и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. И. Т. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „М" № , ет., офис адвокатско съдружие „В. И В." против ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК Р." към Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ[ЕИК] с адрес: [населено място],[жк], ул. „Б" № , представлявано от К. Ч. А. - директор, с която са предявени обективно съединени искове да се обяви за недействителна клаузата за срок за изпитване в Трудов договор № ЛС№20/09.01.2018г.; за ПРИЗНАВАНЕ на уволнението за незаконно; за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на ищеца на длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото му правоотношение – главен специалист „Посетителско обслужване в посетителски информационен център С.“; за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3060, 00 лв. /три хиляди и шестдесет лева/ за времето, през което е останал без работа, считано от 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 510, 00 лв. /петстотин и десет лева/-обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на договореното месечно трудово възнаграждение за срок от 30 дни, ведно със законната лихва за забава.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че на 09.01.2018 г. с ответника, в качеството му на работодател, сключили трудов договор № ЛС№20/09.01.2018 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70 КТ, съгласно който на 10.01.2018 г. постъпил на работа на длъжност „главен специалист „Посетителско обслужване в посетителски информационен център С."". Постигнали съгласие трудовият договор да бъде сключен за неопределен срок, със срок за изпитване шест месеца, без изрично посочване в чия полза е уговорен изпитателния срок. Сочи се още, че наред с горепосочените клаузи, в т. 6 от процесния договор, страните уговорили, че трудовият договор се прекратява с отправянето на писмено предизвестие за всяка от страните, в сроковете, установени в КТ.

Поддържа се от ответника твърдение, че преди сключването на процесния трудов договор изпълнявалсъщата длъжност, към същия работодател за период около година и няколко месеца, от момента на изграждането на сградата на Посетителския информационен център към Дирекцията, находящ в [населено място] по европейска програма, на основание сключени между същите страни договори за предоставяне на специализирани услуги, приложени към исковата молба.

Твърди се, че на 15.01.2018 г. бил повикан в централното управление на работодателя, в [населено място], като му било заявено, че следва по взаимно съгласие да прекратят сключения трудов договор и да продължи работата си в същия посетителски информационен център, като сключи отново договор за предоставяне на услуги с ответната дирекция. Ищецът твърди, че отказал трудовият му договор с ответника да бъде прекратен по взаимно съгласие и да продължи работата си на основание договор за предоставяне на услуги, както му било предложено. Следствие отказа му се твърди, че му било заявено, че трудовото му правоотношение се прекратява, без да бъде предизвестен за това, съгласно уговореното в договора и без да бъде доведена до знанието му евентуална заповед за това прекратяване или друго писмено изявление.

Сочи се в исковата молба, че съгласно отбелязването в трудовата му книжа, трудовият договор е прекратен, считано от 23.01.2018 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, но без да бъде посочено конкретното основание за вписване на горните обстоятелства, а именно - издадена заповед от работодателя. Поддържа се, че до настоящия момент евентуална заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника не му е връчена.

Излагат се факти, че трудовото възнаграждение за периода 10.01.2018 г. - 23.01.2018 г., т. е за 13 дни, му било изплатено, съгласно размерът, уговорен в трудовия договор.

Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно.

На първо място се излагат твърдения, че на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата за срок за изпитване е недействителна, тъй като преди сключване на процесния договор изпълнявал същите дейности, отново в Дирекция „Национален парк Р.", но не по трудово правоотношение, а по силата на сключени договори за предоставяне на специализирани услуги, съответно - договор № 5/03.01.2017 г., ведно с анекс № 11/18.01.2017 г. към същия, както и договор № 30/04.07.2016 г. Излагат се подробни съображения, че видно от предмета на посочените договори за предоставяне на специализирани услуги, посочен в ал. 1 и ал. 2 на същите, който и по двата договора е напълно идентичен, същият е аналогичен и на вменените му преки задължения по процесния трудов договор, съгласно утвърдената за длъжността длъжностна характеристика от 09.01.2018 г.

Поддържа се, че предвид напълно идентичния предмет на извършваните дейности по различните правоотношения работодателя вече е имал възможност да се запознае с качествата му при упражняване на тези дейности. В тази връзка се твърди, че макар предхождащите процесния трудов договор правоотношения с работодателя да не са трудови, те по предмет и функции напълно се припокриват със задълженията му по трудовия договор от 09.01.2018 г., и са изпълнявани от него и преди неговото сключване, по два предхождащи го договора.

Поддържа се и че предложението на работодателя за прекратяване на процесното трудовото правоотношение и съответно продължаване на работата му по договор за предоставяне на услуги със запазване на същите функции впоследствие са допълнителен аргумент в полза на извода за заобикаляне на закона, при включване в процесния трудов договор на клаузата за изпитване. В тази връзка се твърди се, че работодателят е целял да се възползва от облекчения ред за прекратяване на процесния договор, а не изпитване за заемане на съответната длъжност.

Наред с горното се сочи, че видно от отбелязването в трудовата му книжка, /тъй като писмено изявление така и не му е връчено до настоящия момент/, е заемал длъжността главен специалист „Посетителско обслужване в П. С." едва 13 дни. Действително няма установен съответен необходим период за проверка качествата и уменията на работника при договорите със срок за изпитване, но освен че посоченият период от 13 дни очевидно е крайно недостатъчен за удовлетворяване посочената цел, същият във връзка с обстоятелството, че след като бил уведомен устно, че трудовият му договор ще бъде прекратен, му било предложено отново да продължи работата си на граждански договор, навежда на еднозначния извод за недействителност на клаузата за срок за изпитване.

Твърди се, че макар формално да са изпълнени изискванията на чл. 70 КТ, посочената клауза е недействителна, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. Поддържа се, че е налице сключен договор при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат.

Поддържа се освен, че клаузата за срок за изпитване е недействително поради заобикаляне на закона, поради което прекратяването е незаконно, и че в нарушение на разпоредбата на чл. 128а, ал. 3, вр с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ работодателят не му е връчил, съответно не у получил писмено изявление за прекратяване на трудовия му договор. Не е налице друго писмено изявление за прекратяване на процесния договор нито от страна на ответника, нито от страна на ищеца, поради което прекратяването на трудовия договор е напълно незаконосъобразно.

Твърди се в исковата молба от ищеца, че в следствие незаконното му уволнение, останал без работа, което положение продължава и до настоящия момент, поради което му се дължи обезщетение за времето, през което останал без работа по причина незаконосъобразното му уволнение, в размер 3060 лв., считано от 23.01.2018 г. до 23.07.2018 г. ведно със законната лихва.

Поддържа се още в исковата молба, че процесният трудов договор е сключен на основание чл. 67, aл. 1, т. 1 вр. с чл. 70 КТ. Същият е сключен за неопределено време, със срок за изпитване 6 месеца, без да е упоменато в договора в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Именно поради липсата на изрична уговорка в чия полза се уговаря срока за изпитване, на основание чл. 70, ал. 2 КТ уговореният срок за изпитване е в полза и на двете страни. Наред с горното обаче се твърди, че в т. 6 от процесния договор изрично е уговорено, че същият се прекратява с отправяне на писмено предизвестие за всяка от страните по договора, в сроковете, установени в КТ. Действително, разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ предоставя възможност страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, да прекрати трудовия договор без предизвестие, преди изтичане на изпитателния срок. Нормата обаче е диспозитивна и се прилага доколкото липсва друга изрична уговорка между страните. Поддържа се, че такава в конкретния случай е налице. След като страните са постигнали помежду си съгласие сключения между тях трудов договор със срок на изпитване да бъде прекратен с предизвестие, в сроковете съгласно КТ, то работодателят е длъжен да се съобрази с така постигнатата уговорка. Сочи се от ищеца, че в договора не е изрично посочен срок на предизвестието, но същият е определяем с оглед клаузата в т. 6, а именно - в сроковете, установени в КТ. В тази връзка, чл. 328, ал. 1 вр. с чл. 326, ал. 2 КТ регламентира прекратяването на трудовия договор с предизвестие от страна на работодателя. Сключеният договор е за неопределен срок, поради което срокът на предизвестието в този случай е 30 дни, тъй като в договора не е уговорен друг срок, с оглед посочените разпоредби. Поддържа се, че ответникът не е отправял до ищеца предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради което на основание чл. 220, ал. 1 от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие - 510 лв. - договорено месечно трудово възнаграждение в процесния договор за срок от 30 дни, ведно със законната лихва.

С Разпореждане № 2628/16.03.2018г. , съдия – докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника на 26.03.2018г., като в законоустановения едномесечен срок на 26.04.2018г. е депозиран отговор по заявената искова молба. Поддържа се, че предявените искове са допустими, но по съществото си неоснователни, поради което се иска отхвърлянето им.

Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че липсва заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като поддържа, че такава заповед е издадена-Заповед № ЛС-24/22.01.2018г., която е връчена при условията на отказ на адресата за нейното реално получаване, оформен на 23.01.2018г. в 12.00ч. с подписите на двама свидетели.

Не се оспорва, че страните по делото са били сключили трудов договор с №ЛС20/00.01.2018г., съгласно който ищецът е заемал длъжността Главен специалист „Посетителско обслужване в П."С.", на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, вр. с чл.70 от КТ, т.е поддържа се, че е уговорен срок за изпитване в полза на двете страни/по см. на чл.70,ал.2 от КТ-шест месеца".

Твърди се от ответника, че съгласно възникналото трудово правоотношение ищецът е заемал и изпълнявал за първи път като служител в ответната специализирана администрация именно функциите и задачите на длъжността - Гл.специалист ,,Посетителско обслужване" в П.-С., в определено от ответното предприятие работно място. Поддържа се, че вменените му задължения/отговорности са точно формулирани в съответната за длъжността длъжностна характеристика, като дейността на същият е следвало да бъде съобразена със специализираната нормативна уредба /ЗЗТ и др./, вътрешните правила за работа, йерархия, служебно положение и при спазване на действащото за съответната област законодателство и др.

Сочи се, че в договора освен формалното изписване на правното основание и текстово в пункт 4 е изписана и волята на страните в такава насока, т.е реализирана е предоставена в правото на работодателя законовата възможност освен да извърши преценка на качествата на ищеца, съобразно посочената в договора длъжност и да прекрати договореностите на посоченото в заповедта правно основание-чл.71 от КТ.

Твърди се в отговора на исковата молба, че не са налице изведените в исковата молба пороци във волята на страните, които да водят до частична недействителност на съглашението им в тази част, тъй като въз основа на анализа на съдържанието на сключения между тях договор и от проследяване на развитието на отношенията им не се извличат последиците на „договор за неопределено време", чието прекратяване да изисква наложителното отправяне на предизвестие. Твърди се, че в случая с процесния административен акт е осъществено приложението на чл.71 от КТ, за което предизвестяване по см. на закона не се изисква, а такова би имало отношение след изтичането на изпитателния срок.

Сочи се, че съобразно действителните намерения на страните и обективирането на тяхната воля, обстоятелствата и фактите са селективно подбрани и неправилно интерпретирани, поради което ги оспорва. Твърди се, че доколкото трудовата връзка между страните възниква за първи път с прекратения договор, то необосновано е търсено наличието на предпоставки, обуславящи частична недействителност в наведените клаузи от него или привъзване на прекратяването с предизвестяване или предходно друго гражданско съглашение.

Сочи се, че хронологичната последователност, в която са се развили отношенията между страните по спора се характеризира със първоначалното и единствено поставяне на изпълнението на процесиите функции и задачи на ищеца към 09.01.2018г., а преките задължения и отговорности са разписани в подписаната от него длъжностна характеристика по трудовия договор. Поддържа се в отговора, че несъстоятелно е вместването на идентичност на трудовото правоотношение с предходно гражданско такова, което да изключва изпитване на служителя, тъй като законодателя предоставя възможност за изпитване единствено при трудовоправна връзка между страните. Безспорно трудовият договор е прекратен преди изтичане срока на изпитването на качествата на ищеца и действието му е прекратено към 23.01.2018г. законосъобразно, поради което и не следва да бъдат уважени кумулативните претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, тъй като няма правна пречка срок за изпитване да се уговори при сключване, както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Сочи се, че видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване, но за да е валидно изявлението за сключване на такъв трудов договор, както модалитетът "срок за изпитване" така и видът на окончателния договор трябва да са изписани по начин, изключващ всяка неяснота, за съществуването на което според изявленията на ищеца не се спори в процеса. Поддържа се, че е налице валидно уговаряна и съответно реализирана от работодателя възможността за изпитване на работника, на което се е позовал и при неговото прекратяване. Периодът на престиране на труд е ограничен до 6 месеца и във всеки момент след започване на работа изпълнението на свойствените за длъжността трудови задължения могат едностранно да бъдат преустановени от всяка една от страните, а целесъобразността не е предмет на съдебен контрол. В този срок не се включва единствено времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, чието действие е преустановено законово издържано.

Твърди се, че се касае за съществуване и действителност на уговорка „за изпитателен срок без това да противоречи на закона и да води до недействителност", тъй като недопустимо е единствено да се уговаря срок за изпитване за определената в трудовия договор работа при предходно изпълняване на нейните щатни функции от същия работник в същото предприятие, какъвто не е настоящия случай. Ищецът не е заемал друга щатна длъжност при ответника, която да е напълно идентична по трудови функции с разглежданото трудово правоотношение със същия работодател, което е възникнало едва с посочения в исковата молба трудов договор. Поддържа се, че гражданските правоотношения следва пълно, обективно и всестранно да се разграничават от уговорената и действително изпълняваната длъжност от ищеца, тъй като имат различен характер и не се третират от законодателя като сходна длъжност при работодателя, който адекватно е упражнил правото си да прекрати първично възникналата трудова функция на ищеца по наличните законови условия.

При въпросното уговаряне на модалитета на чл.70, ал.1 от КТ не може да се приеме, че трудовото правоотношение между страните се е превърнало в безсрочно и работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното основание за уволнение - чл. 71, ал. 1 от КТ, което в обратна посока да означава и задължителното отправяне на предизвестие. Практически това би било постигнато при липсата на техническо изписване на основанието и словесен текст на чл.70 от КТ /което не се оспорва/, за да се търси желаната от ищеца друга правна възможност за прекратяване на договора, т.е за да се счита действащ по чл. 67, ал. 2 КТ и трудовия договор да се смята сключен за неопределено време, налагащо предизвестяване при неговото прекратяване. Поддържа се още, че затова при наличието на валидна уговорка за сключването на договора със срок за изпитване работодателят законово е обосновал волята си на осъщественото от него основание за прекратяване на трудовото правоотношение и то без предизвестие, което не се изисква. Тези действия на работодателя не са в противоречие със закона, а този извод следва от редакцията на чл. 70, ал. 1 КТ и от целта на уредбата, където чрез определяне на подходящ срок, който е с максимална продължителност 6 месеца, страните или тази от тях, в чиято полза е уговорен срока могат да проверят годността на работника или служителя за изпълняваната работа, което в случая е изпълнено. Действително законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор преди окончателното приемане на работа, но в случая подобно по естеството си предходно договаряне не съществува.

С оглед изложеното се твърди, че ищецът не е изпълнявал процесната длъжност преди заемането й с процесния трудов договор, следователно няма правна пречка изпълнението на трудовите задължения като започнало на 09.01.2018г., да е подлежало на изпитване от работодателя като негово субективно право, неподлежащо на правораздавателен контрол и адекватно прекратено с процесната заповед на 23.01.2018г.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител. Поддържа предявените искове, ангажира доказателства, не се претендират сторени разноски. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

В съдебно заседание ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове, ангажира доказателства. Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат в писмена защита.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

След като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от представения и приет трудов договор ЛС№ 20/09.01.2018 г. , че между страните е възникнало трудово правоотношение, считано от 10.01.2018г., като сключения трудов договор е на основание чл. 67, ал.1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 70 от КТ и утвърдено длъжностно разписание от 01.01.2018г. на МОСВ. Ищецът е заемал по силата на посочения трудов договор длъжността „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“. Същият е изрично посочено, че е за неопределен срок и със срок за изпитване шест месеца, като не е посочено в полза на коя от страните е изпитателния срок. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение е в размер на 510, 00 лв., като в т. 6 от трудовия договор е посочено, че трудовият договор се прекратява с отправянето на писмено предизвестие за всяка от договарящите страни в сроковете, установени в КТ. На 09.01.2018г. на Т. е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“ /л. 58-64 от делото/.

Не се спори между страните, а и се установява от представените и приети по делото като писмени доказателства Договори за предоставяне на специализирани услуги по управлението и функционирането на П. „С.“ № 30/04.07.2016 г. и Договор № 5/03.01.2017 г., ведно с анекс № 11/18.01.2017 г. към същия, че преди сключване на процесния трудов договор същите страни са били обвързани от гражданско правоотношение по силата на което възложителят Дирекция „Национален парк Р.“ е възложил на изпълнителя А. И. Т. да извършва специализирани услуги с предмет „Разработване и изпълнение на планове и програми за специализирани интерпретативни и образователни дейности в Посетителски информационен център „С.“ с цел информиране на обществеността за ценностите на парка, популяризирането му и привличане на широк кръг от хора в опазването и съхраняването на биологичното разнообразие и неживата природа в парка. В същите е договорено и възнаграждение в определен размер, което е разпределено на месечни вноски, платими в срок до 10 работни дни след представяне от изпълнителя на доклад/отчет за дейността, входиран в деловодството на възложителя в срок до крайната дата на съответния работен месец и двустранно подписан протокол за приемане на работата, като заплащането се извършва по банков път след представяне на разходни документи и отчети за свършената работа. Първият договор е за срок от шест месеца, а вторият за срок от една година.

Видно от намиращата се в трудовото досие, представено и прието по делото, длъжностна характеристика на длъжността „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“, връчена на ищеца и от представените договори за специализирани услуги е, че дейностите по двата граждански договора, които ищецът е извършвал се припокриват с основните трудови функции за длъжността по трудов договор. Като видно от раздел ІV на длъжностната характеристика областите на дейност на работника се припокриват със задълженията по гражданския договор в чл. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от същия. В раздел V на длъжностната характеристика са посочени преките задължения на работника, като при съпоставката им с тези по гражданския договор е видно, че всички от т. 1 до т. 26 вкл., без т. 5 са идентични, като единствено в длъжностната характеристика е допълнено в т. 5, че участва в годишните планове за обучение на служители от дирекцията по интерпретация, природозащитно образование и информиране на обществеността. След т. 26 от т. 27 до т. 35 от длъжностната характеристика са конкретизирани задължения, свързани с трудовия характер на договора, като е въведена и пълна имуществена отговорност за лично зачисленото му имущество.

Видно от приетата по делото, приложена в личното трудово досие на ищеца, Заповед ЛС № 24/22.01.2018г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение до изтичане срока на изпитване, без предизвестие, считано от 23.01.2018г. Заповедта е била връчена на ищеца на 23.01.2018г. в 12, 00 ч., но не е подписана от него, като отказът му да подпише е удостоверен с подписите на двама свидетели- И. С. Х. и Л. С. З..

Съдът не обсъжда и кредитира представената от ищеца с исковата молба и приета по делото длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“, доколкото същата е неотносима, тъй като не е връчвана на същия, а на трето, неучастващо по делото лице.

Безспорно е между страните, че уговореното с трудовия договор основно трудово възнаграждение на Т. е било 510, 00 лв., като видно от Удостоверение № 94-05-712/14.06.2018г., издадено от Дирекция „Национален парк Р.“ Б. се установява, че полученото брутното трудово възнаграждение от ищеца за месец 01.2018г. е в размер на 208, 64 лв.

От представените и приети по делото като писмени доказателства-копие от трудова книжка на ищеца е видно, че след отразения запис от ответника за прекратяване на трудовия договор и прослужено време липсват други отбелязвания за сключен трудов договор. По делото е представен Трудов договор № 124/04.04.2018г., служебна бележка № 2996/05.04.2018г., издадена от [фирма] и длъжностна характеристика, от които се установява, че ищецът А. Т. е започнал работа след прекратяване на процесния трудов договор при друг работодател, считано от 05.04.2018г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650, 00 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелят И. А. Т.-баща на ищеца, сочи, че ищецът в началото на тази година по силата на трудов договор работел към Дирекция „Национален парк Р.“ в посетителски център, който е изграден в [населено място] като „главен специалист“, Посетителско обслужване. Твърди, че преди това пак там от 2016 година, лятото, е работел със същите задължения, но по граждански договор на пълен работен ден – 8 часов работен ден; на пълна работна седмица, като осигурявал заедно с колегата му, който е на същата длъжност и същия договор, дежурства през събота и неделя, тъй като събота и неделя също има посещения. Заявява, че синът му бил назначен на 10- и януари на трудов договор и на 23- ти бил освободен. От разговор с ищеца сочи, че знае, че през седмицата, преди 23- и, преди срещата в [населено място] в управлението, където били поканени заедно с колегата му, по телефона му било съобщено, че трябва да се явят в управлението, поради възникнали проблеми и следва да преминат отново на граждански договор. Сочи, че на двамата с колегата му отишли управлението, а той държал връзка по телефона през цялото време със сина си. Първата им среща била с главния счетоводител, която обяснила на двамата служители, главни специалисти в дирекцията, че следва да прекратят трудовия договор и да преминат на старите си взаимоотношения на стария граждански договор, тъй като се явил голям проблем с ръководството в МОСВ [населено място] по отношение на бройките, които са отпуснати по отношение на назначението им. Сочи, че синът му отказал доброволно по взаимно съгласие да прекратят договор, при което само той бил поканен да се качи при директора да разговаря, докато колегата му се съгласил. Директорът също му обяснил, че има проблем, но ищецът отново отказал да се прекрати договора по взаимно съгласие, поради което му било предложено да заповедта за уволнението, което той отказал и не получил препис от заповедта.

Свидетелката Л. С. З., работеща в ответното дружество на длъжността „главен специалист касиер-счетоводител, заявява в показанията си, че На 22 януари 2018 година била изготвена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на А. Т.. Той о колегата му били извикани в Дирекция „Национален парк Р.“ за евентуално подписване на заповедта за прекратяване. Сочи, че ищецът се явил лично, но пред работодателя отказал да подпише заповедта за прекратяване и не получил екземпляр от същата, тъй като при отказ няма как да получи този документ. Заявява в показанията си, че отказът се случил в кабинета на директора, Т. бил информиран, че това е заповед за прекратяване и в същото време отново, въпреки това отказал да получи тази заповед. В частта на връчването на заповедта бил формиран отказ като длъжностните лица, които присъствали били свидетелката и И. С. Х. – Директор на Дирекция „Административно финансови и правни дейности“. Свидетелката твърди, че трудовото правоотношение на ищеца нямало връзка с граждански договор, тъй като самото трудово правоотношение изисква повече отговорности, тоест обезпечаване материална отговорност на длъжностните лица, изпълняването на задачи, които са свързани с йерархичната последователност в структурата и отговорности, които касаят и други дейности във връзка с управлението на дирекцията. При гражданския договор това е един вид договор, който се сключва с физически лица за извършване на определена услуга и не касае материалната обезпеченост на дирекцията, тоест като отговорност на тези лица. Не създава йерархична зависимост. Заявява, че при сключване на трудовия договор било формулирано доброволно съгласие при подписването му от Т. и работодателя и същият е запознат с функциите и задачите с длъжностната му характеристика. Бил му уговорен изпитателен срок и служителят бил съгласен. Свидетелката сочи, че присъствала и при подписването на трудовия договор. Твърди, че А. Т. бил на граждански договор от май месец 2016 година, сключен между него и Дирекция „Национален парк Р.“, като това представлявали специализирани услуги за прием на посетители в Информационния център в [населено място] и тези граждански договори се сключвали за всеки месец. Във връзка с гражданския договор ищецът стоял в посетителския офис, като услугата се извършвала на календарни дни, но не е посочено дали да бъде 8 часа в офиса или да не бъде, тоест нямал задължение да стои 8 часа в офиса, като не може да каже какво време е прекарвал А. в изпълнение на услугата. Сочи, че е било необходимо с трудов договор да се задължи ищеца материално във връзка с активите, които са свързани с изпълняването на тази дейност. Заявява, че трудовия договор целял материалната отговорност към активите на дирекцията, както и да ангажира участието му при евентуално случване на бедствие, пожар. Свидетелката заявява, че е присъствала при разговора между ищеца и директора, като директора му обяснил, че трудовото му правоотношение се прекратява, тъй като МОСВ не е отпуснало фонд работна заплата, за която трябва да обезпечи трудовия договор и за това се възползва от хипотезата на чл. 70 за прекратяване на трудовия договор в изпитателния срок. Било му предложено отново сключване на граждански договор, но той отказал.

Свидетелката И. С. Х., заемаща длъжността Директор в Дирекция административно финансови и правни дейности към ответното дружество, сочи в показанията си, на 22 януари се прекратило трудовото правоотношение с лицето А. Т.. Заявява, че той се явил лично в Дирекция „Национален парк Р.“, бил при директора, за да разпише заповедта, но директора се обадил, че отказва да разпише заповедта за прекратяване и извикал като свидетели нея и колежката й Л. З.. Сочи, че Т. знаел за каква заповед става въпрос и категорично отказал да я разпише. Бил му предложен вариант да остане да изпълнява услуга по граждански договор, като свидетелка сочи, че още преди да влезе в кабинета на директора му предложила, тъй като е млад човек, интелигентен да остане по граждански договор, тъй като нямат друга възможност. Заявява, че заедно с другата свидетелка разписали заповедта при отказ, като А. Т. не поискал и не получил екземпляр за прекратяване. Сочи във връзка с гражданския договор и трудовия на Т., че по гражданските договори няма годишно оценяване, няма промяна на възнаграждението, няма йерархия , материалната отговорност докато при трудовия договор той бил натоварен с допълнителни задачи, тъй като вече той носи материална отговорност. Заявява, че целта на сключването на трудовия договор била да се ангажира именно материалната отговорност на лицето, а причината за прекратяване на договора е, тъй като са второстепенен разпоредител на бюджета и средствата за издръжка се отпускат от МОСВ такава издръжка, допълнителна не била отпусната. Прекратил се договора, тъй като нямали щат и средства.

Съдът обсъди внимателно показанията на всички свидетели с оглед възможната им заинтересованост, доколкото свидетелят Т. е баща на ищеца, а двете свидетелки работят в ответното дружество, като кредитира същите, намирайки ги за непротиворечащи си взаимно, последователни, логични, подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, с изключение показанията на свидетелката З. в частта, в която сочи, че гражданските договори се сключвали всеки месец, тъй като в тази им част противоречат на събрания по делото доказателствен материал.

При възприетите за установени данни, съдът намери следното от правна страна:

Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за незаконно - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съединен с искове за възстановяване на предишната работа – чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, както и установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване на недействително на допълнително споразумение, съединен и с иск по чл. 220 от КТ за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.

Исковете са допустими, предявени от лицето, комуто принадлежи правото срещу оспорващия работодател, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.

По установителния иск с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал. 1 КТ:

В процесния случай, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 70 от КТ, в която хипотеза страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, до неговото изтичане, може да прекрати договора без предизвестие.

Ищецът навежда твърдения, че клаузата "срок за изпитване от 6 месеца " в трудовия договор, сключен между страните, е недействителна поради противоречие на закона /чл.70, ал.5 от КТ/, предвид злоупотреба с права по смисъла и заобикаляне на закона.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание, в негова тежест е да докаже наличието на основание за твърдяната недействителност на клаузата, а именно като обори презумпцията, че ответника е действал добросъвестно при неговото уволнение /чл.8, ал.2 от КТ/, т.е. в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че правната възможност за сключване на трудов договор с клауза със срок за изпитване в полза на работодателя е използвана целенасочено – за прекратяване на трудовото правоотношение.

Според разпоредбата на 70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното им обвързване от трудов договор. Уговорката за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ намира приложение единствено в рамките на правоотношението, възникнало по силата на трудовия договор, сключен между работника/служителя и неговия работодател, като са без никакво значение предходните трудови договори, които са били сключени с други работодатели /освен в хипотези на правоприемство по чл. 123 и чл. 123а от КТ, каквито не са установени и не се твърдят по делото/, както и предходни граждански такива.

Установи се от събраните по делото доказателства, а и не се спори между страните, че ищеца е работил в ответната дирекция, считано от 10.01.2018г. на длъжността „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“, като страните са били обвързани от валиден трудов договор със срок за изпитване - 6 месеца, като са уговорили и параметрите на евентуалния окончателен договор /безсрочен-за неопределено време, прекратим с писмено предизвестие в сроковете съгласно КТ, т.е. с 30-дневно предизвестие/. В договора не е посочено изрично в чия полза е уговорен срокът за изпитване, поради което съдът на основание чл. 70, ал. 2, изр. 1 от КТ приема, че той е уговорен в полза и на двете страни.

Установи се, че в границите на срока за изпитване трудовият му договор е прекратен със Заповед ЛС № 24/22.01.2018г. на Директора на Дирекция „Национален парк Р.“, считано от 23.01.2018г.

Договорът със срок за изпитване може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор. Необходимо е уговорката за това да се съдържа в него. И в двата случая обаче той може да се сключи само при постъпването на работа и за срок не по-дълъг от 6 месеца - чл. 70, ал. 1 КТ. Целта на допълнителната клауза за срок за изпитване е да се провери годността на работника или служителя да изпълнява работата по трудовото правоотношение.

В настоящия случай, съдът намира, че възникналото, считано от 10.01.2018г. трудово правоотношение между ищеца и Дирекция „Национален парк Р.“ формално е ново, първо по ред за страните, доколкото предхождащите правоотношения между страните са били граждански такива, а не трудови, каквото е ограничението на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ.

Макар формално да не противоречи на чл.70, ал.5 от КТ, защото сключеният трудов договор е първи между страните за изпълняваната работа, клаузата за срок за изпитване според съда не преследва типичната й и позволена цел да провери годността на работника за изпълняваната работа.

На основание чл.74, ал.1 и 4 от КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или Конституцията или ги заобикалят. Една сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на закона сделка е поначало позволена – недопустима е нейната по-далечна цел. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 118/04.06.2015г. по гр. д. № 6968/2014г. на ВКС, III г.о., е прието, че клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания по чл.70 от КТ – трудовият договор е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.

По делото безспорно се установи, че преди сключване на първия между страните и процесен трудов договор същите са били обвързани от граждански договори -Договори за предоставяне на специализирани услуги по управлението и функционирането на П. „С.“ № 30/04.07.2016 г. и Договор № 5/03.01.2017 г., ведно с анекс № 11/18.01.2017 г. към същия, по силата на което гражданско провоотношение възложителят Дирекция „Национален парк Р.“ е възложил на изпълнителя А. И. Т. да извършва специализирани услуги с предмет „Разработване и изпълнение на планове и програми за специализирани интерпретативни и образователни дейности в Посетителски информационен център „С.“ с цел информиране на обществеността за ценностите на парка, популяризирането му и привличане на широк кръг от хора в опазването и съхраняването на биологичното разнообразие и неживата природа в парка. Т.е. страните по трудовия договор и гражданските такива са едни и същи. Съдът намира и че при съпоставката на длъжностната характеристика на ищеца по трудовия договор и задълженията му и предмета на гражданските договори се установи, че ищецът е изпълнявал едни и същи дейности и функции. Безспорно се установи, че същите се припокриват, като единствената цел на трудовия договор, в каквато насока са и показанията на свидетелките, работещи при ответника, е била да се ангажира материалната отговорност на ищеца по отношение активите, които са му зачислени. Налице е покриване в дейността, като ищеца и преди сключване на трудовия договор е изпълнявал същите дейности по гражданския договор. Единствените допълнения в трудовия договор касаят допълнителни задължения, както и материална отговорност, които съдът намира, че не водят до извода за качествено нови задължения и отговорности на ищеца по трудовия договор, различаващи се съществено от тези, които е изпълнявал по гражданските договори.

Предвид изложеното съдът намира, че след като ищецът е изпълнявал едни и същи дейности, то за работодателят не е било нужно да проверява годността на ищеца за извършване на функциите на длъжността „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“. Според съда качествата на Т. са били проверени от същия работодател по гражданските договори. Макар процесния трудов договор със срок за изпитване да е сключен формално за първи път с посочения работодател, доколкото годността на ищеца да изпълнява същата работа е била проверена и оценена положително от работодателя по предходните граждански правоотношения между същите лица, то преследваната с клаузата със срок за изпитване крайна цел е непозволена от закона – прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по облекчен ред, по причини, несвързани с изпълнението на работата. Посочения извод се потвърждава и от отправеното към ищеца предложение към момента на прекратяване на трудовия договор, което се установи от свидетелските показания на свидетелките, водени от ответника, да заеме същата длъжност, но отново по граждански договор, както и че единствената причина за прекратяване на договора е обстоятелството, че МОСВ не е отпуснало средства за работна заплата. /В тази насока и Решение № 26/28.02.2018 г. по гр. дело № 2545 по описа за 2017г. на ВКС, ІІІ г.о./.

С оглед гореизложеното съдът счита, че оспорената клауза за изпитване е законово допустимо средство, което в случая е ползвано за постигане на уволнението на ищеца едностранно от работодателя, без предизвестие, без обосновка. В случая е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ и следва да се приема, че при прекратяване на процесния трудов договор ответното дружество е действало недобросъвестно.

Следователно клаузата със срок на изпитване в процесния трудов договор е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ, поради заобикаляне на закона - чл. 70, ал. 5 КТ, а предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Частичната недействителност на договора в частта за модалитета няма за последица недействителност на целия договор. Същият продължава действието си като трудов договор за неопределено време съгласно чл. 74, ал. 4 КТ. /в този смисъл Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о., докладчик съдията Ц. Г., Определение № 243 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Н З., Решение № 234 от 23.04.2001 г. на ВКС, III г. о. Решение № 41 от 5.02.2009 г. на САС по гр. д. № 129/2008 г., ТО, 6-ти с-в, съдията А. Ц./. С оглед изложеното съдът намира, че е налице частична недействителност на Трудов договор № ЛС№20/09.01.2018г. относно посоченото в него правно основание чл. 70, ал. 1 КТ и искът с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. с ал. 1 от КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Безспорно се установи по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед ЛС № 24/22.01.2018г. на основание чл. 71, ал. 1 в хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение до изтичане срока на изпитване, без предизвестие, считано от 23.01.2018г. Установи се и че заповедта е била връчена на ищеца на 23.01.2018г. в 12, 00 ч., но не е подписана от него, като отказът му да подпише е удостоверен с подписите на двама свидетели- И. С. Х. и Л. С. З..

Неоснователно е твърдението в исковата молба и поддържано от ищеца, че прекратяването на трудовия договор е извършено в нарушение на чл. 128а, ал. 3 вр. с чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, както и че не е изпълнен фактическия състав на прекратяването на трудовия договор, доколкото до знанието му не е доведено съдържанието на евентуално издадено писмено изявление на работодателя за прекратяването на договора. Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства, включително и заповедта за прекратяване, че е налице писмено изявление на работодателя за прекратяване на договора. Безспорно се установи, както от показанията на свидетеля Т., така и от показанията на свидетелките З. и Х., че ищецът се е срещнал с Директора и при същата среща му е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която същият отказал да подпише. Видно от посочената заповед за прекратяване, същата е връчена на ищеца на 23.01.2018г., когато той е направил отказ да я приеме и отказът му е удостоверен в присъствието на двама свидетели-свидетелките З. и Х., които са се подписали. Не е налице според съда и разминаване относно датата на връчване и срещата, доколкото в показанията си свидетелките, сочат, че заповедта е изготвена на 22.01.2018г., което е и видно от нея, но никъде не са посочили, че именно на 22.01.2018г. е проведена срещата. Още повече е без значение това обстоятелство, доколкото безспорно се установи, включително от показанията на свидетеля Т., че ищецът е разговарял с Директора, представена му е заповед за прекратяване, която отказал да подпише, и което свидетелят заявява, че знае от самия ищец. Предвид на разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, която сочи, че трудовият договор се прекратява без предизвестие от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора, в случая е неприложима диспозитивната разпоредба на чл. 190 от КТ относно връчването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която изисква в чл. 195, ал.2 от КТ, когато заповедта не може да се връчи лично и срещу подпис на работника, тя да се изпрати препоръчано с писмо с обратна разписка. В настоящия случай не е налице такава хипотеза, т.к работодателят не е налагал дисциплинарно наказание, а е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и тази заповед е връчена на лицето. Съгласно установената от ВКС трайна практика при прекратяване на правоотношението по чл. 335 от КТ е важно лицето да узнае за заповедта за прекратяване на правоотношението с него, като за това е важно самото волеизявление на ответника да достигне до него. В този смисъл са Решение № 386 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2010 г., IV г. о., ГК постановено по чл. 290 ГПК, Решение № 429 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 132/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 197 от 15.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 35/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 575 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1788/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 830 от 25.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 132/2015 г., IV г. о., ГК и мн.др. Съдът намира, че при връчването на заповедта на 23.01.2018 г., надлежно удостоверено чрез подписите на двамата посочени свидетели, ищецът е получил по законосъобразен ред заповедта и от този момент, съгласно чл. 335, ал.2, т.3 от КТ трудовият му договор с ответника се счита за прекратен. Що се касае до довода, че е следвало да има предизвестие същият е неоснователен, доколкото клаузата за даване на 1-месечно предизвестие при прекратяване на договора касае евентуалния окончателен договор, в какъвто както се посочи по-горе процесният договор със срок за изпитване не се е трансформирал, и следователно тази клауза не може до доведе до дерогиране на правото на работодателя да прекрати договора със срок на изпитване без предизвестие.

Независимо от това обаче, с оглед приетото по-горе по иска с правно основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ, че позоваването на работодателя-ответник на чл.70 ал.1 КТ в трудовия договор № ЛС№20/09.01.2018 г. и клаузата за срок за изпитване е недействително, то не може да породи произтичащите от посочената норма последици, вкл. правото на работодателя да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.71 ал.1 КТ. Трудовият договор до прекратяването му с атакуваната заповед е съществувал като безсрочен без модалитети и следователно предприетото прекратяване на трудовото правоотношение със заповед ЛС № 24/22.01.2018г. на Директор на Дирекция “Национален парк Р.”, е незаконосъобразно. Искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

Тъй като заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца се явява незаконна и като такава следва да бъде отменена, съдът намира, че следва да бъде уважен и вторият обективно съединен при условията на евентуалност иск - за възстановяване на заеманата преди уволнението от ищцата длъжност – „главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“. Всички предпоставки за уважаването му са налице – незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

По иска с правно основание с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. с чл. 225 от КТ:

Основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки – отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца. Доказателствената тежест по този иск е на ищеца. В настоящия случай уволнението е признато за незаконно по гореизложените съображения. Ищецът е предявил иск за обезщетение за оставането му без работа за период от 6 м след уволнението от 23.01.2018г. до 23.07.2018г. за сумата от 3060, 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Установи се от представените по делото доказателства, че брутното трудово възнаграждение, което е получавал ищецът е в размер на 510, 00 лв., като за отработеното време за м. 01.2018г. е получил възнаграждение в размер на 208, 64 лв. Същевременно се установи, че ищецът е останал без работа в резултат на прекратяването за времето от 23.01.2018г. до 05.04.2018г., когато /видно от представения трудов договор № 124/04.04.2018г./ е започнал работа при друг работодател с по-високо по размер трудово възнаграждение. Следователно искът е основателен единствено за периода от 23.01.2018г. до 04.04.2018г.

Установи се, че ищецът няма отработен пълен работен месец. В случая дължимото се на ищеца за посочения период обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се изчисли по реда и на основание чл. 228, ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ (приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., Обн. ДВ, бр. 9/26.01..2007 г., изм. и доп.), тъй като ищецът няма отработен при ответника пълен работен месец, а само 9 работни дни, за които е получил брутно трудово възнаграждение от 208, 64 лева. Поради това нормата на чл. 228, ал. 1 от КТ е неприложима при определяне на дължимото му се от ответника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, защото месечното брутно трудово възнаграждение, което същата има предвид и в двете си хипотези, е това, което работникът или служителят е получил за отработени всички работни дни за календарния месец. Когато работникът или служителят няма начислено трудово възнаграждение за календарния месец, предхождащ този, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, взема се предвид последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение, което той е получил за отработени всички работни дни за предходен календарен месец, а ако последният не е отработил въобще при работодателя си пълен работен месец, какъвто е и случаят, тогава брутното му трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец, като размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по КТ при пълен работен ден, не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата (чл. 19 от НСОРЗ). В случая размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на процесното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ при пълен работен ден не е по-малко от този, който се изчислява при възникване на на основанието по чл. 225, ал. 1 от КТ от размера на установената за страната минимална работна заплата от 510, 00 лева. Дължимото за това време обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 1251, 80 лв. , от които за м. януари за 7 работни дни- 162, 26 лв., за м. 02 и м. 03 по 510, 00 лв., а за м. април за 3 работни дни- 69, 54 лв. съобразно чл. 19 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо искът по чл. 225, ал. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1251, 80 лв. за периода от 23.01.2018г. до 04.04.2018г., като за периода от 05.04.2018г. до 23.07.2018г. и за сумата над 1251, 80 лв. до претендирания размер от 3060, 00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на размера му съдът намери, че според нормата на чл. 228, ал. 2 от КТ размерите на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, които следва да се изчислят по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ се прилагат доколкото в акт на МС, К. или в трудовия договор не са предвидени по-големи.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 1251, 80 лв. от датата на подаване на исковата молба-16.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Относно предявения иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, съдът намира следното:

Искът е предявен при условията на кумулативност с останалите предявени искови претенции. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи следното:

В хипотезата на предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и иск по чл. 220, ал. 1 от КТ обективното съединяване е допустимо само при условията на евентуалност. Това е така, защото основателността на претенциите по иска по чл. 220, ал. 1 от КТ предпоставя прекратяване на трудовото правоотношение, съответно дължимостта му ще съществува при правомерно уволнение. От изхода на делото по водещият иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ зависи разглеждането на имуществения иск за посоченото обезщетение. Ако уволнението бъде отменено съдът няма да се произнесе по претенциите за обезщетения-например по чл.220 ал.1 от КТ. Страната не би имала правен интерес да иска заплащане на обезщетение, което се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Предявяването на исковете следва да бъде съобразено в тази хипотеза с нормите за евентуално обективно съединяване.

Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. В този смисъл са мотивите на Решение № 527/21.06.2010г. по гр.д.№ 1363/09г. на ІV гр.о.

При заявени с една искова молба при условията на кумулативност няколко иска, ако съдът с оглед на предявените основания на претенциите, счете, че въведените основания не могат да съществуват едновременно но ищецът не е конкретизира съотношението на исковете или поддържа исковете при условията на кумулативност, то съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна на естеството на правоотношението - Определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д.№ 267/11г. на ІV гр.о., следва да разгледа същите при условията на евентуалност, ще се произнесе по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. /В тази насока Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г. по описа на ВКС, І т.о./.

Безпротиворечива и постоянна е съдебната практика по въпроса, че когато уволнението, респ. прекратяването на трудовото правоотношение бъде признато от съда за незаконосъобразно, отпада основанието за получаване на обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ за неспасен срок на предизвестие защото се счита, че ако уволнението бъде отменено, то трудовото правоотношение никога не е било прекъсвано/прекратявано, а това обезщетение се дължи само при прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че искът е предявен при условията на евентуалност спрямо тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 от КТ.

С оглед уважаването на тези искове, произнасяне по предявения такъв в условията на евентуалност с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ не се дължи от съда, поради което съдът не го разглежда.

По разноските:

От страна на ищеца не е сторено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Ответникът е претендирал разноски, с оглед частичното отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ на ответникът се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая ответникът е бил представляван от адвокат Б., като е представен договор за правна защита и съдействие. В същият е отразено, че страните са договорили възнаграждение в размер на 2 550, 00 лв., платимо по банков път до 31.03.2018г. По делото обаче не са представени доказателства, че възнаграждението е заплатено. Съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Съобразно ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая ответникът не е представил доказателства, че възнаграждението е заплатено по банков път, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски.

Ответникът следва да заплати държавна такса по исковете – по трите неоценяеми – в общ размер на 150.00 лева /по 50.00 лева за всеки иск/, а по оценяемия – 50, 07 лева, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 74, ал.4 вр. с ал. 1 КТ и чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА за недействителна, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата, с която е въведен срок за изпитване в трудовия договор № ЛС№20/09.01.2018 г., сключен между А. И. Т. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „М" № , ет. , офис адвокатско съдружие „В. И В." и ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК Р." към Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ[ЕИК] с адрес: [населено място],[жк], ул. „Б" № , представлявано от К. Ч. А. – директор.

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед ЛС № 24/22.01.2018г. на Директор на Дирекция “Национален парк Р.”, с която на основание чл. 71, ал. 1 вр. с чл. 70 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между А. И. Т. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „М" № , ет. , офис адвокатско съдружие „В. И В." и ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК Р." към Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ[ЕИК] с адрес: [населено място],[жк], ул. „Б" № , представлявано от К. Ч. А. – директор.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. И. Т. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „М" № , ет. , офис адвокатско съдружие „В. И В.“ на заеманата преди уволнението длъжност –„главен специалист „Посетителско обслужване в П. С.“.

ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК Р." към Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ[ЕИК] с адрес: [населено място],[жк], ул. „Б" № , представлявано от К. Ч. А. – директор да заплати на А. И. Т. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], ул. „М" № , ет. , офис адвокатско съдружие „В. И В.“ сумата от 1251, 80 лв. /хиляда двеста петдесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 23.01.2018г. до 04.04.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО за периода от 05.04.2018г. до 23.07.2018г. и за сумата над 1251, 80 лв. до претендирания размер от 3060, 00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛЕН ПАРК Р." към Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ[ЕИК] с адрес: [населено място],[жк], ул. „Б" № , представлявано от К. Ч. А. – директор да заплати по съответната сметка на Районен съд – Б, сумата от 200, 07 лв. /двеста лева/, представляваща държавни такси по предявените искове, както и 5 /пет/ лева в случай за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Благоевградския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: