и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 27а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ).

Образувано е по жалба от М. И. П., с ЕГН * и С. И. П., с ЕГН *, и двамата с адрес : гр. Б., ул. “Х. Ч.” № 33, чрез пълномощника им- адв. С. К.- Б., със съдебен адрес : гр. Б., ул. “П. Т.” № 6 против Решение № .1/ 26.08.2011г. изх. № ./ 21.09.2011г. на ОС “З”- гр. Б., с което са обезщетени наследниците на И. П. Х., бивш жител на гр. Б., чрез предоставяне в собственост на 0. 299 дка /двеста деветдесет и девет квадратни метра/, земеделски земи на обща стойност 257 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. Б., ЕКАТТЕ ., Община Б., както следва : с 0. 299 дка, представляващи 299/ 4 573 ид. ч. на стойност 257 лв. от Поземлен имот от ОПФ №.по плана за обезщетяване, представляващ Нива, целият от 4. 573 дка, пета категория, местност “Средния път- Ш.09”, на стойност 3 928 лв., при граници /съседи/ : № 157097- нива на наследници на Д.С.К. и др.; № 157015- нива на наследници на К. С. Г.; № 157014- нива на наследници на С.И. Х.; № 157013- нива на наследници на А.Х.Я.; № 157088- нива на наследници на Г. Д. Т. и № 000709- полски път Община Б.- ПП. Изрично в решението се сочи, че същото си издава въз основа на Решение № ./ 16.05.2000г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение №./ 11.06.2001г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне на начина обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ.
В жалбата се твърди, че двамата жалбоподатели са наследници на И. П. Х., бивш жител на гр. Б.. Приживе същият притежавал право на собственост върху земеделска земя с площ от 2 дка, в м. “Б.”, по отношение на която ОС “З”- гр. Б., макар че признал правото на собственост на наследодателя им, не го възстановил в стари реални граници, поради това, че същият попадал в регулация /строителните граници/ на гр. Б. и върху него имало реализирани мероприятия. С издаваното решение се определяло обезщетяване с равностойна земя от общинския поземлен фонд, но било налице пълно несъответствие между определеното с това решение обезщетение и признатото им право на собственост. Предвид това се иска от съда отмяна на обжалваното решение и увеличаване на определеното обезщетение съобразно пазарната цена на имота.
Жалбоподателите в съдебно заседание, чрез проц. си представител- адв. Б., поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Ангажират доказателства.
Ответникът редовно призован, чрез проц. си представител- гл. юрк. И., оспорва жалбата. Ангажира доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните и указанията на касационната инстанция, намира за установено от фактическа страна, следното :

Жалбоподателите са наследници по закон на И. /В.е/ П. Х. бивш жител на гр. Б., починал на .г. /л. 10 от адм. д. 26/ 2012г./.
Производството пред ОС “З”- гр. Б., е започнало по искане на жалбоподателя М. И. П.- заявление по преписка № ./ 20.01.1998г., с който той е поискал възстановяване на собствеността върху процесния имот от 2. 000 дка /приета като доказателство е и цялата административна преписка /л. 29- 55 от адм. д. 26/ 2012г./. Част от същата е и Решение № ../ 13.08.1998г. изх. № . 14.08.1998г., с което административния орган е отказал възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на процесния имот, представляващ Ливада от 2. 000 дка, пета категория, находяща се в землището на гр. Б., местността “Б.- РЗ”, поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността съгл. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и Удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ изх. № ./ 22.11.1993г. /данни за съобщаването на това решение на заявителя по преписката отсъстват, но доколкото той не излага доводи в противна насока, и сам излага фактически твърдения, че зачита този отказ, съдът счита, че този отказа му е надлежно съобщен/. В преписката обаче отсъстват посочените от ОС “З”- гр. Б., две решения- Решение №../ 16.05.2000г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение № ./ 11.06.2001г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ за определяне на начина обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗУ, послужили като основание за издаването на атакуваното решение.
С атакуваното решение са обезщетени наследниците на И.П. Х., бивш жител на гр. Б., чрез предоставяне в собственост на 0. 299 дка /двеста деветдесет и девет квадратни метра/, земеделски земи на обща стойност 257 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. Б., ЕКАТТЕ ., Община Б., както следва : с 0. 299 дка, представляващи 299/ 4573 ид. ч. на стойност 257 лв. от Поземлен имот от ОПФ №. по плана за обезщетяване, представляващ Нива, целият от 4. 573 дка, пета категория, местност “Средния път- Ш.09”, на стойност 3 928 лв., при граници /съседи/ : № 157097- нива на наследници на Д.С.К. и др.; № 157015- нива на наследници на К. С.. Г.; № 157014- нива на наследници на С.И. Х.; № 157013- нива на наследници на А. Х. Я.; № 157088- нива на наследници на Г. Д. Т. и № .- полски път Община Б.- ПП.
В изпълнение на указанията на касационната инстанция, РС- гр. Б. е задължил двукратно по реда на чл. 144 АПК вр. чл. 161 ГПК, ответника по жалбата- ОС “З”- гр. Б., да представи Решение № ./ 16.05.2000г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение № ./ 11.06.2001г. по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ за определяне на начина за обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗУ, ведно с доказателства за връчването им на заинтересованите лица /на заявителя/, с предупреждението, че ако такива не бъдат представени съдът ще приеме, че те не съществуват в правния мир, респ. че не съобщавани на заинтересованите лица, поради което и не са влезли в законна сила. В изпълнение на вмененото от съда задължение, с молба от 18.05.2013г., проц. представител на ответника, е представил компютърни разпечатки на тези две решения /л. 11 и 12 от делото/, но без самите решения, в съответния писмен вид, подписани от членовете на ОС ”З”, които са ги постановили. С нарочно Писмо изх. № - 04- 35/ 06.06.2013г. ответникът е уведомил съда, че при него няма данни за връчването на тези решения на заинтересованите лица- л. 18 от делото.
Изслушано е при първоначалното разглеждане на делото, експертно заключение на вещото лице инж. Д.Н.

Жалбата е подадена в срок, и е процесуално допустима- подадена е от надлежни страни, против индивидуален административен акт на ОС “З”, като се твърди, че същият накърнява правата на жалбоподателите.

Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, доколкото атакуваното решение страда от съществени пороци допуснати в хода на процедурата по издаването му и които същевременно с това нарушават и материалния закон- ППСЗПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на обявения план по чл. 19, ал.18 (план за обезщетяване), ОС “З” постановява решение за обезщетяване със земя, което може да се обжалва при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.
Признатото обезщетение, а за да има такова следва да е налице и постановен и влязъл в сила отказ от възстановяване на собствеността върху определен имот/ или част от него, се определя с решения по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, а полученото- с последващо такова, издадено на основание чл. 27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Т. е. преди постановяването на обжалвания административен акт, следва да се е развило обезщетително производство, което представлява сложен фактически състав, в който органът по поземлена собственост постановява няколко отделни административни акта.
От събраните по делото доказателства се налага извод, че с атакуваното решение, административния орган- ОС “З”- гр. Б. е издал решение с обезщетителен по смисъла на чл. 27 а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ефект, което е недопустимо, и представлява допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, доколкото към момента на издаването му, не е налице нито влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8- Решение № . 16.05.2000г. за определяне на правото на обезщетение, нито такова по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ- Решение № ./ 11.06.2001г. за определяне на начина на обезщетяване и плана за обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗУ. Ето защо, доколкото безспорно се установи, че в процесния случай отсъстват валидно постановени в писмен вид и подписани от всички членове, участвали в състава при вземането им решения по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, за определяне стойността на обезщетението и по чл. 19, ал. 17 ППСЗПЗЗ за определяне на начина на обезщетение, адм. орган не е следвало да издава атакуваното решение, доколкото са били налице пречки за това, предвид лисата в правния мир на обуславящите го решения. Дори и хипотетично да се приеме, че представените две решения от ОС “З”- гр. Б.- Решение № .4/ 16.05.2000г. и Решение № . 11.06.2001г. съществуват в правния мир и са валидни, то категоричен и еднопосочен е изводът, че същите не са били надлежно съобщени на заинтересованите лица с предоставена възможност същите да упражнят правото си на жалба /адм. орган сам твърди, че не разполага с доказателства за съобщаването им на заинтересованите лица и за влизането им в сила/, то за административния орган изобщо не е могло да възникне правото да издаде финалното за процедурата по обезщетяване решение по чл. 27 а, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да отмени обжалваното решение, като укаже на ОС “З”- гр. Б., че следва да постанови нарочно решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, за определяне стойността на дължимото се на насл. на И. П. обезщетение, което да се съобщи на заинтересованите лица, и след влизането в сила на което, да постанови решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване и плана на обезщетяване по чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ, което също подлежи на съобщаване на заинтересованите лица. Едва след влизането в сила на последното, ОС “З”- гр. Б., може да стигне до завършващия елемент на фактическия състав на обезщетяването, издавайки решение по реда на чл. 27а, ал. 1 ППСПЗЗ. Доколкото посоченият фактически състав не е спазен, това води до категоричен извод за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради което същото следва да бъде отменено. Предвид и на това, доколкото към момента на издаването му, адм. орган не е изобщо разполагал с възможността да издаде атакуваното решение, е без всякакво правно значение обстоятелството дали определеното с него обезщетение, е съответно на дължащото се на насл. на И. П., още повече и при липсата на яснота по въпроса какво е по стойност последното, и по какъв начин същото ще следва да се реализира.

С оглед изхода на спора и направеното изрично искане от страна на жалбоподателите, за присъждане на сторените по делото разноски, съдът намира, че следва да осъди ответника ОС “З” да заплати на жалбоподателя С. И. П., сумата от 165 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение на вещото лице, доколкото само той фигурира като вносител по съответните вносни бележки. На него и на другия жалбоподател- М. П., разноски за адвокатско възнаграждение не се следват, доколкото отсъстват доказателства не само за заплащането на такова, но дори за определяне на размера му, и доколкото на страните не се следват неизвършени, бъдещи или предполагаеми разноски, такива не следва да се възлагат в тежест на ответника.

Мотивиран по този начин, Районен съд- гр. Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ./ 26.08.2011г. изх. №.- 97/ 21.09.2011г. на ОС “З”- гр. Б., с което са обезщетени наследниците на И.П. Х. бивш жител на гр. Б., чрез предоставяне в собственост на 0. 299 дка /двеста деветдесет и девет квадратни метра/, земеделски земи на обща стойност 257 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. Б., ЕКАТТЕ .Община Б., както следва : с 0. 299 дка, представляващи 299/ 4573 ид. ч. на стойност 257 лв. от Поземлен имот от ОПФ №. по плана за обезщетяване, представляващ Нива, целият от 4. 573 дка, пета категория, местност “Средния път- Ш.09”, на стойност 3 928 лв., при граници /съседи/ : № 157097- нива на наследници на Д.С. К. и др.; № 157015- нива на наследници на К. С. Г. № 157014- нива на наследници на С. И. Х.; № 157013- нива на наследници на А.Х.Я.; № 157088- нива на наследници на Г.Д. Т. и № 000709- полски път Община Б.- ПП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА НА ОС “З”- гр. Б. за НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ, в СЪОТВЕТСТВИЕ С УКАЗАНИЯТА НА СЪДА.

ОСЪЖДА Общинска служба “Земеделие”- гр. Б., да заплати на С. И. П., с ЕГН *, и с адрес : гр. Б., ул. “Х. Ч.” № 33, сумата от 165. 00 лв. /сто шейсет и пет лева/, представляващи направени разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Б. в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :