Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „“ №, представлявано от С И. Ц., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч. – В.“, с ЕИК[ЕИК], представлявано от адв. Г. Н. Ч. против В. И. Б., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], ет. 2, ап. 4, с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3019/2017 г. по описа на РС-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3019/2017 г. по описа на Районен съд - Благоевград, ответникът В. И. Б. е осъден да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], сумата от: 474,70 лева, представляваща неиздължена сума по фактура № [ЕГН]/15.10.2015 г.; фактура № [ЕГН]/15.08.2015 г. и фактура № [ЕГН]/15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата; 25,00 лева, представляваща заплатена държавна такса и 150,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че ответникът е депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3019/2017 г. по описа на Районен съд - Благоевград, с което ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на иска.
Твърди се, че вземането на ищеца произтича от неизпълнено задължение по клиентски № [ЕГН], във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги от страна на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: Област С. (столица), Община Столична, [населено място], район р- н „М.“, бул. „ № , представлявано от А. Д. - изпълнителен директор към В. И. Б., с ЕГН [ЕГН].
В исковата молба се твърди, че на 13.03.2014 г. между [фирма] и ответника е подписано допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, в което са описани абонаментния план, срока на договора, както и услугата, която включва избрания от ответната страна пакет. Към допълнителното споразумение било подписано Приложение № 1 във връзка конкретизиране на параметрите на договорните условия за сключения лизинг за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца на следното устройство: TV LG-19MN43D-PZ, № 311MAFCAA499, предаването на което било удостоверено с Приемо-предавателен протокол № [ЕГН] от 13.03.2014 г.
Сочи се, че задължението на ответника по клиентски № [ЕГН] е индивидуализирано в следните фактури: фактура № [ЕГН]/15.08.2015 г. в размер на сумата от 1 001,77 лева, от която 536,00 лева заплатена, поради което задължението по посочената фактура възлиза на 465,77 лева; фактура № [ЕГН]/15.09.2015 г. в размер на 824,76 лева, от която 821,77 заплатена, поради което задължението по посочената фактура възлиза на 2,99 лева и фактура № [ЕГН]/15.10.2015 г. в размер на 800,70 лева, от която 794,76 лева заплатена, поради което задължението по посочената фактура възлиза на 5,94 лева.
Твърди се, че на 22.04.2016 г. между [фирма], в качеството му на цедент и [фирма], в качеството му на цесионер е сключен Договор № [ЕГН] за прехвърляне на вземания (цесия). По силата на така сключения Договор за цесия процесното вземане било прехвърлено в полза на [фирма], изцяло с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. Пояснява се, че ответникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането с уведомително писмо. Пояснява се, че от страна на ищеца бил направен опит за извънсъдебно уреждане на спора, но споразумение не било постигнато.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3019/2017 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно: общо сумата от 474,70 лева, представляваща неиздължена сума по фактура № [ЕГН]/15.10.2015 г.; фактура № [ЕГН]/15.08.2015 г. и фактура № [ЕГН]/15.09.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.
В отговора на исковата молба (наименовано възражение) ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че е абонат на V. СОМ от 01.05.2013 г. Твърди, че на 21.01.2015 г. без да знае, че телевизорът му не може да приема рекламираната A. телевизия, имал един месец безплатно тестване на телевизията. Пояснява, че техниците на БТК не могли да пуснат въпросната телевизия. Твърди, че за да подпише протокол, бил излъган, че след един, два дни ще донесат необходимото оборудване, но и до днес ги нямало. Пояснява, че един месец имал безплатно гледане на телевизия като тестване. От страна на ответника последвали многобройни писмени жалби до оператора, но резултат нямало. Ответникът твърди, че отправил предложение за връщане на старата форма на договора, но от страна на БТК било отказано. Твърди, че и към 2015 г., и към днешна дата е абонат на БТК и не е изключван и за един ден, както и че много добре знаел, че да за ползва услуга, следва да плаща.
Ответникът твърди, че под натиска на Агенция Фронтекс на 30.04.2015 г. платил сумата, която дължи и с обещания, че всичко ще се оправи. Сочи, че запознал с проблема Комисията за защита на потребителите и Комисия за регулиране на съобщенията. Ответникът сочи, че всичко, което било препоръчано, го направил и дал едномесечен срок, но резултат нямало. Твърди, че през лятото на 2016 г. написал писмо до „С.Г. Г.“, лично до управителя Султанка Ц., в което описал всичко.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Между ответника В. И. Б. и [фирма] на 13.03.2014 г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги вх. № 20140313115819-30233458, договор № 601104016113032014-30233458 за предоставяне на електронни съобщителни услуги със срок на договора 24 месеца. На същата дата – 13.03.2014 г. между страните е подписано и Приложение № 1 към Договор Заявка 601104016113032014-30233458 за лизинг на устройство TV LG-19MN43D-PZ, № 311MAFCAA499, с което [фирма] се задължава да предостави на клиента за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца устройство, като клиентът се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 237,60 лв. с включен 20% ДДС, годишен процент на разходите в размер на 8%. Към исковата молба е приложен приемо-предавателен протокол № [ЕГН] от 13.03.2014 г. за предаване на устройство TV LG-19MN43D-PZ, сериен номер 311MAFCAA499.
От [фирма] са издадени следните фактури: фактура № [ЕГН]/15.08.2015 г. на стойност 1001,77 лв., краен срок за плащане 01.09.2015 г.; фактура № [ЕГН]/15.09.2015 г. на стойност 824,76 лв., краен срок за плащане 02.10.2015 г.; фактура № [ЕГН]/15.10.2014 г. на стойност 800,70 лв., краен срок за плащане 01.11.2015 г.
На 22.04.2016 г. между цедента [фирма] и цесионера [фирма] е сключен договор № [ЕГН] за прехвръляне на вземания (цесия), с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания, посочени в приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. Към исковата молба не е представено Приложение № 1. Приложено е пълномощно, с което представляващият цедента [фирма] упълномощава [фирма], в качеството му на цесионер по договор за цесия от 22.04.2016 г., да представлява Виваком пред лицата, чиито задължения към Виваком са предмет на прехвърляне по договора при и по повод изпращане на уведомителни съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и да подписва съответните уведомителни писма. Към исковата молба е приложено Уведомление за цесия от [фирма] чрез пълномощника [фирма], с което ответникът В. И. Б. се уведомява, че задължението му към [фирма] в размер на 474,70 лв. с ДДС, натрупан за услуги по договор [ЕГН], е прехвърлено с договор за цесия от 22.04.2016 г. към [фирма]. По делото е прието като доказателство уведомление от Д. С. О., с което потвърждават изпращането на писмо до длъжника В. Б..
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия от [фирма] чрез пълномощника [фирма], с което ответникът В. И. Б. се уведомява, че задължението му към [фирма] в размер на 30,40 лв. с ДДС, натрупан за услуги по договор [ЕГН], е прехвърлено с договор за цесия от 22.02.2018 г. към [фирма].
По делото е прието като доказателство извлечение от Приложение № 1 с имената на длъжниците и размера на вземанията към Договор за прехвърляне на вземане от 22.04.2016 г., сключен между [фирма] и [фирма], които се прехвърлят, изх. № 94-В-26/12.04.2018 г. В извлечението е посочено задължение на В. И. Б. в размер на 472,81 лв., представляваща главница по фактури: № [ЕГН]/15.08.2015 г., № [ЕГН]/15.09.2015 г., № [ЕГН]/15.10.2015 г.
По делото е прието заключение на вещото лице Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава заключение, че месечна сметка [ЕГН] е издадена на 15.08.2015 г. за период на отчитане 15.07.2015 – 14.08.2015 г., обща сума за плащане 1001,77 лева, от които: стойност на услугите с ДДС – 155,95 лв., лихва за забавено плащане – 0,97 лв., корекции, дарения и услуги от партньори – 713,69 лв. и баланс от предходни години – 131,16 лв., месечна сметка [ЕГН] е издадена на 15.09.2015 г. за период на отчитане 15.08.2015 – 14.09.2015 г., обща сума за плащане 824,76 лв., от които: лихва за забавено плащане – 2,99 лв., баланс от предходни периоди – 821,77 лв., месечна сметка [ЕГН] е издадена на 15.10.2015 г. за период на отчитане 15.09.2015 – 14.10.2015 г., обща сума за плащане 800,70 лв., от които: лихва за забавено плащане – 5,94 лв., баланс от предходни периоди – 794,76 лв. Експертът сочи, че по издадените месечни сметки ответникът В. Б. е заплатил 130,00 лв., а от страна на [фирма] са издадени два броя кредитни фактури (кредитни месечни сметки) на обща стойност 406,00 лв. Задълженията на ответника по издадените месечни сметки са в размер на: 465,77 лв. по месечна сметка [ЕГН], 2,99 лв. по месечна сметка [ЕГН] и 5,94 лв. по месечна сметка [ЕГН]. Към експертизата е приложено писмо, издадено от цедента, в което е посочено, че задължението по клиентски номер [ЕГН] за В. И. Б. е формирано от следните месечни сметки: месечна сметка № [ЕГН]/15.08.2015 г., сума по сметката в размер на 1001,77 лв., от които непогасени са 465,77 лв., задължението е цедирано на [фирма] на 09.11.2016 г.; месечна сметка № [ЕГН]/15.09.2015 г., сума по сметката в размер на 824,76 лв., от които непогасени 2,99 лв., задължението е цедирано на [фирма] на 09.11.2016 г.; месечна сметка [ЕГН]/15.10.2015 г., сума по сметката в размер на 800,70 лв., от които непогасени 5,94 лв., задължението е цедирано на [фирма] на 09.11.2016 г. В с.з. вещото лице пояснява, че сумата от 713,69 лв., начислена в сметка [ЕГН], представлява начислени неустойки.
На 01.11.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 474,40 лева главница, неизпълнено задължение по клиентски номер [ЕГН] във връзка с предоставяне на телекомуникационни услуги. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 3019/2017 г. по описа на РС- Благоевград, по което съдът е издал заповед за изпълнение № 9301/02.11.2017 г., като е разпоредил ответникът да заплати претендираните суми на ищеца. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал възражение в законоопределения срок.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д. № 3019/2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в заповедното производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител спорно. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 22.04.2016 г. между ищцовото дружество [фирма] и [фирма].
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. Следователно, до съобщаването на прехвърлянето на длъжника титуляр на вземането остава цедентът. Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно уведомление от цедента [фирма] за цесията от 22.04.2016 г., съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че на 13.03.2014 г. между [фирма] и ответникът В. И. Б. е подписано Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги вх. № 20140313115819-30233458, договор № 601104016113032014-30233458 за предоставяне на електронни съобщителни услуги със срок на договора 24 месеца.
Установи се, че на 22.04.2016 г. между цедента [фирма] и цесионера [фирма] е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземания, посочени в приложение № 1. По делото обаче не е представено въпросното Приложение № 1, нито дори опис на съдържанието му, от които да може да се извлече поне най-обща информация за вземанията – длъжници, размер на прехвърлените задължения и т.н., т.е. съдът не може да формира извод дали процесното вземане е сред прехвърлените, респ. дали ищецът е негов надлежен кредитор. Представеното по делото извлечение от приложение № 1 е от 12.04.2018 г. и в него е посочена като прехвърлена друга сума – 472,81 лв., но липсва индивидуализация на конкретно вземане от ответника В. Б., което да е прехвърлено от страна на [фирма] на [фирма], т.е. липсва конкретно основание, от което произтича вземането, съдържание на вземането. За индивидуализиране на предмета на прехвърляне е необходимо посочване на: предмет на вземането, кредитор, длъжник, съдържание на вземането (какви действия трябва да извърши длъжникът по отношение предмета на задължението) и основанието на възникване на вземането.
От друга страна, в писмото от [фирма], приложено към заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, е посочено, че вземанията на [фирма] срещу В. И. Б., произтичащи от клиентски номер [ЕГН], за месечни сметки № [ЕГН]/15.08.2015 г., № [ЕГН]/15.09.2015 г. и № [ЕГН]/15.10.2015 г., са цедирани на [фирма] на 09.11.2016 г., а не на 22.04.2016 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установява и съществуването и изискуемостта на вземането, което се твърди да е цедирано. По делото са представени 3 фактури. От така представените фактури не се установява изправността на цедента по договора за услуга, а именно, че е предоставил услугата през отчетния период и че това е нейната цена. Представените по делото фактури не могат да установят факта, че ответникът действително е ползвал услугите на оператора и то на посочените в тях стойности, тъй като те са едностранно съставени, съдържат изгодни за представилата ги страна твърдения и няма данни да са подписани, приети или задължението да е признато по друг начин от насрещната страна. Вещото лице в заключението сочи, че сумата от 713,69 лв., начислена във фактура № [ЕГН], представлява неустойка. От страна на ищеца обаче не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките за начисляване на неустойка.
По делото липсват доказателства за сключения договор за електронни съобщителни услуги и общите условия към него, въз основа на който е сключено и допълнителното споразумение, което ищецът представя, за да може да се направи преценка с какви клаузи са били обвъзрани доставчикът на мобилни услуги и ответникът, а от там и дали ответникът дължи сумите по издадените фактури, както и дали е дължима неустойка.
С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от Султанка И. Ц., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч. – В.“, с ЕИК[ЕИК], представлявано от адв. Г. Н. Ч. против В. И. Б., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], ет. 2, ап. 4, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД- за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3019/2017 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно: сумата от 474,70 лева -главница, представляваща неиздължена сума по фактура № [ЕГН]/15.10.2015 г., фактура № [ЕГН]/15.09.2015 г. и фактура № [ЕГН]/15.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: