И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от П. К. Д. чрез пълномощник адвокат В. А. Р. - ВАК със служебен адрес [населено място], бул. „ срещу [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. . [ЕГН] представлявано от управителя Д. Г. К., с която е предявен - положителен установителен иск - за признаване за установено между страните в настоящото производство, че ответникът „ЛЕСОТЕРМ — М“ Е. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Иван Михайлов“ 1, ет. 6, офис 3, представлявано от управителя Д. Г. К. дължи на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор П. К. Д. за извършени превозни услуги - сумата общо от 18 252,18 лева, от които главници - в общ размер на 16 384,55 лева и лихви за забава в общ размер на 1867,63 лева, формирани по следния начин :
- за незаплатено навло - 3 042.00 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния, за което е издадена фактура № [ЕГН]/14.02.2018 година, както и сумата от 412.36лева - лихва за забава върху главницата от 3 042,00 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 15.02.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
-за незаплатено навло - 2 340 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния - 02.02.2018 година до 05.02.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/12.02.2018 година, както и сумата от 302,25 лева - лихва за забава върху главницата от 2 340 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.03.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година; 
- За незаплатено навло - 1 638 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния от 28.03.2018 година до 29.03.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/30.03.2018, както и сумата от 190.65лева - лихва за забава върху главницата от 1 638 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 30.04.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
- за незаплатено навло - 2 223,00 лева за извършена транспортна услуга - превоз на стока по дестинация П., Гърция - Б., Румъния от 27.04.2018 година до 30.04.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/30.04.2018 година, както и сумата от 239,59лева - лихва за забава върху главницата от 2223.0 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 26.05.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
-за незаплатено навло - 1 525,55 лева за извършена транспортна услуга - превоз на стока по дестинация - Гърция - Румъния от 02.05.2018 година до 04.05.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/10.05.2018 година, както и сумата от 158,06 лева - лихва за забава върху главницата от 1 525,55 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.06.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
-за незаплатено навло - 5 616 лева за извършена транспортна услуга по
дестинация Кортемарк, Б. - Б., Румъния от 07.05.2018 година до
11.05.2018 година, за което е съставена фактура № [ЕГН]/11.05.2018 година, както и сумата от 564,72 лева - лихва за забава върху главницата от 5
616.0 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 21.06.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година; ведно със законната лихва върху главниците в общ размер на 16384,55 лева от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година до датата на окончателното плащане на паричното задължение, както и разноските сторени в заповедното производство в общ размер от 1025,04 лева, от които: 365,04 лева държавна такса и 660 лева с включен ДДС - заплатен адвокатски хонорар, както и съдебно - деловодните разноски за настоящото исково производство, и което вземане е предмет на оспорване заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1572/2019г. по описа на РС Благоевград - правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 18.06.2019г. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 1572/2019г. по описа на БРС, което е уважено и в полза на ищеца като заявител срещу ответника, като длъжник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Вземането се обосновава с твърдението, че ищецът е извършило за ответното дружество превозни услуги по предварително направени от ответника заявки общо 6 на брой, както следва:
По заявка от ответното дружество, в качеството му на възложител от ищеца е извършен превоз по дестинация Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] . За извършената услуга и в съответствие с договореното между страните и в съответствие на изисванията на ЗС, е съставена фактура № [ЕГН]/14.02.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга – 3 042.0лева, с посочен срок за плащане - 14.02.2018 година. Независимо от изминалия период от време от датата на падежа на задължението за плащане до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а и до настоящия момент, ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му за плащане, същият дължи и лихва за забава, считано от датата, следваща тази на падежа - 15.02.2018 година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда — 18.06.2019 година в размер на 412.36лева.
По заявка от ответното дружество от ищцовото дружество е извършен превоз на 22 тона плодове по дестинация Гърция - Румъния е автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като в съответствие е указаното в заявката, автомобилът на ищеца се явил за товарене на 03.02.2018 година в базата на Левентоджианис и КО, находяща се Нафплио, Гърция и на 05.02.2018 година е разтоварил стоката в Б., Румъния, на посочения в заявката адрес. В заявката за транспорта, която е приета и подписана от представител на ищеца, е уговорено и навлото за извършване на транспортната услуга в размер на 1950 лева без вкл. ДДС, както е и посочен дължимия ДДС в размер на 390 лева, като общо дължимото за извършената услуга възнаграждение е в размер на 2 340 лева. Посочен е и срок за плащане на извършената услуга - 25 дни след получаване на документите без забележка. При извършване на превоза бе съставена международна товарителница, от която е видно къде е натоварена, респ. разтоварена стоката, която е приложена като доказателство по делото. За извършената услуга и в съответствие е договореното между страните в заявката за транспорт, както и в съответствие на изисванията на ЗС, е съставена фактура № [ЕГН]/12.02.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 2 340 лева, и е посочен срок за плащане - 09.03.2018 година. Независимо от изминалия период от време от датата на падежа на задължението за плащане до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а и до настоящия момент, ответното дружество не изпълни задължението си за плащане. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му за плащане, същият дължи и лихва за забава, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.03.2018 година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година в размер на 302,25 лева.
По заявка от ответното дружество ищеца е извършил превоз на 22 тона картофи по дестинация Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като в съответствие с указаното в заявката, автомобилът на ищеца се явил за товарене на 28.03.2018 година на посоченото в заявката място за товарене и извърши услугата, като превози натоварената стока в Б., Румъния, на посочения в заявката адрес - Су маркет на 29.03.2018година. В заявката за транспорта, която е приета и подписана от представител на ищеца, и е уговорено и навлото за извършване на транспортната услуга в размер на 1365 лева без вкл. ДДС, както е и посочен дължимия ДДС в размер на 273 лева, като общо дължимото за извършената услуга възнаграждение е в размер на 1 638 лева. Посочен е и срок за плащане на извършената услуга - 30 дни след получаване на документите без забележка. При извършване на превоза бе съставена международна товарителница, от която е видно къде е натоверена, респ. разтоварена стоката, която е приложена като доказателство по делото. За извършената услуга и в съответствие с договореното помежду ни в заявката за транспорт, както и в съответствие на изисванията на ЗС, е съставена фактура № [ЕГН]/30.03.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 1638 лева, и е посочен срок за плащане, съответстващ на този, уговорен с двустранно подписаната заявка -29.04.2018 година. Независимо от изминалия период от време от датата на падежа на задължението за плащане до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а и до настоящия момент, ответното дружество не изпълни задължението си за плащане. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му за плащане, същият дължи и лихва за забава, считано от датата, следваща тази на падежа —30.04.2018 година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година в размер на 190.65лева.
По заявка от ответното дружество ищеца е извършил превоз на палетизиран товар 22 тона по дестинация Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като в съответствие с указаното в заявката, автомобилът ни се яви за товарене на 27.04.2018 година на посоченото в заявката място за товарене — П., Гърция и извърши услугата, като превози натоварената стока в Б., Румъния. В заявката за транспорта, която е приета и подписана от наш представител, е уговорено и навлото за извършване на транспортната услуга в размер на 1 852,50 лева без вкл. ДДС, както е и посочен дължимия ДДС в размер на 370,50 лева, като общо дължимото за извършената услуга възнаграждение е в размер на 2 223,00 лева.. Посочен е и срок за плащане на извършената услуга - 40 дни след получаване на документите без забележка. При извършване на превоза бе съставена международна товарителница, от която е видно къде е натоверена, респ. разтоварена стоката, която е приложена като доказателствопо делото. За извършената услуга и в съответствие с договореното между страните в заявката за транспорт, както и в съответствие на изисванията на ЗС, е съставена фактура № [ЕГН]/30.04.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 2 223.00лева, и е посочен срок за плащане -25.05.2018 година. Независимо от изминалия период от време от датата на падежа на задължението за плащане до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а и до настоящия момент, ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му за плащане, същият дължи и лихва за забава, считано от датата, следваща тази на падежа - 26.05.2018 година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година в размер на 239,59лева.
По заявка от ответното дружество ищеца е извършил превоз на палетизиран товар 23 тона картофи по дестинация Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като автомобилът ни се яви за товарене на 02.05.2018 година на указаното в заявката място за товарене -С., Гърция и извърши услугата, като превози натоварената стока в Б., Румъния, като я достави там на 04.05.2018 година. В заявката за транспорта, която е приета и подписана от наш представител, е уговорено и навлото за извършване на транспортната услуга в размер на 1 271,29 лева без вкл. ДДС, както е и посочен дължимия ДДС в размер на 254,26 лева, като общо дължимото за извършената услуга възнаграждение е в размер на 1 525,55 лева.. Посочен е и срок за плащане на навлото - 30 дни след получаване на документите без забележка. При извършване на превоза бе съставена международна товарителница, от която е видно къде е натоверена, респ. разтоварена стоката, която е приложена като доказателство по делото. За извършената услуга и в съответствие с договореното между страните в заявката за транспорт, както и в съответствие на изисванията на ЗС, е съставена фактура № [ЕГН]/10.05.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 1 525,55 лева, и е посочен срок за плащане - 09.06.2018 година. Независимо от изминалия период от време от датата на падежа на задължението за плащане до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а и до настоящия момент, ответното дружество не изпълни задължението си за плащане. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му за плащане, същият дължи и лихва за забава, считано от датата, следваща тази на падежа -10.06.2018 година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година в размер на 158,06 лева.
По заявка от ответното дружество ищцовото дружество е извършило превоз на палетизиран товар 22 тона моркови и круши по дестинация Кортемарк, Б. - Б., Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК № PI 185ЕЕ, като автомобилът ни се яви за товарене на 07.05.2018 година на указаното в заявката място за товарене -Кортемарк, Б. и извърши услугата, като превози натоварената стока в Б., Румъния и я достави там на 11.05.2018 година. В заявката за транспорта, която е приета и подписана от представител на ищеца, е уговорено и навлото за извършване на транспортната услуга в размер на 4 680 лева без вкл. ДДС, както е и посочен дължимия ДДС в размер на 936 лева, като общо дължимото за извършената услуга възнаграждение е в размер на 5 616 лева.. Посочен е и срок за плащане на навлото - 40 дни след получаване на документите без забележка. При извършване на превоза бе съставена международна товарителница, от която е видно къде е натоверена, респ. разтоварена стоката, която е приложена като доказателство по делото. За извършената услуга и в съответствие с договореното между страните в заявката за транспорт, както и в съответствие на изисванията на ЗС, е съставена фактура № [ЕГН]/11.05.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 5 616,00 лева, и е посочен срок за плащане - 20.06.2018 година. Независимо от изминалия период от време от датата на падежа на задължението за плащане до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда,, а и до настоящия момент, ответното дружество не изпълнило задължението си за плащане. Предвид неизпълнението на ответника на задължението му за плащане, същият дължи и лихва за забава, считано от датата, следваща тази на падежа - 21.06.2018 година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година в размер на 564,72лева.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване на иска и за уважаването му.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за приобщаване на материалите по заповедното производство, както и за допускане и назначаване на ССЕ с посочени задачи.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е постъпил писмен отговор. Не се оспорва допустимостта на иска, а по същество - по основание и размер. Твърди се, че исковите претенции почиват на погрешна правна преценка на фактическата обстановка, въз основа на което същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Възразява се, че ищцовото дружество [фирма] не са спазили сроковете за доставка, като от приложите по делото международни товарителници и транспортни заявки личи, че сроковете за доставка не са спазвани от [фирма]. Следователно [фирма] и не са изпълнили задълженията си на превозвач точно. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност , като се сочи, че спорното отношение се регулира от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, която като международен договор има приоритет пред българското законодателство, вкл. и ако вътрешното му противоречи се прилага международния стандарт.Според ответника - давността по договорите за превоз е едногодишна и е определена от чл.32, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стока(„Исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок."), чл.378 от Търговския закон („Искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност") както и от трайната и непротиворечива практика на ВКС по въпроса. (Решение № 62 от 25.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 891/2001 г.; № 81 от 27.05.2010 г. на ВКС пот. д. № 851/2009г). При поддържане на фактически твърдения в горната насока искът се определя, като неоснователен.
Доказателственото искане на ищеца за допускане и назначаване на ССЕ се сочи, че е ирелевантно за правния спор по изложени съображения.
Предявен е положителен установителен - за признаване за установено вземане по издадена заповед за изпълнение - чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415 ГПК вр. с чл. 1 и сл. от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /ЧМР/ вр. с чл. 367 от ТЗ във връзка с чл. 372 от ТЗ във връзка с чл. 288 и чл. 286 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 294 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, а правното основание на възражението на ответника за погасяване на спорното вземане по давност - чл.32 от Конвенцията ЧМР, а на възражението за прихващане /при условията на евентуалност от неуважаване на възражението за погасяване по давност/ е по реда на чл. 103, ал. 1 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 17 и чл.19 от Конвенцията за договор за международен превоз на автомобилен превоз на стоки във връзка с чл. 368, ал. 1 от ТЗ.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза, като е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
На 18.06.2019г. по заявление от ищеца [фирма] е образувано ч.гр.д.№ 1572/2019г. по описа на РС Благоевград – с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника – [фирма]. Заявлението е уважено и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 5744 от 18.06.2019г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК от длъжника е постъпило възражение с твърдения за неточно изпълнение и за погасяване на вземанията по давност, поради което заповедния съд е разпоредил изпълнение на процедурата по чл.415 ГПК. В срока по чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.422, ал.1 ГПК – в срок заявителят е подал иск за установяване дължимостта на оспореното вземане.
От ответната страна по същество не се оспорва сключването на изброените в исковата молба шест броя неформални договори , както и не се оспорва тяхното съдържание – права и респ.задължения на страните, предмет на сделките, както и не се оспорва размера на всяко едно от вземанията, както следва:
1. извършен превоз - Гърция - Ръмъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като за извършената услуга е съставена фактура № [ЕГН]/14.02.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 3042.0 лева, и определен срок за плащане - 14.02.2018 година на цената на извършения транспорт - 24.11.2017 година;
2. извършен превоз - Гърция - Румъния е автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като за извършената услуга е съставена фактура фактура № [ЕГН]/12.02.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 2 340 лева, и определен срок за плащане на цената на извършения транспорт - 09.03.2018 година.
3. извършен превоз - Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като за извършената услугата е съставена фактура № [ЕГН]/30.03.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 1638 лева, и е определен срок за плащане на цената на извършения транспорт, съответстващ на този, уговорен с двустранно подписаната заявка -29.04.2018 година.
4. извършен превоз - Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] , като е издадена фактура фактура № [ЕГН]/30.04.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 2 223.00лева, и е определен срок за плащане на цената на извършения транспорт - 25.05.2018 година.
5. извършен превоз - Гърция - Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК [рег.номер на МПС] като е съставена фактура фактура № [ЕГН]/10.05.2018 година, в която е посочена цената на извършената услуга - 1 525,55 лева, и е определен срок за плащане на цената на превоза -
09.06.2018 година.
6. извършен превоз - Гърция - Кортемарк, Б. - Б., Румъния с автомобил с ДК [рег.номер на МПС] и ремарке с ДК № PI 185ЕЕ, за което е съставена фактура № [ЕГН]/11.05.2018 година, в която е определена цената на извършената услуга - 5 616,00 лева, и срок за плащане -20.06.2018 година.

Не е спорно и естеството на сключените между страните неформални договори, а именно – търговски неформални договори за международен превоз на стоки.
Според приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза процесните шест фактури са осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството и при двете търговски дружества, като са включени в дневниците по ЗДДС и на двете страни по спора. Лихвата за забава по за всяко едно от възнагражденията за извършен превод , считано от датата, следваща тази на падежа на задължението за плащане до подаване на иска е в общ размер от 2152.10лв. В счетоводството на ответното дружество след първоначално заприходяване на задължения към ищеца по процесните фактури , същите са отписани по давност със счетоводна справка № 10/30.05.2019г. , с която цялото претендирано задължение в общ размер от 16 384.55 лв. е отписано по давност с посочено основание – изтекла давност, на основание чл.32, ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стока /ЧМР/.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация – предявеният иск е положителен установителен по реда на чл.415 вр. с чл.422 ГПК.
По процесуалната допустимост: положителният установителен иск е процесуално допустим – доколкото е подаден от ищец, имащ качеството на заявител, в срока по чл.415, ал.1 ГПК и на идентично основание, от заявеното материално такова по заповедното производств.
Към материалното основание, на което се основава издаването на оспорената заповед за изпълнение е приложим специалния закон - Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Правното квалифициране на спора и свързаното с това приложение на относимия материален закон се определя от фактическите твърдения на ищеца.
По делото се установи, че и двете страни не оспорват вида на сключените помежду им спорни правоотношения, а именно, че се касае до сключването на шест неформални търговски договори за превоз на стоки с международен елемент, доколкото приемането и товареното на стоката се осъществява в две различни държави. Именно това е критерият за приложение на специалния закон – Конвенцията, спрямо общия - за изпълнение на търговски договори – ТЗ или ЗЗД за неуредените случаи.
С Решение № 143 от 12.05.2013г., постановено по гр.д.№ 1234/2014г. по описа на ВКС, ТК, 2 т.о. е допуснато касационно обжалване по материалния въпрос относно приложимия закон към правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави.
Съгласно чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г., тази конвенция се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Конвенцията като международноправен източник на правни норми е влязла в сила за Република България съгласно предвидените в чл.43, §2 от същата условия, поради което намира приложение към възникналите правоотношения по договор за автомобилен превоз на стоки с международен елемент. В чл.3, ал.1 КМЧП е предвидено, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, като съгласно ал.2 - при прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане. Анализът на посочените разпоредби дава основание да се приеме, че независимо от липсата на обнародване на Конвенцията, каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, компетентният български съд е длъжен да приложи съдържащите се в Конвенцията норми, влезли в сила съгласно предвидените в нея условия, съобразявайки, че като специална уредба, тези норми имат приоритетно действие спрямо нормите на вътрешното право /в т. см. - Решение № 955 от 28.05.2001г. по гр.д. № 2165/2000г. на ВКС, V г.о.; Решение № 143/12.05.2016 г. по т.д. № 1234/2014 ВКС II т.о. и др./.Следователно, налице е специална материално – правна уредба на процесните правоотношения. Уредбата на превозния договор, съдържаща се в CMR, има императивен характер и когато са налице условията за нейното прилагане, посочени в чл. 1, § 1 от Конвенцията, тя се прилага задължително за уреждане на отношенията между страните по превозния договор.
По същество:
В преклузивния срок по чл.131 ГПК от ответното дружество е направено възражение за погасяване на главното вземане по давност, като ответникът се позовава на наличието на специална давност, съгласно чл.32, ал.1 от ЧМР Конвенцията, постановяваща различен, по-кракът срок от общата пет годишна давност по чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Конвенцията, исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция /както е в случая/, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който тече, според б. „в” - от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор. Денят на начало на давностния срок не се включва в него. Ето защо, в случая – дори да се приеме като дата на сключване и на шестте договора – датите на издаване на фактурите за плащане - за първите два договора специалният давностен срок по конвенцията е изтекъл, както следва на 14.05.2019г. и 12.05.2019г.
Заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 1572/2019г., с което искът се счита предявен /фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК/, а давността - прекъсната /чл. 116, б. „б” ЗЗД – приложим, съгл. чл. 32, ал. 3 CMR/, е постъпило в съда на 18.06.2019г. , т.е. след изтичане на давностния срок /за приложимостта на уредбата на давността - Решение № 62/ 25.01.2002 г. по гр. д. № 891/2001 г., ВКС, Решение № 81/27.05.2010 г. по т.д. № 851/2009 г. на ВКС, I т.о и мн.др./ з атези два договора по позиция първ и втора в ИМ.
Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен като погасен по давност и следва да бъде отхвърлен за незаплатено навло - 3 042.00 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния, за което е издадена фактура № [ЕГН]/14.02.2018 година, както и сумата от 412.36лева - лихва за забава върху главницата от 3 042,00 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 15.02.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година, и за незаплатено навло - 2 340 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния - 02.02.2018 година до 05.02.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/12.02.2018 година, както и сумата от 302,25 лева - лихва за забава върху главницата от 2 340 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.03.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година; 
В останалата част на исковата претенция, обаче възраженият на ответното дружество се явяват неоснователни , с оглед установеното по изслушаната ССЕ , съотвестващо на писмения доказателствен материал по делото, както и установеното от вещото лице - факт на отразяване на процесните фактури в счетоводството на ответника, като задължение към ищцовото дружество.Поради което и исковете се явяват основателни за позиците , в които са описани извършени превози от т. 3 до т.6 в ИМ , или общо за сумата от 11 002.55 лева възнаграждение за извършения превоз и общо сумата в размер на 1153.02лева, представляващо лихва за забава върху всяка една от главницата , вземане описано в пункт от 3 до 6 в ИМ, считано от датата, следваща тази на падежа повсяка една фактура до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
При направено своевременно в преклузивния за това срок възражение за погасяване на част от вземането по давност и уважаването му искът е неоснователен за сумите, представляващи - незаплатено навло - 3 042.00 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния, за което е издадена фактура № [ЕГН]/14.02.2018 година, както и сумата от 412.36лева - лихва за забава върху главницата от 3 042,00 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 15.02.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година, и за незаплатено навло - 2 340 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния - 02.02.2018 година до 05.02.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/12.02.2018 година, както и сумата от 302,25 лева - лихва за забава върху главницата от 2 340 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.03.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година, независимо от записването на вземането в счетоводството на ответника като дължимо.Тъй като е недължимо главното вземане в тези позиции, такова се явява и акцесорното за лихва за забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива общо сумата от 570.73 лева , като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 566.22лв., съразмерно с уважената част на исковата претенция и в размер на 682.65 сторените в заповедното производство отново съобразно уважения размер на иска.Доколкото от ответната страна не се претендират разноски, съдът не пристъпва към присъждането им.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, по отношение на ответника [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. [ЕГН] представлявано от управителя Д. Г. К., че ДЪЛЖИ на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.’’А. К.” №4, представлявано от П. К. Д., частично следните суми за извършени от ищеца превозни услуги, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 1572/2019г. по описа на Районен съд - [населено място], както следва: -
Сумата от 1 638 лева/хиляда шестотин тридесет и осем лева/, възнаграждение за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния от 28.03.2018 година до 29.03.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/30.03.2018, както и сумата от 190.65лева/стои деветдесет лева и шестдесет и пет стотинки/ - лихва за забава върху главницата от 1 638 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 30.04.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
Сумата от 2 223,00 лева /две хиляди двеста двадесет и три лева /възнаграждение за извършена транспортна услуга - превоз на стока по дестинация П., Гърция - Б., Румъния от 27.04.2018 година до 30.04.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/30.04.2018 година, както и сумата от 239,59лева /двеста тридесет и девт лева и петдесет и девет стотинки/- лихва за забава върху главницата от 2223.0 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 26.05.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
Сумата от 1 525,55 лева/хиляда петстотин двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/възнаграждение за извършена транспортна услуга - превоз на стока по дестинация - Гърция - Румъния от 02.05.2018 година до 04.05.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/10.05.2018 година, както и сумата от 158,06 лева /стопетдесет и осем лева и шест стотинки/- лихва за забава върху главницата от 1 525,55 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.06.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
Сумата от 5 616 лева/ пет хиляди шестотин и шестнадесет лева /възнаграждение за извършена транспортна услуга по дестинация Кортемарк, Б. - Б., Румъния от 07.05.2018 година до 11.05.2018 година, за което е съставена фактура № [ЕГН]/11.05.2018 година, както и сумата от 564,72 лева/петстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки / - лихва за забава върху главницата от 5 616.0 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 21.06.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година; ведно със законната лихва върху горепосочените главниците, в общ размер на 11002,55 лева, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година до датата на окончателното плащане на паричното задължение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.’’А. К.” №4, представлявано от П. К. Д. против [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от управителя Й. М. К. - положителен установителен иск - за признаване за установено спрямо ответната страна, че дължи на ищеца, следните суми:
- за незаплатено навло – сумата от 3 042.00 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния, за което е издадена фактура № [ЕГН]/14.02.2018 година, както и сумата от 412.36лева - лихва за забава върху главницата от 3 042,00 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 15.02.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година;
-за незаплатено навло – сумата от 2 340 лева за извършена транспортна услуга - превоз на товари по дестинация Гърция - Румъния - 02.02.2018 година до 05.02.2018 година, за което е издадена фактура № [ЕГН]/12.02.2018 година, както и сумата от 302,25 лева - лихва за забава върху главницата от 2 340 лева, считано от датата, следваща тази на падежа - 10.03.2018година до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 18.06.2019 година, както и законната лихва върху тези главници от датата на депозиране на заявлениетоп – 18.06.2019г. до датата на окончателното плащане на паричното задължение, което вземане е предмет на оспорване заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1572/2019г. по описа на РС Благоевград - правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, като неоснователен, поради погасяване по давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОСЪЖДА ЛЕСОТЕРМ - ЕМ” Е. ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от управителя Й. М. К. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.’’А. К.” №4, представлявано от П. К. Д. - сумата в общ размер на 566.22лв./петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/, съразмерно с уважената част на исковата претенция, сторени разноски в исковто производство и сумата в общ размер на 682.65лева/шестотин осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ сторените в заповедното производство разноски, съобразно уважения размер на иска.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2- седмичен срок от връчването на препис пред Окръжен съд Благоевград.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: