и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и С. С. Д. с ЕГН [ЕГН], и двете с адрес: [населено място],[жк]. с която срещу Х. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Е. С. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. И. С. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], област П. С. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т. С. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк]. М. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б Б. К. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Л. Г. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. и Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - да се признае за установено по отношение на ответниците, че преди образуването на ТКЗС /1956 г. – 1957 г./, наследодателят на ищците - В. С. Д., е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 3.000 дка, представляваща имот с планоснимачен № 3342 и пл. № 3341 по Кадастралния план на Водния синдикат от 1934 г., находяща се в местността “Чучуковци” в землището на [населено място] /понастоящем [населено място]/, при съседи на имота: от изток - С. П.; от юг - А. И. и И. Б.; от запад - И. Б. и от север - И. Ч., придобит въз основа на наследство от неговия баща С. П. Д. и по давност, заради непрекъснатото, явно и спокойно владение над имота, продължило повече от 20 години.
Сочи се в исковата молба, че ищците имат общ наследодател - В. С. Д., бивш жител на [населено място], починал на 08.02.2005 г., като ищцата З. Д. е негова дъщеря, а ищцата С. Д. - негова съпруга. През 1927 г. бащата на наследодателя им - С. П. Д., закупил нива с площ от 8 дка, находяща се в местността “Чучуковци” в землището на [населено място] /понастоящем [населено място], [община]/, която приживе разделил между синовете си - В. Д., С. П. и В Д.. След смъртта на баща си общият наследодател на ищците придобил вече по наследство от своя баща, общо 3 дка от описаната по-горе нива, представляваща имот с планоснимачен № 3342 и пл. № 3341 по Кадастралния план на Водния синдикат от 1934 г., находящ се в местността “Чучуковци” при съседи на имота: от изток - С. П.; от юг - А. И. и И. Б.; от запад - И. Б. и от север - И. Ч..
Твърди се, че през 1939 г. общият наследодател на ищците започнал да упражнява фактическа власт върху имота, като владял и ползвал същия като свой, спокойно, трайно, необезпокоявано, непрекъсвано съгласно предназначението му до смъртта си през 2005 г. Сочи се, че владението на техния наследодател се явявало от обективна страна естествено продължение на владението, осъществявано приживе от неговия баща С. Д.. През 1948 г. наследодателят на ищците декларирал имота си пред Държавната планова комисия като притежаван непокрит земеделски имот. След повече от 20 годишно непрекъснато владение на имота, през 1956 г. – 1957 г. чрез упълномощени от него лица - негови роднини, внесъл имота си в образуваното ТКЗС. Поради пропускане на срока за подаване на заявление за възстановяване правото на собственост върху имота, през 2005 г. ищците подали искова молба с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ срещу Общинска служба “Земеделие и гори” – Б., като с влязло в сила решение съдът признал правото им на възстановяване на собствеността върху процесния недвижим имот.
Въз основа на съдебния акт с Решение № RA 34 от 27.07.2006 г. ОСЗГ - Б. възстановила на наследниците на В. С. Д. правото на собственост в съществуващи стари /реални/ граници върху следния недвижим имот: ЛИВАДА от 0.672 дка, шеста категория в местността “Чучуковци”, имот № 011040 по картата на землището, при граници /съседи/: № 011018 - ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 000134 - Населено място на [населено място]; № 000168 - Нива на С. И. Ш. и др. Въз основа на решението на ОСЗГ - Б. през 2008 г. ищците се снабдили с констативен нотариален акт № 103, том II, per. № 4675, дело № 292 по описа на Нотариус М. К..
Сочи се в исковата молба, че възстановеният съгласно горецитираното решение на ОСЗГ - Б. недвижим имот /Ливада от 0.672 дка/, представлява част от притежаваната от наследодателя им нива с площ от 3 дка - имот с планоснимачен № 3342 и пл. № 3341 по Кадастралния план на Водния синдикат от 1934 г. Останалата част от нивата - 2.328 дка не им била възстановена поради обстоятелството, че към момента на възстановяването, същата вече не представлявала земеделска земя.
Ищците твърдят, че след постановяване на решението поискали от нарочна комисия по чл.13а от ППЗСПЗЗ да приеме Помощен кадастрален план на землището на [населено място], в който да се нанесат границите на възстановения им недвижим имот. Комисията отказала, тъй като в законоустановения срок постъпило възражение от Г. К. А. /наследодател на ответниците Б. К. А. и Л. Г. А./, в качеството му на наследник по право на заместване на М. М. П. - Д.. Оказало се, че правото на собственост върху процесния недвижим имот било възстановено в полза на наследниците на две различни лица - на ищците /като наследници на В. С. Д./ и на ответниците /в качеството им на преки и непреки наследници на М. М. П. – Д./, което породило помежду им спор за материално право.
Твърди се в исковата молба, че както ответниците, така и общият им наследодател, никога не са били собственици на възстановения в полза на ищците недвижим имот. Предвид наличието на спор относно процесния имот, ищците били мотивирани да предявят настоящия иск.
Ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска по съображенията, изложени в исковата молба и доразвити в писмени бележки.
Ответниците М. Х. и Б. А., чрез процесуалния си представител, оспорват предявения иск. В писмения отговор по чл. 131 от ГПК сочат, че собственик на процесния имот е била М. М. П. – Д. – техен наследодател.
Ответниците И. А., С. Б. и С. А., чрез назначения им особен представител, оспорват иска по съображенията, изложени в писмения отговор и доразвити в писмено становище.
Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по иска.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани са заключения от извършени съдебно-технически експертизи, които са приобщени към доказателствения материал по делото.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищците са наследници на В. С. Д., бивш жител на [населено място], починал на 08.02.2005 г. /удостоверение за наследници на л. 9 от делото/, а ответниците – на М. М. П., бивша жителка на Б., починала на 24.04.1981 г. /удостоверение за наследници на л. 34 от делото и удостоверение на л. 35 от делото/.
С влязло в сила на 17.03.2006 г. Решение № 5634/17.12.2005 г., постановено по [населено място] № 764/2005 г. по описа на Районен съд – Благоевград /на л. 10 – л. 13 от делото/, е признато за установено по отношение на ОСЗГ – Б., че наследниците на В. С. Д. имат право да възстановят собствеността си върху НИВА с площ от 3.000 дка, представляваща пл. № 3342 и пл. № 3341 по Кадастралния план на Водния синдикат от 1934 г., находяща се в местността “Чучуковци” при съседи на имота: от изток - С. П.; от юг - А. И. и И. Б.; от запад - И. Б. и от север - И. Ч..
С Решение № RA 34 от 27.07.2006 г. на ОСЗГ - Б. /на л. 14 от делото/ е възстановено на наследниците на В. С. Д. правото на собственост в съществуващи стари /реални/ граници върху следния недвижим имот: ЛИВАДА от 0.672 дка, шеста категория в местността “Чучуковци”, имот № 011040 по картата на землището, при граници /съседи/: № 011018 - ливада на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № 000134 - Населено място на [населено място]; № 000168 - Нива на С. И. Ш. и др. Въз основа на решението на ОСЗГ - Б. през 2008 г. на ищците е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот по представени писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 от ГПК № 103, том II, per. № 4675, дело № 292/2008 г. по описа на Нотариус М. К. /на л. 19 – л. 20 от делото/.
С Решение № 344/03.06.2002 г., постановено по [населено място] № 111/2002 г. по описа на Районен съд – Благоевград /на л. 17 – л. 18 от делото/, е признато по отношение на ПК – Б., правото на В. К. в качеството й на наследник на М. М. П., да си възстанови собствеността върху НИВА с обща площ от 3 /три/ дка, находяща се в местността “Чучуковци” в землището на [населено място], [община], при граници и съседи: изток – общинско място; запад – наследници на М. Б. и И. Ч., юг – застроен парцел, север – В М.. Ищците са подали до ВКС молба за отмяна на това решение, която е отхвърлена.
Като доказателства по делото са приети материалите по двете преписки, образувани по заявленията на страните по делото за възстановяване правото им на собственост върху притежаваните от наследодателите им земеделски земи.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която /на л. 228 – л. 274 от делото/, е направил следните изводи:
- възстановеният на ищците имот – ЛИВАДА от 0.672 дка в местността “Чучуковци” не представлява част от имот пл. № 3341 по Картата на Воден синдикат от 1934 г.;
- признатият въз основа на Решение № 344/03.06.2002 г. имот – НИВА от 3.000 дка на наследниците на М. П., не е идентичен на имот пл. № 3341 по Картата на воден синдикат;
- за декларирания от В. С. Д. имот има достатъчно данни да бъде идентифициран и да бъде локализирано местоположението му – като част от имот пл. № 3342 по Картата на воден синдикат;
- за декларирания от М. П. имот – НИВА от 3 дка в [населено място], няма достатъчно данни да бъде идентифициран като част от имот пл. № 3342 по Картата на воден синдикат;
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, извършена в състав от три вещи лица, в заключението от която /на л. 310 – л. 353 от делото/, вещите лица са направили следните изводи:
- признатият на наследниците на В. С. Д. въз основа на съдебното решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСППЗЗ е идентичен на част от имот пл. № 3342 по Картата на водния синдикат;
- при съвместяване на скицата, приложена към заключението, с извадката от картата на Воден синдикат от 1934 г., е видно, че посоченият за съсед от север С. П. /по данни на ищците С. П. – техен наследодател/ е собственик на имоти пл. №№ 3341 и 3342 по Картата на водния синдикат “Бяло поле” от 1934 г.;
- възстановеният от ОСЗГ – Б. недвижим имот – ливада от 0.672 дка, не представлява част от имот пл. № 3341 по Картата на Водния синдикат от 1934 г.;
- към настоящият момент недвижим имот НИВА от 3 дка като част от имот пл. № 3342 по Картата на водния синдикат от 1934 г., представлява на място ливада, като част от нея с площ 672 кв.м. е възстановена в полза на наследниците на В. С. Д. като имот 011040 по КВС на землище [населено място], попада извън границите на урбанизираната територия, а част от 2149 кв.м. попада в границата на урбанизираната територия кв. 29 в свободен незастроен терен без планоснимачен номер и без обособен парцел;
- признатият въз основа на решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ имот – НИВА от 3 дка на наследниците на М. М. П., не е идентичен на имот пл. № 3342 по картата на Водния синдикат – Б. поле. Същият не е идентичен и на имот пл. № 3341;
- идентичност между имот НИВА от 3 дка. на наследниците на М. П. и имот НИВА от 3 дка на наследниците на В. Д. има само според постановените съдебни решения № 344 от 03.06.2002 г. по [населено място] № 111/2002 г по описа на БлРС и № 5634 от 17.12.2005 г. по [населено място] № 764/2005 г. по описа на БлРС, но в действителност не е налице идентичност по действително местоположение между имотите;
- горните решения се отнасят за части от един и същи имот, а именно пл. № 3342 по картата на Воден синдикат от 1934 г., като имотът на В. С. Д. е идентичен по местоположение на имот пл. 3342 по плана на Воден синдикат от 1934 г.;
- посочената в Заявление-декларация от С. И. Ч. за членство в ТКЗС и Опис-Декларацията към него № 2 имот – “М. нива”, при съседи И. Б. и И. Ч. не може да се идентифицира по наличния К. материал, още повече, че М. Д. не е посочена както съсед.
По експертизата е налице особено мнение на вещото лице инж. А. М. /на лист 339 – лист 353 от делото/.
По делото са разпитани трима свидетели, от чиито показания се установи следното:
Свидетелят Г. К. е посочил, че живее в [населено място] /село Изгрев/ и познава С. Д. – баща на В., С. и В. Помнел, че С. купил през 1930 г. нива от 8 дка. Нивата я работели синовете му, като всеки си работел неговия дял. После всеки от тях - В., С. и В., внесъл дела си в ТКЗС. Между братята нямало спорове. Жена на име М. Д. нямала имот в същата местност.
От показанията на свидетеля С. П. се установява, че е роден и израснал в [населено място]. За процесната нива знае, че дядо му я е купил и разделил между тримата си синове: на В. - 3 дка, на С. - 3 дка, а на В. 2 дка. На В. нивата граничела от изток със С. П., на юг с А. И. – дядо на свидетеля по майчина линия, от другата страна с И. Б., а от север с И. Ч.. Имотът бил нива преди ТКЗС и я работел В. и майката на З.. До внасянето в ТКЗС нивата се обработвала. Между роднините нямало никакви спорове. М. Д. нямала имот, който да граничи с техния. Споровете между наследниците на М. и тях започнали при връщането на земята. Свидетелят е посочил, че на баща му възстановили 3 дка от имота, а от имота на чичо му В. от 3 дка били възстановени 600 кв.м.
Свидетелката Я. М. е посочила, че от 1990 г. поради изпращането й като медицински фелдшер живее и работи в [населено място] и познава С. П.. Не познава В. и В. Била пряко засегната, тъй като била съсед на процесния имот, а съпругът й И. Ц. Г. бил назначен за вещо лице по [населено място] № 344. Казали й, че нейният парцел лежи върху имот на М. П.. Последната имала много имоти – около 30 дка. За процесния имот знаела, че е бил на М. П.. Това го знаела от възрастни хора.
От правна страна:
Искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е установителен и има за специфичен предмет правото на собственост върху земеделска земя към момента на одържавяването и включването й в ТКЗС, ДЗС или др. селскостопански организации. В това производство съдът следва да установи носителя на правото на собственост върху земеделската земя към един минал момент. Носителят на правото на собственост е това лице, което е придобило собствеността на някое от предвидените в закона основания към момента на обобществяването на земята или включването й в стопанството.
Предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу конкретния ответник или ответници е обусловено от наличието на претенции от тяхна страна, че правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот им принадлежи – т.е. за да е допустим искът, следва да се установи, че две или повече лица са заявили пред административния орган по земеделска реституция собственически права върху един и същ имот и че е налице в тази връзка спор за собственост към специфичния минал момент по отношение на една и съща земеделска земя или част от нея. Безспорно е установено по делото, че в полза на всяка от страните по делото е постановено положително решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за спорния имот. Това предпоставя процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Съдът счита, че предявеният иск се явява основателен, по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства според съда се установи по безспорен начин, че приживе наследодателят на тримата братя – В., С. и В.– С. П., е притежавал нива с обща площ от 9 дка, която е разделил между синовете си и всеки от тях е внесъл своята част в ТКЗС, като между последните нямало никакви спорове. Установи се също, че процесният имот не е идентичен с нива собственост на М. Д.. В заключенията от извършените единична и тройна съдебно-технически експертизи е прието, че имотът на ищците като местоположение представлява част от имот № 3342 по Плана на водния синдикат, както и че възстановената част от 0.672 дка /ливада/ също е част от този имот.
От друга страна, ответниците не съумяха да докажат, че към меродавния момент – образуването на ТКЗС, общият им наследодател М. Д. е била собственик на процесния имот. Заключенията от експертизите са категорични относно това, че не е налице идентичност между имотите на ищцовата и ответната страна, както и че, ако е имало “М. нива”, тя се е намирала в имот № 3262.
От една страна, в подкрепа на тезата на ищците са събраните по делото писмени и гласни доказателства, които установяват, че праводателят им е бил собственик на спорния имот по силата на наследствено правоприемство и давност. От друга – с ангажираните от тях доказателства ответниците не съумяха да докажат, че наследодателят им М. П. е била собственик на имота към меродавния момент.
От трета страна при извършване на съдебно-техническите експертизи вещите лица са анализирали подробно наличния К. материал, като със заключенията си са представили множество приложения с нанасяне на данни от доказателствата върху картния материал и са достигнали до категорични констатации и изводи. Независимо, че е налице особено мнение на едно от вещите лица по тройната експертиза, всички вещи лица са категорични по отношение на извода, че спорният имот, индивидуализиран по старите графични данни на Плана на водния синдикат, е с номер 3342 и представлява част от имота с този номер, както и възстановената част от него с площ от 0.672 дка.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск е доказан от ищците с ангажираните от тях доказателства, а ответниците не доказват принадлежност на спорния имот на общия им наследодател М. Д. към правнорелевантния момент. Този извод се налага от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства, ведно със заключенията от извършените съдебно-технически експертизи.
Предвид горното, искът следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора и направеното в тази посока искане, ответниците следва да заплатят на ищците сторените от последните разноски в общ размер на 1 305.00 лева, от които: 5.00 лева – внесена държавна такса; 600.00 лева – за адвокатско възнаграждение; 300.00 лева – за възнаграждението на особения представител на ответниците С. Б., С. А. и И. А. и 400.00 лева – за възнагражденията на вещите лица.
Тъй като ищците не са внесли цялата дължима държавна такса по делото /в размер на 80.00 лева/, а са внесли само сумата от 5.00 лева, предвид изхода от спора ответниците следва да бъдат осъдени да внесат по съответната сметка на Районен съд – Благоевград сумата от 75.00 лева.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Е. С. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. И. С. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], област П. С. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк]. С. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк]. М. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Б. К. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Л. Г. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. и Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б.,
че наследодателят на З. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и С. С. Д. с ЕГН [ЕГН], и двете с адрес: [населено място],[жк]. - В. С. Д. преди образуването на ТКЗС /1956 г. – 1957 г./, е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 3.000 дка, представляваща имот с планоснимачен № 3342 и пл. № 3341 по Кадастралния план на Водния синдикат от 1934 г., находяща се в местността “Чучуковци” в землището на [населено място] /понастоящем [населено място]/, при съседи на имота: от изток - С. П.; от юг - А. И. и И. Б.; от запад - И. Б. и от север - И. Ч., придобит въз основа на наследство от неговия баща С. П. Д. и по давност, заради непрекъснатото, явно и спокойно владение над имота, продължило повече от 20 години.

ОСЪЖДА Х. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., Е. С. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. И. С. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], област П. С. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк. С. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк]. М. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Б. К. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Л. Г. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. и Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б.
да заплатят на З. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и С. С. Д. с ЕГН [ЕГН], и двете с адрес: [населено място],[жк
сумата от 1 305.00 /хиляда триста и пет/ лева, представляваща сторени от ищците разноски в производството.

ОСЪЖДА Х. Х. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Е. С. К. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. И. С. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [община], област П., С. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк]. С. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], район Т.,[жк]. М. К. Х. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Б. К. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б. Л. Г. А. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б.и Г. К. Г. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б.
да заплатят по съответната сметка на Районен съд – Благоевград, сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща дължима по делото държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия:........................