и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. И. С., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с която срещу ОБЩИНА Б. е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - да се признае за установено, че Община Б. не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор 04279.626.323 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, триста двадесет и три/, представляващ имот 323 /триста двадесет и три/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, в Б., с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/, съгласно Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-01-1408/28.11.2012 г. на Началника на СГКК - Б. и Скица-проект № 15-998605-26.10.2020 г. на Началника на СГКК Б., с площ от 769 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - комплексно малоетажно застрояване, находящ се в[жк]в землището на Б., при съседи: от две страни - имот 04279.626.4, имот 04279.626.116 и имот 04279.626.147, представляващ реална част с посочените граници и площ от северната част на следния недвижим имот по КК, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.626.4 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, четири/, представляващ имот 4 /четири/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, в Б., с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/, съгласно Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-01-1408/28.11.2012 г. на Началника на СГКК - Б., целият с площ от 19 482 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, находящ се в[жк]в землището на Б., при съседи: имоти 04279.626.160, 04279.626.28, 04279.626.130, 04279.626.108, 04279.626.117, 04279.626.132, 04279.626.131, 04279.626.103, 04279.626.32, 04279.626.81, 04279.626.7, 04279.626.119, 04279.626.3, 04279.626.116, 04279.626.147, 04279.626.146 и 04279.626.76.
В исковата молба ищецът твърди, че непрекъснато, почти 38 години, осъществява фактическа власт и владение върху следния недвижим имот, а именно: имот с площ от 769 кв.м, находящ се в[жк]в Б., разположен успоредно на ул. „***” и между изградения трафопост, гаражите и спортното игрище в квартала. Излага, че по действащата КК, този имот е част от следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.626.4 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, четири/, представляващ имот 4 /четири/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, в Б., с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/, целият с площ от 19 482 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, находящ се в[жк]в землището на Б., при съседи: имоти 04279.626.160, 04279.626.28, 04279.626.30, 04279.626.108, 04279.626.117, 04279.626.132, 04279.626.131, 04279.626.103, 04279.626.32, 04279.626.81, 04279.626.7, 04279.626.119, 04279.626.3, 04279.626.116, 04279.626.147, 04279.626.146 и 04279.626.76. Сочи, че през 2020 г., във връзка със снабдяването му с нотариален акт, направил заснемане на имота и била изготвена скица-проект, като владяният от него имот, представляващ реална част от ПИ 04279.626.4, бил заснет като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор 04279.626.323 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, триста двадесет и три/, представляващ имот 323 /триста двадесет и три/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, в Б. с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/, съгласно Скица-проект № 15-998605-26.10.2020 г. на Началника на СГКК Б., с площ от 769 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, находящ се в[жк]в землището на Б., при съседи: от две страни имот 04279.626.4, имот 04279.626.116 и имот 04279.626.147. Твърди се в исковата молба, че описаният по-горе имот с площ от 769 кв.м., ищецът владее непрекъснато почти 38 години, а в годините назад е ограждал същия и върху имота има посадени овощни дървета и орехи. Излага, че първоначално използвал този имот и като зеленчукова градина в по-голямата му част, а в последните години под дърветата има засадена трева и го ползвал като ливада, независимо, че е част от урбанизираната територия на Б.. Твърди, че за описания период от време, вкл. до момента, владението му винаги е било явно, спокойно и с намерение за своене, като никой не се е противопоставял на същото, нито пък е имало някакви спорове в тази посока с когото и да било.
В исковата молба ищецът сочи, че тъй като за описания имот не притежава документ за собственост, в края на 2020 г. предприел действия за извършване на обстоятелствена проверка, въз основа на която да му бъде издаден нотариален акт, като за целта освен заснемане на имота от геодезисти за изменение на КК /по което искане не било възразено от никого/, подал до Община Б. молба-декларация за удостоверяване, че имотът не е общинска собственост. Твърди се, че след получаване на заверения екземпляр, С. установил, че в него е отбелязан наличен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 5178/27.07.2015 г. Сочи се, че този акт не легитимира общината като собственик в частта, касаеща проектен ПИ 04279.626.323, тъй като същият е съставен без фактическо и правно основание за това. В исковата молба е изложено, че владяният от ищеца имот не попада в хипотезата на който и да било от текстовете на Закона за общинската собственост /ЗОС/ /не е придобит от Общината чрез сделка, не е владян от нея, не е бил обект на отчуждаване, не е част от технически или др. съоръжения и т.н./, нито пък друг закон предвижда обявяването му за общинска собственост. Излага се, че независимо от това, наличието на съставеният АЧОС е пречка ищецът да довърши процедурата по снабдяването си с документ за собственост, което обосновава правния му интерес от оспорване правата на Община Б. върху недвижимия имот. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по изложените в исковата молба доводи, доразвити и в депозирани по делото писмени бележки.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло предявения иск. Сочи се в отговора, че от изложеното в исковата молба не става ясно как е бил завладян процесният имот от ищеца, на какво основание и съответно как и по какъв начин е установил своята категорична фактическа власт върху имота и по какъв начин е демонстрирал намерение за своене на същия. Оспорват се доводите, въведени от ищеца, като се излага, че в случая за С. не са налице признаците /както обективният, така и субективният/ на владението, не е налице нито фактическата власт на имота, нито субективният елемент, изразяващ се в държането на вещта като своя. Твърди се, че за да се приеме, че е започнал да владее недвижимия имот, ищецът следва да докаже, че достатъчно ясно е изразил пред Общината своите намерения да отхвърли правата й върху същия имот. В отговора ответната община се позова на основанията, въз основа на които обосновава съществуване на правото си на собственост, като твърди, че съгласно чл. 6 от Закона за собствеността /ЗС, редакция от 1951 г. до 1990 г./, държавни са имотите, които нямат друг собственик, като доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, 3. /отм./, ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ - в този смисъл Решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 661/2009 г. на ВКС, I ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК. Излага се, че както е посочено в това решение, ако по време на отреждането със съответния план, един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 от ЗС. Сочи се, че такъв е и настоящият случай. Твърди се, че от представения към отговора на исковата молба, разписен лист към плана на Община Б., се установява, че горецитираният имот никога не е бил записван на името на ищеца С. С., нито е бил записван като собственик на този имот друго лице.
На следващо място, в отговора на исковата молба се оспорва ищецът да е демонстрирал намерение да държи имота за себе си, тъй като никога не е декларирал имота на свое име и никога не е плащал данъци за него. Посочва се, че от представеното към отговора на исковата молба Удостоверение за данъчна оценка с № ДООО3558/24.07.2015 г. се установява, че имотът е деклариран единствено и само на името на Община Б.. Също така се излага, че видно от представените Акт за държавна собственост № 5762 от 1982 г. и Акт за държавна собственост № 50021 от 11.06.1984 г., горепосоченият недвижим имот е станал държавна собственост на основание ПМС № 1 от 7.1.1981 г., чл. 77 от НДИ, регулационен план, одобрен със Заповед № 102 от 06.03.1984 г. и Заповед № 141/07.05.1982 г. и като бивш собственик на имота е записан АПК, а от съставения акт се установява, че имотът е предоставен за управление на Общински народен съвет. Сочи се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн. в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., изм. бр. 36 от 2006 г. и в сила от 01.07.2006 г./, „Застроените и незастроените парцели и имоти държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините”. Излага се, че от представеното към отговора на исковата молба, копие от ПУП-ПРЗ на[жк], одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет - Б., имотът е отреден за обществено обслужване. Водейки се от императивната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, в сила от 01.07.2006 г., се твърди, че именно Община Б. се легитимира „Ех Lege” като носител на вещното право на собственост върху спорния имот и правоприемството от държавата е настъпило по силата на закона. Предвид това и на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 5178/27.07.2015 г.
При така посочените обстоятелства, в отговора на исковата молба е изложено становище, че имотът не би могъл изобщо да бъде придобит по давност от ищеца, поради забраната, действала до 1996 г. да се придобиват по давност имоти държавна и общинска собственост, поради което дори ищецът да е владял имота до 1995 г., то давност в негова полза не е могла да изтече. Твърди се, че дори ищецът да е владял имота след отпадане на забраната, в сила от 01.06.1996 г. за придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, то в негова полза не е могъл да изтече десетгодишният давностен срок за придобиване на имота по давност, предвид наложения мораториум за придобиване по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост, действащ от 31.05.2006 г. до настоящия момент - в този смисъл е Определение № 310/06.06.2013 г. на ВКС по гражданско дело № 2955/2013 г.
На следващо място, в отговора е изтъкнато, че в исковата молба ищецът твърди, че върху процесния имот имал посадени овощни дървета и орехи, като първоначално ползвал този имот като зеленчукова градина в по-голямата му част, а в последните години под дърветата имал засадена трева и го ползвал като ливада, независимо, че е част от урбанизираната територия на Б.. Излага се, че тези твърдения водят до извода, че процесният имот е бил земеделска земя, а оттук следва, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон, според която разпоредба се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
В отговора е изтъкнато, че към исковата молба не са представени доказателства, от които да се установява, че в полза на ищеца е проведена реституционна процедура, приключила с влязъл в сила администартивен акт, имащ конститутивно действие. Изтъкнато е, че възстановителните, влезлите в сила решения на ОСЗ по чл. 14. ал. 1. т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ, придружени със скица, имат конститутивно действие за правото на собственост, като се твърди, че в случая такива решения не са били представени по делото. Иска се да бъде отхвърлен предявеният иск и на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска и пледира за отхвърлянето му по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Чрез Кмета на Община Б. до Нотариус К. М., вписана под № 415 в Регистъра на нотариалната камара, с район на действие този на Районен съд – Благоевград, ищецът е подал Молба-декларация за признаване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка /на л. 5 от делото/. С. е декларирал, че притежава следния недвижим имот, за който няма документ за собственост, а именно: „Поземлен имот с проектен идентификатор 04279.626.323 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, триста двадесет и три/, с площ от 769 кв. м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 04279.626.147, имот 04279.626.116 и 04279.626.4.“ С. е поискал извършването на обстоятелствена проверка на посочения имот и признаване на правото му на собственост върху него.
От Община Б. е издадено удостоверение /на гърба на л. 5 от делото/, в което е посочено, че описаният в декларацията недвижим имот с проектен идентификатор 04279.626.323, нанесен съгласно Скица-проект № 15-998605/26.10.2020 г. /на л. 6 от делото/, е образуван от Поземлен имот с идентификатор 04279.626.4 по КК на Б., който е общинска собственост съгласно Акт за частна общинска собственост № 5178/27.07.2015 г.
Видно от цитирания АЧОС /на л. 35 от делото/, същият е съставен на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС за следния недвижим имот: „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.626.4 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, четири/, представляващ имот 4 /четири/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/ по КК на [населено място], с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване - комплексно застрояване“.
Като доказателства по делото са приети и цитираните в отговора на исковата молба: актове за държавна собственост - № 5763 от 07.05.1982 г. и № 50021 от 11.06.1984 г. /на л. 33 – л. 34 от делото/; копие от Разписен лист към Кадастрален и регулационен план на Б. /на л. 36 – л. 37 от делото/; Копие от Скица на поземлен имот № 15-282038/06.07.2015 г. /на л. 40 – л. 43 от делото/; Удостоверение за данъчна оценка /на л. 45 от делото/ и копие от ПУП-ПРЗ на[жк], [населено място], одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет – Б. /на л. 38 – л. 39 и л. 46 от делото/.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още: копие от ПУП-ПЗ на[жк], [населено място] и копие от ПУП-ПР на[жк], [населено място], одобрени с Решение № 200 по Протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет – Б. /на л. 84 от делото/, както и: копие от Кадастрален план на[жк], [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-1977/15.11.2000 г. /на л. 86 от делото/; копие от Пмощен кадастрален план за[жк]/на л. 87 от делото/; копие от Разписен лист към плана на Б., одобрен със Заповед № 2199/15.07.1976 г. /на л. 88 от делото/; копие от Кадастрален и регулационен план на IX-ти и X-ти микрорайон на Б., одобрен със Заповед № 5156/12.09.1975 г. /на л. 89 от делото/ и копие от помощен кадастрален план на бившите имоти на собственици в землището на [населено място],[жк]/на л. 90 от делото/.
Като доказателства по делото са приобщени и всички документи, съдържащи се в преписката по издаване на Скица-проект № 15-998605/26.10.2020 г. на СГКК – Б. /на л. 124 – л. 178 от делото/, както и в преписката по Акт за държавна собственост № 5763/07.05.1982 г. /на л. 284 – л. 352 от делото/.
По делото са разпитани шестима свидетели, от чиито показания се установява следното:
Свидетелката М. И. е посочила, че познава ищеца от 1990 – 1991 г., като оттогава били близки. Знае, че имал имот в[жк], който обработвал. В имота се отглеждали зеленчуци, имало овощни дръвчета. И. посещавала имота, който се намирал отляво на военните блокове. Отдясно имало завод. В близост до него сега имало детска площадка. Свидетелката имала впечатления за имота от 1991 г. През годините мястото било оградено с телена ограда и дървени колчета и така било до 2013 г. После имало само телена ограда, но към 2020 г. тя изчезнала и С. бил много разочарован. В имота имало и малка метална постройка, в която се съхранявали земеделски принадлежности. На границата на имота имало орехово дърво. Мястото било около 750-800 кв.м. Според свидетелката не е имало никакви спорове за имота и в същия не била виждала общински служители.
И. е уточнила, че живее в [населено място], но поне един-два пъти в годината е посещавала ищеца. От 1991 г. досега била посещавала имота поне 20 пъти. С. живеел в блок 29, близо до имота, а впоследствие се преместил „малко по-нагоре от имота“. Свидетелката е посочила, че е узнала за проблеми с имота след пандемията. С. тогава косял тревата в имота. Същият бил ползван за зеленчукова и овощна градина.
От показанията на свидетеля И. Б. се установява, че съпругата на същия и съпругата на ищеца са сестри и последният сега живее в[жк], [жилищен адрес] а преди това живеел в „един блок преди Строителния“. Свидетелят знаел, че С. обработвал имот в[жк], който се намирал зад военните блокове и до имота имало трафопост. Сега „под мястото имало спортна плащадка, игрище“. Площта на имота била около 700-800 кв.м. В началото на 80-те години ищецът вземал колци, за да огради имота и Б. му помогнал в ограждането. Имотът се използвал за зеленчукова и овощна градина. Преди 2-3 години се отказал от имота, защото имало някакви спорове. Преди това свидетелят не знаел за такива. С. поддържал овощните дръвчета в имота, пръскал ги и събирал плодовете им. В района имало и други такива градини – други имоти „позаградени“ от хората, но след като започнали да се строят блоковете, доста хора се отказали. С. останало да поддържа само дръвчетата, около 10-15 на брой. В имота имало и ламаринена постройка, в която си държал инструментите. Свидетелят не знаел да е имало спорове относно имота допреди 2-3 години, когато ищецът му споделил за такива.
Б. е уточнил, че имотът бил ограден от ищеца в началото на 80-те години. По отношение на това как е придобил имота, С. не споделил със свидетеля, пък и последният не се интересувал. Владението на ищеца върху имота не било прекъсвано според Б.
Свидетелят Г. К. е поддържал, че познава С. от началото на 80-те години. Били съседи и знаел, че ищецът обработва имот под жилищата им, с площ не по-малко от 600 кв.м., ограден с ограда, а след 2012 г. - с мрежа. Мястото се ползвало като зеленчукова и овощна градина. Сега около имота имало спортна площадка и парк. Имотът вече не бил ограден – от около 5-6 години. В него имало барака от ламарина, в която С. държал селскостопанския си инвентар. Имало и орех на границата на имота. В момента нямало вече дръвчета, нямало ограда, имало само трева. Преди 4-5 години свидетелят видял ищеца да коси тревата.
От показанията на свидетеля С. Б. се установява, че същата живее в блок 4б в[жк]от 1983 г. и е запозната с района и строителството в същия. Там имало кравеферми, които били държавни – към ТКЗС. Нямало частни имоти. Преди 1980 г. започнало строителството в района и първо се построили два военни блока. На мястото на процесния имот имало кравеферма. Имало после зелена площ, която хората от блока поддържали и били засадени дървета, които вече били 40 метра високи. Нямало оградени места. През 1984 г. започнали да правят стадион. Беличка е уточнила, че не познава С. и той никога не е обработвал имота. Освен живущите в блока и други живущи от военния блок, никой друг не идвал да полива дърветата и да полага грижи за тях. Имотът никога не бил ограждан, само сложили мрежа след изграждането на стадиона, за да не ходят топките към блока. По отношение на процесното място, според Беличка, никога не е имало градини, както и ограждения. Мястото се ползвало от живущите в блока още от 1980 – 1981 г. Сега представлявало зелена площ, на която имало засадени дървета. Било общинска собственост и това се знаело от всички живущи там. Никой не бил чувал, че С. е собственик на този имот. В същия, а и никъде наоколо, нямало поставена ламаринена барака за инвентар.
Свидетелят С. Х. е посочил, че до 2007 г. е живял в[жк], блок , вх. ап. и през 1985 г. е бил на 35 години. През 1986 г. от общината разрешили на живущите в блока да построят гаражи на процесното място, което било обрасло и с насипи. Зеленчукови градини там никога не били обработвани и нямало никакви заграждения. Мястото било общинско. Нямало никаква барака в имота. Сега същият представлявал зелена площ със засадени от живущите в блока /вкл. и от свидетеля/ върби, декоративни дървета, орехи. Дърветата били засадени след 1987 г., след построяването на гаражите, за да се облагороди мястото. Х. е заявил, че не познава ищеца и никога не е чувал за него. Разбрал за претенциите му, откакто започнали делата.
От показанията на свидетеля Л. Т. се установява, че същият живее в[жк], блок от 1985 г. и е работил в строителството, като през 1980 г. прекарвали кабелите за трафопоста, находящ се в близост до процесния имот. В същия никога не било имало зеленчукова градина. До 1980 г. там имало краварник, а после мястото било пустеещо. Свидетелят е уточнил, че не познава ищеца и никога не го е виждал. Дърветата в мястото били засадени от живущите – орехи, върби, ябълки. Имотът бил общинска собственик и всяка година се косял от работници по озеленяването от „Б.“. Не бил ограждан никога с дървени колчета и ограда. Имало и две пейки, на които живущите почивали.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда /на л. 209 – л. 260 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- по Въпрос № 1: Като част от земеделски имот - нива с пл. № 3044 по Картата на ВС „Б. Поле“ от 1934 г. /Приложение № 1 към заключението/, процесният проектен поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор № 04279.626.323, е коопериран и внасян в ТКЗС към 1957 г., но няма данни от кого е внасян;
- по Въпрос № 2: Процесният проектен поземлен имот /ПИ/, с проектен идентификатор № 04279.626.323, не е бил част от масивите на ТКЗС, по причина, че е бил част от имота на бившата кравеферма, видно от аерофоснимката от 1959 г. /Приложение № 2 към заключението/, на която кравефермата е била вече даденост и като се вземе предвид необходимото време за построяването й, не е възможно към годината на кооперирането - 1957 г., той да е бил част от земеделски масив, обработваема земя;
- по Въпрос № 3: За процесния проектен поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор № 04279.626.323, няма подавано заявление за възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, като част от земеделски имот - нива с пл. № 3044 по Картата на ВС „Б. поле“, и няма постановявани признавателни и възстановителни решения;
- по Въпрос № 4: Процесният проектен поземлен имот /ПИ/ с проектен идентификатор № 04279.626.323 и проектна площ от 769 кв.м., не присъства като такъв в плановете и разписните листове, съхранявани в техническия архив на Община Б. от 1975 г. /Приложения №№ 5 и 6 към заключението/, от 2000 г. /Приложения №№ 13 и 14 към заключението/ и от 2009 г. /Приложения №№ 19 и 20 към заключението/;
- По Въпрос № 5: Вещото лице е изработило цветна скица в М 1:250 с резултатите от направения оглед и замерване на място, на ПИ с проектен идентификатор № 04279.626.323 /Приложение № 21 към заключението/, със следното съдържание. 1. С по-дебела черна линия, червен оттенък, са показани границите на проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР; 2. С тънки черни линии са показани границите на съседни поземлени имоти и сгради по КККР.
- Според експерта, на място проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323, не е ограден с каквито и да било огради, а и няма следи от бивши такива;
- На място проектен ПИ с идентификатор № 04279.626323, представлява подравнена изкуствено затревена площ, добре поддържана и облагородена. В северната част, извън границите на имота, присъстват 4 бр. ореха, с дебелина на ствола от 0.15 м до 0.40 м. В източната част, отново извън границите на имота, присъстват по-стари дървета - няколко дъба, един орех и един кестен. През тази част на имота, по дължина, преминава подземна канализация с две видими ревизионни шахти, с показан на скицата сервитут от по 3.00 м, от двете страни.
- В границите на имота, по редове, присъстват посадени млади овощни и паркови дървета - орехи, смокиня, вишна, слива, каталпи, липи и една елха.
Визуална представа за цялостното състояние и облагородяване на терена в проектен поземлен имот с идентификатор № 04279.626.323, може да се добие от 4 бр. мобилни снимки на G. от месец септември 2019 г. /Приложения № 22, 23, 24 и 25 към заключението/;
- Най-точна визуална представа за цялостното застрояване и облагородяване в границите на проектен поземлен имот с идентификатор № 04279.626.323 и около него, може да се добие от специална снимка от дрон към месец януари 2022 г. /Приложение № 34 към заключението/;
- На тази специална снимка най-ясно се виждат редовете млади дървета, по-старите дървета и двете видими ревизионни шахти от подземната канализация;
- По Въпрос № 6:
Отговор А: По КРП от 1975 г., показан на цветна извадка от плана /Приложение № 5 към заключението/, процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР, попада и е част от границите на парцел I от кв. 2, отреден „за жилищен комплекс и обществени заведения”, който квартал присъства, описан в Акт за държавна собственост № 5763 от 1982 год. /Приложение № 7 към заключението/, като първи етап от проектираното строителство на IX-ти и X-ти микрорайони на [населено място];
Отговор Б: Процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР, не е част от имотите с обща площ от 220 дка, кв.1 до кв. 9, отредени за[жк]и описани в Акт за държавна собственост № 50021 от 11.VI.1982 г. /техн. гр. - 1984 год./ /Приложение № 9 към заключението/,, по причина, че този акт се отнася за терена на сегашния[жк], блокове с номера над 100, като трети етап от проектираното строителство на IX и X микрорайони на [населено място].
Въпрос № 7: По КРП от 1975 г., показан на цветна извадка от плана /Приложение № 5 към заключението/, процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР, попада в границите на парцел I от кв. 2, отреден „за жилищен комплекс и обществени заведения”; По действащия към момента Подробен устройствен план - План за регулация и План за застрояване /ПУП - ПР и ПЗ/ - актуализация на[жк]от 2009 г., процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР /Приложения №№ 19 и 20 към заключението/, попада в границите на УПИ Х.-4, в кв. 32, с отреждане „За обществено обслужване”.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В Решение № 35 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о. е прието, че положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за собственост, е наличието на правен интерес за ищеца от този иск. Правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.“
Според посоченото ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право, е налице, когато: ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от ответника, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
С оглед дадените разрешения в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да се посочи, че наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно въз основа на твърденията, изложени в исковата молба.
В случая, ищецът е обосновал правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост в хипотезата на възможност да придобие самостоятелни права върху имота, предмет на иска, респ. мотивирал се е, че е предприел процедура по снабдяване с нотариален акт за собственост върху имота по реда на обстоятелствена проверка, като при заверка на молбата-декларация от ответника е извършено отбелязване, че имотът е общинска собственост.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск е допустим. Разгледан по същество, обаче, същият се явява изцяло неоснователен. Аргументи:
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, по така предявения отрицателен установителен иск за собственост, в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича правото му.
Основанията, въз основа на които ответната община обосновава съществуване на правото си на собственост, са следните: съгласно чл. 6 от Закона за собствеността /ЗС - редакция от 1951 г. до 1990 г./, държавни са имотите, които нямат друг собственик, като доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, 3. /отм./, ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ - в този смисъл Решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 661/2009 г. на ВКС, I ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК. Както е посочено в това решение, ако по време на отреждането със съответния план, един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 от ЗС, като според съда, такъв е и настоящият случай. Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза, процесният проектен поземлен имот /ПИ/, с проектен идентификатор № 04279.626.323, не е бил част от масивите на ТКЗС, за него няма подавано заявление за възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, като част от земеделски имот - нива с пл.№ 3044 по Картата на ВС „Б. поле“, и няма постановявани признавателни и възстановителни решения, както и същият не присъства като такъв в плановете и разписните листове, съхранявани в технически архив на Община Б. от 1975 г., от 2000 г. и от 2009 г.
Видно от представените Акт за държавна собственост № 5762 от 1982 г. и Акт за държавна собственост № 50021 от 11.06.1984 г., горепосоченият недвижим имот е станал държавна собственост на основание ПМС № 1 от 7.1.1981 г., чл. 77 от НДИ, регулационен план, одобрен със Заповед № 102 от 06.03.1984 г. и Заповед № 141/07.05.1982 г. и като бивш собственик на имота е записан АПК, а от съставения акт се установява, че имотът е предоставен за управление на Общински народен съвет. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн. в ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., изм. бр. 36/2006 г. и в сила от 01.07.2006 г./, „Застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините”. Съгласно представеното с отговора на исковата молба, копие от ПУП-ПРЗ на[жк], одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет — Б., имотът е отреден за обществено обслужване, т.е. според императивната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, в сила от 01.07.2006 г., именно Община Б. се легитимира „Ех Lege” като носител на вещното право на собственост върху спорния имот и правоприемството от държавата е настъпило по силата на закона. Предвид това и на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, за процесния имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 5178/27.07.2015 г.
Видно от заключението на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза, по КРП от 1975 г., показан на цветна извадка от плана /Приложение № 5 към заключението/, процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР, попада и е част от границите на парцел I от кв. 2, отреден „за жилищен комплекс и обществени заведения”, който квартал присъства, описан в Акт за държавна собственост № 5763 от 1982 г. /Приложение № 7 към заключението/, като първи етап от проектираното строителство на IX-ти и X-ти микрорайони на [населено място];
По КРП от 1975 г., показан на цветна извадка от плана /Приложение № 5 към заключението/, процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР, попада в границите на парцел I от кв. 2, отреден „за жилищен комплекс и обществени заведения”; По действащия към момента Подробен устройствен план - План за регулация и План за застрояване /ПУП - ПР и ПЗ/ - актуализация на[жк]от 2009 г., процесният проектен ПИ с идентификатор № 04279.626.323 по КККР /Приложения № 19 и № 20 към заключението/, попада в границите на УПИ Х.-4, в кв. 32, с отреждане „За обществено обслужване”.
Съгласно § 42 на ПЗР на ЗИД на ЗОС /в сила от 01.07.2006 г./, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Видно от приетото като дозателство по делото копие от ПУП-ПРЗ на[жк], одобрен с Решение № 200 по Протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет -Б., имотът е отреден за обществено обслужване. Затова съдът счита, че с оглед императивната разпоредба на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, именно Община Б. се легитимира „Ех Lege” като носител на вещното право на собственост върху спорния имот и правоприемството от държавата е настъпило по силата на закона.
Това е така, тъй като при преценка налице ли е фактическият състав за трансформиране на държавната собственост в общинска, в тежест на общината, която се позовава на правоприемство, е да установи фактите и обстоятелствата, образуващи способа и основанието, на което процесният имот е придобит от Държавата. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, че в хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗОС, общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот, само ако държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно.
От друга страна, за да настъпи трансформация на държавната в общинска собственост при условията на § 42 от ПЗР на ЗОС, е необходимо към момента на влизане в сила на разпоредбата, да е налице конкретно предвиждане по плана и мероприятието, за което е отреден имота по подробния устройствен план, да е с местен обществен или благоустройствен характер. Данните за конкретното предвиждане може да се съдържат и в самия план.
В разглеждания случай, от съвкупната оценка на доказателствата по делото, съдът приема, че е установено осъществяването на предвидено в закона основание, което да има за последица придобиване правото на собственост върху имота от държавата.
Що се отнася до основанията за придобиване на имота, твърдяни от ищеца, то имотът не би могъл изобщо да бъде придобит по давност, поради следното: имот общинска или държавна собственост чрез владение в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. не може да се придобие по давност, като се изхожда от правилата, определящи начина на броене на срокове, когато са определени по месеци, респективно години. Тези правила са приложими и при придобивна давност, чието течение е спряно с § 1 от ЗД ЗС в последния ден преди изтичането му. С влизане в сила на нормата на чл. 86 от ЗС в редакцията от ДВ, бр. 33/1996 г. – на 01.06.1996 г., е установена забрана за придобиване по давност на публична държавна и общинска собственост. За частната общинска и държавна собственост е могла да тече придобивна давност. Съгасно чл. 79 от ЗС, обаче, срокът за придобиване по давност е десет години. Когато срокът се брои на месеци, а следователно и на години, той изтича на съответната дата от последната година, т.е. десетгодишния срок е следвало да изтече на 01.06.2006 г. На 31.05.2006 г., обаче, влиза в сила мораториум, установен с § 1 от ЗД ЗС, а именно: „Давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Така един ден не стига за изтичане на придобивна давност. По приложението на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ЗД ЗС/ е създадена последователна съдебна практика, включително и задължителна такава по смисъла на ТР № 1/2010 г. както следва: Решение № 6 от 22.01.2009 по гр. д. № 4769/2007 г. ІV гр.о. на ВКС; Решение № 195/23.02.2009 г. по гр.д. № 4951/2007 г. на І гр.о. на ВКС; Решение № 246 от 19.03.1010 г. по гр.д.№ 615/2009 г. на І гр.о. на ВКС, Решение № 712/10 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 371/2009 г.; Решение № 22/19.06.2010 г. по гр.д. № 3399/2008 г. на І гр.о. на ВКС; Решение № 310/10.12.2012 г. по гр.д. № 243/2012 г., последните четири, постановени по чл. 290 от ГПК.
Тъй като ищецът твърди, че владее процесния имот от 1982 г., следва да се вземе предвид, че: Законът за собствеността е приет през 1951 г. и за първи път е узаконена придобивната давност, обаче там тя е забранена за имоти, които са социалистическа собственост. Тази забрана остава в закона и пречи да тече давност за държавни и общински имоти до 1990 г., когато Законът за собствеността отново е променен с изрична разпоредба, според която не може да се придобие по давност вещ /имот/, която е държавна или общинска собственост. Според редакцията на чл. 86 от ЗС /ДВ, бр. 31/1990 г./ не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а според редакцията на чл. 86 /ДВ, бр. 92/1951 г./ не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.
През 1996 г. за първи път Народното събрание въвежда два вида собственост на държавата и общините – публична и частна. По този начин се разрешава придобиването по давност само на частни държавни или общински имоти, защото според валидния и до днес чл. 86 от Закона за собствеността „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост“. Или, както бе посочено и по-горе, ако придобивната давност е започнала да тече от 01.06.1996 г., когато в Закона за собствеността се разграничи, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти, то би следвало имота да може да бъде придобит по давност на 01.06.2006 г. Въпреки това, мораториумът от 01.06.2006 г., който спира давността, придоби обратна сила и се счита, че я е спрял от 31.05.2006 г., тоест един ден преди да може да се придобиват държавни или общински имоти по давност.
С оглед всичко изложено дотук, съдът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски – в общ размер на 1 700 лв., от които: 1 600 лв. за възнаграждението на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза /платежни нареждания на л. 190 и л. 283 от делото/ и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от С. И. С., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу ОБЩИНА Б., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ - за признаване за установено, че Община Б. не е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с проектен идентификатор 04279.626.323 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, триста двадесет и три/, представляващ имот 323 /триста двадесет и три/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, в Б., с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/, съгласно Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-01-1408/28.11.2012 г. на Началника на СГКК - Б. и Скица-проект № 15-998605-26.10.2020 г. на Началника на СГКК Б., с площ от 769 кв. м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - комплексно малоетажно застрояване, находящ се в[жк]в землището на Б., при съседи: от две страни - имот 04279.626.4, имот 04279.626.116 и имот 04279.626.147, представляващ реална част с посочените граници и площ от северната част на следния недвижим имот по КК, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04279.626.4 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестотин двадесет и шест, точка, четири/, представляващ имот 4 /четири/, в кадастрален район 626 /шестотин двадесет и шест/, в Б., с ЕКАТТЕ 04279 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет/, съгласно Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, изменена със Заповед № КД-14-01-1408/28.11.2012 г. на Началника на СГКК - Б., целият с площ от 19 482 кв. м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, находящ се в[жк]в землището на Б., при съседи: имоти 04279.626.160, 04279.626.28, 04279.626.130, 04279.626.108, 04279.626.117, 04279.626.132, 04279.626.131, 04279.626.103, 04279.626.32, 04279.626.81, 04279.626.7, 04279.626.119, 04279.626.3, 04279.626.116, 04279.626.147, 04279.626.146 и 04279.626.76.

ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Б. сумата от 1 700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща направени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните.





РАЙОНЕН СЪДИЯ: