Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на [фирма] , чрез управителя Р. Д. против НП№., издадено от Директора на Б. д район“, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 150.00лв., във връзка с нарушение по чл. 194б, ал.1, предл.2 от Закона за водите.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е изготвено в нарушение на установената за това процедура. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение и се иска отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител поддържа, че атакуваното НП е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна. Застъпва се, че дружеството-жалбоподател е извършило посоченото в НП нарушение на Закона за водите и се иска неговото потвърждаване.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е упражнило това си право и в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна . Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по безспорен начин, че на длъжностно лице при санкциониращият орган–св. И. Г. /инспектор/,в присъствието на колегите си –св. С. К. и Я. Т., е изготвил срещу процесното дружество с който на жалбоподателя е вменено извършването на административно нарушение с правна квалификация по чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите за това, че на ., при извършен преглед на наличната издадена документация за процесното дружество от страна на санкционният орган-Разрешително за водовземане №г., продължени с Решение № и Решение №г., декларация по образец по чл.194б от ЗВ, както и копие на дневник с ежемесечен отчет на показания на водомерно устройство, е констатирано , че дружеството е декларирало отнет годишен воден обем в размер на 2813.00куб.м, измерен по водомерно устройство с фабр.№ за периода ., при разрешено водно количество до 950 куб.м., което показвало превишение на разрешените водни количества с 1863 куб.м. по дадено на жалбоподателя разрешително за водовземане №г. В акта е посочено също така, че това нарушение е констатирано от свидетелите-служители при санкционният орган: Р. К. и И. М.. Страните не спорят, че този АУАН е връчен на упълномощено лице за процесното дружество на 02.11.2020г.
При същият преглед на документите, издадени на процесното дружество от санкционният орган на посочената дата , св.Г., заедно с колегите си К., и М. , е установил и друго нарушение за процесното дружество, квалифицирано като такова по чл.194б, ал.1 от Закона за водите, за което е издаден и втори АУАН срещу жалбоподателя с № Твърдяното второ нарушение се изразявало в това, че жалбоподателят не е декларирал дължимата такса за 2019г. по образец, чрез Декларация Приложение №1 към Заповед №. на Министъра на ОСВ, в срок до 31.01.2020г. Този акт също е връчен на датата на съставянето му на упълномощено лице за процесното дружество. Акта е съставен отново в присъствието на свидетелите К. и Т..
На . Директора на Б. дирекция „З. район“, позовавайки се на тези два АУАН с № и с № /, издадени срещу процесното дружество, е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 194б, ал.1, предл.2 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал.1, т.4 от ЗВ, чрез изготвено НП, му е наложил имуществена санкция в размер на 150.00лв. Страните не спорят, че НП е връчено надлежно на процесното дружество по седалище на 24.01.2021г., чрез известие за доставяне , а в законният срок по закон е депозирана и разглежданата в настоящото дело жалба срещу него /
При разпита на св.Г. се установи, че след извършената от него и колегите му св.К. и св.М., документална проверка, са констатирани различни нарушения по Закона за водите на процесното дружество, между които и неподадената в срок Декларация по образец за начислена такса относно извършено водовземане по разрешително за 2019г., квалифицирано като нарушение по чл.194б от Закона за водите. В същата насока са и показанията на свидетелите К. и М.. Свидетелите К. и Т. от своя страна установяват с показанията си , че акта за това нарушение е издаден в тяхно присъствие и връчен на упълномощено лице за процесното дружество. Във връзка с връчването на актовете за установяване на административно нарушение срещу процесното дружество , по делото е разпитана и св. Р която твърди, че е присъствала при връчването им, което станало чрез упълномощено лице от страна на жалбоподателят .
Във връзка с описаното недеклариране на водовземане в срок , по делото е приет като доказателство Констативен протокол за извършената проверка по този повод от , както и въпросната декларация за начислена такса при извършвано водовземане за 2019г., регистрирана като подадена пред санкционният орган на Към преписката са приложени и издаденото разрешително за водовземане на процесното дружество, решенията за продължаване на неговото действие, включително и за проверяваният период през 2019г. , в които действително е лимитиран обема на тази дейност по посоченият начин в АУАН №
Между страните не е спорно също така, че процесното дружество-жалбоподател е заплатило дължимата такса за водовземане за 2019г. по неподадената в срок Декларация за това и в тази насока се представиха и платежни документи по делото от .Не е спорно също така, че въз основа на АУАН№ санкциониращият орган е издал и второ НП срещу процесното дружество с № , с което за нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите също е наложил имуществена санкция на жалбоподателя.
Със Заповед от 30.08.2018г., св.Г. е упълномощен с нарочна Заповед от Ръководителя на санкционният орган, да съставя АУАН при констатирани нарушения по Закона за водите.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 194б, ал.1, предл.2 от Закона за водите.
Действително между страните не е спорно, че обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, в срока по чл.34 от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя, но съдът приема, че при съставянето му е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, заради въведена неяснота и противоречие относно описанието на вменяваното нарушение по чл. 194б, ал.1, предл.2 от Закона за водите. За да направи този си извод, съдът констатира, че в НП едновременно е посочено, че то се издава въз основа на АУАН№ г., изготвен от св.Г., като в същото време в НП се сочи, че за преценка възражението и маловажността на случая по чл.28 от ЗАНН, е взет предвид АУАН № К изготвен от същият свидетел . Тези два акта за нарушение се установи, че касаят процесното дружество и са направени след процесната проверка, но те материализират различни нарушения по Закона за водите като изпълнително деяние, фактически състав и правна квалификация. С това противоречие несъмнено е накърнено и то в значима степен правото на защита , именно заради което този порок в НП следва да се приеме за съществен такъв . /Съдът не кредитира възражението на санкционният орган за допусната техническа грешка при изписването на АУАН , след като се установи в процеса, че са издадени на жалбоподателя от един и същи свидетел, за една и съща проверка срещу процесното дружество и двата цитирани акта в обжалваният акт , както и защото в ЗАНН не е процедура за отстраняване на техническа грешка след издаване и връчване на НП и респ. в рамките на извършван по отношение на него съдебен контрол от орган на съдебната власт . /
Неоснователно е обаче възражението на защитата за липса на другите изискуеми се реквизити за НП по чл.57 от ЗАНН, в това число и дата на деянието, която ясно е посочена като дата на бездействие за процесното дружество /недекларирането му до лимитирания в закона срок ./
От друга страна, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че действително процесното дружество не е подало в срока по чл. 194б, ал.1 от ЗВ, Декларация по образец към Заповед на министъра на околната среда и водите, във връзка с начисляване на такси за водовземане по издадено му разрешително за това за 2019г., а именно до 31.01.2020г., което е констатирано в рамките на процесната проверка на 01.10.2020г. и представлява формално нарушение от обективна страна на това законово правило. Същевременно обаче се установи, че тази декларация е подадена при санкционният орган с цялата изискуема се информация по чл. 194, ал.6 от Закона за водите, на 05.02.2020г., което е на практика едно само 4-дневно закъснение /първите два дни , считано от последната дата за деклариране са неработни –събота и неделя/. Наред с това се доказа, че при съставянето на всеки от двата цитирани АУАН в НП, процесното дружество вече е било и заплатило коректно начислената от него такса за водовземане по надлежно издадено му и действащо за 2019г. разрешително за водовземане, т.е. от това просрочено деклариране не са последвали и никакви вреди за фиска . При това положение, съдът приема, че в казуса се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН на нарушение по чл.194б, ал.1 от Закона за водите, тъй като процесното деяние се отличава от обичайните нарушения от този вид с явна незначителност на общественоопасните си последици. /По делото не се доказа, че е налице влязло в сила НП за друго нарушение на жалбоподателя по ЗВ, включително и представеното такова в настоящото дело, поради което и съдът не приема за установен такъв факт в процеса./ Като не е съобразил маловажността на случая и е издал обжалваният акт, с който е санкционирал жалбоподателя по чл.200, ал.1 , т.4 от Закона за водите, Директора на Б. дирекция „З. район“ е съставил акт в нарушение на чл.28 от ЗАНН, което също обуславя отмяната му поради неговата незаконосъобразност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление НП№. , издадено от Директора на Б. дирекция „З. район“, с което на [фирма], чрез управителя Р. Д., със седалище: Б.,ул.“Ас е наложена имуществена санкция в размер на 150.00лв. /сто и петдесет лева/, във връзка с нарушение по чл. 194б, ал.1, предл.2 от Закона за водите.

Решението може да се обжалва пред Б а съд в 14-дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му за всяка от страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: