и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Община Б., представлявана от кмета А. К., с ЕИК[ЕИК], с адрес: пл. „Г. И.” № , с която против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявано от Й. К. Д. - е предявен положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1732.35 лв. /хиляда седемстотин тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - главница с ДДС, представляваща незаплатени наемни вноски за месеците ноември 2016 г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г. и март 2017 г., ведно с лихва за забава в размер на 162.58 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, за периода от 11.11.2016 г. до 15.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите - правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Копие от исковата молба е връчена на ответното търговско дружество по реда на чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление на адреса, по седалище и адрес на управление на това дружество според актуалните данни за това от ТР, като в срока по чл.131 от ГПК, считано от изтичане на срока по чл.47, ал.1 от ГПК - не е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се от ищеца, че на 07.04.2016 г. е сключен Договор № 4016071 между страните с предмет - предоставяне под наем общински недвижим имот - частна общинска собственост, от 54.30 кв. м. открита площ, находящ се на ул. „Б. К.” № , пред кафе-аператив „М.”, с предназначение да се използва за разполагане на маси за открита консумация на основание Р. № по Протокол № / г. на Комисията по преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Община Б.. Твърди се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от сключения договор ответното дружество, в качеството на наемател е следвало да плаща месечен наем в размер на 723.24 лева, а за периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2017 г. месечната наемна цена е в размер на 361.62 лева с ДДС на основание чл. 36, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните информационни и декоративно-монументални елементи. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 4 от договора ответникът се е задължил да заплаща договорената наемна цена в касата в касата или по банкова сметка на ответника до 10-то число на текущия месец, както и че наемателят е ползвал горепосочения общинския недвижим имот и е плащал наем за него до месец октомври 2016 г., след което е преустановил плащанията, като не е заплатил договорената наемна цена за месеците: 11.2016 г., 12.2016 г., 01.2017 г., 02. 2017 г., и 03.2017 г. - в общ размер 1732.35 лв. /хиляда седемстотин тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, от които: 285.87 лв. - неплатен остатък от наем за месец ноември 2016 г. с падеж 10.11.2016 г.; 361.62 лв. - неплатен наем за месец декември 2016 г. с падеж 10.12.2016 г.; 361.62 лв. - неплатен наем за месец януари 2017 г. с падеж 10.01.2017 г.; 361.62 лв. - неплатен наем за месец февруари 2017 г., с падеж 10.02.2017 г.361.62 лв. - неплатен наем за месец март 2017 г. с падеж 10.03.2017 г. Поради забава се сочи, че се дължи и лихва за забава от 162.58 лв. Твърди се неизпълнение на задължението на ответника да заплати наемните вноски за месеците 11.2016 г., 12.2016 г., 01.2017 г., 02.2017 г. и 03.2017 г. - в общ размер 1732.35 лв. /хиляда седемстотин тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ - главница с ДДС, ведно с лихва за забава в размер на 162.58 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, за периода от 11.11.2016 г. до 15.05.2017 г., въпреки опити за доброволно уреждане на спора, поради което е било подадена на 28.05.2018 г. от ищеца и заявление, по което е образувано и ч.гр.д.№ /г. по описа на Районен съд - Б.и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК. В двуседмичния срок длъжникът не се е явил, за да получи книжата си, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване и поддържане на установителния иск.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за приобщаване на заповедното производство, за допускане и назначаване на СИЕ, както и събиране на гласни доказателства при довеждане - за установяване на твърдения факт, че ответникът е ползвал наетия имот за процесния период.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание, ищцовата страна, редовно призована не изпраща представител по закон, а по пълномощие, който поддържа исковата молба и в съдебно заседание изрично е направило и поддържало искане по реда на чл. 238, ал. 1 вр. с чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ако са налице процесуалните условия за това, а именно неявяване на ответника, липсата на представен писмен отговор и оспорване на иска и липса на изрично изявление от тази страна, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът не представя отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не делегира процесуален представител, не оспорва иска. Изрично за последиците при неявяване и непредставяне на писмен отговор, както и при липса на изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие ответната страна е предупредена с връчването й на разпореждане по чл.131 от ГПК при условията на фикцията на чл.50, ал.4 вр. с чл.47, ал.1 от ГПК.
От така изложеното в обстоятелствената част и в искането за защита /петитума/ на иска, е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С определението по чл.140 от ГПК по насрочване на открито съдебно заседание, съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото представените към исковата молба писмени документи като писмени доказателства, предвид годността, допустимостта /представени са в необходимата за това форма – валидно заверени копия/ и относимостта им към спорния по делото предмет. Ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като твърди наличието на всички, както процесуални, така и материални основания по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 239, ал.1 от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид посочените и представени по делото доказателства, намира иска за вероятно основателен. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящето неприсъствено решение се основават на тях.
Според т.12 от ТР № от г. по т.д.№ /г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с отделен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като в предмета на иска по чл.415, ал.1, вр. с чл.422 от ГПК не се включва въпроса за разноските, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. По изложеното се дължи отделен осъдителен диспозитив, с който ответниците се осъдят да заплатят на ищеца и разноските, направени в заповедното производство.
По арг. на чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи на ищеца и направените по установителното производство разноски в размер на 81,39 лв. за заплатена държавна такса по установителното производство, както и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.25, ал.1 от НЗПП вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 238, ал.1 вр. с чл.239, ал.1 -4 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Община Б., представлявана от кмета А. К., с ЕИК[ЕИК], с адрес: пл. „Г. И.” № и [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявано от Й. К. Д., че [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявано от Й. К. Д. дължи на Община Б., представлявана от кмета А. К., с ЕИК[ЕИК], с адрес: пл. „Г. И.”, следните суми: сумата от 1732,35 /хиляда седемстотин тридесет и два лева и тридесет и пет стотинки/ лева, главница с ДДС, дължима на основание сключен на 07.04.2016г. договор № 4016071 между Община Б. и [фирма] за предоставен под наем общински недвижим имот – частна общинска собственост от 54.30 кв.м., открита площ, находящ се на [улица], пред кафе-аператив „М.“, с предназначение - за разполагане на маси за открита консумация на основание Р. № по Протокол № /г. на Комисията по преместване обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Община Б., от която сума: 285.87 /двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/ лева, представляващи неплатен остатък от наем за месец ноември 2016г., с падеж 10.11.2016г.; 361.62 лв., представляващи неплатен наем за месец декември 2016г., с падеж 10.12.2016г.; 361.62 лв., представляващи неплатен наем за месец януари 2017г., с падеж 10.01.2017г., 361.62 лв., представляващи неплатен наем за месец февруари 2017г., с падеж 10.02.2017г. и 361.62 лв., представляващи неплатен наем за месец март 2017г., с падеж 10.03.2017г.;
- ведно с лихва за забава в размер на 162.58 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/, за периода от 11.11.2016 г. до 15.05.2017 г.;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5003 от 28.05.2018г., издадена по ч.гр.д.№ /г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявано от Й. К. Д. да заплати на Община Б., представлявана от кмета А. К., с ЕИК[ЕИК], с адрес: пл. „Г. И.” направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ /г. на БРС разноски за сумата от 37,90 /тридесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лева заплатена държавна такса и сумата от 50 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес], представлявано от Й. К. Д. да заплати на Община Б., представлявана от кмета А. К., с ЕИК[ЕИК], с адрес: пл. „Г. И.” направените по установителното производство разноски от 81,39 /осемдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса и сумата от 100 /сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Р. е постановено при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което и на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Копие от решението да се връчи и на двете страни.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: