и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д. К. Т., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „П, против „Застрахователно акционерно дружество Д.: Живот и здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М.. Иска се да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5 100 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2018 г., около 20:15 ч. на път: А3 „С.“ при км 58+800 в посока К, причинено от Б. К. И. като водач на моторно превозно средство, със сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2018 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2018 г., около 2С.“ при км 58+800, в посока Кулата, водачът Б. К. И., управлявайки собствения си л.а марка „БМВ“, модел „325 Д“, с рег. [рег.номер на МПС] , paмa № при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, губи контрол, застига и блъска, движещия се отпред лек автомобил марка 296, управляван от Методи Г. Т., при което настъпва ПТП, с телесни увреждания и материални щети. Пострадали от процесното ПТП са ищцата, пътник в лекия автомобил марка „
Поддържа се, че виновен за настъпване на инцидента е водачът на л.а марка „БМВ“, за което му е съставен АУАН № 862645, серия Д и е издадено Наказателно постановление № 18-5310-001531/18.10.2018 г. от ОДМВР К., влязло в законна сила на 10.11.2018 г.
Сочи се, че лекият автомобил марка „БМВ“, към датата на ПТП-то, е имал сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, със срок на валидност от
Твърди се, че вследствие на ПТП-то, ищцата е получила травматични увреждания, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на тези увреждания, ищцата претърпяла редица неудобства, физически дискомфорт, болки и страдания, свързани със затруднението за движение, особено силни болки в гърба, със засилен интензитет нощем и при физически натоварвания, силно главоболие за дълъг период от време. В резултат на травмите, Т. се подложила на лечение чрез рехабилитация и в домашни условия.
Излага се, че вследствие на инцидента, ищцата е изживяла силен стрес и е отключила депресия, като и към настоящия момент, отказва да шофира и изпитва силен страх и при пътуване като пътник в автомобил.
Твърди се, че Т. е изпълнила всички дължими от нея действия при настъпване на застрахователно събитие, съгласно Кодекса за застраховането, като във връзка с това застрахователят е образувал застрахователна претенция с щета № за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят обаче, отказал да изплати застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените травми на ищцата.
Препис от исковата молба е изпратен на ответното дружество, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който се излагат твърдения за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил марка „БМВ“, сключена с ответното дружество.
Твърди се, че претендираният от ищцовата страна размер на обезщетението, е завишен спрямо критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се фактическите твърдения на ищцата по отношение на процесното ПТП. Сочи се, че са налице обстоятелства, които изключват вината на Б. К. И., в качеството му на водач на застрахованото МПС. Поддържа се, че спрямо застрахования не е налице нито един от признаците, изграждащи фактическия състав на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно – противоправно поведение, вина, вредоносен резултат и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат.
Оспорват се констатациите на контролните органи, отразени в представените копия от Протоколи за ПТП от 20.09.2019 г. в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”. Оспорват се вида и характера на претърпените от ищцата травми, както и причинно-следствената връзка между тях и процесното ПТП.
В случай че съдът приеме, че е налице връзка между причинените на ищцата травми и реализираното ПТП, се твърди, че е налице съпричиняване.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа предявения иск по доводите, изложени в исковата молба, доразвити в съдебно заседание.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С молба, депозирана по делото, поддържа отговора на исковата молба по съображенията в него.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и са назначени съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, заключенията от които са приети в съдебно заседание.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че лек автомобил марка „. [рег.номер на МПС] , paмa № е имал сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност“ със „Застрахователно акционерно дружество Д.: Живот и здраве“ АД, със срок на валидност от
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 5 – л. 6 от делото/, се установява, че на 03.10.2018 г., около 20:15 ч., на път А3 „С.“ при км 58+800, в посока Кулата, е настъпило ПТП, при което водачът Б. К. И., управлявайки собствения си л.а марка „БМВ“, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, губи контрол, застига и блъска, движещия се отпред лек автомобил марка „
Видно от Наказателно постановление № , издадено от ОДМВР К., на 03.10.2018 г. е настъпило ПТП, вследствие на това, че водачът на л.а. марка „БМВ“ не е контролирал ППС-то, което управлява, с което е създал непосредствена опасност за движението и не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и обстоятелствата, като виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП, като му е наложено наказание „глоба“ в общ размер от 220 лв.
С Молба с вх. № 2670/24.10.2018 г., ведно с Уведомление за настъпило застрахователно събитие, ищцата е поискала да бъде образувана застрахователна преписка за нанесени вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди и материални щети.
От представеното като доказателство по делото Писмо с изх. № г., се установява, че ответното дружество е отказало да заплати застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на причинно-следствена връзка между ПТП-то и нанесените травми на ищцата.
По делото са разпитани свидетелите М Т., Ян К. и Б. И..
От показанията на свид. Т., живущ на семейни начала с ищцата, се установява, че на въпросната дата – 03.10.2018 г., с ищцата са се прибирали от разходка в [населено място], като той е шофирал л.а. марка „Ауди“. Пътната обстановка била суха, без мъгла. Скоростта на движение на л.а. „А. В района на моста на [населено място], движейки се по АМ „С.“ в посока Кулата, шофирания от свид. Т. л.а. марка „Ауди“, получава удар в задна дясна част от л.а. марка „БМВ“, вследствие на който, колата се е завъртяла челно и се е ударила в мантинелата, като след това л.а. „Ауди“ получил още един удар – странично. След настъпилите удари, ищцата е седяла около 5-6 минути в колата, без да може да излезне от нея, като била много уплашена. Вследствие на подаден сигнал на тел. номер 112, на място пристигнали служители на МВР, като свидетелят Т. бил транспортиран до Спешен Център в [населено място], където му била направена рентгенова снимка. В деня след инцидента, ищцата отишла на лекар, тъй като имала оплаквания, впоследствие приемала медикаменти, като и към днешна дата изпитва страх, когато се вози с кола. И към настоящия момент, ищцата носи „пояс“ за изправяне на гърба.
От показанията на свид. К. се установява, че на 04.10.2018 г., той е направил оглед на автомобила, управляван от свид. Т., като била ударена задна дясна част на автомобила и предната броня. След инцидента свидетелят не е виждал ищцата да ходи на работа в продължение на около 1 месец, като след връщането й на работа, носила шина на кръста за изправяне на гърба. Т. приемала медикаменти след инцидента.
От показанията на свид. И., се установява, че на процесната дата и час при настъпване на гореописаното ПТП, той е управлявал л.а. марка „БМВ“ с около 160 км/ч. Управлявал автомобила в лявата лента, когато бяла кола, движеща се в дясната лента, без да даде ляв мигач, направила маневра и отишла в лявата лента, за да изпревари движещия се пред нея автомобил, вследствие на което засякла неговия автомобил. Бялата кола се движела с по-малка скорост и затова свидетелят преценил, че ако натисне спирачка няма да може да спре и за да избегне удара, направил маневра и отишъл в дясната лента, при което видял, че същата е заета и той ще удари движещия се там автомобил. Продължил надясно, започнал да кара в аварийната лента, но там натиснал леко спирачката, понеже преценил, че завоят е прекалено остър. Колата занесла и започнала да се върти по цялата магистрала. Колата на свид. И. и л.а. „Ауди“ се били ударили в мантинелата вдясно. Колата „Ауди“ била доста зле, с много материални щети, както и колата на свид. И.. В колата „Ауди“ се возели мъж и жена. Свидетелят позвънил на тел. номер 112 и полицаите дошли много бързо. Водачът на л.а. „Ауди“ бил доста ядосан и афектиран и на свид. И. му се сторило, че ще му скочи на бой, но полицаите дошли много бързо и той нямал тази възможност. В присъствието на полицаите, водачът на л.а. „Ауди“ казал, че има болки в кръста и в гърба и го закарали на преглед в [населено място]. Прегледът отнел два часа, през което време участниците стояли на местопроизшествието. Извикали пътна помощ за двете коли. Свидетелят е посочил изрично, че за настъпване на процесното ПТП е виновен той заради превишената скорост и това било записано в Протокола. След като се върнал от прегледа, се установило, че водачът на л.а. „Ауди“ няма телесни повреди.
Съдът не кредитира показанията на свид. И., в частта, в която същият описва поведението на свид. Т. спрямо него след ПТП-то, доколкото в тази част, на първо място, същите са неотносими към предмета на делото и на следващо място – не се подкрепят от останалата събрана доказателствена съвкупност. В останалата им част, съдът цени с доверие показанията на свид. И., както и в цялост показанията на свидетелите Т. и К..
Видно от заключението на допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза, при процесното ПТП, ищцата най-вероятно е била с обезопасителен колан. Получените травми от ищцата се изразяват в кръвонасядания в областта на лицето, десния лакът, в областта на лопатката, на гърба. Също така, разкъсно-контузна рана в областта на горната устна, навяхване на шията и контузия на лява гръдна половина. Повърхностните кръвонасядания преминават за 8-12 дни, а по-дълбоките – за 2-3 седмици, като обикновено, не оставят следи. Контузията на лява гръдна половина е причина за болки и страдания за период от около 2 месеца. Въз основа на това, експертът е посочил, че възстановителният период е бил около 2 месеца. Вследствие на получените в резултат на ПТП-то увреждания, Д. Т. е търпяла болки и страдания за период от около 60 дни, като през първите 10-12 дни същите са били със значителен интензитет. При извършения преглед на 06.01.2022 г., експертът е възприел здравословното състояние на ищцата като много добро и без външни белези от прекараните травми. Не се очакват последствия за здравето й в бъдеще. Ищцата е напълно възстановена физически и не е необходимо да провежда допълнително лечение. Въз основа на представената медицинска документация, материалите по делото и извършения преглед, експертът е посочил, че травматичните увреждания на ищцата са пряк и непосредствен резултат от настъпилото на 03.10.2018 г. ПТП.
От заключението на допуснатата и назначена съдебно-автотехническа експертиза, се установява следното: На 03.10.2018 г. водачът Б. И. К. управлявал л.а. марка „БМВ“, модел 325Д с рег. [рег.номер на МПС] по АМ С., в посока от [населено място] към [населено място]. В същото това време, пред него в същата посока, се е движел л.а. АУДИ А3 с рег. № 2442 МН, управляван от М.Т.. В лек автомобил АУДИ е пътувала ищцата Д. Т.. Водачите са управлявали в тъмната част на денонощието по асфалтова настилка на трасето, когато във времето около 20:15 ч. при км 58+800, лек автомобил БМВ застига и с предната лява част от бронята, удря в задна дясна част от бронята движещия се пред него л.а. АУДИ А3 с рег. № 2442 МН, управляван от Методи Т.. Вследствие от този ексцентричен удар, скоростта на л.а. АУДИ се е увеличила и автомобилът се е отклонил наляво, като е достигнал и се е ударил в мантинелите, намиращи се в средата между лентите за движение в двете посоки на автомагистралата. Поради значителното намаляване на скорост, вследствие от удара и отклоняване чрез волана от водача, л.а. „БМВ“ се насочва надясно и се удря в мантинелата, намираща се в дясната страна на магистралата. В същото време, л.а. „АУДИ“, вследствие от удара в мантинелата, погасява част от скоростта си и купето му се е завъртяло в посока обратна на часовниковата, като едновременно с това отскача от металната предпазна ограда. Поради значително по-високата скорост, л.а. „АУДИ“, въртейки се по платното, се е насочил към мантинелата в десния банкет и се удря в нея, като скоростта му бързо се погасява. Вследствие от удара и спирането в мантинелата на л.а. АУДИ, след удар в същата мантинела, л.а. БМВ достига до л.а. АУДИ и с предната броня го удря в десните врати и габарити. С този удар в л.а. АУДИ, скоростта на л.а. БМВ се погасява напълно и спира автомобила. Ударът е бил нанесен от преден ляв габарит на л.а. БМВ в заден десен габарит на л.а. АУДИ. От техническа гледна точка, скоростта, с която се е движел л.а. АУДИ е била от порядъка на 90-110 км/ч., а скоростта на л.а. БМВ е била от порядъка на 130-150 км/ч. Пътничката Д. Т. в момента на ПТП, следва да е пътувала на предна дясна седалка на л.а. АУДИ. Лек автомобил АУДИ А3 е оборудван с пет броя лентови предпазни колани с инерционни спирачки, навивани в макари с плавно натягане от пружини. При сблъсък инерционните спирачки блокират развиването на лентите на предпазните колани и задържат телата на пътуващите в автомобила към седалките. Движението на тялото на ищцата при първоначалния сблъсък отзад, е било назад към седалката, последвано от отклоняване наляво към водача. При удара в лявата мантинела напред в посоката на удара, като след завъртането и удар в дясната мантинела не било насочено напред. При удара на л.а. БМВ отдясно в крайното положение, тялото на Т. се е насочило към предната част на БМВ. При всичките описани удари, тялото на Т. е било в контакт с повърхности и части от вътрешността на купето. При тези силни удари, тялото на Т., с правилно поставен колан, осъществява контакт с вътрешни части и повърхности от купето. Лек автомобил марка АУДИ заводски е оборудван с предпазни въздушни възглавници за водача и пътника на предна дясна седалка. Няма данни въздушните възглавници да са били активирани по време на ударите вследствие от ПТП. Лентите от основното трасе са разделени помежду си от единична, бяла, непрекъсната линия. Няма данни за монтирани знаци в района на ПТП. Лентите от магистралата в участъка на ПТП, повърхностно са изпълнени с асфалтова настилка. В условията на управление на фарови и светещи червени габарити в тъмната част от денонощието, разстоянието от което водачът Б. И., управляващ л.а. БМВ с рег. [рег.номер на МПС] от разстояние с дължина минимум 300 метра. Причината за настъпване на ПТП е удар от л.а. БМВ в задната част на л.а. АУДИ при неспазване на безопасна дистанция. Няма данни за технически повреди на двете МПС, като от техническа гледна точка, друга непосредствена причина, довела до ПТП, е била скоростта на л.а. БМВ.
Съдът кредитира с доверие заключенията на изготвените съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, като обосновани и компетентно изготвени, доколкото вещите лица са дали пълни отговори на поставените им въпроси, доразвити в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно който, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо, към момента на увреждането, да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата, в случая свид. И. и застрахователя, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане на задължителната отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица на причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отделно от горното, за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
В тази връзка, от събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че лекият автомобил марка „ paмa № , е застрахован при ответното дружество, при условията на застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от 27.06.2018 г. до 26.06.2019 г. Следователно, към датата на произшествието – 03.10.2018 г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента – собственика на лекия автомобил марка „БМВ“ и ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж, което е покривало съответния риск за причинените вреди в резултат на настъпилото ПТП.
За да възникне деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД обаче, е необходимо да са налице: противоправно поведение у водача на л.а. марка „БМВ“, настъпила вреда, вина и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата.
След като анализира съвкупно събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД.
Цитираният по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.10.2018 г. е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установените форма и ред, поради което притежава материална доказателствена сила относно извършените от това длъжностно лице действия и направените въз основа на тях констатации. Отразените в протокола факти и обстоятелства следва да се приемат за настъпили по начина, описан в него, докато тази материална доказателствена сила не се обори по надлежния ред, предвиден в ГПК. В настоящия случай, не е открито производство по оспорване истинността на документа по реда на чл. 193 от ГПК и не е проведено доказване в противна насока от страна на ответника.
От събраните гласни доказателства, както и от липсата на оспорване от страна на водача на лекия автомобил, причинил ПТП-то, се установяват безпротиворечиво изложените в исковата молба обстоятелства за механизма на претърпените от ищцата увреждания и характера им, вследствие на настъпилото ПТП на 03.10.2018 г., както и участниците в произшествието – МПС, управлявано от свид. И. и МПС, управлявано от свид. Т., в което на предна дясна седалка се е возила и ищцата. Вследствие на удара при ПТП-то, ищцата получава следните наранявания: кръвонасядане със синкавоморав цвят и силно изразен отток на горната и долна устни, с размери 7/3 см. Разкъсване и кръвонасядане с яркочервен цвят на лигавицата на горната устна. Счупване на коронката на шести зъб долу вляво. Ограничени и болезнени активни и пасивни движения и втвърдена мускулатура на врата – навяхване на шията. Отток и кръвонасядане със синкав цвят на десния лакът, с размери 9/8 см., десният горен крайник е обездвижен със шина. Кръвонасядане със синкав цвят под лявата лопатка на гърба, с неправилна форма и размери 11/10 см. Счупване на XI ребро в лявата гръдна половина. Кръвонасядане в лявата хълбочна област и лявата половина в долния етаж на корема, със синкав цвят, продълговата форма, разположено хоризонтално с размери 12/5 см. Навяхването на врата й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на коронката на един зъб и хематома на устните са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Контузията на десен лакът й е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на едно ребро й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените кръвонасядания по тялото са й причинили болка и страдание. Показанията на свидетелите за тези травми се подкрепят както от представената от ищцата медицинска документация, така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Въз основа на установените чрез събраните доказателства факти, се доказват претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинените й травматични увреждания, довели до болки и страдания и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил.
В резултат на нарушаването на задължителните норми, регулиращи поведението на пътя, пък е настъпило и процесното ПТП, поради допуснати нарушения на чл. 20, ал. 1 и на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП, извършени от водача на л.а. БМВ – свид. И.. В съдебно заседание, проведено на 24.10.2022 г., свид. И. изрично заяви в показанията си, че вината за настъпване на ПТП е негова, като в заключението на допуснатата и назначена съдебно-автотехническа експертиза също е посочено, че причината за настъпване на ПТП е неспазена безопасна дистанция от страна на л.а. БМВ, както и скоростта на л.а. БМВ. С оглед това, неоснователи се явяват възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат.
От събраните и проверени по делото доказателства – писмени, гласни, заключения на експертизи, съдът намира, че несъмнено се доказа осъществяването на фактическия състав на деликта - фактът на настъпване на процесното ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди, както и причинната връзка между ПТП-то и настъпилите вреди. Относно противоправността на поведението на водача на л.а. БМВ, е налице основание за приложение на презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вина на водача на автомобила, доколкото ответникът не доказва изключващи вината на водача обстоятелства. Ето защо, съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащата към момента на инцидента застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. марка „БМВ“.
Относно размера на обезщетението:
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на вредите.
В конкретния случай, се претендират неимуществени вреди в размер на 5100 лв. /пет хиляди и сто лева/, като съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за тези вреди се определя по справедливост, доколкото те нямат парична оценка. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. В този смисъл, следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства, настъпилите усложнения.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата е претърпяла увреждания, които са овладяни, като към настоящия момент няма външни белези от прекараните травми и не се очакват последствия за здравето й в бъдеще. Ищцата е напълно възстановена физически и не е необходимо да провежда допълнително лечение. В момента на увреждането обаче, а и след това, същата е изживяла физически и емоционални терзания, както и неудобства. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените й травматични увреждания, защото всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в установените телесни повреди, изживява негативни емоции, включително и твърдените и доказани от ищцата болки и страдания. Нещо повече, самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде доказвано, защото същото се формира като обективна последица от получените увреждания на ищцата.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението – вида, характера на травмите, начина, степента и времетраенето на оздравителния процес, характера и интензитета на болките и страданията, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства, дискомфорта в мястото на уврежданията, отражението на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищцата, включително и предизвикания страх от пътуване с лек автомобил, съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, възлиза на сумата в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта /03.10.2018 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума, като за разликата над 4 000 лева до предявения размер от 5 100 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
В хода на производството ищцата е направила разноски в размер на 889 /осемстотин осемдесет и осем лева/ лв., от които 585 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, 204 – заплатена държавна такса и 100 – внесен депозит за изготвяне на експертиза. С оглед изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 697.25 лв., съразмерно с уважения размер на исковата претенция. Ответникът също е претендирал разноски, като е представил доказателства за направени такива в размер на 671 лв., от които: 200 лв. за заплатено юрисконсултско възнаграждение, 20 лева депозит за свидетел, 451 лв. депозит за експертизи. Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 144.73 /сто четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от горното и на основание чл. 432 от КЗ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Ж вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И Д представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И. и Р. В. М., ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. Т., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „Пе, сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и страдания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2018 г., около 20:15 ч. на път: А3 „С.“ при км 58+800 в посока Кулата, причинено от Б. К. И. като водач на моторно превозно средство, със сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2018 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4 000 /четири хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 5 100 /пет хиляди и сто лева/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Живот и здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И ул. „Г.М. ДА ЗАПЛАТИ НА Д. К. Т., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „Псумата от 697,25 /шестстотин деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д. К. Т., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „П ДА ЗАПЛАТИ НА „Застрахователно акционерно дружество Д.: Живот и здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с , със седалище и адрес на управление: [населено място], район „И ул. „Г сумата от 144.73 /сто четиридесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: