и за да се произнесе, взе предвид следното:　
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул., офис сграда Л, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощник И. С. С.-юрисконсулт на А ЕАД, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК [населено място], бул. срещу В. К. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул.

С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че като Кредитополучател по Договор за стоков кредит № 261446 от 28.04.2017 г., дължи на [фирма], с ЕИК[ЕИК], следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2067/19 г. по описа на PC - [населено място], а именно:

- 968,23 лв. /деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до 28.04.2018 г., падежирали преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК;

- 249.0 лв. /двеста четиридесет и девет лева/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 28.04.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/;

- 120.00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса разход при изискуем кредит;

- 165,11 лв. /сто шестдесет и пет лева и единадесет стотинки/ — лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и

законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.

Направено е искане да бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски направени в хода на настоящото производство и в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 15.05.2018 г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между [фирма], с ЕИК[ЕИК] и [фирма] с ЕИК[ЕИК], по силата на които вземането на [фирма] от В. К. М., произтичащо от Договор за стоков кредит № 261446 от 28.04.2017 г. е прехвърлено в собственост на [фирма], ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството — кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 15.05.2018 г. към Допълнително споразумение от 15.05.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.

Сочи се, че Приемо-предавателният протокол от 15.05.2018 г. към Допълнителното споразумение от 15.05.2018 г. за цедиране на вземания към Р. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. е представено само с данните на длъжника В. К. М., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е необходимо да бъде инкорпориран в национален закон.

Заявява се, че съгласно чл. 6.5. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от [фирма]. В изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на [фирма] с И.. № УПЦ-П-ДСК/261446 от 29.05.2018 г., посредством [фирма] с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „непотърсена“. Сочи се още, че уведомлението за извършената цесия е изпратено на адреса, посочен в Договора за кредит, а именно: [населено място], ул. Я. С., [жилищен адрес]. an. 13. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал. 4 от Общите условия /ОУ/ къмДоговора за кредит /Договора/, Кредитополучателят се е задължил да уведоми кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от ОУ към Договора, страните са договорили, че всички уведомления, покани и други съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от Кредитополучателя адрес, се считат за връчени. Поддържа се, че уведомлението за цесията е получено от ответника, като се позовава на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К., съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността“. Заявява се още, че въпреки това на ответникът е изпратено и второ уведомление за извършената цесия от името на [фирма] с И.. № УПЦ-С-ДСК/261446 от 19.11.2019 г., посредством куриерска фирма Л. Експрес с известие за доставяне и обратна разписка, което също се е върнало в цялост с отбелязване „отказана“, което е отразено и на сайта на куриера в меню „проверка на пратка по товарителница“.

Ищцовото дружество сочи, че към исковата молба представя заверено копие от уведомлението за извършената цесия от името на [фирма] с И.. № УПЦ-П-ДСК/261446 от 29.05.2018 г. и с И.. № УПЦ-С-ДСК/261446 от 19.11.2019 г. и се иска съда да връчи на ответника същите ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Като се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24,06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о..съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера. е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД. прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

Твърди се в исковата молба, че процесното вземане произтича от сключен на 28.04.2017 г. между [фирма] /кредитодател/ и В. К. М. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 261446 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Заявява се, че с подписването на Договора кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5 от З. и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/.

Твърди се, че съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 700,80 лв. за:

- закупуването от Т. Б ЕАД /Търговец/ на:

- телефон мобилен S. G - 1 брой с цена 849,00 лв.;

- телефон мобилен A. I. 5S — 1 брой с цена 599,00 лв.;

- сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 97,49 лв.

В т. 3 от Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Б ДСК е издала Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за кредит за закупуването на стоките, предмет на Договора за кредит, чиято стойност е финансирана с процесния договор за кредит. В същото Уведомително писмо, ответникът е декларирал, че е получил стоката от Търговеца. За потвърждаването на покупката Търговецът Т. Б ЕАД е издал на името на ответника Фактура с № [ЕГН] от дата 28.04.2017 г., в която е посочен начин на плащане с ДСК кредит. А за сключването на застраховката Застрахователят е издал сертификат с № 261446 от 28.04.2017 г., в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането. Въз основа на сключения Договор за кредит е разкрита кредитна сметка на ответника, от която са преведени на Търговеца и Застрахователя дължимите суми, с което Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора.

Сочи се в исковата молба, че погасителните вноски, които Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишния процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят дължи на Кредитора. Страните са постигнали съгласие в т. 6 от Договора, кредитът да се олихвява за срока на Договора с годишен фиксиран лихвен процент в размер на 39,73 %, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият размер на договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 334,06 лв., а общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1 879,55 лв.

Поддържа се, че Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок от 12 месеца или до 28.04.2018 г. на 12 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 158,16 лв., без последната месечна погасителна вноска, която е изравнителна и е в размер на 139,79 лв., съгласно погасителния план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Заявява се, че съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 165,11 лв., дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Ищцовото дружество сочи, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Б Д ЕАД прилага по извършвани услуги на клиенти физически лица, като едновременно е това е декларирал, че е запознат с действащата към датата на сключване на договора Тарифа. Така, на основание т.11 на раздел VII от Тарифата, на Кредитополучателят е начислена такса разход при изискуем кредит в размер на 120,0 лв.

Поддържа се, че срокът на договора е изтекъл на 28.04.2018г., с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Твърди се, че длъжникът не е заплатил всички дължими по процесния Договор суми. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 662,32 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва: 85,06 лв., главница: 577,26 лв.

Заявява, че предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ТПК срещу В. К. М. в деловодството на PC - [населено място], съдът е образувал ч. гр. д. № 2067 на гр. с-в по описа му за 2019 г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК.

Към исковата молба са представени писмени документи.　

С Разпореждане № 962/31.01.2020г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.　

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 20.05.2020г. по месторабота чрез В. Г.-касиер.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

С определение № 4985/23.06.2020г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.　

В съдебно заседание ищцовото дружество – [фирма], редовно призовано, не се явява законния представител, представено е писмено становище, с което се поддържа исковата молба, като по същество пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът В. К. М., редовно призована, не се явява, не се представлява. 　

Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.　

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца, чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки. 　

Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. 　

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК. 　

Аргументите в тази насока са следните:　

В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено на 20.05.2020г. – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 22.07.2020г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства към нея – арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а именно: заверено копие от Декларация Искане за кредит № 261446 от В. М.; заверено копие от Договор за стоков кредит № 261446 от 28.04.2017 г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него; заверено копие от Уведомително писмо от Б Д ЕАД до Търговеца; заверено копие от Фактура с № [ЕГН] от дата 28.04.2017 г. от Т. Б ЕАД; съгласие за присъединяване към група на застрахованите лица по групов договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити от 28.04.2017 г.; заверено копие от Общи условия за застраховане на кредиполучателите по стокови кредити; заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 11.04.2018 г. и Потвърждение за извършена цесия; заверено копие от Допълнително споразумение от 15.05.2018 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. и Потвърждение за извършена цесия; заверено копие от Пълномощно от [фирма] за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; заверено копие от Уведомително писмо за извършена цесия и предсрочна изискуемост, ведно с известие за доставяне: с И.. № УПЦ-П-ДСК/261446 от 29.05.2018 г. и с И.. № УПЦ-С-ДСК/261446 от 19.11.2019 г., пълномощно Пл-19-00109/02.07.2019 г., Оригинал на Договор за стоков кредит № 261446 от 28.04.2017 г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите за които по ч. гр. д. № 2067/2019г. по описа на РС–Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. 　

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 169, 95 лв. държавна такса по исковото производство по гр.д. № 3420/2019 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от 30,05 лв., държавна такса внесена по ч.гр.д. № 2067/2019 г. и 75, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.　

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът　

Р Е Ш И :　

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. К. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул., че дължи на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощник И. С. С.-юрисконсулт на ЕАД и В. Л.-юрисконсулт, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК [населено място], бул., офис , сумите, за които по ч.гр.д. № 2067/2019г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7233/31.07.2019г., произтичащи от задължение по Договор за стоков кредит № 261446 от 28.04.2017г. между Банка ДСК“ ЕАД и В. К. М., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено на А ЗА С ЕАД с подписано на 15.05.2018 г. Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., ключен между [фирма], с ЕИК[ЕИК] и [фирма] с ЕИК[ЕИК], както следва:　

- сумата от 968,23 лв. /деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ - неизплатената главница от непогасените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.09.2017 г. до 28.04.2018 г.;

- сумата от 249, 00 лв. /двеста четиридесет и девет лева/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.09.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 28.04.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/;

- сумата от 120,00 лв. /сто и двадесет лева/ - такса разход при изискуем кредит;

- сумата от 165,11 лв. /сто шестдесет и пет лева и единадесет стотинки/ — лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 20.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-30.07.2019г.

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд — [населено място]-30.07.2019г., до окончателното изплащане на задължението,

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА В. К. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул. ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул., офис сграда Лабиринт, ет., офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощник И. С. С.-юрисконсулт на ЕАД и В. Л.-юрисконсулт, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК [населено място], бул. сумата от 269, 95 лв. /двеста шестдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени в хода на исковото производство разноски, от които 169, 95 лв. за държавна такса и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. 　

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА В. К. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул. ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.офис, представлявано от изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез пълномощник И. С. С.-юрисконсулт на ЕАД и В. Л.-юрисконсулт, със съдебен адрес по чл.39, ал.1 от ГПК [населено място], бул." сумата от 105, 05 лв. /сто и пет лева и пет стотинки/, представляваща направени в хода на заповедното производство разноски, от които 30, 05 лв. –държавна такси и 75, 00 лв. –юрисконсултско възнаграждение. 　

Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.　

Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.　

РАЙОНЕН СЪДИЯ: