Въз основа на закона и доказателствата, СЪДЪТ

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата А. Г. Г., [дата на раждане] в [населено място], ЕГН [ЕГН], за ВИНОВНА в това, че на 18.09.15г. при условията на продължавано престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на С., в негово присъствие, както следва:
1. На 18.09.2015 г. около 07.20 ч. в Б.,[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, на стълбищната площадка е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „педераст“, „селяк“;
2. На 18.09.2015 г. около 16.30 ч. в Б.,[жк]пред входа на [жилищен адрес] вх. „Б“, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „селяк“ – престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК , поради което и на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. с чл. 78а НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.


ПРИЗНАВА подсъдимата А. Г. Г., [дата на раждане] в [населено място], ЕГН [ЕГН], за НЕВИНОВНА в това, в това, че на 18.09.2015 г. около 12.00 ч. в Б.,[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, пред входа на блока, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „боклук“, „педераст нещастен“, като я ОПРАВДАВА за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимата А. Г. Г., със снета по-горе самоличност, да заплати на Д. К. С. сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.09.2016 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимата А. Г. Г., със снета по делото самоличност, да заплати на Д. К. С., със снета по делото самоличност със снета по делото самоличност, сумата в размер на 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА подсъдимата А. Г. Г., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок, считано от днес пред Благоевградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на Д. К. С., от [населено място], против А. Г. Г., от [населено място], за това, че
1. на 18.09.2015 година, около 07.20 часа, в [населено място],[жк], бл от прозореца на площадката между първи и втори жилищен етаж публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. С., в негово присъствие
2. на 18.09.2015 година, около 12.00 часа, в [населено място],[жк], пред входа на блок, публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. С., в негово присъствие
3. на 18.09.2015 година, около 16.30 часа, в [населено място],[жк], пред входа на блок, публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. К. С., в негово присъствие
- престъпление по чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа частната тъжба. Ангажира гласни доказателства. Изразява становище по същество на делото, като намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършеното престъпление.
В хода на делото е конституиран като граждански ищец пострадалия Д. К. С., допуснат е за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимата А. Г. Г. за сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на деянията, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 18.09.2015 година, до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. По отношение на гражданския иск, процесуалният представител на тъжителя изразява становище, че същият е основателен и доказан по размер, и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Подсъдимата се явява лично и със служебно назначения й защитник. Дава обяснения по случая. Процесуалният й представител пледира подсъдимата да бъде призната за невиновна.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл. 301 от НПК, установи следното:
Частният тъжител заедно със семейството си живее в [населено място] ,[жк]в блок етаж. На 18.09.2015г. сутринта, около 7,20 ч. съпругата му тръгнала на работа и частният тъжител решил да я закара с колата, а след това да отиде до стопанството в близост до река С.. Взел кофата с отпадъците за прасето и излязъл. Отключил входната врата и в момента, в който тръгнал да излиза, върху него връхлетяла подсъдимата, като го избутала , за да мине. В следствие на това кофата с отпадъци се разляла. Пред блока докато съпругата на частния тъжител му подавала мокри кърпички за се изчисти подсъдимата започна да вика от площадката между първия и втория етаж „Ей педераст, къде с тая кофа бе селяк „. Изненадани от поведението на подсъдимата, тъй като не била провокирана по никакъв начин, частният тъжител и съпругата му си продължили по своите задачи.
Около 16,00ч. частният тъжител отишъл с колата да прибера съпругата си от работа и към 16,30 часа паркирал пред блока. Жена му Ю. се прибрала у дома, а частният тъжител останал пред блока да изпуши една цигара с кафето, което взел от автомат, пред работата на жена му. Запалил цигара и видял, че в гаража е съседа му И. М., който работил нещо. В този момент подсъдимата минала покрай частния тъжител и се опитала да отвори входната врата, но тя била заключена. Частният тъжител станал да отключи, за да може да влезе, като я попитал дали пак идва да създава проблеми. Тогава подсъдимата започнала да му вика, че е селяк и ще му покаже коя е, като замахнала с нещо като точилка към частния тъжител и го ударила. Частният тъжител я хванал за ръцете. В това време М. дръпнал частния тъжител, а подсъдимата се качила по стълбите. По-късно след около час частният тъжител излязъл на терасата да изпуши една цигара и видял,че пред блока има спряла патрулна кола. Решил да отиде да разкаже на полицейските служители за случилото се.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – М., С., Н., П., Б., И., както и от приетите по делото писмени доказателства.
По отношение на деянието станало на 18.09.15г., около 07.20ч., съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С., тъй като тя е пряк свидетел на случилото се. Пред нея подсъдимата е нарекла частния тъжител „педераст, селяк“. Въпреки, че е съпруга на частния тъжител и е заинтересована от изхода на делото, показанията й по отношение на това обвинение се подкрепят от свидетеля М., на който частния тъжител казал, че сутринта подсъдимата го е блъснала с кофата с помията, т.е. че имало конфликт между двамата. Твърденията на М. и С. кореспондират и с обясненията на частният тъжител дадени по повод образувана пр. преписка № 785200 – 3400/15г. по описа на 02 РУ – Б., приета като доказателство по делото. В тези обяснения частният тъжител е написал, че частната тъжителка при влизане във входа е започнала да го обижда, че заключват вратата, след това по стълбите нагоре продължавала да го обижда. Съдът счита, че “извънпроцесуалните изявления” в случая могат да бъдат третирани като доказателство, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото доказателства – разпита на М. и С..
По отношение на деянието станало на 18.09.15г., около 16.30ч., съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М., който е пряк свидетел и се е намирал в непосредствена близост до мястото на инцидента. М. е чул как подсъдимата нарича частния тъжител „селяк“. Съдът кредитира и показанията на свидетелката С. отнасящи се за това, че е видяла от терасата възникналия конфликт между съпруга й и подсъдимата, но не кредитира показанията по отношение на думите, които подсъдимата е отправила към него – „боклук, ще те ебат в лудницата“, тъй като те са в противоречие с казаното от М.. Съдът цени показанията на М. като обективни, тъй като е безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото.
Разпитите на полицейските служители Н. и П. не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства по делото, тъй като твърдят, че нищо не помнят по случая.
Съдът кредитира отчасти и разпитите на майката и сестрата на подсъдимата - свидетелите Б. и И.. Съдът кредитира разпитите в частта, в която обясняват причината подсъдимата да посещава адреса – да се грижи за детето на И. докато тя е била в болницата, както и факта, че между подсъдимата и частния тъжител е имало конфликт. В останалата си част техните показания са насочени към телесните увреждания, които частният тъжител е причинил на подсъдимата и са предмет на друго дело.
От приетите по делото писмени доказателства медицинско свидетелство, епикриза на името на подсъдимата, пр. преписка № 785200 – 3400/15г., приключила с постановление за отказ да се образува ДП се установява, че на инкриминираната дата между подсъдимата и частния тъжител е имало конфликт. В следствие на който подсъдимата твърди, че е получила травматични увреждания причинени от частния тъжител. Във връзка с това е образувано нчхд №485/16г. по описа на РС - Б.
Видно от свидетелство за съдимост подсъдимата е неосъждана.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, съдът намира за доказано, че подсъдимата А. Г. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 18.09.15г. при условията на продължавано престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на С., в негово присъствие, както следва:
1. На 18.09.2015 г., около 07.20 ч., в Б.,[жк], [жилищен адрес] вх. „, на стълбищната площадка е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „педераст“, „селяк“;
2. На 18.09.2015 г., около 16.30 ч., в., ж.к. „,“ пред входа на [жилищен адрес] вх. „“, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „селяк“.
От обективна страна на 18.09.2015 г., около 07.20 ч., в Б.,[жк], [жилищен адрес] вх. „“, на стълбищната площадка е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „педераст“, „селяк“.За да е осъществено престъплението обида от обективна страна, следва субектът на престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, да извърши и/или каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В конкретния казус се касае за казване на унизителни за честта и достойнството думи, относно пострадалия, в негово присъствие. В практиката се приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от клеветата следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, т. е. това е съставомерна последица на деянието по чл.146 от НК. Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети от пострадалия и по този начин засягат обекта на престъплението – честта и личното достойнството на пострадалия.
От обективна страна, подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на обидата в първата й форма – чрез казване на нещо унизително за честта й достойнството на С., в негово присъствие, като го нарекла педераст и селяк. Деянието е извършено в присъствието на свидетелката С., която е била в непосредствена близост до подсъдимата и частния тъжител и чула точно обидните думи, отправени от подсъдимата.
Обръщението към тъжителя, в което подсъдимата го определя като „педераст“ и „селяк“. Настоящият съдебен състав счита, че тези изрази представляват унизителни епитети, отразяващи отрицателни човешки качества. Думата „педераст” означава хомосексуален, употребена по отношение на частния тъжител, който има семейство определено следва да се приеме, че с посочената дума се навеждат качества на тъжителя, които безспорно са отрицателни.На следващо място съдът прие за съставомерно и обръщението от страна на подсъдимата „селяк“. С този израз подсъдимата се е обърнала към тъжителя и го определя като прост човек.. Ето защо оценката на подсъдимата спрямо тъжителя, че може да се квалифицира като отрицателна и засяга положителната обществена оценка за личността му.
Безспорно посочените по-горе квалификации са използвани от подсъдимия в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и са обидни за това лице.
С използването на посочените по-горе обидни изрази спрямо тъжителя подсъдимата е излязъла извън допустимите граници, до които се простира свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и достойнството другиму.
Тези думи, отправени в присъствието на пострадалия и неговата съпруга, преценени на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, са безспорно унизителни и обективно накърняват честта и достойнството. Съдът приема, че подсъдимата е извършител на това престъпление, като кредитира показанията на свидетелката С. и свидетеля М..
От субективна страна деянието, осъществило състава на престъплението обида, е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им, желаейки да изрази негативно отношение към частната тъжител. Подсъдимата е разбирала напълно смисъла на употребените от нея думи, че използвайки ги публично пред и по отношение личността на тъжителя ще засегнат неговата чест и достойнство. Нейната цел е била именно такава и същата я постигнала напълно.
От обективна страна на 18.09.2015 г., около 16.30 ч., в Б., ж.к. „,“ пред входа на [жилищен адрес] вх. „“, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. С. в негово присъствие, като го е нарекла: „селяк“. За да е осъществено престъплението обида от обективна страна, следва субектът на престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, да извърши и/или каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго, в негово присъствие. В конкретния казус се касае за казване на унизителни за честта и достойнството думи, относно пострадалия, в негово присъствие. В практиката се приема, че за да е налице престъпното деяние и за разлика от клеветата следва да се установи дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, т. е. това е съставомерна последица на деянието по чл.146 от НК. Необходимо е обидата – думите или действията да са възприети от пострадалия и по този начин засягат обекта на престъплението – честта и личното достойнството на пострадалия.
От обективна страна, подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на обидата в първата й форма – чрез казване на нещо унизително за честта й достойнството на С., в негово присъствие, като го нарекла селяк. Деянието е извършено от подсъдимата в присъствие на свидетеля М., който е бил в непосредствена близост до подсъдимата и частния тъжител и чул точно обидните думи, отправени от подсъдимата.
Обръщението към тъжителя, в което подсъдимата го определя като „селяк“. Настоящият съдебен състав счита, че тези изрази представляват унизителни епитети, отразяващи отрицателни човешки качества. С думата „селяк“ подсъдимата се е обърнала към тъжителя и го определя като прост човек. Ето защо оценката на подсъдимата спрямо тъжителя, че може да се квалифицира като отрицателна и засяга положителната обществена оценка за личността му.
Безспорно посочената квалификация е използвана от подсъдимата в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и са обидни за това лице.
С използването на обидните изрази спрямо тъжителя подсъдимата е излязъла извън допустимите граници, до които се простира свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и достойнството другиму.
Тези думи, отправени в присъствието на пострадалия и свидетеля М., преценени на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, са безспорно унизителни и обективно накърняват честта и достойнството. Съдът приема, че подсъдимата е извършител на това престъпление, като кредитира показанията на свидетелката С. и свидетеля М..
От субективна страна деянието, осъществило състава на престъплението обида, е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им, желаейки да изрази негативно отношение към частната тъжител. Подсъдимата е разбирала напълно смисъла на употребените от нея думи, че използвайки ги публично пред и по отношение личността на тъжителя ще засегнат неговата чест и достойнство. Нейната цел е била именно такава и същата я постигнала напълно.
От обективна страна деянието е извършено при условията на продължавано престъпление – по чл. 26, ал. 1 НК. Безспорно подсъдимата е осъществил две различни деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Деянията са извършени през непродължителни периоди от време – на 18.09.15г., около 07.20ч. и на 18.09.15г., около 16.30ч., при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, отношението на подсъдимата е било едно и също и при двете деяния. Наред с това второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото, доколкото подсъдимата е продължила да отправя обидни изрази, засягащи честта и достойнството на тъжителя.
С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът оправда подсъдимата по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл.26 НК за това, че на 18.09.15г., около 12.00ч., в Б., в[жк], пред входната врата на [жилищен адрес] отправила унизителни за честа и достойнството на С. думи като го нарекла „ей чаргар, педераст нещастен“. От събраните по делото доказателства данни за това деяние единствено се съдържат в разпита на свидетелката С., на която частния тъжител разказал, че на обяд отново се разминал с подсъдимата и тя го обиждала, като му казала „боклук, чергар“. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, не кредитира показанията на С. в тази част, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства – разпита на М., на който частния тъжител казал, че сутринта е имал конфликт в подсъдимата, като е обяснил подробно в какво се е изразявал той, без нищо да е споменал за станалото но обяд. В обясненията на С. дадени в прокурорската преписка той описва случилото се между него и подсъдимата сутринта и след обяд, без да споменава, че около обяд подсъдимата го обиждала. Отделно от това в частната тъжба обидните думи са посочени като „ей чаргар, педераст нещастен“ , а в хода на съдебното следствие свидетелката С твърди, че подсъдимата казала на частния тъжител – „боклук и чергар“.
След като съдът констатира, че това обвинение не е доказано, то подсъдимата не следва да носи наказателна отговорност за повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 18.09.15г., около 12.00ч., в Б., в[жк], пред входната врата на [жилищен адрес] отправила унизителни за честа и достойнството на С. думи като го нарекла „ей чаргар, педераст нещастен“.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимата престъпления, квалифицирано от съда по чл. 146, ал. 1 НК, вр чл.26, ал.1 НК, законодателят е предвидил налагане на наказание „Глоба” от 1000 лева до 3 000 лева, както и обществено порицание. От ангажираните по делото доказателства – свидетелство за съдимост, се установи, че подсъдимата не е осъждана до този момент за престъпления от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, и от процесното престъпление не са настъпили имуществени вреди. При това положение, съдът намира, че са налице всички законоустановени кумулативни предпоставки за приложение императивната разпоредба на чл.78а от НК, като освободи подсъдимата от наказателна отговорност и й наложи административно наказание по ал. 1 от този законов текст. Съгласно ТР 2/10г. на ВКС ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК (предишна редакция на ал. 6, ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), “... както и при множество престъпления", не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006 г. престъпления при условията на чл. 26 НК, когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимата в конкретния случай, съдът отчете като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – чистото й съдебно минало, семейното и имотно състояние. Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Съдът, като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства прие, че най – справедливият размер за наказанието в конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, неговата обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление е „Глоба” в предвидения от закона минимум – 1000.00 лева.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимата наказание ще изпълни целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, както по отношение на индивидуалната, така и по отношение на генералната превенция.
По отношение на предявения граждански иск:
Относно предявения граждански иск, с който се претендират репарации за обезвреда относно претърпените неимуществени вреди от престъплението, свързани с накърняване на чувството за чест и достойнство на тъжителя, съдът намира за установено следното: касае за противоправно и виновно деяние, което е в причинно-следствена връзка с настъпили неимуществени вреди за частния тъжител, изразяващи се в накърняване на неговото чувство за чест и достойнство, за които трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вреда чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус се установи от изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От процесното деяние пострадалия е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Правилното прилагане на закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото.
Като прецени характера на употребените обидни изрази от страна на подсъдимата спрямо тъжителя и обстоятелството, че същите са отправени „публично”, съдът счита, че справедливо и адекватно обезщетение по чл.52 от ЗЗД за причинените на С. вреди за процесното престъпление е такова в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 18.09.2016 година до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на 725.00 лева.
На основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът възложи на подсъдимата да заплати и държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск в размер на 50 лева, както и сумата от 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: