва и ищцовата претенция по отношение на лихвата за забава, тъй като отново не става ясно и липсват конкретни твърдения за това как е определена датата на забава на плащането - 01.08.2018г., кое плащане и в какъв размер.　
Изложено е, че съобразно чл. 22, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 8 от З., договор за потребителски кредит, който се предоставя под формата на овърдрафт, е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Заявено е, че в случая в т. 7 от договора е посочено, че лихвеният процент към датата на подписване е 19%, който не може да се приеме за фиксиран, т.к. според т. 7.1 от договора, титулярът заплаща промоционална годишна лихва в размер на 12% при определено условие - да не закрие издадената кредитна карта за първите 12 месеца от издаването й. Твърди се, че от изложеното е видно, че няма конкретика и яснота относно приложимия лихвен процент по кредита към съответния момент на дължимостта на лихвата. Сочи се, че липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент. Тоест не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето и върху кои суми се дължи, дали само спрямо тегленията и натрупаната главница и/или върху други акцесорни плащания /в тарифата е предвидено такова на различни видове такси и комисиони/. Изтъкнато е, че оттук не става ясно как принципно се формира възнаградителната лихва. Твърди се, че без значение е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му и да има яснота на какъв размер възлиза. Тези изисквания не са изпълнени. Навежда се, че в договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, но само към определен момент - датата на подписване. В този смисъл е заявено, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 8 от З., която е императивна. На следващо място, е направено възражение че не е спазено и изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 от З.. Заявено е, че разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Посочено е, че в случая изобщо не е ясно по какъв начин е определена общата дължима сума от 884,76 лева и по каква причина възлиза на този размер. Отделно в отговора се твърди, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Сочи се, че спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Изложено е становище, че нарушение е налице и т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по кредита и ГПР. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 12,68% . Тоест в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Навежда се, че в случая, в договора за кредит яснота, досежно тези обстоятелства, липсва. Посочено е, че съставните му елементи остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на лихви, такси и комисионни, според вида на картата, съгласно действащата Тарифа - чл. 13 от договора. Сочи се, че от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Навежда се, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. 　
В отговора на исковата молба, особеният представител на ответницата твърди, че е налице и нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 6 от З., т.к. няма яснота относно срока на договора, нито са конкретизирани падежите за плащане и отчетните периоди. Излага, че според чл. 22 от З., когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Твърди се, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от З. - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. С оглед изложеното, в отговора е изтъкнато, че не са спазени изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 8 и т. 9 от З., поради което договорът за кредитна, карта е недействителен и имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 от З., потребителят-ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.　
Предвид гореизложените съображения в отговора е заявено становище за отхвърляне изцяло като неоснователни на предявените искове и присъждане в тежест на ищеца на сторените по делото разноски.　
С Определение № 1340/11.02.2020г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество [фирма], редовно призовани, не се явява законният представител, не се представлява, като с дата 11.03.2020г. е постъпила молба от ищеца, в която заявява, че поддържа исковата молба.
Ответницата В. В. Й., редовно призована, не се явява, представлява се от назначения особен представител – адвокат Я., която оспорва така предявения иск и поддържа изцяло депозирания по делото отговор на исковата молба.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1365/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 5096/31.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът В. В. Й., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], ет. 6, ап. 17, да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „България” № 81Г, представлявано от С. И. – Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И. Н.:
- сумата от 805,32 /осемстотин и пет лева и тридесет и две стотинки/ лева – просрочена главница;
- сумата от 111,50 /сто и единадесет лева и петдесет стотинки/ лева – наказателна лихва за периода от 01.08.2018г. до 31.05.2019г.,
за вземане по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. C. и предоставяне на кредитен лимит от 26.03.2018г., сключен между [фирма] и В. В. Й., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 31.05.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – сторени разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 /петдесет/ лева – представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ., бр. 8 от 2017г./.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на настоящия адрес.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1365/2019г. по описа на Районен съд – [населено място].
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Установява се от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. CLUВ и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 26.03.2018г., сключен между [фирма], в качеството му на издател, и В. Й., в качеството й на титуляр, че по искане на титуляра издателят приема да издаде револвираща международна кредитна карта D. C., както и да предостави на титуляра правото да ползва кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до 800,00 лева, който може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените по искане на титуляра карти – при условията и реда, предвидени в Общите условия на [фирма]. Кредитният лимит в размер на 800,00 лева е предоставен на титуляра за извършване на безналични плащания на стоки и услуги в търговски обекти, както и за теглене на пари в брой чрез терминални устройства. Уговорено между страните е, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 28.02.2019г., който срок може да бъде подновен автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия на издателя.
Съгласно т. 6 от договора за всички операции, извършени с карта, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период със срок съобразно действащите Общи условия, през който период издателят не начислява уговорената с договора лихва. В т. 7 от договора е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по карта, титулярът следва да заплати на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19%. Съгласно т. 7.1 от договора за първите 12 месеца от издаване на картата, титулярът заплаща промоционална годишна лихва в размер на 12%, при условие, че в този срок не закрие издадената му кредитна карта, като при неизпълнение на това същият дължи на издателя размерът на редовната лихва по т. 7 от договора, считано от месеца на неизпълнение.
Видно е, че съгласно т. 10 от договора ГПР по кредита е в размер на 12,68%, като общо дължимата от титуляра сума възлиза на 884,76 лева. Уговорено между страните е, че за поддържане и ползване на кредитната карта, както и за ползване на предоставения кредитен лимит, титулярът заплаща на издателя лихви, такси и комисиони - т. 16 от договора. Съгласно т. 16.1 от договора към датата на сключване на същия месечната членска такса на първа карта е в размер на 4,00 лева.
С подписването на процесния договор ответницата Й. е декларира, че е запозната с Общите условия и Тарифата на издателя, както и че приема прилагането им при уреждане на отношенията между нея и издателя, във връзка със сключването и изпълнението на договора.
Приобщени по делото са Общите условия на [фирма], които на дата 02.04.2018г. са подписани на всяка страница от ответницата Й., която собственоръчно е декларирала, че ги е получила и ги приема. Същите уреждат отношенията между издателя и титуляра по процесния договор по повод издаването, ползването, обслужването и управлението на револвиращата кредитна карта D. C., включително и условията за предоставяне, ползване и погасяване на кредитния лимит.
Съобразно т. 10.1 от Общите условия, титулярът се задължава всеки месец до датата на падежа или на първия следващ работен ден, ако падежът е в неработен ден, да погасява минималната погасителна вноска, която съгласно т. 1.1, буква „и” от Общите условия представлява сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа и представляваща 5% от дебитното салдо по партидата /сумата за пълно погасяване/ към последния ден на изтеклия отчетен период, но не по-малко от 10,00 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10,00 лева. На следващо място в т. 11.1 от Общите условия е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът заплаща на издателя върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие лихвата по т. 8.1.1, плюс наказателна надбавка в размер, съгласно договора.
В Раздел X.. „Предсрочна изискуемост”, т. 13.1 е предвидено, че издателят има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок, определен от издателя, като една от изброените предпоставки съгласно т. 13.2.1 е при наличие на забава в плащането, на което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и Общите условия.
Към доказателствения материал по делото са приобщени Тарифа за такси и комисиони /от л. 13 до л. 14 от делото/, Протокол № 396137/02.04.2018г. за получаване на кредитна карта – D. C. CLASSIC и П. код подписан от ответницата/л. 16 от делото/, както и 16 броя Извлечения за периода от 01.04.2018г. до 31.07.2019г., издадени от [фирма] по Клиентски № 1020013396137 /от л. 17 до л. 32 от делото/.
Видно от Удостоверение с изх. № 5238/16.05.2019г., издадено от [фирма] е, че ответницата Й. не е погасила задължението си, произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. C. и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/, сключен на 26.03.2018г., което е в размер на 805,32 лева, от които: 800,00 лева – усвоен кредитен лимит и 5,32 лева – надвишен кредитен лимит. Изложено е, че към 31.05.2019г. дължимите и непогасени суми, съгласно горепосочения договор, са в общ размер на 916,82 лева, от които: 805,32 лева – главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от договора и т. 10.1 от Раздел X и т. 11.2 от Раздел XI на Общите условия и 111,50 лева – лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от договора и т. 11.1 от Раздел XI на Общите условия, считано от 01.08.2018г. до 31.05.2019г.
Предвид изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице С. Т.. От експертното заключение се установява, че усвоената сума по кредита от В. Й. е в размер на 953,43 лева, от които: изтеглени суми в брой – 887,00 лева и плащания на покупки ПОС – 66,43 лева.
При проверка на аналитичната справка на [фирма], вещото лице установява, че общата стойност на фактурираните разходи за периода от 04.04.2018г. до 01.06.2019г. са в размер на 1 121,82 лева, като в посочената сума са включени: главница в размер на 953,43 лева; револвираща лихва в размер на 90,92 лева; лихва за просрочие в размер на 35,70 лева; законова лихва в размер на 16,77 лева и служебна такса за блокиране на карта в размер на 25,00 лева. На следващо място експертът констатира, че общата стойност на извършените плащания по кредита от страна на ответницата е за 180,00 лева, платени на 15.08.2019г., като с платената сума от 180,00 лева са погасени задълженията за главница в размер на 148,11 лева и лихви в размер на 31,89 лева.
Твърди се, че общият размер на задължението по Договор за издаване и обслужване на револвираща международна кредитна карта D. C./26.03.2018г. към 31.05.2019г. – датата на последното месечно извлечение, е за 941,82 лева, по видове задължения, както следва: 805,32 лева – главница; 111,50 лева – договорна лихва, от която 77,40 лева – револвираща лихва и 34,10 лева – лихва за просрочие; 25,00 лева – служебна такса за блокиране на картата /сумата не се претендира по искова молба на ищеца/.
Вещото лице посочва, че размерът на дължимата се наказателна лихва за периода от 01.08.2018г. до 31.05.2019г. е 34,10 лева, а размерът на дължимата се револвираща лихва за същия период /от 01.08.2018г. до 31.05.2019г./ е 77,40 лева.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице като обосновано, компетентно и пълно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и сл. от З., във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1365/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], по което срещу ответника е издадена Заповед № 5096 от 31.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта, за което същият е получил съобщение на 05.08.2019г.
Исковата молба е подадена в съда на 27.08.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен, предвид следните съображения:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Й. е сключила на 26.03.2018г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта D. C. и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ с ищцовото дружество – [фирма], по силата на който й е предоставена сума в размер на 800,00 лева за извършване на безналични плащания на стоки и услуги в търговски обекти, както и за теглене на пари в брой чрез терминални устройства. От допуснатата и назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се установи, че усвоената сума по кредита от В. Й. е в размер на 953,43 лева, от които: изтеглени суми в брой – 887,00 лева и плащания на покупки ПОС – 66,43 лева, като съгласно т. 3 от договора, Й. е следвало да ползва и погаси кредитния лимит /овърдрафт/ в срок до 28.02.2019г., съобразно уговореното в договора и съблюдавайки клаузите на Общите условия, които са неразделна част от процесния договор. Следва да се отбележи, че Общите условия са били предоставени на ответницата на 02.04.2018г., в който смисъл е удостоверителното изявление на Й., обективирано при подписване на договора и респективно на Общите условия.
При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателят усвоява отпуснатия от ищцовото дружество кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора.
Възникването на процесното вземане по договора за кредитна карта е обусловено от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била реално предадена на оправомощения държател. Това е така, доколкото чрез използването на това техническо средство – кредитната карта, картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в месечните извлечения, които ищецът му изпраща, предоставените му кредити и да заплаща такси за одобряване на кредит, за обслужване на кредит, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над кредитния лимит. В случая това обстоятелство е установено, видно от приобщения протокол подписан от ответницата същата е получила кредитната карта. Вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, е констатирало, че кредитната карта е използвана, като възникналите задължения са били частично погасявани от ответната страна, като последното плащане е направено на 15.08.2019г. От кредитираното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа на събраните в настоящото производство писмени доказателства и на извършените счетоводни справки от страна на вещото лице при ищцовото дружество, експертът констатира, че общата стойност на извършените плащания по кредита от страна на ответницата е за 180,00 лева, платени на 15.08.2019г., като с платената сума от 180,00 лева са погасени задълженията за главница в размер на 148,11 лева и лихви в размер на 31,89 лева.
На следващо място по отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит /З./, доколкото заемното правоотношение представлява такова по смисъла на чл. 9 от З.. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Както бе посочено по-горе от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период ответната страна е усвоила сумата от 953,43 лева, като е заплатила сумата от общо 180,00 лева. Вещото лице е установило, че след приспадане на така направените плащания е останала непогасена главница в размер на 805,32 лева и договорна лихва в размер на 111,50 лева, от която 77,40 лева – револвираща лихва и 34,10 лева – лихва за просрочие, както и 25,00 лева – служебна такса за блокиране на картата, като същата не е претендирана по искова молба на ищеца, или общият размер на задължението по Договор за издаване и обслужване на револвираща международна кредитна карта D. C./26.03.2018г. към 31.05.2019г. – датата на последното месечно извлечение, е за 941,82 лева.
В случая вземането по договора за издаване на кредитна карта, който както бе изяснено представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието /лимита/ кредитополучателят може да упражнява правата по договора за кредит, е разсрочено доколкото страните са уговорили, че картодържателят може да върне в уговорения срок или цялата усвоена сума или минималната месечна вноска, за продължаващото действие на договора и за упражняване възможността за ползване на остатъка от отпуснатия кредитен лимит.
В клаузата на т. 10.1. от Общите условия към договора, които с предаването и приемането им от картодържателя, са част от предметното съдържание на договора за кредит – по аргумент на чл. 298, ал. 2 от ТЗ, страните са уговорили разсрочено изпълнение на породеното договорно задължение за връщане на предоставения банков кредит, доколкото е установено, че на падежа картодържателят следва да заплати минималната погасителна вноска, посочена в извлечението на всяка карта, като е предвидено, че последният има право да погаси изцяло усвоения кредитен лимит. Следователно, в настоящия казус, е приложима клаузата на т. 13.2.1. от Общите условия, съгласно която вземането става автоматично предсрочно изискуемо при наличие на забава в заплащането, на което и да е изискуемо задължение на титуляра към издателя за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо. Доколкото с последното заплащане на 15.08.2019г. длъжникът не е погасил в цялост задължението си за погасяване на минималната погасителна вноска за отчетния период, са настъпили установените в разпоредбата на т. 13.2.1. от Общите условия предпоставки за обявяване на вземането по усвоения, но непогасен остатък от кредита, за предсрочно изискуемо.
Съгласно задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал. 2 от Закон за кредитните институции /ЗКИ/ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки, а именно (1) обективният факт на неплащането и (2) упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая в производството по делото не бе установено, че преди депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на дата 31.05.2019г., по което е образувано ч.гр.д. № 1365/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], ищецът е изпратил уведомление до длъжника за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Волеизявлението за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Съдебната практика не поставя формални изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено. В този смисъл следва да се има предвид, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне на съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това уведомяване обаче не може да се вземе предвид като факт, настъпил в хода на процеса съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, доколкото от значение е моментът на връчването, а именно преди подаване на заявлението. Това уведомяване би могло да се вземе предвид като ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /така Решение № 161/08.02.2016г., постановено по т.д. № 1153/2014г. на ВКС, II т.о./
Предвид изложените съображения, съдът приема, че кредитът не е станал предсрочно изискуем. Независимо от това, съгласно даденото разрешение в т.9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК, следва да се отчете от решаващия съд, дължимостта на вземането върху непогасените вноски с настъпил падеж, независимо от отсъствието на обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Този извод се извежда от обстоятелството, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор за кредитна карта при условията, договорени между страните, и липсата на точно изпълнение по договора следва да бъде съобразено в исковото производство по чл. 422 ГПК. В този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Решение № 15 от 09.05.2017 г. по т.д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 7 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на ВКС, II г.о. и др. Обявяването на предсрочна изискуемост има значение само относно вноските, които са дължими за в бъдеще и то относно падежа им, а не засяга съществуването на тези задължения с настъпил падеж преди образуване на заповедното производство. Следва да се отбележи също така, че сумите в заповедното производство не са обосновани с факта на настъпила предсрочна изискуемост, както и сочения момент на задълженията са преди подаване на заявлението. Никъде в заявлението не е посочено, че се претендират суми поради предсрочна изискуемост на кредита. Такова твърдение се съдържа за първи път в исковата молба, това обаче в случая е без значение, защото предмета на исковото производство се определя от заповедното, по което заявителя не се е позовал на този факт .
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установи размера на усвоените суми за изследвания период, осъществените плащания от страна на длъжника и начислената наказателна лихва. Установено е, че ответната страна е усвоила сумата от 953,43 лева, като е заплатила сумата от общо 180,00 лева. Вещото лице е установило, че след приспадане на така направеното плащане, общият размер на задължението по Договор за издаване и обслужване на револвираща международна кредитна карта D. C./26.03.2018г. към 31.05.2019г. – датата на последното месечно извлечение, е за 941,82 лева, по видове задължения, както следва: 805,32 лева – главница; 111,50 лева – договорна лихва, от която 77,40 лева – револвираща лихва и 34,10 лева – лихва за просрочие – наказателна такава; 25,00 лева – служебна такса за блокиране на картата /сумата не се претендира по искова молба на ищеца/. Отделно от това експертът е изчислил, че размерът на дължимата се наказателна лихва за периода от 01.08.2018г. до 31.05.2019г. е 34,10 лева, а размерът на дължимата се револвираща лихва за същия период /от 01.08.2018г. до 31.05.2019г./ е 77,40 лева.
Следователно, по несъмнен начин в процеса на доказване в настоящото исково производство е установен правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне /отпускане/ на ответника на кредит при кредитен лимит от 800,00 лева, поради което е възникнало насрещното правно задължение картодържателят да върне на кредитната институция усвоения кредит от уговорения кредитен лимит, поради което в полза на кредитора-ищец е възникнало вземане за непогасения остатък от усвоения кредитен лимит, независимо дали е имало надлежно обявена предсрочна изискуемост или не, т.е. настъпилият падеж на тези задължения се явява решаващ относно дължимостта на търсената сума за главница.
По отношение на релевираните в отговора на исковата молба възражения, касателно нарушения на З., съдът намира следното:
Съгласно чл. 22 З., когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от З. - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Процесният Договор за издаване и обслужване на револвираща международна кредитна карта D. C./26.03.2018г. е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на предоставения за усвояване кредитен лимит, годишният процент на разходите, лихвеният процент по кредита, както и условията за издължаване на кредита от потребителя.
В отговора на исковата молба са релевирани доводи за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от З., тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 8 и т. 9 от З., според която договорът за потребителски кредит следва да съдържа „лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент”, както и „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит...”. Тъй като предоставеният потребителски кредит е под формата на кредитен лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния на суми посредством издадената му карта, при уговарянето на фиксирания лихвен процент на годишна основа не е необходимо да бъде посочена методиката за изчисляване на лихвата. В тази връзка в т. 7 от договора е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по карта, титулярът следва да заплати на издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на 19%, а съгласно т. 7.1 от договора за първите 12 месеца от издаване на картата, титулярът заплаща промоционална годишна лихва в размер на 12%, при условие, че в този срок не закрие издадената му кредитна карта, като при неизпълнение на това същият дължи на издателя размерът на редовната лихва по т. 7 от договора, считано от месеца на неизпълнение. В т. 10 от договора е уговорен ГПР по кредита, който е в размер на 12,68%, като общо дължимата от титуляра сума възлиза на 884,76 лева. Отделно от това договорено между страните е също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за състоянието на договора и за задълженията по усвоените кредити. Поради това, не са налице хипотезите по чл. 12, ал. 1, т. 8 и т. 9 от З., визирани в чл. 22 от З. и сключеният между страните договор е действителен и като такъв е породил облигационните си последици.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за дължимата главница е изцяло основателен и в този смисъл следва да бъде уважен. Като последица от предявяване на иска, основателно е и искането за дължимост на законната лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 31.05.2019г., до окончателното плащане на вземането. По отношение на претенцията за наказателна лихва следва да се посочи следното: с подаденото заявление по реда на чл.410 от ГПК заявителя е претендирал присъждане на наказателна лихва за процесния период в размер на 111,50 лв. Претенцията на ищеца в исковата молба е заявена за лихва в същия размер, но с конкретизация, че са касае за такава дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Общите условия. Видно от заключението на вещото лице, наказателната лихва дължима от ответницата за процесния период е в размер на 34,10 лв., като до този размер искът е основателен и доказан. Над този размер до предявения искът следва да бъде отхвърлен. В случая е видно, че са касае за претенция за друг вид лихва, която не е заявена по реда на заповедното производство револвираща лихва, която е включена в размера на претендираната наказателна, като тази претенция доколкото не е била предмет на заповедното производство не може да бъде предмет и на установителното исково производство, и съответно да бъде присъдена като част от претенцията за лихва.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в общ размер на 75,00 лева, от които: 25,00 лева – заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 68,66 лв. представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство, съобразно уважения размер от иска.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът претендира сторените разходи, за които са ангажирани доказателства за извършването им, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 84 от делото/, а именно: 75,00 лева – заплатена държавна такса /л. 34 от делото/; 300,00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител /л. 54 от делото/; 300,00 лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо претендираната в исковото производство сума за сторени разходи възлиза в размер на 975,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 892,69 /осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата В. В. Й., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], че ДЪЛЖИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Изпълнителния директор С. И., сума в размер на 805,32 /осемстотин и пет лева и тридесет и две стотинки/ лева - главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна картаи предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 26.03.2018г., дължима съгласно т. 2 и т. 5 от Договора и т. 10.1 от Раздел X на Общите условия, и наказателна лихва по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта . и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 26.03.2018г., считано от 01.08.2018г. до 31.05.2019г., в размер на 34, 10 /тридесет и четири лева и десет стотинки/ лева, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения от 111,50 лв., като неоснователен, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /31.05.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5096/31.05.2019г. на парично задължение по ч.гр.д. № 1365/2019г. по описа на Районен съд – [населено място].

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с адрес [населено място],[жк], ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Изпълнителния директор С. И., сумата от 68,66 /шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ лв. представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. В. Й., с ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], ДА ЗАПЛАТИ насъс седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от Изпълнителния директор С. И., сумата от 892,69 /осемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ лева., представляваща сторените от ищеца разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: