Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. К. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ул.“Б. против Наказателно постановление № 17-1116-002143/06.12.2017г., на Началник група към ОД на МВР - Б. , Сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 6, т.1, от Закон за движението по пътищата на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева, както и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, оспорва се фактическата обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и ангажира доказателства, по същество моли наказателното постановление да бъде отменено, излага доводи за недоказаност.
Административнонаказващия орган, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание и не дава становище по същество.
Районна прокуратура [населено място], редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното.
На 31.10.2017 година, около 23:10 часа, в [населено място] по бул. Св.К. и М. в посока от х-л „А. М.” към жп гарата, жалбоподателя управлявал лек таксиметров автомобил марка "Ш К.", с регистрационен [рег.номер на МПС] . По същото време св.В. и К., служители на ОД МВР Б., сектор „Пътна полиция“ били на работа по часови график и наблюдавали движението и светофара. Те забелязали как на кръстовището, образувано с бул.”Д. С.” жалбоподателя предприел извършването на маневра завой надясно, и преминал на червен светофар. Светофарната уредба, работела в нормален режим и била снабдена с таймер за остатъчно време. Свидетелите спрели А., извършили проверка на същия. По същото време в автомобила имало пътничка, св.М., която заявила пред служителите на реда, че не е видяла какъв е бил сигнала на светофара, тъй като си говорила с шофьора. Полицейските служители преценили, че установеното съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП, поради което съставили АУАН сериен № 197399/31.10.2017 година, в който св.В. вписал обстоятелствата по констатираното нарушение в присъствието на св.К. и жалбоподателя, който подписал АУАН, като в графата за възражения посочил, че е минал на зелено. В срока по чл.44 от ЗАНН били депозирани и писмени възражения, в които също твърдял, че не е извършил нарушение и е минал на зелено, като е посочил, че и св.М. е видяла. По повод тези възражения наказващия орган изискал докладна от актосъставителя, св.В., в която същия обективирал констатациите си, като с нужната категоричност е обяснена ситуацията и констатациите в АУАН. Посочено е също, че св.М. заявила, че не е видяла тъй като разговаряла с шофьора. От същата са изискани писмени обяснения, в които вече се изнася нова фактическа обстановка от страна на свидетелката.
Въз основа на акта и след като приел възраженията за неоснователни на 06.12.2017 година, Началник група при ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“, издал атакуваното Наказателно постановление № 17-1116-002143, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвПна основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева и са отнети 8 контролни точки. НП е връчено на 10.01.2018г.
В хода съдебното следствие са разпитани полицейските служители В. и К., които чрез показанията си утановяват отразеното в АУАН и НП. Св. В. е категоричен, че жалбоподателя е преминал на червен светофар, както и че са имали видимост към кръстовището. Този свидетел е категоричен, че пътничката св.М. пред тях е заявила, че не е видяла какъв е бил сигнала на светофара, тъй като говорила с шофьора. Тези показания се подкрепят и от показанията на св.К.. Тези показания съдът кредитира, като непротиворечащи и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани св.М. и С., чийто показания са изцяло в подкрепа на версията на А.. Св. М. твърди, че са минали на зелен светофар, както и св.С., който според показанията му се е разминал с автомобиля на жалбоподателя. Тези показания съдът не кредитира, доколкото противоречат на останалия доказателствен материал и съдържат вътрешни противоречия. Така св.М. в хода на производството е променила показанията си, като първоначално е заявила, че не е видяла, а след това, че са минали на зелено, включително пред настоящия състав. Св.С. пък твърди, че е видял, че жалбоподателя е минал на зелено, като се разминали. Житейски нелогично звучи твърдението му, че в тъмната част на денонощието е познал жалбоподателя при разминаване. Ето защо показанията на тези свидетели съдът не кредитира и намира, че същите са противоречиви и изолирани и имат за цел единствено да подкрепят защитата на А..
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема на база събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства черз разпита на полицейските служители, които са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по безспорен начин приетото от съда.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност и в изпълнение на задължението си за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление независимо от доводите на страните, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, спрямо подлежащ на обжалване акт, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед№8121з-952/20.07.2017г./
Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него. Поради което констатациите в него правилно са послужили за издаване на атакуваното НП, възраженията на А. са проверени и с нужната категоричност е установено, че са неоснователни. Безспорно и от приложените писмени доказателства и от показанията на свидетелите се установява мястото, където е установено нарушението, времето на извършването му и самото нарушение.
Съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят А. е извършил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, която разпоредба задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
От обективна страна жалбоподателя е имал качеството на “участник в движението” като “водач” на моторно превозно средство, тъй като към момента на нарушението - на 31.10.2017г. около 23.10 часа е управлявал лек таксиметров автомобил марка "Ш. К.", с регистрационен [рег.номер на МПС] , движейки се по бул.”Св.св К.и М.” в [населено място] в посока от х-л А. мак към жп гарата . В това си качество същият не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали, а именно – при работеща в нормален режим светофарна уредба и снабдена с таймер за оставащо време е извършил маневра надясно и е преминал на кръстовището с бул. „Д. С.” на червен сигнал. Значението на червения светлинен сигнал на светофара е определено в чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП – “Преминаването е забранено”. При светещ червен сигнал на светофара водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават “стоп-линията” или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът, а когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. От показанията на св.В. и К. – преки свидетели- очевидци на нарушението, се установи, че когато управляваният от жалбоподателя лек автомобил е достигнал до кръстовището, светофарът е бил червен, но вместо да спре, извършил маневра надясно, като продължил движението си и преминал на забранителен сигнал. Свидетелските показания опровергават твърденията на жалбоподателя, че е минал на зелен сигнал, тези твърдения се подкрепят единствено от доведените от него свидетели, които съдът не кредитира по изложени по-горе съображения. Ето защо настоящия състав намира, че в процесния случай се доказа по безспорен начин от обективна страна вмененото на А. нарушение, както и че жалбоподателя е негов автор.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП виновно при пряк умисъл. Като правоспособен водач на МПС той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а именно - като участник в движението да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, но въпреки това е проявил противоправно поведение, предвиждайки общественоопасните последици от същото и като е искал тяхното настъпване. Оше повече, както се установи дори работата му е свързана с всекидневно управление на мпс.
При доказаност на административното нарушение, правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща наказание Глоба от 100 /сто/ лева за водач, преминаващ при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Законосъобразно на водача са отнети и 8 контролни точки съгласно чл.6, ал.1, т.13 от Наредба № Із-2539 на МВР. Наказанието е определено в закона по абсолютен начин по вид и размер, поради което не съществуват възможности за неговото изменение от съда.
По тези съображения съдът приема, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-1116-002143/06.12.2017г., на Началник група към ОД на МВР - Б. , Сектор "Пътна полиция", с което на П. К. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ул.“Б. за административно нарушение на чл. 6, т.1, от Закон за движението по пътищата на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева, както и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба N Iз-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Б..


РАЙОНЕН СЪДИЯ: