Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“С.“ № 12, представляван от Й. Г. М., с ЕГН [ЕГН] против Наказателно постановление (НП) № ПО-02-65/05.05.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б., с което за административно нарушение по чл.44 ал.1 от Закона за водите, на основание на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляда) лева.
С жалбата се оспорва издаденото НП, като се сочи, че описаното административно нарушение не е осъществявано от едноличния търговец. Излагат се съображения, че неизпълнената заповед за спиране водоснабдяването за питейно-битово водоснабдяване на обектите в местността „К. ханче“ на главен път Е 79 от река Д. не е връчвана на търговеца и същият не е адресат на същата. Излагат се съображения, че при издаването на АУАН и обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита и водят до отмяна на санкционния акт на формално основание. Иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Алтернативно на последното се иска приложението на санкционната норма на чл.200 ал.1 т1 от Закона за водите и намаляване размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание представляващият търговеца-жалбоподателят не се явява, като се представлява от защитник – адв. Р., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление или алтернативно на това, да намали размера на наложената имуществена санкция.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призовани, явява се представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По повод получено писмо изх. № 3319 от 29.03.2016 г. от Регионална здравна инспекция – Б. (РЗИ), относно питейно-битовото водоснабдяване на посоченият обект от река Д. и предвид установени отклонения от качеството на водата на същата, на 05.04.2016 година служители на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б. – И. Б. М. и С. Р. А., в присъствието на И. Я. С. – управител на [фирма], К., Е. С. Т. – управител на [фирма], К. и А. Д. А. – управител на [фирма] извършили проверка на търговски обекти в местността „К. ханче“ на главен път Е 79 в [община], между които и ресторант „Мерина“, стопанисван от жалбоподателя [фирма]. При извършената проверка проверяващите установили, че ресторан „Мерина“, в момента на проверката работи, като водоснабдяването му е осъществява посредством ползването на съществуващо съоръжение, а именно водохващане на р. Д., като от водохващането водата постъпва във водопровод, по левия бряг на реката, преминава през два броя шахти, като след втората водата се подава към обекта на водоснабдяване. Установено е също, че при отваряне на един от водочерпените кранове в ресторанта водоподавенето в обекта е налично и не е прекъснато. За констатираното на място на проверката се съставил и подписал от присъстващите лица Констативен протокол № КД-01-271 от 05.04.2016 г., приложен към административнонаказателната преписка. При допълнителна проверка по документи в Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б. проверяващите установили, че жалбоподателя [фирма] е част от обединение „Трите хана“ Д., [населено място], на името на което е издадено Разрешително за водовземане № 41510331 от 06.06.2011 г. (лист 35 – 42 от делото) с краен срок на действие 06.06.2016 г., съгласно което водоснабдяването на обектите, стопанисвани от участниците в обединението се осъществява чрез водовземане от Каптиран естествен извор „Трите хана“ в местността „Манастира“, землището на [населено място], [община], което обаче временно е спряно със Заповед № 9 от 28.07.2015 г. на Директора на РЗИ – Б. поради несъответсвие на качеството на водата , предназначена за питейно-битови цели. За спирането титулярят на разрешителното – „Трите хана“ Д., К. е уведомено с писмо вх. № КД-03-52 от 06.08.2015 г., като самото обединение е прекратено на 08.02.2016 г. Установено е също, че за ползване на съществуващото съоръжение, а именно водохващане изградено на р.Д., [фирма] не притежава необходимото за това разрешително, съгласно изискванията на Закона за водите. Проверяващите приели, че се касае за административно нарушение, изразяващо се в ползване на съоръжение без необходимото за това основание, съгласно изискванията на Закона за водите, поради което с нарочно писмо изх. № КД-03-417 от 15.04.2016 г., до Й. Г. М., в качеството му на [фирма], получено с известие за доставяне на 21.04.2016 г. била отправена покана да се яви лично или чрез изрично упълномощен представител на 25.04.2016 г. в 14.30 часа в административната сграда на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 25.04.2016 г. управителят на едноличния търговец – Й. Г. М. се явил лично и в качеството му на едноличен търговец пред проверяващите, където на място в негово присъствие и в присъствието на свидетеля по констатиране на нарушението И. Б. М., актосъставителят С. Р. А., упълномощена със Заповед № РД-05-19 от 12.02.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б. съставила на [фирма] АУАН № КД-04-70 от 25.04.2016 г. за констатирано административно нарушение по чл.44 ал.1 от Закона за водите. Акта се връчил лично и срещу подпис на представляващият едноличния търговец – Й. Г. М., който отразил в същия възражения, че в момента има процедура по изследване на водата, което е определящо за качеството на водата и последвалите действия, поради което не е съгласен с отразеното в акта. В законоустановения срок постъпили и писмени възражения вх. № КД-03.417 от 27.04.2016 г. срещу така съставеният акт, с които се излагали идентични доводи, на тези отразени и в самия АУАН. Въз основа на така съставения АУАН, на 05.05.2016 година Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., в качеството му на наказващ орган издал атакуваното Наказателно постановление № ПО-02-65, с което на жалбоподателя [фирма] за административно нарушение по чл.44 ал.1 от Закона за водите и на основание чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите наложил наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева. НП е връчено на търговеца-жалбоподател с нарочно придружително писмо ПО-02-64 от 09.05.2016 г. посредством известие за доставяне, получено лично от управителя на едноличния търговец на 12.05.2016 г., като в законоустановеният срок, на 17.05.2016 г. постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № ПО-05-39 от 17.05.2016 г.
Представена е Заповед № РД-05-19 от 12.02.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Б., удостоверяваща материалната компетентност на актосъставителя.
От представеното по делото Разрешително за водовземане № 41510331 от 06.06.2011 г. с краен срок на действие 06.06.2016 г. се установява, че водоснабдяването на ресторант „Мерина“, стопанисван от [фирма] е осъществявано от водовземане от Каптиран естествен извор „Трите хана“ в местността „Манастира“, землището на [населено място], [община] посредством Д. „Трите хана“, в което участвало и [фирма].
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на разпитаните свидетели - актосъставителя С. Р. А. и свидетеля И. Б. М., които заявяват, че на 05.04.2016 г. са извършили проверка на стопанисваният ресторант от [фирма], находящ се в местността „К. ханче“, на главен път Е 79, [община] и установили нарушението отразено в АУАН, като за проверката съставили и Констативен протокол № КД-01-271 от 05.04.2016 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа и на показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Р. А. и И. Б. М., както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕТ. В конкретния случай АУАН е съставен от С. Р. А., на длъжност “старши инспектор” в Дирекция “Контрол” на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., която се явява материално компетентен за това, дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля И. Б. М., която е участвала при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на [фирма] не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на защитата на търговеца в тази насока.
По делото е безспорно установено и не се спори от страните, че след извършена проверка на търговеца-жалбоподател административнонаказващият орган е квалифицирал деянието на жалбоподателя, като административно нарушение по чл.44 ал.1 от Закона за водите, подлежащо на санкциониране по чл.200 ал.1 т.2 от Закона за водите и го е санкционирал с предвидената за такова нарушение имуществена санкция. Нормата на чл. 200 ал.1 т.2 от закона предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 2 000 лева до 10 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Съгласно чл.44 ал.1 от Закона за водите, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43 ал.2, чл. 58 ал.1 т.1 и 2 и за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по реда на Закона за защита при бедствия. Водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата (ал.2). Според § 1 ал.1 т.7 от ДР към Закона за водите, по смисъла на този закон „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Съгласно § 1 ал.1 т. 25 от закона „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Според §1 ал.1 т.34 „воден обект“ е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. От събраните доказателства се доказа по безспорен начин, че към момента на извършената от контролните органи на 05.04.2016 г. проверка едноличния търговец-жалбоподател е извършвало водовземане от съществуващо съоръжение за водохващане, изградено на р. Д. за нуждите на стопанисваният от него ресторант „М.“, като е използвало водата за питейно-битови цели, за което не е имало разрешително. Издаденото разрешително за водовземане от подземни води № 41510331 от 06.06.2011 г. е с краен срок на действие – 06.06.2016 г., но същото предвид влошеното качество на водата и Заповед № 9 от 28.07.2015 г. на Директора на РЗИ – Б., получена от „Трите хана“ Д., в което участва и жалбоподателя на 06.08.2015 г. е преустановено, като се има предвид, че се касае и за друг източник на водовземане, а именно Каптиран естествен извор „Трите хана“, а не ползваният към момента на проверката р. Д.. В случая не са налице и изключенията по чл.44 ал.2 от Закона за водите, за дейностите по защита на населението при обявено бедствено положение по Закона за защита при бедствията и в случаите по чл.58 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за водите. С това едноличният търговец не е изпълнил задължението си към държавата при осъществяване на дейността си и е осъществило състава на нарушение по чл.200 ал.1 т.2 във връзка с чл.44 ал.1 от Закона за водите, за което правилно е било санкционирано от административнонаказващия орган. В случая отговорността на едноличния търговец е обективна и за ангажирането й е достатъчно обективното неизпълнение на задължението към държавата. НП е правилно с оглед наложената санкция, която е в минималния размер, предвиден в закона. Настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Закона за водите определя висока степен на обществена опасност на деянията, които нарушават неговите норми. Предвидения контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високия минимален праг на същите, както и императивът, този размер да бъде налаган като наказание. Преценявайки по този начин извършеното административно нарушение в конкретната хипотеза, съдът счита, че не е налице „маловажен случай“, съответно липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Поради това, неоснователни се явяват направените във въззивното производство възражения в тази насока. Случаят правилно не е бил квалифициран като маловажен при отсъствие на предпоставки за това с оглед защитаваните обществени отношения и опасността за настъпване на други общественоопасни последици.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-65/05.05.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район – Б., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“С.“ № 12, представляван от Й. Г. М., с ЕГН [ЕГН] за административно нарушение по чл.44 ал.1 от Закона за водите, на основание на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляда) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: