Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя А. С. О. против Наказателно постановление (НП) № 0023/05.02.2014 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което за нарушение на чл. 326 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 5, ал. 1 от Общите условия, на основание чл. 326 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл.5, ал.1 от Общите условия е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева.
С жалбата управителя на дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като твърди, че не са извършените вменените с НП нарушения. Излагат се съображения, че в хипотезата на чл.78 ал.1 от Закона за електронните съобщения, в случай, че комисията установи неизпълнение на поетото задължение от дружеството, следва в 7-дневен срок да го уведоми, че следва да изпълни задължението си в едномесечен срок.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от управителя си и адв. У., която поддържат жалбата и искат да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния представител си ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На неустановена дата в средата на месец март 2013 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) установила, че [фирма], като вписано в регистъра на КРС на предприятията, които са я уведомили за намеренията си да се осъществяват обществени електронни съобщения, не е предоставило до 01.03.2013 г. отчет за дейността по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги през 2012 г. Във връзка с тази констатация с писмо изх. № 12-01-1496/22.03.2013 г. на КРС, последната е определила на дружеството-жалбоподател едномесечен срок, считано от получаване на писмото, да изрази становище относно непредоставянето на описания въпросник и да отстрани неизпълнението. Писмото е изпратено до [фирма] с известието за доставяне на писмото, но последното е върнато на КРС на 20.04.2013 г. (видно от пощенското клеймо) без каквото и да било отбелязване върху известието (лист 14 от делото), а с допълнителен протокол от [фирма], че “пратката не е потърсена от получателя”. Във връзка с последното КРС решила да съобщят писмото на [фирма] по реда на чл.61, ал.3 от АПК, а именно чрез поставянето му на таблото за обявления и на страницата на КРС. На 12.06.2013 г. бил изготвен протокол, от който се установява, че въпросното писмо е изложено на информационното табло на КРС, както и на 01.07.2013 г. е изготвен протокол, от който се установява, че писмото е свалено от информационното табло на КРС. Тъй като до 12.07.2013 г. [фирма] не е изразило становище по констатираното от КРС неизпълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/ и не е предоставило отчет за дейността си по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги през 2012 г., а съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите изисквания, предприятията, които са уведомили КРС за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения са длъжни да предоставят ежегодно до 01 март, отчета за дейността по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги през предходната година, като отчета се изготвя по образец на формуляр одобрен от КРС. С Решение № 80/24.01.2013 г. КРС е одобрила образец на формуляр на въпросник за дейността по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги за 2012 г. за всички отделни видове предоставени услуги, като същия е публикуван на Интернет страницата на комисия на 28.01.2013 г. Съгласно чл. 78, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), в случай, че комисията установи неизпълнение на приложимите Общи изисквания и/или на наложения специфични задължения тя уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя срок не по-кратък от един месец, считано от уведомяването за изразяване на становище и отстраняване на неизпълнението. По силата на чл.78, ал.2 от ЗЕС, в случай, че предприятието, осъществяващо електронни съобщения, не преустанови неизпълнението в срока, посочен от комисията, се налага глоба или имуществена санкция съгласно ЗЕС. Във връзка с така констатираното актосъставителя А. Б. приел, че се касае за административно нарушение по чл.326 от ЗЕС във връзка с чл.5 ал.1 от Общите условия, поради което на 01.10.2013 г. в присъствието на свидетеля Н. К. и след посещение на адреса на дружеството (Констативен протокол № С-АБ-124 от 01.10.2013 г. му съставил АУАН № С-390/01.10.2013 г. в отсъствието на представител на [фирма]. Актът и изпратен за връчване на дружеството-жалбоподател с писмо изх. № 53-00-717 от 08.11.2013 г. до Кмета на Община Благоевград, като същият е връчен на [фирма] чрез неговият управител А. О. на 07.11.2013 г. Още същият ден с нарочно писмо изх. № 74/.7.11.2013 г., получено в КРС с вх. № 14-00-3469 от 08.11.2013 г. дружеството-жалбоподател представило пред административнонаказващият орган писмени възражения по акта, отчет за дейността по предоставяне на електронни съобщителни услуги през 2012 г. и посочило адрес за кореспонденция на [фирма]. Въз основа на така съставения акт, на 05.02.2014 година, Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията издал обжалваното НП № 0023, с което за нарушение на чл. 326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.5, ал.1 от Общите условия, на основание чл. 326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.5, ал.1 от Общите условия наложил на [фирма] административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева. НП е връчено на дружеството, чрез неговият управител А. О. на 23.05.2014 г., като в законоустановеният срок срещу него е постъпило разглежданото в настоящото производство жалба.
По делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят А. Б. и свидетеля по акт Н. К., които с показанията си напълно подържат изложената фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели А. Б. и Н. К. и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Атакуваното НП макар и издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, е постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи в максимална степен правото на защита на нарушителя. В действителност от събраният доказателствен материал по делото се установява, че дружеството-жалбоподател не е из, произтичащо от чл.5, ал.1 от Общите изисквания, предприятията, които са уведомили КРС за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения са длъжни да предоставят ежегодно до 01 март, отчета за дейността по предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги през предходната година, като отчета се изготвя по образец на формуляр одобрен от КРС. Разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за електронните съобщения обаче регламентира, че ако комисията установи неизпълнение на приложимите Общи изисквания и/или на наложения специфични задължения тя уведомява предприятието, осъществяващо електронни съобщения, за установеното неизпълнение в 7-дневен срок след установяването, като определя срок не по-кратък от един месец, считано от уведомяването за изразяване на становище и отстраняване на неизпълнението. В случая освен, че липсват данни кога КРС е установила процесното неизпълнение, макар и визираният 7-дневен срок да има инструктивен характер, не може да се приеме, че [фирма] е уведомена за неизпълнението си, както и не му е даден какъвто и да било срок за отстраняване на това му неизпълнение. В действителност е съставено писмо изх. № 12-01-1496/22.03.2013 г. на КРС до дружеството-жалбоподател, но същото не е връчено по съответния ред и следователно за [фирма] не е имало възможност, респ. е лишено от възможността да изпълни задължението си и да представи на КРС информацията за отчет на дейността си през 2012 г. Направените опити това писмо да бъде връчено за завършили с неуспех, тъй като същото не е получено от адресата си, поради което абсолютно неправилно, необосновано и незаконносъобразно административнонаказващият орган е предприел действия по обябяване на същото по реда на чл.61 ал.3 от АПК, без да съобрази, че така регламентираната процедура е приложима само и единствено по отношение на индивидуални административни актове. Писмо изх. № 12-01-1496/22.03.2013 г. на КРС обаче в никакъв случай не може да бъде характеризирано като индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, тъй като същото не носи белезите на такъв, не е издаден по нарочно производство, иницирано от активнолегитимиран субект и по смисъла на ал.5 от същият законов текст е част от производство по издаване на други, общи административни актове. Ето защо съдът приема, че соченото писмо изх. № 12-01-1496/22.03.2013 г. на КРС не е връчено по съответния ред на [фирма] и в този смисъл същото не може да породи желаното правно действие спрямо него, а именно да обоснове начален момент, от който за тече законово регламентиран срок по чл.78ал.1 от ЗЕС. След като е приел обратното административнонаказващият орган е лишил дружеството-жалбоподател да изпълни вмененото му задължение, респ. осъществи дължимото поведение, като по този начин и предотврати образуването на административнонаказателно производство. Ето защо съдът счита, че с това си поведение КРС е предпоставило ангажирането на административнонаказателната отговорност на [фирма], като го е лишило от възможност да упражни по какъвто и да е начин, частично или изцяло, гарантираното му от закона право на защита, което безусловно съставлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в настоящата фаза на санкционното производство и обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление на самостоятелно основание.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че ако се приеме обратното становище, респ. разглежданото административно нарушение макар и формално е осъществено от [фирма] и покрива признаците на нарушение по чл.326 от ЗЕС, то в случая се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК. От непредставянето на въпросните отчети за 2012 г. от дружеството-жалбоподател в процесният период до 01.03.2013 г., не са настъпили никакви вредни последици, като по делото не се спори, че след надлежното уведомяване на дружеството за неизпълненото си задължение, още в деня на получаване на писмото за това е представил и процесните отчети и именно това му действие е спомогнало за разкриване и установяване на допуснатото от него процесно нарушение. Допълнителни аргументи в тази насока е и обстоятелството, че законодателят в разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗЕС е предвидил възможност за предоставяне срок от не по-кратък от един месец за осъществяване на това дължимо поведение от предприятията, осъществяващи електронни съобщения, което обуславя и предостявяне на по-дълъг срок, дори такъв, в който дружеството-жалбоподател да е осъществило дължимото си поведение. Следователно, макар и да не е спазен срока за представяне на ежегодния отчет, самото му представяне с неголямо закъснение в крайна сметка е направено и от него не е настъпила щета за бюджета, нито пък по някакъв начин съществено е засегната поддържаната чрез това представяне анализа или информационната база при КРС. Касае се и за първо нарушение на това предприятие. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и отличаващи този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения, мотивирали нормотвореца да регламентира и санкционира процесното деяние като нарушение, съдът счита, че разгледаното нарушение следва и може да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Ето защо и атакуваното НП следва да се отмени, дори само на това основание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 0023/05.02.2014 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя А. С. О., за административно нарушение по чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.5, ал.1 от Общите условия, на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.5, ал.1 от Общите условия е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000.00 (три хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: