и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З. Д. П. с ЕГН , със съдебен адрес: Г., ул.”T. А.” № 41, Е. – К. на А.Г. Ю., с която против О. Б., представлявана от Кмета К. П., е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик на основание наследствено правоприемство от своя баща и придобивна давност на следния недвижим имот – урегулиран поземлен имот /УПИ/ - парцел Х, имот пл.№ 273, кв.3 по плана на с.И., О. Б., одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г. на Кмета на О. Б., с площ на имота от 2188 кв.м., при съседи: от три страни улици и парцел ІХ, имот с пл.№ 274, кв.3 по плана на селото. Сочи се, че имота към настоящия момент е в регулация, няма реализирано строителство, с начин на трайно ползване – жилищна територия. Спорния имот ищеца го владее от 1955г., когато му е бил предоставен от неговия баща, което владение продължава и до настощия момент. През този период никой не е оспровал собствеността, като е владял имота продължително, спокойно и явно. Не разполага с документ за собственост и по повод действия по снабдяване с такъв е узнал, че имота е актуван като общинска собственост и за същия има издаден Акт за държавна /общинска/ собственост № 32/1985г., но по разписен лист и по скица имота е записан на ищеца. Сочи се, че липсва юридическо основание за актуване на имота. При поддържане на подробни фактически твърдения в горната насока ищецът обосновава наличието на правен интерес за предявяване на положителния установителен иск спрямо ответника за установяване, че е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и давностно владение. В подкрепа на твърденията са представени и писмени доказателства.
Ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска. В съдебно заседание ангажира и допълнителни доказателства.
Ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска. В съдебно заседание ангажира и допълнителни доказателства.
Ответната страна, чрез своя процесуален представител, оспорва иска и също сочи доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетели. Допусната и назначена е съдебно – техническа експертиза и е изслушано заключение на вещо лиц – основно и допълнително.
В с.з. на 12.06.2008г. е открито производство по реда на чл.154 от ГПК /отм./ - за оспорване на истиността – съдържанието на Акт за държавна /общинска/ собственост № 32/20.03.1985г.
Анализа на събраните доказателства, преценени поотделно и тяхната съвкупност, както и във връзка с фактическите доводи на страните по арг. на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, сочи на следното:
С молба – декларация /л.8/, адресирана чрез Кмета на О. Б. до Нотариус М.К., ищецът З. Д. П. е декларирал, че не притежава писмен документ за собственост и е поискал извършване на обстоятелствена проверка и признаване, че ищеца е собственик на основание давностно владение на спорния имот – УПИ, парцел Х, имот пл.№ 273, кв.3 по плана на с.И., О. Б., одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г. на Кмета на О. Б., с площ на имота от 2188 кв.м., при съседи: от три страни улици и парцел ІХ, имот с пл.№ 274, кв.3 по плана на селото. Според регистъра на имота /л.6/ е видно, че спорния такъв се води на името на ищеца. От О. Б. обаче е удосотоверено, че имота е актуван и за него има издаден Акт за държавна собственост. От Акт за държавна собственост на недвижим имот № 32/20.03.1985г. /представен в заверено копие и при извършена констатация в с.з. от 12.06.2008г. от оригинала/ е видно, че на основание ПМС № 1 от 07.01.1981г. и чл.77 от НДИ, одобрен със Заповед № 2/05.01.1985г. е актуван за държавна собственост незастроена жилищна площ от 9000 кв.м. в с.А., кв.3, парцел 11, при съседи: улица и парцел № І, ІІІ, V и VІ. Като бивш собственик е отразен – АПК „Д.Благоев”, а след актуването е предосатавен за оперативно управление на Общински народен съвет.
Св.Г. – племенник на ищеца, твърди, че знае, че още от 1952 – 1953г. спорната земя, на площ от около 2 дка, се е обработвала от ищеца, като ливада и градина. Никога не е била блок на ТКЗС. Докато е съществувало ТКЗС тази нива се е обработвала изключително и само от ищеца З. П., който я обработва и до сега, като свидетелят не знае някой да е оспорвал на ищеца собствеността му върху тази земя. Съседите на имота са – от юг – път, от север – черен път, дере, Б. П.. Според св.Б. също сочи, че спорната нива на площ от около 2 дка още към момента на масовизацията се е обработвала от ищеца З. П.. Никога нивата не е била блок на ТКЗС. Ищеца е гледал на нивата бостан, била е и ливада. От този момнет и до сега ищеца обработва нивата, като свидетелят не знае някой да му е оспорвал собствеността.
Според заключението на вещото лице от 15.05.2008г. със Заповед № 2/05.01.1985г. на кмета на О. Б. е одобрен кадастралния и регулационен план на с.И. /преди с.А./, като процесния имот е включен в плана като земеделеска земя, без за него да е отразен имот с отделен планоснимачен номер. Имота е бил включен в плана в парцел ІІ, кв.3, отреден за жилищно строителство, но това мероприятие не е реализирано. Следва актуване на имота на основание МПС № 1/07.01.1981г. и чл.77 от НДИ и на основание на особрения с горната заповед план на с.И. е съставен АДС № 32 от 20.03.1985г. на недвижим имот – парцел ІІ, кв.3, целия с площ от 9000 кв.м., в който попада и процесния имот. Със заповед № 395 от 27.03.2001г. на кмета на О.та е одобрен и действащия към момента кадастрален и регулационен план на с.И., по който спорния имот е отразен като отделен имот с пл.№ 273 от кв.3 и за него е отреден парцел Х – 273, кв.3, с площ от 2188 кв.м. изчислен графично на скица. Върху имота няма реализирано строителство или някакво друго мероприятие или съоръжение. По разписен лист по плана от 2001г. имот с пл.№ 273 е записан на ищеца – З. Д. П.. За имота няма отчуждителна преписка. Преди първото заснемане и включването на имота в регулация от 1985г. е бил земеделска земя.
Според допълнителното заключение от 19.01.2009г. при извършена справка в архивите на бившето ТКЗС и ОСЗГ Б. вещото лице сочи, че процесния имот е заявен за възстановяване от З. П. със Заявление вх.№ А26/17.02.1992г., в качеството му на наследник на Димитър П., на нива в м.”Бунаро” от 1,00 дка и описана в клетвена декларация. ОСЗГ Б. /тогава ПК/ е отказала с протокол № 2179/27.02.2005г. да признае правото на собственост върху нива от 1,00 дка в м.”Бунаро”, а в последствие с писмо от 30.09.2005г. го уведомява, че имота се се възстановява. В заключение вещото лице обобщава, че не може да даде категоричен отговор дали имота е бил в блок на ТКЗС, няма данни в блоковете на ТКЗС кои имоти са били включвани, като не са открити и книжа за предоставени земи за ползване /като лично ползване/ и доколко процесния имот не попада като такъв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от предявяване на установителна защита, предвид предвид направените и поддържани фактически твърдения - ищецът твърди, че е изключителен собственик на процесния имот на основание наследство от праводателя си и при поддържане и на самостоятелно оригинерно придобивно основание – придобивна давност, което право на собственост му се оспорва от ответната О., поради издаване на акт за държавна собственост по отношение на имот, част от който е и спорния – вж. заключението на вещото лице А. по основната експертиза.
По същество:
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона /арг. чл.77 от ЗС/. При положителния установителен иск ищецът носи доказателствената тежест, за да установи осъществяване на придобивното основание, от което основава собственическата си претенция – арг. чл.127, ал.1 от ГПК /отм./.

В хода на съдебното дирене ищецът не установи осъществяването на правопораждащите правото му на собственост върху имота факти. Същият се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност върху имота, считано от 1955 г. до сега. Основният по делото въпрос, който следва да се изясни е за статута на имота, предмет на положителния установителен иск, към времето на протичане на процесите на масовизация в страна, т.е. момента на образуване на ТКЗС. При положение, че е бил земеделска земя, неприложим по отношение на него ще е оригинерният придобивен способ, поддържан от ищеца. Обратно, последният би могъл да го придобие по давност, ако имота е имал селищен характер. Според неоспорената експертиза от вещото лице, която съдът възприема изцяло, се установява, че спорния имот е влязъл за първи път в регулация едва през 1985г., т.е. към момента на протичане на процесите на масовизация /образуване на ТКЗС и др. подобни образувания/ в страната и спорната нива е била земеделска земя, не е имал селищен характер, дори и да не са били налице ограниченията на закона по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (ЗРПВПВННИ, отм.) и по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ, отм.), а впоследствие и по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) за придобиването му по давност /в този смисъл Решение № 2354 от 14.01.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2003 г., IV г. о/. Вън от изложеното, друго основание за такъв извод е и обстоятелството, че и към 1955 г., и понастоящем имотът е празен – т.е. не е застроен, респ. че не се ползва за задоволяване на жилищни нужди. Тази негова характеристика дава основание и за приложението на ограничителния режим на ЗРПВПВННИ (отм.), който е включвал в приложното си поле незастроените и застроени с малоценни постройки недвижими имоти, находящи се в посочени в закона населени места – при преценката, разбира се, за конкретното населено място. Ищецът не ангажира доказателства, че той или неговият праводател по наследство са били член – кооператори, за да било е възможно, при изключението на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС (приет през 1950 г., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г.), той да запази собствеността върху земеделския имот – и то само при условие, че последният е имал селищен характер – в реални граници и се разпореди валидно с него в полза на други лица (вкл. и ищцата) – отново с уговорката, ако не са били налице ограниченията за придобиване по горецитираните закони – ЗРПВПВННИ и ЗСГ.

Съобразно посочения текст от ПУ на ТКЗС, земеделските стопани - кооператори запазват правото си на собственост в реалните граници, но само по отношение на дворни места и когато те се намират в селище - населено място, което няма утвърден регулационен план. Съгласно текстът на чл. 8 от същия Примерен устав на ТКЗС всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат в кооператива изцяло притежавана от тях собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която те стопанисват заедно с другите сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на селището, така и тези, които се намират в регулационния план на населеното място. Според чл. 11, ал. 1 от Примерния устав внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове, т.е. при липса на реални граници, както е в случая, е било невъзможно придобиване на процесния имот по давност от наследодателя на ищеца, а впоследствие и от самия него, както на основание наследствено правоприемство, така и по давност. Такава давност е могла да тече след евентуално възстановяване на собствеността върху спорния имот от компетентния за това орган – съответната ОСЗГ. в случая - в казуса, по силата на закона /ПУ на ТКЗС в сила към момента на образуване на ТКЗС/, с оглед характера на спорния имот като земеделски такъв към момента на образуване на ТКЗС – се налага извода, че спорния имот към този момент е бил земеделски, поради което собственика изцяло е загубил собствеността върху него в реални граници и по отношение на тази вещ не е могло да тече придобивна давност. По отношение на този имот с включването му по силата на цитирания тест от ПУ на ТКЗС в съответното ТКЗС е възникнало право на кооперативно земеползване. Дори и наследодателят на ищеца, а впоследствие и самият той да е продължил да обработва и владее нивата след влизането й в ТКЗС тази нива е загубила своята индивидуалност – чл.7 и чл.12 от Примерния Устав на ТКЗС, следователно не е бил налице индивидуално определен обект, годен да бъде придобит по давност. Собствеността само върху внесената земя, но включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници - ал. 2, кактъвто не е процесния случай. Само с такава земя кооператорите са имали право да се разпореждат, като я прехвърлят включително и на некооператори - ал. 4. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от последващия Примерен устав на трудово-кооперативно земеделско стопанство (обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г., загубил значение), според която собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници.
Освен това разпоредбата на чл.86 ЗС, в редакцията й до 1990г., е забранявала придобиване по давност на вещи, социалистическа собственост, а сред тези вещи попадаше собствеността на държавата, кооперациите и другите обществени организации.
Понеже исковата молба визира придобиване на имота по давност, но не на основание, годно да направи владелеца собственик /добросъвестно владение/, без той да знае, че е нарушена изискуемата от закона форма за придобиване на имота или че праводателят му не е собственик на недвижимата вещ , следва да изтече 10 годишно спокойно, явно и необезпокоявано владение, през което лицето да държи вещта като своя.
С изменението на чл.86 от ЗС през 1996г. /ДВ, бр. 33 от 19.04.1996г./ е допустимо да се твърди давностно придобиване на вещ и спрямо държавата и общините, ако се касае до частна държавна или общинска собственост. Следователно след изменението на чл.86 от ЗС от 19.04.1996г. имоти – частна държавна и общинска собственост, могат да се придобиват по давност, считано от 01.06.1996г., като по силата на § 1 на Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр.46 от 06.06.2006г./ е спряна за 7 /седем/ месеца, но считано от 31.05.2006г. Забраната по чл. 86 от ЗС, която е отпаднала едва от 21.04.1990 г.), които не допускат придобиване на недвижимия имот от владелеца чрез други правни способи. След посочената дата упражняваната от ищцеца фактическа власт – дори и да е безспорно установена такава – постоянна, непрекъсната, явна, несъмнена и спокойна (а данните по делото не сочат това), не може да има за последица придобиването на процесния имот по давност, предвид нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (нова, ДВ, бр. 107 от 1997 г.). Съгласно нея, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Ето защо, новият давностен срок, считано от 22.11.1997 г. (датата на влизане в сила на изменението на ЗВСОНИ) до датата на подаване исковата молба не е достатъчен за придобиването на имота на въведеното основание – чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради следното: Ако въпреки това се приеме, че след 22.11.97г. ищецът е продължил да владе спроната вещ, отново не може да се направи извод за придобиването й по давност с оглед разпоредбата на пар.1 от Закон за допълнение на ЗС – ДВ бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г. и Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., който постановява спиране на давността за придобиване на държавни и общински имоти до 31 декември, 2008г., по последното изменение.
Ищецът не доказа, че за периода от 1955г. до настоящия момент е владял спокойно и необезпоковяно в продължение на 10 г. спорния имот, поради което не може да се позове на оригинерно придобиване. Деривативно придобиване на имота по силата на наследственото правоприемство от наследодателя на ищеца също не е налице, тъй като не се събраха и доказателства, че и праводателят на ищеца е бил собственик на вещта на годно правно основание към момента на отпочване на владение от самия ищец върху вещта от 1955г., както твърди той в исковата си молба По делото липсват допустими и годни по ГПК доказателства, които да установяват наследодателят на ищеца да е упражнявал непрекъснато, явно и спокойно фактическа власт върху процесния имот повече от двадесет години съгласно чл. 34 от ЗД (отм.) във връзка с § 4 от Преходните правила на ЗС (обн., ДВ, бр. 92/1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) преди образуването на ТКЗС и съответно да е придобил собствеността върху него въз основа на този правопораждащ правото на собственост факт. Липсата на доказателства относно осъществявеното на давностно владение върху процесния имот за повече от двадесет години преди включването му в ТКЗС, сочено като придобивно основание на правото на собственост върху него, води до извода, че и наследодателят на ищеца не е бил собственик на процесния имот към момента на включването му в ТКЗС. Данните от заключението на вещото лице сочат, че част от имота е бил заявяван за възстановяване пред ОСЗГ Б., но на ищеца не е издадедно позитивно решение, т.е. процеса на земеделска реституция по отношение на този имот не е приключил и следователно ищеца не може да се легитимира като собственик на имота с позитивно решение по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което има конститутивно действие относно правото на собственост върху имота (Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС).
В обобщение, поддържаните от ищеца придобивни основания не са се осъществили и не го легитимират като собственик на имота към настоящия момент, поради което установителния иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се признае за недоказано оспорването на истиността – съдържанието на на Акт за държавна /общинска/ собственост № 32/20.03.1985г. Характера на положителния установителен иск предполага провеждане на пълно и главно доказване от ищеца на положителните факти, които твърди, като не е достатъчно оспорване истиността на документите, които представя ответната страна, за да докаже установителната си претенция.
Водим от горното и на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.154, ал.1 и сл. От ГПК /отм./, Б.ския районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Д. П. с ЕГН , със съдебен адрес: Г., ул.”T. А.” № 41, Е. – К. на А.Г. Ю., иск против О. Б., представлявана от Кмета К. П., с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - за установяване спрямо О. Б., че З. Д. П. е собственик на основание наследствено правоприемство от своя баща и придобивна давност на следния недвижим имот – урегулиран поземлен имот /УПИ/ - парцел Х, имот пл.№ 273, кв.3 по плана на с.И., О. Б., одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г. на Кмета на О. Б., с площ на имота от 2188 кв.м., при съседи: от три страни улици и парцел ІХ, имот с пл.№ 274, кв.3 по плана на селото, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Признава за недоказано оспорването на истиността – съдържанието на на Акт за държавна /общинска/ собственост № 32/20.03.1985г.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред Б.ския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: