Мотиви №

към дело: 20211210200267
Дата: 01/16/2024 г.
Съдия:
Съдържание

Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на А. Б. А., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ********* подадена чрез адв. Г. С. със съдебен адрес [населено място], ********* срещу А. Ю. А., В. Ю. А. и Р. К. Р., всичките от [населено място], [община], с която на последните е повдигнато обвинение за това, че в нощта на 31.12.2020, срещу 01.01.2021, около 3.00-4.00ч. в [населено място], общ.Б. в съучастие, като съизвършители чрез нанасяне на удари са причинили на А. А. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание- престъпление по чл.130 ал.2 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК.
В съдебното заседание тъжителят се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат поддържа частната тъжба. В хода на съдебните прения излага доводи за виновност на подсъдимите, сочи какво се е случило. Поверенникът на тъжителя изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени за извършеното престъпление, като им бъде наложено справедливо наказание.
В хода на делото тъжителят е конституиран като граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, представляващ обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 8000 лв.. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от 01.01.2021г. до окончателното й изплащане, ведно със сторените по делото разноски. По отношение на гражданския иск, процесуалният представител на тъжителя изразява становище, че същия е основателен и доказан по размер и като такива следва да бъдат уважен.
Подсъдимите, редовно призовани не се явяват, представляват се от надлежно упълномощен адвокат, който оспорва тъжбата, излага доводи за недопустимост, за настъпила давност, в хода на пренията моли съда да признае подсъдимите за невиновни, поради липсата на доказателства за съставомерно поведение на всеки от тях, излага съображения в подкрепа на твърденията си.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл. 301 от НПК, установи следното:
Частният тъжител А. А. и подсъдимите А. Ю. А., В. Ю. А. и Р. К. Р. са от едно село и се познават, като с първия от тях, а именно А. А. са братовчеди. По делото липсват категорични доказателства за предходни конфликти.
На 31.12.2020г. тъжителят, заедно със семейството си бил в дома си, като се събрали да посрещат новата година. След 00.00ч. тъжителят излязъл с мотора си, като заедно с други лица направили обиколка на селото, като в центъра форсирали моторите, което подразнило намиращите се там лица. След обиколката с мотор А. се прибрал вкъщи и продължили да празнуват с брат си и родителите им. Те се чули със св.М. и се разбрали да му отидат на гости. По този повод П. и А. А. излезли от дома си и се отправили към центъра на селото, където се били събрали множество хора, бил запален и огън и поставени масички, като хората празнували новата 2021г. Там били и подсъдимите Р. Р. и В. А., както и св. С. А., Р. Р., А. Ч., Р. А., С., М., С., Р., Д. и М.. Посочените лица били в различни компании, като тъжителят и неговия брат отишли при св.М.. Част от присъстващите лица се заканвали на двамата братя, като в един момент станал скандал и започнали да си нанасят удари. Св.С. А. видял, че се случва нещо и като му казали, че бият брат му /А. А./, отишъл да види, но брат му не бил там, но в същия момент П. А. му нанесъл удар. Св.А. се отдръпнал и се обадил на баща си Ю. В., като боя продължавал и в него участвали множество лица, като Р. Р. и В. А. били издърпани на страни. Междувременно Ю. В. пристигнал заедно със съпругата си св.В. и сестра си св.С.. В. извикал П. А. да го попита защо е ударил сина му, като двамата се сборичкали и паднали на земята, след това се разбрали и сем.В. си тръгнали към вкъщи. Междувременно на тел.112 постъпили пет обаждания от [населено място] за възникнал инцидент, един от които бил от П. А.,брат на тъжителя. На място бил изпратен патрул, в състав св.В. и М. и линейка, като на П. А. бил извършен преглед,а на тъжителя не. Полицейските сужители разговаряли с част от лицата, като снели сведения,включително от тъжителя и неговия брат. Никой не бил транспориран в Ц.. След идването на полицията хората се разотишли, включително тъжителя и брат му. На 04.01.2021г. тъжителят посетил съдебен лекар, като му било издадено удостоверение /л.3/, като според заключението на д-р А. на тъжителя е причинена болка и страдание, като са констатирани леко изразен оток и бледосинково кръвонасядане на дясната слепоочна част на главата. Леко изразен оток и палпаторна болка в лявата половина на гърдите. На 05.01.2021г. А. А. подал жалба в 02 РУ Полиция с твърдения, че му е нанесен побой. По повод на жалбата била извършена проверка, снети обяснения от засегнатите лица, като с постановление от 28.01.2021г. прокурор от РП Б. е отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че става въпрос за престъпление от частен характер. След получаване на постановлението А. подал тъжба, станала повод за образуване на настоящото производство.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебномедицинска експертиза по отношение на тъжителя. Според заключението на д-р А., на тъжителя е причинена болка и страдание, като е посочил, че е възможно да е получено, така както се твърди в условията на масово сбиване.
Съдът кредитира изцяло приетото заключение, като намери, че същото е пълно, обосновано, изготвено въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. Същото с уточненията дадени от вещото лице в съдебно заседание установява че тъжителя е пострадал в условията на масово сбиване. При изготвяне на заключението си вещото лице е взело предвид наличната по делото медицинска документация, както и събраните доказателства, като в същото подробно и аргументирано е изложено и коментирано констатираното, както и защо е прието така. Изводите, обективирани в експертизата от друга страна бяха защитени по убедителен начин и в открито съдебно заседание от д-р А.. За състоянието на тъжителя данни се съдържат и в медицинското свидетелство /л.3/, от което се установява, че тъжителя, на 04.01.2021г е посетил съдебен медик, където са констатирани наранявания и снети данни от освидетлствания, като е посочено, че бил бит от десетина младежи.
По делото са изискани и приети и доказателства, установяващи извършената проверка по повод жалбата на тъжителя до 02 РУ, снетите обяснения, изготвените докладни записки, издадени полицейски предупреждения . Представени и приети по делото са и доказателства за депозиран сигнал за конфликт до НС 112, който е предявен и изслушан в съдебно заседание на 01.10.2021г., от който се установява, че е съобщено за побой.
В хода на съдебното следствие са разпитани и множество свидетели, като според посоченото от тях могат да бъдат разделени условно на няколко групи.
Към първата група следва да бъдат отнесени показанията на свидетелите очевидци на случая, като това са св.С.А., Р. Р., А. Ч., А., С., М.. Всички тези свидетели са се намирали на центъра на селото и са проследили развилата се ситуация. Чрез разпита на тези свидетели се установява времето, мястото на инцидента, обстоятелства, свързани с повода за скандала. Безспорно от съществено значение са показанията на св.С. А., който при разпита си сочи, че е станал масов бой, изнася факти, досежно ударите върху себе си, причината да извика баща си. Св. С. от своя страна изяснява началото на инцидента, като потвърждава, че се касае за участие на множество лица, като същия не е видял кой нанася ударите. Св. Р. и Ч. пък посочват, че Р. и В. не са участвали в боя. Св.М., твърди, че е видял как са удряли братята, в същото време обаче твърди, че по П. и А. е нямало наранявания. Към тази група могат да бъдат отнесени и показанията на св.Р., М., Д. и С.. Чрез разпита си тези свидетели не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка, доколкото не заявяват с нужната конкретика факти от значение за случая, но доколкото са били на мястото, а и св.Р. сочи, че е имало бой, като всеки е удрял, съдът намери, че като цяло изясняват ситуацията и това, че е имало масово сбиване.
Към другата група мога да бъдат отнесени показанията на свидетелите, които са видели тъжителя и подсъдимите след инцидента, това са св.А., св.В., полицейските служители В. и М.. Чрез показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства, свързани със състоянието на частния тъжител, както и последвалите действия. Така например св.А. сочи, че синът е имал наранявания, като твърди, че той и посочил лицата, които са го били. Св.В. от своя страна изяснява причината да отидат на центъра, както и поведението на съпруга си Ю. В. и брата на частния тъжител. Св.В. и М. от своя страна свидетелстват за причините да отидат на място, какво са установили, както и състоянието на присъстващите.
При анализа на гласните доказателствени средства съдът намира, че следва да кредитира с доверие посоченото от свидетелите очевидци на случая, а именно св.Слави А., Р. Р., А. Ч., А., С., Р., С., М., Д., посоченото от тези свидетели кореспондира с писмените доказателства, както и с показанията на полицейските служители. Действително по-голяма част от тях са в близки отношения с подсъдимите, но същото важи и за свидетелите на обвинението.
Съдът постави под съмнение посоченото от св.М., че подсъдимите са удряли тъжителя, доколкото това влиза в противоречие с посоченото от другите свидетели, чийто показания съдът кредитира. За да постави под съмнение показанията му в коментираната част, съдът взе предвид, обстановката, при която се е случило, това, че е било през нощта, вътрешните противоречия в твърденията му, а именно това, че са бити, но нямало наранявания по тях,соченото от него, че и двамата били прегледани от лекар, което обаче се опровергава от предоставената и приета по делото информация от Ц., където е посочено, че е прегледан единствено П. А.. При преценката достоверност на тези показания съдът отчете и установеното по делото обстоятелство, включително чрез експертното заключение, че става въпрос за масово сбиване, при което житейски нелогично звучи да установиш кой, кой е удрял. Това се потвърждава и от показанията на св.Р., която не е в никакви взаимоотношения със страните. Такива са изводите на съда и по отношение заявеното от св.А., съдът кредитира показанията на тази свидетелка по отношение наличието на наранявания по тъжителя, доколкото това се установява от приложените по делото медицински документи и експертно заключение, по отношение соченото обаче, че е бит от подсъдимите съдът намери, че показанията и не следва да бъдат кредитирани, доколкото противоречат на останалите доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите очевидци, включително и по отношение посочените от нея като брой лица. Тук следва да бъде взето предвид и това, че това и е съобщено от тъжителя, който обаче пред съдебния лекар е посочил десетина лица. Ето защо в тази им част показанията на тази свидетелка съдът не възприе за достоверни. Съдът постави под съмнение заявеното от тази свидетелка, че близките на подсъдимите идвали да се извиняват, тези показания са изолирани и не кореспондират с нито едно от останалите доказателства, такива твърдения липсват и в тъжбата, поради което и съдът не кредитира показанията и в тази част. По отношение показанията на св.В. и полицейските служители съдът намери, че същите следва да бъдат кредитирани, доколкото кореспондират на събрания доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.С. А., Р. Р., А. Ч., А., С., А. в кредитираната част, В., частично от показанията на разпитаните свидетели Р., В. М., М., С., събраните по делото писмени доказателства, а именно материалите, приложени по преписката във връзка с жалба на тъжителя, веднага след случилото се до 02 РУ Полиция, приложените медицински документи, експертното заключения, прибщения по делото запис от 112, справка от Т..
Чрез кредитираните доказателства се разкриват с нужната категоричност, какво точно се е случило, което съществено се различава от изнесеното в тъжбата. От друга страна по делото се установява, включително чрез показанията на свидетелите в кредитираната част, че на процесната дата е станал масов бой, в който е участвал и тъжителя , но липсват категорични доказателства, че същия е бит от подсъдимите.
По отношение на съществуващия противовес между отделните версии, Съдът даде вяра на твърденията на подсъдимите, тъй като същите са в пълен синхрон с казаното от останалите свидетели, посочени по-горе и събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, следното
По повод наведените доводи за прекратяване на производство, поради нередовност на тъжбата направени в хода на съдебните прения на защитата, съдът следва да посочи, че се е произнесъл по това искане преди даване ход на съдебното следствие, поради което и не дължи ново произнасяне в тази насока, поради липсата на нови обстоятелства след произнасянето му. По отношение твърденията за настъпила давност, съдът намира същите за неоснователни. Частната тъжба е депозирана в РС Благоевград на 22.02.2021 г., като е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК за деяние, извършено на 01.01.2021 г. /след постановление на РП Б., съдържащо отказ да се образува наказателно производство от общ характер/. С разпореждане на съдията- докладчик описаното в частната тъжба е квалифицирано също като престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл20, ал.2 от НК и подсъдимите са предаден на съд с обвинение, квалифицирано по посочения текст. За престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК законодателя е предвидил наказание "лишаване от свобода" до шест месеца или пробация. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност когато не е възбудено в продължение на три години, за всички останали случаи, т.е извън случаите на предходните точки, където не попада настоящия, с оглед предвиденото наказание, поради което е приложима именно чл.80, ал.1, т.5 от НК. Независимо от прекъсването или спирането на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК, а от своя страна давността се прекъсва от всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване срещу конкретен подсъдим. Т. е. давността за наказателно преследване в случая ще изтече пет години и половина след деянието- 01.01.2021 г. или ще изтече на 01.07.2026г. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да е изтекла давност, подсъдимия може да направи изявление производството по делото да продължи /чл. 289, ал. 2 от НПК/, поради което и защитникът не може самостоятелно да се позовава на изтекла давност, без подсъдимите да направят изрично изявление в тази насока. В този смисъл, съдът намира възражението на защитата за неоснователно.
След като се произнесе по възраженията и вземайки предвид приетата фактическа обстановка и събрания доказателствен материал, съдът намира, че на описаните в частната тъжба дата и място, подсъдимите не са извършили престъпление по чл.130, ал.2, вр. л.20, ал.2 от НК.
Обект на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице въпросната квалификация, следва да е налице такова увреждане, което да причини което да е в състояние да причини болки и страдания. Съставомерно по чл.130, ал.2 от НК е всяко засягане на организма, в резултат, на което увреденият претърпява болка или страдание, като болката е краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието е продължаваща болка (Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС).
От субективна страна деянието е наказуемо само, когато увреждането е причинено умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален умисъл.
За да бъде признато едно лице за виновно в извършване на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събраният и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на извършеното престъпление. Само такъв извод може да служи за постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 303, чл. 304 от НПК. Винаги, когато обвинението не е доказано по посочения начин, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. От друга страна при наказателни дела от частен характер в тежест на тъжителя е да докаже обвинението, повдигнато в тъжбата.
В настоящият случай при така установена фактическа обстановка обвинението остана неподкрепено от събрания по делото доказателствен материал, като твърдяното в тъжбата остана недоказано, поради което и въз основа на събраните доказателства съдът не възприе отразената в нея фактическа обстановка. В настоящият случай при така установената фактическа обстановка и събраните доказателства се установи от обективна страна, че на инкриминираната дата тъжителят е получил травматични увреждания, които по своята медико-биологична квалификация, съгласно заключението на съдебния лекар по издаденото медицинско свидетелство и експертно заключение, представляват лека телесна повреда и са му причинили болки и страдания. Липсват обаче каквито и да е било доказателства, от които да се направи категоричен и безспорен извод, че именно подсъдимите в съучастие в следствие на свои действия да са причинили така установените травматични увреждания на А.. Разпитаните в хода на производството свидетели очевидци не сочат, като автори на деянието подсъдимите, а дори напротив, с показанията си установяват, че А. А. е дошъл по-късно, Р. Р. е дръпнат настрани от св.С., В. А. въобще не е бил в боя. От друга страна полицейските служители, отзовали се на сигнали, както и св.Р. сочат, че всеки е удрял другия и са се обвинявали взаимно, поради което и няма как да се приеме за достоверно соченото в тъжбата, че именно тези лица са нанесли ударите. Нещо повече св.В. твърди, че не е видял видими наранявания. Това твърдение се опровергава и от посоченото в медицинското удостоверение, че ударите са нанесени от десетина лица, съобщено от А. и последващо обвинение срещу трима сочи на липсата на категоричност, че точно подсъдимите са нанесли ударите, причинили констатираното нараняване. Именно последното и липсата на доказателства, обуславящи безспорни и категорични изводи относно авторството на разглежданото деяние обуславя извод в противоположна на изложената в частната тъжба посока, а именно, че така установените травматични увреждания на тъжителя не са причинени вследствие виновно поведение на подсъдимите, Изложеното обосновава извода, че макар и да са обективно установени травматичните увреждания на тъжителя, не се установи именно подсъдимите с действията си да са причинили същите, както липсват каквито и да било доказателства обуславящи връзка между действия на А., Р. и А. и уврежданията на А. А., което предвид разпоредбата на чл. 304 пред. 2 от НПК води до оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им с частната тъжба обвинение.
От субективна страна вмененото на подсъдимите престъпление е несъставомерно. След като съдът прие, че не е установено подсъдимите да са извършили разглежданото престъпно деяние, този факт сам по себе си изключва наличието, както на прекият, така и на евентуалният умисъл на дееца по отношение настъпването на общественоопасният резултат.
За тези си изводи съдът отчита, че в хода на производството частният тъжител следва да докаже не само настъпилия противоправен резултат, но и причинно-следствената връзка между него и поведението на подсъдимите. По делото не бяха събрани доказателства, с които да се докаже авторството на деянието (т. е. че именно подсъдимите са причинили тази лека телесна повреда), което е съществен елемент от обективната страна на престъплението. Твърденията, посочени в частната тъжба, за това, че именно подсъдимите са нанесли удари по тъжителя се оборват от показанията на св. А., С., Р., В., още повече в хода на производството се установи посредством показанията на св.Р., М., С., че в боя е имало много участници и не се е виждало, кой по кого е нанасял удари, което се установява и от заключението на д-р А., поради което и твърдения от тъжителя механизъм на причиняване на констатираното увреждане не се доказа в настоящия случай. За тези си изводи, съдът отчита и констатираното, че в медицинско заключение от д-р А. не се сочи въз основа на какво е установено соченото травматично увреждане, а само нанесен побой от десетина лица, което не е достатъчно за разкриване механизма и авторството на деянието. Освен косвеният характер на цитираното доказателство, следва да се има предвид, че то възпроизвежда думите на самия частен тъжител. В тази насока е и изготвената съдебномедицинска експертиза, както се посочи вещото лице е посочило, че може да се получи по начин, посочен в тъжбата, но е допълнил в условията на масово сбиване, което преценено с останалия доказателствен материал води до извода, че не се установи по категоричен начин, че тъжителя е удрян и още по-малко, че е удрян от подсъдимите. По делото липсват други доказателства подкрепящи тезата на частния тъжител. Напротив бяха събрани достатъчно доказателства, които опровергават тази версия.
Изложеното обосновава извода, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че е извършено деяние и че е извършено от подсъдимите и макар и да са обективно установени травматичните увреждания на тъжителя, не се установи именно подсъдимите с действията си да са причинили същите, както липсват каквито и да било доказателства, обуславящи връзка между действията на подсъдимите и уврежданията на тъжителя, поради което предвид разпоредбата на чл. 304 от НПК същите следва да бъдат оправдани по повдигнатото им с частната тъжба обвинение.
По отношение на предявения от частния тъжител граждански иск:
По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 8000. 00 лева, предявен от частния тъжител срещу подсъдимите, съдът намира, че същият е неоснователен. В настоящия случай липсва противоправно деяние от страна на подсъдимите като една от необходимите кумулативни предпоставки за осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради което въпросите за вредите, причинната връзка и вината е безпредметно да бъдат обсъждани. Ето защо съдът отхвърли изцяло гражданския иск в пълния му предявен размер, като неоснователен.
По отношение на разноските, съдът не се е произнесъл с присъдата си, по който въпрос ще се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК след окончателното приключване на наказателното производство, когато размерът и отговорността за разноските ще е изяснен напълно.
По изложените мотиви, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: