и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. Д. Б., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."Ч..., И. В. Б., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], район "С...., Н. В. П., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул."Б. и тримата чрез адв. Т. Г. Т., АК Б., със служебен адрес Б., ул."...- партер против Р. Х. К., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул."П....
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р. Х. К., ЕГН [ЕГН], че ищците С. Д. Б., ЕГН [ЕГН], И. В. Б., ЕГН [ЕГН] и Н. В. П., ЕГН [ЕГН], като наследници по закон на В. К. Б. и като наследници при равни квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях от предприятието на [фирма] не дължат поради погасяването им по давност сумите по изпълнителен лист издаден на 12.08.2010 година, по въззивно гражданско дело № 356 по описа на О.. съд Б... за 2010 година, срещу [фирма], peг. по ф.д. № 1240/1997 по описа на Окръжен съд Благоевград, със седалище и адрес на управление Б., ул. „Ч..., представлявано от В. , бивш жител на Б., починал на 07.02.2018 година, за сумата от 4000 (четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.06.2009 година, до окончателното изплащане на сумата, които суми за всеки един от ищците съгласно наследствените квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях поотделно са в размер на по 1333,33 лева (хиляда триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки в период без закръгляне след десетичната запетая до шестата цифра) от общата главница, която е в размер на 4000 (четири хиляди лева) лева, ведно с 832,49 лева (осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки в период без закръгляне след десетичната запетая до седмата цифра) от натрупаната законна лихва върху главницата от 25.06.2009 година до датата на подаване на настоящата искова молба- 29.06.2018 година, която е в размер на 2497,48 (две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лева.
Иска се да бъдат присъдени сторените по делото съдебни и деловодни разноски, както и разноските за адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници по закон на В. К. Б., ЕГН [ЕГН], бивш жител на Б., починал на 08.02.2018 година.
Посочва се, че приживе наследодателят на ищците бил собственик на [фирма], със седалище и адрес на управление Б... вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията към МП с....
Излага се, че съгласно правилата на Семейния кодекс, Закона за наследството и предвид Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 година по тълк.д. № 2/2001 година на Върховен касационен съд, ОСГК, ищците като наследници по закон на В. К. Б., ЕГН [ЕГН], бивш жител на Б., починал на 08.02.2018 година, наследяват при равни квоти от по 1/3 (една трета) идеална част всеки от тях предприятието на [фирма], със седалище и адрес на управление Б., ул. „Ч... вписано в търговския регистър на Агенция по вписванията към МП с ...
Твърди се, че ответникът Р. К. притежава изпълнителен лист срещу [фирма], издаден на 12.08.2010 година по въззивно гражданско дело № 356 по описа на Окръжен съд Благоевград за 2010 година за сумата от 4000 (четири хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.06.2009 година, до окончателното изплащане на сумата.
Посочва се, че ищците предявяват настоящия отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, като искат от съда да признае за установено по отношение на ответника Р. Х. К., че ищците С. Д. Б., И. В. Б. и Н. В. П., като наследници по закон на В. К. Б. и като наследници при равни квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях от предприятието на [фирма] не дължат поради погасяването им по давност сумите по изпълнителен лист издаден на 12.08.2010 година, по въззивно гражданско дело № 356 по описа на О с Б за 2010 година срещу [фирма], представлявано от В. К. Б., ЕГН [ЕГН], бивш жител на Б., починал на 07.02.2018 година, за сумата от 4000 (четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.06.2009 година, до окончателното изплащане на сумата, като размерът на натрупаната законна лихва върху главницата от 25.06.2009 година до датата на подаване на настоящата искова молба- 29.06.2018 година е в размер на 2497,48 (две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лева.
Посочва се, че съгласно наследствените квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях от предприятието на [фирма], ищците С. Д. Б., И. В. Б. и Н. В. П. с настоящия отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ТПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ТПК искат от съда да признае за установено по отношение на ответника Р. Х. К., че всеки един от ищците С. Д. Б., И. В. Б. и Н. В. П. не дължи поради погасяването им по давност сумите по изпълнителен лист издаден на 12.08.2010 година, по въззивно гражданско дело № 356 по описа на О с Б за 2010 година, като за всеки един от тях поотделно, съгласно наследствените квоти, от сумите по изпълнителен лист издаден на 12.08.2010 година, по въззивно гражданско дело № 356 по описа на О с Б... за 2010 година, всеки един от ищците желае да установи, че не дължи сума в размер на 1333,33 лева (хиляда триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки в период без закръгляне след десетичната запетая до шестата цифра) от общата главница, която е в размер на 4000 (четири хиляди лева) лева, ведно с 832,49 лева (осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки в период без закръгляне след десетичната запетая до седмата цифра) от натрупаната законна лихва върху главницата от 25.06.2009 година до датата на подаване на настоящата искова молба- 29.06.2018 година, която е в общ размер на 2497,48 (две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лева.
Заявено е в исковата молба, че ищците считат, че не дължат поради погасяването им по давност сумите по описания изпълнителен лист, защото след неговото издаване, ответникът е образувал срещу едноличния търговец изпълнително дело № 593/2010 година по описа на ЧСИ М. В., p. в КЧСИ, с район на действие О. с. Б.... което впоследствие е било прекратено на 27.09.2017 година, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно поради перемпция.
Излага се становище, че в съдебната практика и доктрината е трайно установено разбирането, че прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи съществуването на съответните факти.
Сочи се, че преди да бъде прекратено изпълнително дело № 593 по описа на ЧСИ М. В. за 2010 година, с молба е вх. № 3406 от 05.06.2017 година, взискателят- ответник Р. К. е поискала изпълнителното дело да бъде продължено от ЧСИ Ш. Д., вписан под peг. № 796 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград.
Излага се, че с уведомление с изх. № 26918/02.10.2017 година ЧСИ Ш. Д. уведомява ЧСИ М. В., че на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ, по молба на взискателя по изпълнително дело № 593/2010 година по описа на ЧСИ М. В., същото е предадено на ЧСИ Ш. Дервиш за продължаване на изпълнението по него, като е преобразувано под изпълнително дело № 857/2017 година по описа на ЧСИ Ш. Д.. Със същото съобщение ЧСИ М. В. е уведомена, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 27.09.2017 година с разпореждане на ЧСИ Ш. Д. от същата дата, изпълнителното производство по делото е прекратено.
Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 593 по описа на ЧСИ М. В. за 2010 година е извършено на 31.05.2013 година, когато е вписано налагане на възбрана върху идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника по делото.
Посочва се, че към настоящия момент ищците, след смъртта на В. К. Б. са конституирани като длъжници (солидарни) по изпълнително дело № 112 по описа на ЧСИ Ш. Д. за 2018 година, което е образувано от ответника Р. К. въз основа на същия изпълнителен лист издаден на 12.08.2010 година, по въззивно гражданско дело № 356 по описа на Окръжен съд Благоевград за 2010 година. Излага се, че съдебният изпълнител не е спазил изискването на чл. 428, ал. 3 от ГПК, като след смъртта на длъжника и след като той е получил приживе покана за доброволно изпълнение, предвид неизвършени други изпълнителни действия, преди да продължи действията си не е изпратил на наследниците нова покана за доброволно изпълнение. Вместо това, съдебният изпълнител е изпратил уведомление за конституиране на наследниците по делото и ги уведомява за вече наложени запори върху вземанията им, банковите им сметки и върху трудовите им възнаграждения.
Заявено, че предвид решение от 26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се дават отговори на спорни въпроси в изпълнителния процес, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Сочи се, че според същото решение, давността върху вземането прекъсва с налагане на запор, възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ и други действия по принудителното изпълнение, извън посочените, като пояснява, че не са изпълнителни действия, които прекъсват давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и други подобни.
Твърди се, че отделно от горното, във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани, като всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на тези изпълнителни действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Сочи се, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Твърди се, че прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
От друга страна е заявено, че когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече не са валидни. Причината за това е. че те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение.
Сочи се, че в контекста на прекъсването на погасителната давност се обезсилват както процесуалните действия на взискателя, касаещи прекъсването на погасителната давност - овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ или отделните молби с искане за предприемане на изпълнителни действия, така и всяко едно предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, което го изгражда. Твърди се, че изключение е създадено единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания - арг. от чл. 433, ал. 3 от ГПК. Пример за такива действия са влязлото в сила постановление за възлагане, от което купувачът на публична продан на недвижим имот черпи своето право на собственост, както и плащанията на работодателя, извършени на основание получено запорно съобщение.
Излага се, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемпция, тогава няма каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога не е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Твърди се, че такъв е и случая в настоящия казус, като давността е започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение по въззивно гражданско дело № 356 по описа на Окръжен съд Б. за 2010 година, и предвид обезсилването на всички валидни изпълнителни действия по изпълнително дело № 593 по описа на ЧСИ М. В. за 2010 година, с което се заличава с обратна сила тяхното съществуване и действие, като не е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД същата е изтекла най- късно на 12.08.2015 година, от която дата вземането по изпълнителния лист е изцяло погасено по давност.
Излага се, че от основно значение в казуса за преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителния способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност.
Сочи се, че в случая, след като изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то това условие не е изпълнено и нито едно от предприетите изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство не е валидно. Заявено е, че причината за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия не са произвели процесуални и материални последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника.
Твърди се, че предвид описаното и с оглед обстоятелствата, че изпълнително дело № 593/2010 година по описа на ЧСИ М. В., per. № 797 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград е прекратено поради перемпция и всички предприети изпълнителни действия са обезсилени по право - към настоящия момент вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност още на 12.08.2015 година, много преди образуване на изпълнително дело № 112 по описа на ЧСИ Ш. Д peг. № 796 в КЧСИ, е район на действие Окръжен съд Б за 2018 година, което поражда за ищците правен интерес да търсят защита по исков ред, като искат от съда да установи със сила на присъдено нещо недължимост на задължението по издадения изпълнителен лист, поради погасяването му по давност.
С Разпореждане № 9183/02.10.2018г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 03.10.2018г. на Н. М, майка на ответницата, живуща в едно домакинство.
В законоустановеният срок на 05.11.2018г. е депозиран писмен отговор от ответника, в който е заявено становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като са изложени подробни доводи за отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответника е оспорил исковата молба, като излага в отговора, че последното същинско изпълнително действие по изпълнително дело №593/2010 г. по описа на ЧСИ М. В. е извършено на 09.10.2013 г., на която дата е извършен опис на описания по-долу имот.
На следващо място е заявено, че по изпълнителното дело №112/2018 г., което е образувано с Разпореждане от 19.01.2018г. на ЧСИ Ш. Д има извършени редица изпълнителни действия.
На дата 22.01.2018 г. е изготвено Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на В. К. Б., а именно: 1/8 идеална част от недвижим имот - ПИ с начин на трайно ползване „ниско застрояване“ с трайно предназначение „урбанизирана”, заснет с идентификатор №04279.614.59, с площ от 145 кв.м. по КК на [населено място], с ЕКАТТЕ 04279, Община Б., одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АК с адрес на имота: [населено място], кв. В, при граници: 04279.622.353, 04279.614.60, 04279.614.62, ведно с изградена в имота сграда с предназначение - сграда за обществено хранене с идентификатор №04279.614.59.1. с площ от 43 кв.м. по КК на [населено място], с ЕКАТТЕ 04279 Община Б.. В. е вписана в имотния регистър на 23.01.2018 г. видно от Справка по лице.
На дата 23.01.2018 г. видно от получено от ответницата „Уведомление с изх.№02055 от 23.01.2018 г. ЧСИ Ш. Д е пристъпил към принудително изпълнение чрез опис на недвижим имот, описан подробно по-горе.
По молба на взискателя ЧСИ Ш. Д е изготвил три броя запорни съобщения, които е изпратил до [фирма], [населено място], [фирма]; [фирма] съответно с изх.№4109/12.02.2018 г., №4110/12.02.2018 г. и №4111 от 12.02.2018 г.
С оглед изложеното в отговора, е заявено становище, че предявеният иск е изцяло неоснователен като ищците неправилно и превратно тълкуват цитираното от тях Тълкувателно решение №3/2015 година на ОСГТК на ВКС и смесват института на погасителната давност в изпълнителното производство с института на погасителната давност в исковото производство.
Излага се в отговора, че за разлика от исковото производство, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Разбирането на ищците, че с прекратяване на изпълнителното дело с №857 по описа на ЧСИ за 2017 г. поради настъпила перемпция отпада действието по прекъсване на давността с предприетото действие от ЧСИ М. В. по налагане на възбрана върху 1/8 идеална част от недвижим имот на 31.05.2013 г., собственост на длъжника по изп.дело №593/2010 г, е несъстоятелно и няма връзка с мотивите на цитираното TP. С налагането на тази възбрана на 31.05.2013 г. и с извършването на опис на имота на 09.10.2013 г. се прекъсва давността и започва да тече нова давност. Прекратяването на изпълнителното дело поради настъпила перемпция не води до отпадане на действието на наложената от ЧСИ М. В. „възбрана" като действие в рамките на изпълнителния процес, с което се прекъсва давността, в който смисъл са изложените обстоятелства в исковата молба. Излага се, че на дата 09.10.2013 г. давността е прекъсната и започва да тече нова петгодишна давност като преди изтичането й на 09.10.2018 г. са извършени редица изпълнителни действия, с които давността отново е прекъсната. Д. на ищците, че с прекратяване на изпълнително дело №857 по описа за 2017 г. действието по налагане на възбраната, извършено на 31.05.2013 г. от ЧСИ М. В., с което е прекъсната давността, не се зачита, тоест става невалидно, е напълно неоснователно.
Сочи се, че ищците напълно превратно тълкуват мотивите на ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Заявява се становище, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция, не следва автоматично погасяването на вземането по давност. При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай, че давностните срокове не са изтекли, взискателят има право, което е и сторил, да образува ново изпълнително дело за непогасеното си по давност вземане.
Относно погасителната давност по вземането на ответницата (взискател)-е посочено, че тя е петгодишна за главницата и три годишна за лихвите за забава.
След като се приеме, като последно валидно извършено изпълнително действие по изп.дело №593/2010 г. по описа на ЧСИ М. В., извършването на опис на идеална част от недвижим имот на 09.10.2013 г., то давностния срок за главницата изтича на 09.10.2018 г., като за лихвата е изтекла давността само за периода до 22.01.2015 г., три години назад от датата на която е предприето валидно изпълнително действие, прекъсващо давността на дата 22.01.2018 г.
Сочи се, че с предприемането от съдебния изпълнител на изпълнителното действие "възбрана" върху идеална част от имот, собственост на длъжника на дата 22.01.2018 г., е прекъснато течението на давността, преди изтичането на петгодишната давност и е започнала да тече нова погасителна давност- чл. 116 б."в" от ЗЗД.
В този смисъл са мотивите на т.10 на ТР№ 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК. Тълкуването, което правят ищците на приетото в мотивите на ТР, е неправилно.
Предвид горното е изложено становище, че исковете за установяване на недължимост на главницата в размер на 4 000 лева са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Исковете за установяване на недължимост на лихвата за периода от 22.01.2015 г. до 29.06.2018 г. са изцяло неоснователни, защото с предприетото на 22.01.2018 г. изпълнително действие по налагане на „възбрана” върху идеална част от имот, собственост на длъжника, по изпълнително дело №112/2018 г. по описа на ЧСИ Ш. Дервиш се прекъсва давността.
С определение 10530/07.11.2018г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, съобщил е на страните проект на доклад по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В проведените съдебни заседание ищците не се явяват, представляват се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и пледира за нейното уважаване.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва исковата молба, като пледира за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.
И двете страни представят писмени бележки в които развиват доводи относно заявените от тях позиции по спора.
По делото са приети като доказателства представените от страните писмени документи, приобщено е производството по изп.дело № 593/2010г. по описа на ЧСИ М. В..
След като се запозна с представените доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:
Ищците С. Д. Б., Н. В. П. и И. В. Б., са законни наследници съпруга и деца на В. К. Б., починал на 07.02.2018г. в Б., видно от удостоверение за наследници изх.№ 524/02.03.2018г. издадено от Община Б..
Видно от справка от ТР приживе В. К. Б., е бил регистриран като [фирма], с ...
Видно от изпълнителен лист от 12.08.2010г. издаден в полза на ответникът Р. К. срещу [фирма], по въззивно гражданско дело № 356 по описа на Окръжен съд Б. за 2010 година е осъден ЕТ В. Б. – Б. да заплати на ответника Р. К. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 4000 (четири хиляди) лева, преведена му на 14.02.2008г. по банков път от нейна сметка в Ю. и Е. Д. Б. ., финансов център Б., при начална липса на основание, по негова сметка в Ю. и Е. Д. Б. ., финансов център Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.06.2009 година, до окончателното изплащане на сумата.
Установява се, че въз основа на издадения ИЛ в полза на ответника и въз основа на молба от 29.10.2010г. е образувано изпълнително дело № 593/2010г. по описа на ЧСИ М. В..
С постановление за налагане на възбрана от 30.05.2013г. във връзка с образуваното изпълнително дело № 593/2010г. срещу длъжника В. К. Б., е наложена възбрана върху недвижим имот находящ се в [населено място], а именно 1/8 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ с трайно предназначение „урбанизирана“, заснет с идентификатор 04279.614.59, с площ от 145 кв.м. по кадастралната карта на Б.. В. е наложена за обезпечение на вземането на Р. Х. К., като е вписана в Служба по вписванията видно от справка по лице.
Видно от материалите по изп.дело № 593/2010г. по описа на ЧСИ М. В., а именно протокол за опис на недвижими имущества на дата 09.10.2013г. е извършен опис недвижим имот собственост на длъжника.
С молба от 05.06.2017г. подадена от Р. Х. К. – взискател по изп.дело № 593/2010г. до ЧСИ М. В., същата е направила искане на основание §3 от ЗЧСИ, изпълнението по изпълнително дело №593/2010г. да бъде продължено от ЧСИ Ш. Д, рег.796.
С молба от 13.01.2017г. ответника по делото Р. К., е направила искане до ЧСИ М. В. да извърши опис на описания в молбата имот, и да възложи изготвянето на оценка на същия, и да бъде обявена публична продан на притежаваната от длъжника 1/8 идеална част от същия.
От представеното уведомление до ЧСИ М. В., от ЧСИ Ш. Д, се установява, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 27.09.2017г. с разпореждане на ЧСИ Ш. Д изпълнителното производство е прекратено, поради настъпила перемция по силата на закона, като съдебния изпълнител е прогласил в постановление настъпилото прекратяване.
С разпореждане от 19.01.2018г. на основание чл.426 от ГПК е образувано изпълнително производство по изп.дело № 112/2018г. при ЧСИ Ш. Д, с взискател Р. К. и длъжник [фирма] за сумите по изпълнителен лист от 12.08.2010г. издаден по в.гр.д.356/2010г. по описа на Окръжен съд Б
С постановление от 22.01.2018г. за налагане на възбрана върху недвижим имот е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на В. К. Б., 1/8 ид. част от поземлен имот с начин на трайно ползване „ниско застрояване“ заснет с идентификатор 04279.614.59 с площ от 145 кв.м. по кадастралната карта на Б..
С уведомление от 23.01.2018г. е уведомен взискателя от ЧСИ Д че същия пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на недвижим имот, който ще бъде извършен на 12.03.2018г.
Видно от запорни съобщения от 12.02.2018г. на основание чл.507 от ГПК е наложен запор до размера на дълга по изпълнително дело на сметките на длъжника открити в Банка ДСК ЕАД, С. Е, и Ю. Б АД.
С уведомление изх.№ ЧСИ Ш. Дервиш е уведомил наследника на В. Б. – С. Б., че на 29.03.2018г. с разпореждане на ЧСИ, на основание чл.429, ал.2 от ГПК, наследниците са конституирани като длъжници по изпълнително дело за заплащане на олихвяема сума в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху нея от 25.06.2009г., която към момента е 3610,78 лв. до окончателното й изплащане и неолихвяема сума в размер на 996,00 в това число и адвокатско възнаграждение и други разноски.
Страните по настоящото производство не оспорват така установената фактическа обстановка. Единственият спорен въпрос по делото е изтекла ли е предвидената 5 годишна погасителна давност в член 117, ал.2 от ЗЗД в полза на ищците.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК. С този отрицателен установителен иск, се дава възможност на длъжника да оспори по исков ред, съществуването на вземането на кредитора- ответник, но същото би могло да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно за да не се допусне пререшаване на вече разрешения със “сила на присъдено нещо” спор, законът е предвидил, че оспорването може да се осъществи, само на базата на факти, настъпили, след приключване на съдебното дирене, като причините за това могат да бъдат различни- плащане на дълга, погасяването му по давност, поради пасивно поведение от страна на взискателя- кредитор, в продължение на повече от 5 години, от възникването в негова полза на изпълняемото право и др. В настоящия случай ищецът се позовава на втората хипотеза- погасяване на дълга по давност. Искът е допустим, тъй като се основава на факти, настъпили след съдебното дирене. В настоящият случай ищецът се позовава именно на такъв факт-изтекла погасителна давност за задължението по изпълнителното дело. Излага твърдения, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 31.05.2013г., когато е вписано налагане на възбрана върху идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника по делото, като тъй като изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК всички процесуални действия извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече не са валидни, тъй като те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. Твърди се, че давността е започнала да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение по в.гр.д.№ 356/2010г. на БОС и предвид обезсилване на всички валидни изпълнителни действия по изп.дело № 593/2010г. на ЧСИ М. В., като не е налице прекъсване на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД, същата е изтекла най – късно на 12.08.2015г. и вземането е погасено.
Съгласно чл.433, т.8 от ГПК ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Макар да се касае за бездействие на кредитора, последиците са единствено върху развитието на образуваното изпълнително производство. Както е прието в т.10 от Т.. №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС- прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на Закона към момента на осъществяване на съответните правно релевантни последици. С акта си съдебният изпълнител единствено прогласява настъпилото прекратяване. Правните последици са, че следва да се отменят всички мерки, гарантиращи събиране на вземането, като наложените запори и възбрани. Обезсилват се всички предприети изпълнителни действия, с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети лица плащания. Изрично е посочено „предприети” действия- т.е.извършените и насрочени след датата на която е настъпило прекратяването на изпълнителното производство. След прекратяването е недопустимо извършването на последващи действия по изпълнение(в т.см.Опр.№290/25.04.2018г.,по гр.д.№3217/2017г., III ГО на ВКС).
Изтичането на 2-годишният срок има последици единствено върху развитието на изпълнителното производство, но не и върху погасителната давност за търсене на вземането, което е било предмет на изпълнение. По силата на чл.116,б.”в” от ЗЗД меродавно за прекъсване на погасителната давност е предприемането на действия по принудително изпълнение. Давността се прекъсва от момента на извършването им, независимо от по-нататъшната им съдба. Фактът на призната перемпция по принудителното изпълнение, не отменя с обратна сила значимостта и последиците от вече извършените преди настъпването й действия по изпълнение, каквато теза се развива от пълномощника на ищеца. Отново в т.10 на цитираното тълкувателно решение е посочено, че за новата погасителна давност от значение е „последното валидно-поискано или предприето изпълнително действие”. ”Валидно” в смисъл на извършено преди да са налице предпоставките по чл.433, т.8 от ГПК. Затова и не може да се сподели становището, че всички действия са отпаднали с обратна сила. Твърдението не намира опора в закона, не е развито в този смисъл и в относимото тълкувателно решение. Извършените до настъпване на перемпцията изпълнителни действия по изп.д.№593/2010г.по описа на ЧСИ не са недействителни и запазват своето действие. (в.см. Р..№10/16.02.2016г.,по гр.д.№3231/2014г., III ГО на ВКС, Р..№45/30.03.2017г.,пост.по гр.д.№61273/2016г., IV ГО на ВКС).
В заключение съдът намира, че изтичането на 2-годишният срок по чл.433, т.8 от ГПК води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя да търси реализиране на вземането си. За последното е меродавна материално-правната погасителна давност, регламентирана в чл.116, б.”в” от ЗЗД.
От изложената по-горе хронология на извършените действия по изпълнение съдът приема, че последното валидно по см.на т.10 от ТР действие е извършения опис на недвижими имущества от 09.10.2013г.
От този момент е започнала да тече нова погасителна давност за вземането. При съобразяване, че се касае за вземане, основано на съдебно изпълнително основание следва да се съобразява предвидената в чл.110 от ЗЗД- 5-годишна давност за главницата, т.е. до 09.10.2018г. По отношение на лихвата също е приложима пет годишната давност тъй като съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е признато със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.
В заключение, при съобразяване, че настоящата искова молба е подадена на 29.06.2018г., то следва изводът, че към този момент все още не е настъпил материално-правният ефект на последиците, с които законът свързва изтичането на погасителната давност. Кредиторът все още е имал възможност да търси изпълнение, тъй като вземането все още не е било погасено по давност, каквито действия са предприети от него с образуване на второто изпълнително дело, по което на 22.01.2018г. е наложена възбрана. Този извод обосновава и неоснователност на претенцията за признаване несъществуването на вземането на ищците, поради погасяването му по давност и налага отхвърлянето й, като недоказана.
При този изход и с оглед искането на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски в размер на 822,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за които са представени доказателства за извършването им, като с оглед отхвърляне на исковете, следва да бъдат осъдени ищците да му заплатят направените по делото разноски в посочения размер.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове за признаване за установено по отношение на ответника Р. Х. К., ЕГН [ЕГН], че ищците С. Д. Б., ЕГН [ЕГН], И. В. Б., ЕГН [ЕГН] и Н. В. П., ЕГН [ЕГН], като наследници по закон на В. К. Б. и като наследници при равни квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях от предприятието на [фирма] не дължат поради погасяването им по давност сумите по изпълнителен лист издаден на 12.08.2010 година, по въззивно гражданско дело № 356 по описа на Окръжен съд Б за 2010 година, срещу [фирма], peг. по ф.д. № 1240/1997 по описа на Окръжен съд Б със седалище и адрес на управление Б., ул. „Ч, представлявано от В. К. Б., ЕГН [ЕГН], бивш жител на Б., починал на 07.02.2018 година, за сумата от 4000 (четири хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 25.06.2009 година, до окончателното изплащане на сумата, които суми за всеки един от ищците съгласно наследствените квоти от по 1/3 (една трета) идеална част за всеки от тях поотделно са в размер на по 1333,33 лева (хиляда триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки в период без закръгляне след десетичната запетая до шестата цифра) от общата главница, която е в размер на 4000 (четири хиляди лева) лева, ведно с 832,49 лева (осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и девет стотинки в период без закръгляне след десетичната запетая до седмата цифра) от натрупаната законна лихва върху главницата от 25.06.2009 година до датата на подаване на настоящата искова молба- 29.06.2018 година, която е в размер на 2497,48 (две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) лева.

ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес Б., ул.“Ч, И. В. Б., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], район С – “ № и Н. В. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул., да заплатят поравно на Р. Х. К., ЕГН [ЕГН], с адрес Б., сумата от 822,00 /осемстотин двадесет и два лева/ направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез РС Б пред Окръжен съд Бв двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: